Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 356
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.М.Я., депозирана против наказателно постановление №
18-0453-000277/15.10.2018г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
нарушение на чл. 57 ЗАНН, тъй като не съдържа установените и императивни от
закона реквизити, а именно не е посочено и установено по безспорен начин
точното място, на което е извършено нарушението, което според жалбоподателя е
ограничило правото му на защита.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № НП 277/12.10.2018г. (бланков
№ 674216 от същата дата) против жалбоподателя, за това, че на 12.10.2018г.,
около 23,15 часа, в град Сливо поле, бул. „България“ до бензиностанция „Шел“, в
посока град Русе, управлява лек автомобил „БМВ 320И“, с рег. № Р 16 81 КВ, собственост
на Д.А.С.без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила,
които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
АУАН
бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били депозирани в срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични със съдържащите се в АУАН, като за така установеното нарушение на
жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на извършената оценка на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства. Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
изложените в АУАН и НП фактически констатации.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни инвокираните с жалбата твърдения, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
от своя страна да имат за последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя,
да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и не
са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на същия, за да бъде
прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Обстоятелството,
че в НП като място на нарушението е посочено само град Сливо поле, бул.
„България“, а не както е изписано в акта с номер на булеварда и че е до
бензиностанция „Шел“, както и посоката на движение, не е ограничило по никакъв
начин правото на защита на санкционираното лице. В наказателното постановление
не се сочи различно място на нарушението, за да бъде прието, че жалбоподателят
не е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност. Безспорно по прецизно би било да бъде посочено мястото, както е
изписано в АУАН, но дори и по този начин, чрез посочване на населеното място и
конкретната улица, където е бил спрян жалбоподателя, в достатъчна степен са
изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и по никакъв начин не е ограничено
правото му на защита.
По
изложените по-горе мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна
на жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство на съществени процесуални нарушения при описание на нарушението.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна,
а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана неговата отговорност, както от
обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна на на 12.10.2018г., около 23,15 часа, в град Сливо поле, бул.
„България“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 320И“, с рег. № Р 16 81
КВ, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
В
случая от доказателствата по делото не се установява да е налице някое от
изключенията предвидени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, регламентиращи кои лица могат
да не използват обезопасителен колан.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, че като водач на МПС е длъжен при
управлението на същото да използва обезопасителен колан, с който е бил
оборудван автомобила, като във волево отношение същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно
е издиране и приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, в която санкцията за това нарушение е в абсолютен размер, какъвто именно
и размер на административното наказание „Глоба“ е наложен на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0453-000277/15.10.2018г., издадено от Началник РУ Сливо Поле при ОДМВР –
Русе, с което на М.М.Я., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 50 (петдесет) лева, за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: