РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500274 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.М. против решение №
260098/21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1341/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният
от нея против „И.“ ЕООД – А., П. област иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер
от 50 000 лв. и в частта, в която тя е осъдена да заплати на ответника
направените разноски от 6 152,04 лв. Жалбоподателката твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния
закон и превратно тълкуване на доказателствения материал по делото по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в
тази част и да постанови друго, с което да присъди претендираните
обезщетения така, както са заявени в исковата молба. Оспорва насрещната
1
въззивна жалба на „И.“ ЕООД – А.. Моли да й бъдат присъдени направените
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на въззиваемия.
Подадена е насрещна въззивна жалба от „И.“ ЕООД – А. против
същото решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Е.М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 317,45 лв. и 166,21 лв. разноски в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че в тази част
решението е необосновано и неправилно по подробно изложени съображения,
поради което моли съда да го отмени в тази част и вместо него да постанови
друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените от М. искове поради
пълната им недоказаност. Оспорва въззивната жалба на Е.М. като
неоснователна и незаконосъобразна и моли съда да я отхвърли и да потвърди
решението в обжалваната му част. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от ЕМ. Р. М.
против „И.“ ЕООД – А., П. област обективно кумулативно съединени искове
по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 08.01.2017 г.
около 10 ч. излязла от дома си и заедно със своя приятелка тръгнала към
хипермаркет „К.“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Б. ш., № ***, пресекла тази
улица, минала покрай бензиностанция „Л.“, която била почистена, и
продължила по алеята, по която имало непочистен стар сняг и обледена
повърхност, като на около 20 м. от главния вход на хипермаркета, в северната
част извън бетоновите трупчета, поставени на терена, който към януари 2017
г. бил отреден за паркиране на автомобили, непосредствено преди
обособената за паркиране зона М. стъпила върху непочистена, заледена
неравност, образувана от натрупан сняг и лед, подхлъзнала се и паднала, за
2
кратко време изгубила съзнание, изпитвала силни болки, било й невъзможно
да се изправи, с помощта на приятелката си и друг човек била откарана до
Спешен кабинет на О. б., откъдето била насочена към Отделение по О. и т. на
УМБАЛ "П" ЕАД, а там било установено, че в резултат на падането е
получила фрактура тибие ин партис дисталис крурис декстра и били
предприети действия за фиксиране на счупването, поставен бил гипс и
назначено лечение. На 19.01.2017 г. на ищцата била извършена операция -
открита репозиция с метална остеосинтеза /открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация – тибия с поставени 7 кортикални винта с фи 4,5 мм и три
спондиозни с фи 3,5 мм/, били й назначени антикоагулантна и антибиотична
терапии, а при изписването - дадени препоръки да ходи с помощни средства,
без да стъпва на оперирания крак. Впоследствие се получила некроза на
кожата в областта на оперативната интервенция, което наложило втора
операция на 11.02.2017 г. с опит за покриване на металния имплант, като за
двете оперативни интервенции М. пролежала в Отделение по О. и т. на
УМБАЛ "П" ЕАД за периода 15.01.2017 г. - 27.01.2017 г. и съответно
11.02.2017 г. – 25.02.2017 г., а през периода 27.02.2017 г. - 15.03.2017 г. и в
Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ
„С. Г.“ ЕАД - Пловдив, където бил извършен кюртаж и ексцизия на раневата
повърхност на дясна подбедрица и глезен, щателна хемостаза, фиксиране на
трансплатантатите с метални аграфи, мулаж и мазева превръзка. В исковата
молба се твърди, че поради получените увреждания ищцата била трайно
обездвижена за период от около осем месеца /от 15.01.2017 г. до края на
септември 2017 г./, в болничните заведения и в дома си се придвижвала
единствено с инвалидна количка, а от октомври 2017 г. постепенно започнала
да използва други помощни средства като проходилка, патерици и канатка,
проходила самостоятелно през март 2018 г., но и към момента е с нестабилна
походка и изпитва постоянни болки от появилата се в хода на лечението
остеопороза. От травмата на ищцата бил нанесен сериозен дискомфорт,
промяна в обичайния й начин на живот, ограничени били социалните й
контакти, не можела да осъществява трудова дейност и да реализира доходи,
изпитвала чувство на обреченост и безпомощност, тъй като не можела да се
самообслужва, възстановяването й не е приключило напълно до настоящия
момент, необходимо е продължаване на рехабилитацията и физиотерапията, а
наличието на значителен по големина белег, който не може да бъде заличен, я
3
карал да се чувства зле емоционално. Доколкото М. изпитвала
продължителни, постоянни и интензивни болки, силни затруднения във
възможността за самообслужване, невъзможност за полагане на труд и
реализиране на доходи, ограничение на социалните й контакти, понижено
самочувствие и безсъние, а инцидентът е станал в поземлен имот с
идентификатор ******, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Б. ш., № ***,
собственост на ответника, който като такъв не е изпълнил задължението си за
осигуряване на снегопочистване на зоната в близост до хипермаркет „К.“, а
стъпвайки на непочистен от стар сняг участък, ищцата се подхлъзнала на
заледената повърхност, паднала и получила описаните в исковата молба
фрактури и влошаване на здравословното й състояние и между увреждащите
действия на служителите на ответника и/или на лицата, на които са възложени
действия по почистване и поддържане на територията на имота при зимни
условия, и нанесените й вреди е налице пряка причинна връзка, М. моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2017 г. до
окончателното й изплащане. Твърди също, че е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински консумативи,
лекарства и хранителни добавки в общ размер на 1 587,81 лв., подробно
посочени по пера, поради което моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
/19.07.2019 г./ до изплащането й. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът „И.“ ЕООД – А. оспорва исковете по основание и размер и
моли те да бъдат отхвърлени, а ако искът за обезщетение за неимуществени
вреди бъде уважен, обезщетението да бъде определено в намален размер.
Оспорва твърденията на ищцата относно времето, мястото и обстоятелствата
около инцидента, в т.ч. че той се е случил в негов имот, наличието на
причинна връзка между уврежданията на ищцата и поведението на ответника,
бездействието от негова страна, като твърди, че посочените от ищцата
бетонови трупчета са поставени от него през октомври 2016 г. за
ограничаване на паркиране и непреминаване на пешеходци през зоната до
4
хипермаркет „К.“, самата ищца е преминала през частен имот, обслужващ
бензиностанцията, по който минават цистерните при зареждане на
резервоарите с гориво, и автомобилите, обслужващи магазините на ответника
в западната част на имота, а в имота няма обособена пешеходна зона за връзка
с хипермаркет „К.“, т.е. М. е решила неправомерно да мине през частен имот,
последиците от което следва да са нейна отговорност, а не да му се вменяват
във вина. Излага съображения за проявена груба небрежност от ищцата и
липса на връзка между твърдения инцидент и проведеното лечение,
изпълнение на задължението му за почистване на имота му от сняг и за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено „И.“ ЕООД – А. да заплати на Е.М.
4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие на
падане на ищцата на 08.01.2017 г. на непочистен от сняг и лед участък в
зоната на поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Б. ш., № ***, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата
на увреждането - 08.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както
и 317,45 лв. обезщетение за имуществени вреди във връзка със същия
инцидент, ведно със законната лъхва върху сумата, считано от 19.07.2019 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., а окръжният съд не се е
произнесъл по иска на ищцата за обезщетение за имуществени вреди в
останалата му част. С това решение „И.“ ЕООД – А. е осъдено да заплати на
адвокат Н.Г. разноски по делото в размер на 166,21 лв., а Е.М. е осъдена да
заплати на „И.“ ЕООД – А. разноски в размер на 6 152,04 лв.
Впоследствие с решение № 260548/16.04.2021 г. съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като е
отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 317,45
лв. до пълния предявен размер от 1 587,81 лв. Доколкото второто посочено
решение не е било обжалвано от ищцата, съдът намира, че то е влязло в сила,
поради което в настоящето производство не следва да се разглежда искът по
чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
отхвърлената му част.
5
Следователно предмет на въззивното производство е решението на
окръжния съд в частта по иска по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди изцяло, по иска по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди само в осъдителната му част и за разноските.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са
причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна
връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС №
7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за
органите на съдебната власт.
По отношение на причинените на ищеца вреди:
От представените по делото справки за поземлени имоти на СГКК -
Пловдив е видно, че поземлени имоти с идентификатори ****** и
56784.505.171 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив са съседни, първият е собственост на „И.“ ЕООД – А. и е с
предназначение обществено обслужване – НТП, за бензиностанция,
газостанция и метанстанция, а вторият е собственост на „К. Б. Е. е к.“ КД и е с
предназначение обществено обслужване - НТП за друг обществен обект,
комплекс, като в първия имот е построена бензиностанция „Л.“, а във втория -
магазин „К.“.
От показанията на свидетелката Е. С., които съдът като
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства и базирани
на нейни преки впечатления кредитира, се установява, че на 08.01.2017 г. тя и
ищцата, с която са съседи и приятелки, тръгнали към магазин „К.“, след като
пресекли ул. „Б. ш.“ и минали през бензиностанция „Л.“, която била
изчистена, продължили към магазина по доста заледен участък, през който
обичайно минават всички живущи в района, след бензиностанцията, по
заледен и с натрупан стар сняг и лед на бабунки асфалт, било студено, но не
6
валяло, свидетелката вървяла преди М. и чула писък, обърнала се и видяла, че
последната е паднала на земята малко преди наклона /нанагорнището/ до „К.“,
близо до поставените циментови блокчета, оплакала се, че много я боли
кракът, на помощ се притекли две момчета и я сложили да седне на най-
близкото циментово блокче, свидетелката два пъти се обадила на телефон
112, но не могла да се свърже, като един непознат предложил да ги закара в
болница, те се съгласили и всички отишли в О. б., където човекът изкарал
количка и закарал ищцата до асансьора. Свидетелката уточнява също, че по
пътя, по който са вървели, минават всички съседи, макар да съществува и
друг път, но той е с около 2 километра по-дълъг, заобикаля се и се влиза в
„К.“ от другата страна, за тях е далеч и те винаги минават по описания
маршрут, независимо от атмосферните условия.
Показанията на свидетелката С. не са разколебани поради факта, че в
регистъра на спешните повиквания на ЕЕН 112 на 08.01.2017 г. в периода 9,30
ч. – 12 ч. не са установени регистрирани повиквания от телефонния номер, за
който не се спори, че е на свидетелката, а мобилните оператори „Теленор
България“ и „Виваком“ не могат да извършат справка дали от този телефон е
проведен разговор или опит за такъв със Спешна помощ поради това, че
данни се съхраняват само шест месеца съобразно изискванията на чл. 251б,
ал. 1 от ЗЕС.
Свидетелката С. твърди, че двукратно се е опитала да се свърже с
телефон 112, но безрезултатно, поради която причина е логично повикванията
да не са регистрирани.
По делото е разпитан като свидетел Р. Х., управител на търговския
обект – бензиностанция на ответното дружество, според когото в терена на
„И.“ ЕООД няма обособена пешеходна алея между терена на дружеството и
това на „К.“, единствено има тротоари пред магазините на наематели, самата
бензиностанция има два входа - от ул. „Б. ш.“ и от ул. „Н. В.“, а изходът от
нея е само от ул. „Н. В.“, откъдето влизат автомобилите, с които се зарежда
гориво, и тези за търговските обекти на наемателите, изходът на наемателите
става по една полудъга през бензиностанцията без тротоар, а само с асфалт и
зелена площ, като между имота на ответника и този на „К.“ имало бетонови
колчета, поставени от „К.“, впоследствие подменени с обшивка
7
неръждавейка, и допълнителни такива, поставени през октомври 2016 г. от
ответника, очертаващи пътя за излизане на автомобилите на наемателите, и за
да не се паркира там поради малкото разстояние между колчетата, там бил
поставен и преместваем обект на наемател – павилион, закрепен на
асфалтовата площадка, който стоял до юли 2017 г.
За поставения през октомври 2016 г. в мястото павилион говори и
свидетелят Н. М..
Привидно несъответствие има между техните показания и тези на
свидетелката С. досежно това дали на границите между двата горепосочени
имота към момента на инцидента е имало изграден червен павилион.
За изясняване на този въпрос в първоинстанционното производство са
приети две заключения /основно и допълнително/ на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. Б. М.. В първото от тях експертът твърди, че
приетите от окръжния съд 5 бр. цветни снимки, изготвяни по повод договора
за франчайз с „Л.“ АД /л. 156 – л. 160 от делото/, се намират на твърдия диск
на компютъра на управителя на бензиностанцията на „И.“ ЕООД, всяка от тях
се съхранява в отделна папка, отнасяща се за месеца, в който е направена, но
поради това, че всички изпратени писма по електронна поща на „Л.“ АД се
изтриват автоматично след 3 месеца, не е възможно да се провери какви
снимки са изпратени от ответното дружество на „Л.“ АД в периода октомври
2016 г. – февруари 2017 г., тези снимки са били направени с фотоапарат Sony
DSC-T3, използван от управителя на бензиностанцията, на 14-то число на
месеците октомври, ноември, декември 2016 г. и февруари 2017 г. и на 13-то
число през януари 2017 г., като те не са обработвани, а са оригинално взети от
фотоапарата и са направени да покажат „мястото, където паркират
цистерните“ /според договора за франчайзинг с „Л.“ АД/.
Във второто си заключение вещото лице допълва, че на снимките от
Google Earth от октомври 2016 г., март 2017 г. и април 2017 г. се вижда
ограденият терен с колчета, на който се твърди, че е станал инцидентът, като
на последните две има и постройка /обект/ в червен цвят, която се намира в
оградения терен, колчетата са видими и на снимките от фотоапарата на
управителя на бензиностанцията в периода ноември 2016 г. – януари 2017 г.,
8
но тъй като в Google Earth няма направени снимки на терена след 29.10.2016
г. до 22.03.2017 г., не може да бъде направено сравнение със снимките от
посочения фотоапарат, а на снимките, направени от управителя на
бензиностанцията, през ноември 2016 г., декември 2016 г. и януари 2017 г. и
на сателитните снимки от Google Earth от март 2017 г. и април 2017 г. се
вижда червен обект /павилион/, намиращ се на терена, ограден с колчета,
където се твърди, че е станал инцидентът.
Предвид установеното от експерта и приложените снимки съдът
намира, че към 08.01.2017 г. на място в имота на ответното дружество е
съществувал монтиран павилион близо до границата с имота на „К. Б. Е. е к.“
КД, който факт обаче не се отразява пряко на достоверността на показанията
на свидетелката С., доколкото твърдяното от нея пространство на инцидента е
сравнително голямо и обективно е възможно падането да е станало малко по-
встрани от първоначално посоченото, а павилионът да не е бил забелязан
поради това, че той не е функционирал /св. Х., св. М./ и предвид сериозността
на инцидента и изпитваните от ищцата негативни преживявания.
По отношение на мястото на падане са приети и две заключения на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Г. К., които съдът като
компетентно изготвени възприема, като от тях се потвърждава, че инцидентът
е станал в терена на „И.“ ЕООД на мястото, отразено с кръг и т. А в схема-
приложение 3 към първото заключение и в схема № 1 към допълнителното
заключение.
На базата на всички събрани по делото доказателства и отчитайки
факта, че падането на М. е станало преди колчетата, разделящи имотите на
„И.“ ЕООД – А. и „К. Б. Е. е к.“ КД при движение в посока откъм
бензиностанцията към втория имот, съдът приема, че инцидентът на
08.01.2017 г. е настъпил в имота на ответното дружество.
По отношение на претърпените от ищцата вреди в
първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Н. К. /син на
ищцата/, С. М. /сестра на ищцата/ и Е. С., чиито показания съдът като
базирани на техни преки и непосредствени впечатления кредитира, като
отчита близките родствени връзки на първите двама от тях с ищцата при
9
приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля К. се установява, че на 08.01.2017 г.,
малко преди обяд, той получил обаждане по телефона от свидетелката С.,
която го уведомила, че ищцата е паднала, счупила си е крака и в момента се
намира в О. б., 10-15 минути по-късно свидетелят отишъл там, в чакалнята
видял майка си, глезенът й не е бил в правилната посока и видимо бил подут,
а ищцата изпитвала болки и била в шок. След като направили рентгенова
снимка на глезена, ищцата била прегледана от д-р А. от Ортопедията в О. б.,
който й наместил крака, сложил й много голям гипс и обяснил, че счупването
е лошо, защото тази кост е много голяма и ще е трудно да се излекува, дори
при някои хора никога не се излекува, след което казал, че могат да си
отидат, но ищцата трябва задължително да се върне за контролен преглед
след една седмица. Според свидетеля след като се прибрали вкъщи, майка му
изпитвала силни болки, дори й било трудно да седи на едно място, била
обездвижена, гипсът й пречил да спи, първоначално не можела да се
придвижва, после взели инвалидна количка, но и с нея й било трудно да
преодолява прага в банята и тоалетната, а това изисквало свидетелят
непрекъснато да е с нея, болката се засилвала и след една седмица М. се
върнала за контролен преглед, на който й казали, че трябва да се направи
операция, тя постъпила в болница, внесла пари за импланти и я оперирали,
след това ищцата вече нямала гипс, а само превръзки, които трябвало да се
сменят по няколко пъти на ден от персонала в болницата, а с тях
придвижването било още по-трудно, в болницата нямало инвалидна количка
и се наложило да си донесе такава, изпитвала силни болки, получавала
морфин като обезболяващо, като след изписването й трябвало да ходи до
болницата всеки ден за смяна на превръзките, а това било трудно и изпитвала
страх, защото трябвало да се движи на един крак по ледовете, болките се
засилвали и лекарите установили, че има некроза, която прогресира,
медикаментозното лечение не помогнало, наложила се втора операция, но
некрозата продължила да се развива и лекарите заговорили за ампутация,
ищцата била стресирана, а болките били жестоки, освен десния крак,
започнали да я болят главата от стреса и стомаха от многото изпити
антибиотици, въпреки че приемала много добавки и витамини и се опитвала
да се храни здравословно, за което спазвала указанията на лекарите и
10
купувала здравословни храни и добавки, както и правила всекидневни
упражнения за раздвижване. След втората операция се преместила в
болницата на „П. ш.“, там й направили трета операция с премахване на голяма
част от глезена и се получила дупка с диаметър 7 см., 10 дни не пускали
никого при нея, за да не възникне инфекция, всеки ден й правили болезнени
превръзки и премахване на мъртва тъкан без болкоуспокояващи, защото те
били опасни за нея предвид приетото количество, антибиотичното лечение
продължило, а то влияело зле на стомаха й, третата операция била успешна и
некрозата била напълно овладяна, но за да се затвори дупката в глезена й, се
наложило да се направи четвърта операция с присаждане на част от бедрото й
на това място и отново се правели ежедневни болезнени превръзки на двете
рани, при отлепването на марлята течало много кръв, после М. се прибрала
вкъщи и още няколко месеца сама си правела превръзки, а около 9 месеца
била обездвижена и се придвижвала с инвалидна количка, силните болки
приключили около шестия-седмия месец, след което тя можела да спи
нормално, девет месеца след инцидента започнала да ходи с проходилка,
лекарите й забранили да ползва патерици, защото кракът й бил много слаб и
тъй като времето било студено и я било страх от леда да не падне отново, до
следващото лято тя не излязла от къщи, след проходилката ползвала канатка
около пет месеца, но и понастоящем бързо се изморява след вървене, куца,
боли я кракът, има слабост, страда от остеопороза и трябва да се пази. Преди
инцидента ищцата работила в Г., където била мениджър в транспортна фирма
с български шофьори, но се върнала в България на почивка, а след това не
можела да продължи да работи и да продължи кариерата си, получила от Г.
обезщетение от около 600 евро при прекратяване на трудовото
правоотношение, като синът й трябвало да живее с нея в едно жилище, за да й
помага, той поемал и основните грижи за лечението и раздвижването й, а
самата М. изпитвала изключително много страх при всяко движение да не
падне пак и да стане по-лошо, по-късно се страхувала от операциите, че може
да й отрежат крака, а след това и до момента – от лед, заледени пътища и
излизане навън, не можела да работи, чувствала се омаловажена и безполезна,
променила навиците си и начина си на живот, нямала финансови средства,
свобода на придвижване и винаги трябвало да разчита на друг.
В същата насока са и показанията на свидетелката М., която знае, че
11
сестра й претърпяла инцидент на 08.01.2017 г., същия ден синът на ищцата
уведомил свидетелката, че е паднала лошо и си е счупила крака, свидетелката
видяла сестра си на другия ден в гипс, но тя не й споделила да са й
предложили операция и да е отказала, впоследствие се наложила операция и
три месеца след това свидетелката ходила по един-два пъти седмично да
гледа М., която била на легло, не можела да става и изпитвала силни болки,
свидетелката й готвела, чистила и помагала при придвижватне, впоследствие
продължила да я посещава и видяла, че сестра й била на обезболяващи
лекарства поради силните болки, плачела и емоционално се променила,
страданията й се засилвали след операциите, страдала, че няма да се оправи и
да стане на крака, притеснявала се, че ще й режат крака, трудно ставала от
количката и това продължило около година, след инцидента ограничила
контактите с приятели и познати и се подложила на четири операции за 54
дни в две болници.
Сходни обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката
С., според която на 08.01.2017 г. след падането си ищцата и свидетелката
били закарани от непознат в О. б., там в ортопедията й била направена
рентгенова снимка и гипсиран кракът по предписание на приемащия лекар,
след 7 дни М. се върнала за контролен преглед, при който се установило, че
нещо не е наред с крака й и трябва да остане в болницата за операция, след
това се наложили още две операции и тя била около година в инвалидна
количка.
Като свидетел е разпитан и д-р Е. М., завеждащ отделение „О. и т.“ в
УМБАЛ "П" АД, който заявява, че познава ищцата, която на два пъти е
постъпвала в отделението, първия път в деня на инцидента, когато за
болницата бил неспешен ден, тя била прегледана от дежурния по стационар
д-р А., от направените рентгенографии се констатирала фрактура в долната
част на тибията, дежурният лекар направил консултация по телефона със
свидетеля, изпращайки му снимките, и било преценено, че фрактурата
позволява консервативно лечение и на този етап не е необходимо оперативна
намеса, затова на М. била поставена гипсова превръзка, тип ботуш, дадени й
били амбулаторният лист и рентгенографииите и й било обяснено, че трябва
да се яви на първи контролен преглед на седмия ден. Свидетелят твърди, че
на този ден не е срещал ищцата, а анамнезата е снета от дежурния лекар, но
12
решението за гипсова превръзка е било взето от него след консултация по
телефона с дежурния лекар и преценка на направените рентгенови снимки; на
15.01.2017 г. ищцата отишла отново, била прегледана от д-р И. и била приета
за операция, самата операция била извършена от друг лекар, но свидетелят
бил ангажиран в следоперативния период и подписал епикризата като
началник отделение, което е негово задължение.
Поради факта, че то представлява писмени свидетелски показания,
които са недопустимо доказателствено средство в гражданския процес, а и
поради разпита на издателя му като свидетел, не следва да се обсъжда
самостоятелно писмото на д-р Е. М., началник на Ортопедо-травматологично
отделение на УМБАЛ "П" АД – Пловдив, озаглавено Изискване на
документация.
В първоинстанционното производство са приети две заключения
/първоначално и допълнително/ на комплексна съдебно-медицинска
експертиза с вещи лица д-р Д. М. /ортопед-травматолог/ и д-р К. К. /хирург–
пластично-възстановителна и естетична хирургия/, при които са били взети
предвид всички представени по делото медицински документи и тези,
намиращи се в ищцата и в УМБАЛ "П" и УМБАЛ „С. Г.“, както и е бил
извършен личен преглед на ищцата, като съдът като компетентно изготвени
възприема заключенията. От основното заключение се установява, че на
08.01.2017 г. Е.М. е паднала и е усукала дясната си подбедрица, откарана е по
спешност в дежурно травматологично отделение на УМБАЛ "П", извършен е
преглед от травматолог и от направената рентгенова снимка е установено
счупване на долния край на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния
крак, поставена е гипсова превръзка – ботуш и назначено консервативно
лечение в домашни условия, като е предписано да ходи с две патерици,
назначен е контролен преглед след една седмица, за което е издаден
амбулаторен лист № 001/08.01.2017 г., 14,50 ч., на 15.01.2017 г. на
контролната рентгенография е установено разместване и ищцата е приета за
оперативно лечение за открито наместване на фрагментите и поставяне на
динамично компресивна плака на големия пищял, поради настъпило
усложнение – ръбцова некроза на оперативната рана е приета отново на
11.02.2017 г. в същото отделение и същия ден е отново оперирана с
премахване на некротичната тъкан и пластика по съседство, поради
13
задълбочаване на кожния проблем – разширяване на некрозата е насочена към
Клиника за пластично-възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „С.
Г.“ – Пловдив, където на 01.03.2017 г. и на 10.03.2017 г. е двукратно
оперирана /премахване на кожната некротична тъкан и премахване на
металната плака, съответно вземане на свободен кожен трансплантат от
предно-външната част от дясно бедро и покриване на дефекта на дясна
подбедрица, от силната болка в дясната подбедрица непосредствено след
инцидента М. е била в шок и в състояние на безпомощност, но не е имало
опасност за живота й, а в периода 08.01.2017 г. - 19.09.2017 г. тя е претърпяла
четири оперативни интервенции, при всяка хоспИ.зация е била приложена
антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия, през целия
период са правени мазеви превръзки по схема с антисептични и
регенеративни мехлеми, но е настъпило усложнение - некрозата в областта на
оперативната рана. Според вещите лица при нормално протичащи процеси
без усложнения такъв вид лечение завършва с образуване на колус на 4-5
месеца от травмата, но поради вида на счупването, неговото топографско
положение и типа на хранене на тази област при 10-15 % от пациентите се
получава усложнение: забавено срастване, псевдоартроза, некроза на
надлежащите меки тъкани, локална остеопороза /Морбус Зудек/. При ищцата
засегнатите кости са възстановени в пълен обем, има само остатъчни
цикатрикси от направените операции, а получените травматични увреждания
са довели до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
период от 9 месеца, през който период М. е имала нужда от ползването на
помощни средства - инвалидна количка, проходилка и патерици, а към
момента на прегледа /25.11.2019 г./ тя е със самостоятелна походка, без
помощни средства, но има леко ограничение на движението на дясната става с
5 градуса, както и муструозни дефекти по кожата на мястото на кожните
трансплантации, а получените белези са видими и трайни, те ангажират 2/3 от
обиколката на дисталната трета на дясна подбедрица, променят и деформират
обичайния анатомичен релеф на областта, а цикатрициалните деформации на
релефа на крайника при желание от пациента подлежат на пластично
коригиране на няколко етапа през минимум 6 месеца, което ще подобри
изгледа на белезите, но няма да ги заличи, а за сухата и лесно ранима
присадена кожа се налагат постоянни грижи до живот със съответни
овлажняващи и омазняващи препарати. В заключението се посочва също, че
14
причинената болка била със силно изразен характер, травмата е довела до
болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, но са се усилвали
след всяка оперативна намеса, а ищцата търпи болка и към настоящия
момент, особено при по-продължително натоварване и промяна на времето,
като увредата с получените усложнения и продължителното лечение
неминуемо са се отразили на качеството й на живот.
В допълнителното си заключение вещите лица посочват, че при
постъпване в лечебно заведение на пациента се извършва преглед и
изследвания и му се поставя диагноза, като при фрактура на кост лечението
може да бъде консервативно или оперативно в зависимост от преценката на
лекуващия лекар, ако той поддържа тезата за необходимост от оперативно
лечение и пациентът откаже, това трябва да се впише в амбулаторния лист,
което отбелязване липсва в амбулаторен лист № 001/ 08.01.2017 г. на ищцата,
а това означава, че на М. не е било предложено такова и решението на
завеждащия отделението д-р М. е било за консервативна терапия с
имобилизация гипсов ботуш за 45 дни с извършване на контролни прегледи и
рентгенографии, а поради липса на диагностична рентгенова снимка от
08.01.2017 г. се предполага, че фрактурата е без разместване и е подходяща за
консервативно лечение. В двата амбулаторни листа – от 08.01.2017 г. и от
15.01.2017 г. диагнозата е: „Счупване на дисталната част на фибията“, като
във втория е описана рентгенография - разчитане, тъй като пациентът е
постъпвал в здравното заведение и това е необходимо изискване на Здравната
каса, а в първия тя не е посочена, защото е извършена преди издаването му и
не е задължителна част от изследванията за Здравната каса, самата снимка не
е правена на диск и не се съхранява в компютрите на болницата, поради което
не е налична, но е регистрирана в регистъра на МБАЛ "П".
Посочените обстоятелства се потвърждават и от Медицински доклад
относно неработоспособност от 08.01.2017 г., съставен от д-р Н. И., в който е
посочена като причина за неработоспособността травма от злополука и
счупване на дясна подбедрица – долна трета, а периодът е от 15.01.2017 г. до
октомври 2017 г. при 100 % намалена работоспособност.
По делото са приети заключения и на комплексна съдебно-
медицинска експертиза с вещи лица: д-р В. М. /специалист по клинична
15
хематология/ и д-р М. К. /специалист по вътрешни болести и ревматология/,
които съдът като компетентно изготвени възприема, като от тях се
установява, че в нито един медицински документ по делото не се съдържат
данни ищцата да има съпътстващо заболяване левкемия, като приложените
лабораторни изследвания към момента на инцидента не подкрепят тази
диагноза и няма данни М. да е провеждала специално лечение. Що се отнася
до остеопорозата, вещото лице д-р К. счита, че във всички медицински
документи по делото няма данни М. да страда от такова, като имайки предвид
възрастта й не се предполага да има остеопороза, а по принцип това
заболяване няма причинна връзка с падането й и не протича със замайване,
световъртеж и припадане.
По отношение на това дали вредите са причинени от действието на
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, дали са
причинени при или по повод изпълнение на възложената работа,
противоправността на действието и вината на лицето, на което е възложена
работата:
Както вече беше посочено, инцидентът е станал в поземлен имот с
идентификатор ******, собственост на „И.“ ЕООД.
От показанията на свидетелката С., както и от снимка от 13.01.2017 г.,
представена от ответника /л. 159 от делото на окръжния съд/ се установява, че
пътят, по който е минала ищцата, не е бил почистен от сняг, било е студено, а
участъкът е бил доста заледен, с натрупан стар сняг и лед върху асфалта.
От показанията на свидетелите на ответника Р. Х. /управител на
бензиностанцията/, Н. М. /работник в ответното дружество, обслужващ
клиенти на колонка/ и В. Ч. /чистачка в ответното дружество/ се установява,
че по принцип ангажимент на персонала е да почиства бензиностанцията на
„И.“ ЕООД, входа и изхода й и достъпа до нея от „Б. ш.“ и ул. „Н. В.“ до
границата с „К.“, обозначена с бетонни колчета, с изключение на тротоара
пред търговската площ, обособена в магазини, ползвани от наематели, които
имат тази грижа, като задължението за почистване обхваща и полудъгата,
даваща достъп на наемателите и представляваща асфалтов път и тревна площ,
през която зона преминават постоянно пешеходци, въпреки че не трябва, а
16
когато падне сняг, ситуацията винаги била аварийна и в почистването се
включвал наличният персонал, две чистачки от дружеството и понякога
почиващата смяна, както и наемали снегорини, а това, което остане,
работниците го доизчиствали ръчно и го изхвърляли в тревата, за да не пречи,
чистел се целият терен на „И.“ ЕООД, а тротоарите се чистели с гребло и се
посипвали със сол.
Показанията и на тримата свидетели обаче са неточни, неясни и
неконкретни досежно деня на инцидента, като първият свидетел тогава е
почивал, а останалите двама нямат спомени дали на 08.01.2017 г. е валял сняг
или дъжд, дали са чистили сняг в имота, дали е имало натрупан стар сняг и
непочистени и заледени участъци, както и дали е станал инцидент в терена,
поради което съдът намира, че въз основа на тях не може да се мотивира
извод, че служителите на ответното дружество към момента на деликта са
изпълнили точно и в пълен обем задълженията си да почистят
бензиностанцията и целия прилежащ терен към нея, за да осигурят
безопасното функциониране на вещта, в т.ч. алеята, по която се е движила
ищцата, още повече че статутът на имота е за обществено обслужване,т.е.
такъв, през който преминават много хора във връзка с осъществяваните в него
функции. Задължението за снегопочистване е и нормативно предвидено в чл.
9 и чл. 10 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на О. П.,
според която собствениците на имоти са длъжни редовно ги да почистват, в
т.ч. снегопочистване, отстраняване на ледени висулки и др., като осигурят
поддържане на чистотата по отношение на производствените,
административните, складовите помещения и други терени, които
стопанисват, както и прилежащите на тях части от територии, озеленени
площи и тротоари.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар по делото да
е установено /вж. заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо
лице инж. Г. К./, че трасето, по което е минала М., представлява транспортна
площ, в по-голямата си част за еднопосочно движение на МПС, без тротоар,
което съответства на фактическото ползване, а до автомобилната алея има
зелена площ, без сигнализация, че там могат да преминават пешеходци, т.е.
този маршрут не отговаря на установената организация на движение и не е
предвиден за придвижване на пешеходци, това не освобождава ответника от
17
задължението му да извършва необходимите действия по почистване на снега
и леда по него, за да осигури нормалното му функциониране и поддържане в
състояние за безопасното преминаване през всички негови площи, още повече
предвид предназначението на имота за обществено обслужване, в който има
изградена бензиностанция и магазини с достъп на неограничен брой лица.
В същото време не се събраха никакви доказателства, че макар този
маршрут да е бил обичаен за живущите в квартала, ответното дружество е
ограничило движението на пешеходци по алеята до бензиностанцията чрез
поставяне на забранителни или предупредителни знаци, оградни съоръжения,
предпазни бариери или по друг подходящ начин, които ищцата да е
пренебрегнала или нарушила.
Тук следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо доказване на противоправно
поведение на определено длъжностно лице в ответното дружество,
достатъчно е да се установи, че вредите са причинени от кое да е длъжностно
лице в него /в този смисъл вж. Р 27/1982 г. на ОСГК на ВС/.
Доколкото установеното бездействие е в нарушение на нормативно
установени изисквания, то е противоправно, вината на съответните
длъжностни лица се предполага /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, която презумпция не е
била оборена от ответника, а фактът, че изпълнението на посочените
задължения е можело да предотврати инцидента чрез пълното почистване на
алеята или ограничаване достъпа до нея, мотивира извод за наличие на пряка
причинна връзка между бездействието и настъпилата вреда.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 08.01.2017 г. сутринта ищцата на път за магазин „К.“
преминала през бензиностанция „Л.“, находяща се на ул. „Б. ш.“ в гр.
Пловдив в терена на „И.“ ЕООД, продължила по дъгата след нея и преди
поставените колчета, определящи границата между процесния имот и този на
„К. Б. Е. е к.“ КД, паднала на участък, неизчистен от сняг и лед поради
неизпълнение на задълженията от страна на служители на ответното
дружество, била откарана по спешност в УМБАЛ "П" АД, след установено
счупване на долния край на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния
18
крак била поставена гипсова превръзка–ботуш, впоследствие й били
извършени четири операции за открито наместване на фрагментите и
поставяне на динамично компресивна плака на големия пищял, за премахване
на некротичната тъкан и пластика по съседство, отново за премахване на
некротична тъкан и на металната плака и за вземане на свободен кожен
трансплантат от предно-външната част от дясно бедро и покриване на дефекта
на дясна подбедрица, непосредствено след инцидента била в шок и изпитвала
много силна болка, но не е имало опасност за живота й, като болката
утихвала, но се засилвала след всяка оперативна интервенция,
възстановителният процес е продължил около 9 месеца, през който е било
трайно затруднено движението на долен десен крайник и М. е имала нужда от
помощни средства и чужда помощ, било й трудно да седи на едно място и да
се обслужва и трябвало близките й да се грижат за нея, не можела да спи,
изпитвала страх, че може пак да падне и да си влоши положението, особено
навън при лоши метеорологични условия, страхувала се от операциите и че
може да й ампутират крака, започнала да изпитва силни болки в главата от
стреса и в стомаха от многото антибиотици, дълго време не можела да
работи, чувствала се омаловажена и безполезна, била принудена да промени
навиците си и начина си на живот, нямала финансови средства, нямала
свобода на придвижване и дълго време трябвало да разчита на помощта на
друг човек, а понастоящем засегнатите кости са възстановени в почти пълен
обем /с леко ограничение на дясната става от 5 %/, има остатъчни цикатрикси
получените от операциите белези са видими и трайни, те ангажират 2/3 от
обиколката на дисталната трета на дясна подбедрица, като подлежат на
пластично коригиране на няколко етапа през минимум 6 месеца, което ще
подобри изгледа на белезите, но няма да ги заличи, а ищцата търпи болка и
към настоящия момент, особено при по-продължително натоварване и
промяна на времето, като всичко това се е отразило негативно на качеството й
на живот.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата
вследствие на инцидента, установени по вид, интензитет и продължителност,
вида на травматичното увреждане /счупване на голямо пищялна кост на
подбедрицата на десния крак/, настъпилите усложения /некроза в областта на
оперативната рана/, извършените множество оперативни интервенции и други
19
манипулации и последиците от тях, продължителността на оздравителния
процес, необходимостта да се полагат пожизнено грижи за кожата на крака
със съответни овлажняващи и омазняващи препарати, възрастта на ищцата,
промяната в характера й, трудовите й навици и начина й на живот, степента
на възстановяване към момента, както и при съобразяване с момента на
настъпване на деликта и наложилото се в обществото понятие за
справедливост, съдът счита, че на М. се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
настъпилите увреждания са настъпили единствено поради поведението на
ищцата, изразяващо се в отказ да бъде приета на 08.01.2017 г. за оперативно
лечение в болницата поради това, че е с прекъснати здравно-осигурителни
права.
В допълнителното заключение на комплексната съдебно-медицинска
експертиза с вещи лица д-р Д. М. и д-р К. К. е посочено, че когато пациент
постъпи в лечебно заведение, в т.ч. в дежурен спешен кабинет, се извършва
преглед и изследвания, поставя му се диагноза, като лекарят преценява дали
лечението да бъде консервативно или оперативно, ако той смята, че е
необходимо оперативно лечение, а пациентът откаже, това трябва да се впише
в амбулаторния лист с подпис на пациента, че приема последиците или на
двама лекари при отказ на пациента, но такова отбелязване липсва в
амбулаторния лист от 08.01.2017 г. и останалата медицинска документация на
М., което означава, че лекарите са преценили, че ще се приложи
първоначална консервативна терапия с имобилизация гипсов ботуш за 45 дни,
а впоследствие след установяване, че има размествания, се е пристъпило към
оперативно лечение.
В същата насока са й показанията на свидетеля д-р Е. М., завеждащ
отделение „О. и т.“ в УМБАЛ "П" АД, взел решението за лечението на
ищцата.
Не се спори по делото, че към момента на инцидента Е.М. е била с
прекъснати здравно-осигурителни права /вж. справка на л. 445/, но се
установява също, че тя е имала европейска здравно-осигурителна карта
20
поради това, че е работила в Г. /л. 320/, с която е било поето впоследствие
лечението й.
Тези обстоятелства се потвърждават и от представените от УМБАЛ
"П" АД декларация на Е.М. при упражняване от осигурени лица на права на
необходима помощ от здравноосигурителния пакет на НЗОК срещу
представена Европейска здравна карта и самата карта, както и от показанията
на свидетеля д-р М., който не знае дали към 08.01.2017 г. ищцата е била
здравноосигурена и дали е представила документ за това, но при приемането
й на 15.01.2017 г. е установено, че е с прекъснати здравни осигуровки в
България, но е представила европейска здравно-осигурителна карта, която е
била проверена и призната за валидна от РЗИ – Пловдив, като на болницата е
платена напълно цената на клиничната пътека.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество, че то не
дължи обезщетение на М. доколкото тя е получила такова от работодателя си
в Г. или от германската здравно-осигурителна каса.
Видно от извлечение от банковата сметка на Е.М., на 03.04.2017 г. тя е
получила от А. З. к. Р./Х. 555,37 евро с посочено основание „Международно
възстановяване“, а на 13.04.2018 г. 2 490,75 евро с посочено основание
„Плащане за 26.02.2017 г. – 31.10.2017 г.“, за които пълномощникът й адвокат
Г. в съдебно заседание на 27.01.2020 г. признава, че това са преведени суми
от германската здравно-осигурителна компания във връзка с временна
нетрудоспособност на ищцата и плащане на болничен лист.
По реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 18.05.2020 г. ищцата
твърди, че това са единствените суми, получени от Г. във връзка с инцидента,
като те са обезщетения на база болничните и епикризите от болниците и не е
получавала никакви суми под друга форма.
Доколкото тези твърдения не са признания на М. за неблагоприятни за
нея факти, те нямат доказателствена стойност, но и при доказателствена
тежест, лежаща върху ответника, той не е ангажирал никакви доказателства
във връзка с твърденията си, че тя е била обезщетена за претърпяната
злополука с по-големи суми, поради което съдът приема, че това са
единствените средства, получени от нея от Здравно-осигурителната каса на Г.
21
за инцидента, но доколкото те са свързани със състоянието на временна
неработоспособност на ищцата и дължимите й болнични, получаването на
сумите не се отразяват на задължението на ответника за репарира понесените
от нея неимуществени вреди от деликта.
Що се отнася до другото водено от М. дело, при направената
служебна справка съдът установи, че действително такова е било образувано
преди настоящото като гр.д. № 2280/2018 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – ІІ гр.с. по предявените от Е.М. против „К. Б. Е. е к.“ КД –
София и О. П. искове по чл. 49 от ЗЗД за същия инцидент, съединени при
условията на евентуалност, но с решение от 30.11.2020 г., влязло в сила на
03.06.2021 г., исковете са били отхвърлени поради това, че деликтът е станал
в имот, който не е собственост на никой от ответниците.
Следователно на ищцата не може да бъде вменена недобросъвестност
от воденето на двете дела, както и не може да бъде направен извод, че
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди са били
репарирани от друго лице.
Не следва да се обсъжда възражението на ответника за това, че
причина за падането на М. е нейно съпътстващо заболяване – левкемия, което
е допринесло и за настъпилите усложнения, доколкото по делото не беше
установено ищцата да страда от такова, в каквато насока е заключението на
съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р В. М..
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата:
Не се спори между страните, като това се установява от показанията на
свидетелката С., обясненията на ищцата в съдебно заседание на 04.11.2019 г.
и заключението на вещото лице инж. Г. К., че М. при движението си в посока
магазин „К.“ е преминала през бензиностанцията и е продължила по пряка
пътека по дъгата след бензиностанцията, по която обикновено вървят
живущите в района.
Видно от показанията на свидетелите Х. и Ч., един от изходите от
бензиностанцията представлява полудъга без тротоар, само асфалт и зелена
22
площ, където движението е еднопосочно и няма обособена пешеходна алея,
но пешеходци минават постоянно, тъй като това е най-краткия път до магазин
„К.“, въпреки че има друг определен път.
Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. Г. К., според което трасето, по което
е минала М., представлява транспортна площ, в по-голямата си част за
еднопосочно движение на МПС, без тротоар, което съответства на
фактическото ползване, а до автомобилната алея има зелена площ, без
сигнализация, че там могат да преминават пешеходци, т.е. този маршрут не
отговаря на установената организация на движение, същият не е предвиден за
придвижване на пешеходци до хипермаркет „К.“ и е опасен за преминаване.
Безопасният за движение маршрут, макар и не най-краткият, по който е
трябвало да измине М. като пешеходец, за да стигне от дома си в гр. Пловдив,
ул. „Б.“ № 3 до магазин „К.“ съобразявайки се с правилата за движение по
пътищата, хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация и
използвайки предназначените за това тротоари и пешеходни зони, е очертан
на приложение 1 към първоначалното заключение на вещото лице, съвпадащ
с този по приложение 1.4 от допълнителното заключение.
На база на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата
с поведението си /преминавайки през участък, който не е предназначен за
движение на пешеходци, на собствен риск/ обективно е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, създавайки предпоставки за настъпване
на увреждането, поради което следва по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да бъде
намалено дължимото обезщетение с 50 %.
Ето защо съдът намира, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. следва да бъде намалено с 50 %,
т.е. следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деликта /08.01.2017 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид изложените мотиви следва да потвърдено обжалваното
решение в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със
23
законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2017 г. до изплащането й,
както и в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над 10 000 лв. до
50 000 лв., и решението следва да бъде отменено в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до 10 000 лв., като на ищцата бъдат
присъдено допълнително 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2017 г. до
изплащането й.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди:
От представените по делото фактура от 18.01.2017 г. с приложен към
нея фискален бон /л. 24 от делото на окръжния съд/ и четири фискални бона
/л. 23 от същото дело/ се установява, че М. е заплатила 1 200 лв. за планка тип
„Детелина“, комплект с винтове, а за периода 06.04.2017 г. - 21.04.2017 г. е
закупила хранителни добавки на обща стойност от 387,81 лв.
От първоначалното заключение на комплексната съдебно-медицинска
експертиза с вещи лица д-р Д. М. и д-р К. К. е видно, че всички разходи по
време на лечението, отразени в медицинската документация и съпроводени с
рецепти, фактури и касови бележки, са били необходими за лечението по вид
и количество.
Предвид приетия процент за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, на нея се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на
793,91 лв.
Доколкото обаче М. не е обжалвала решението в частта, в която искът
й е бил отхвърлен за разликата над 317,45 лв. до пълния предявен размер от
1 587,81 лв. и в тази част то е влязло в сила, настоящата инстанция не може да
увеличи размера на обезщетението, поради което следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в частта, в която искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер от 317,45 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /19.07.2019 г./ до окончателното й изплащане.
Имайки предвид определените от настоящата инстанция размери на
дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да
24
бъде изменено решението на окръжния съд и в частта за разноските както
следва: упълномощеният от ищцата представител има право на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 839,51 лв.,
определени съобразно материалния интерес и уважената част от исковете по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което решението в частта, в която на
адвокат Г. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 166,21 лв.
следва да бъде потвърдено и следва да й бъдат присъдени допълнително
673,30 лв.; разноските на ответника следва да бъдат намалени от 6 152,04 лв.
на 5 349,60 лв., като решението бъде потвърдено за разноските до размер от 5
349,60 лв. и отменено за разликата над тази сума до 6 152,04 лв.
Предвид частичното отхвърляне на двете въззивни жалби и на база
размерите на уважената, респ. отхвърлената част на исковете, при
съобразяване с направеното от М. възражение за прекомерност на
заплатеното от „И.“ ЕООД възнаграждение на адвокат М., което съдът приема
за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото и етапа му
на разглеждане, и при приложение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде
осъдена М. да заплати на „И.“ ЕООД направените от него разноски по
съразмерност във въззивното производство в размер на 1 763,90 лв. /като при
изчисляване на тази сума адвокатското възнаграждение е в редуциран размер
от 2 040 лв./, а „И.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 839,51 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено „И.“ ЕООД
да заплати дължимата от М. държавна такса за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 206,35 лв.
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260098/21.01.2021 г., поправено с решение №
260548/16.04.2021 г., двете постановени по гр.д. № 1341/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ЕМ. Р. М. против „И.“ ЕООД - А., П. област иск за
25
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки, страдания от травматично увреждане - счупване на
голямо пищялна кост на подбедрицата на десния крак, и настъпило
усложнение некроза в областта на оперативната рана, получени вследствие на
падане на ищцата на 08.01.2017 г. на непочистен от сняг и лед участък в
зоната на поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Б. ш., № ***, за разликата над 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/ до
10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на увреждането - 08.01.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, в която ЕМ. Р. М. е осъдена да заплати на „И.“
ЕООД – А. разноски за разликата над 5 349,60 лв. /пет хиляди триста
четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ до 6 152,04 лв. /шест хиляди
сто петдесет и два лева и четири стотинки/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. А., П. област, ул. „Ц. И. А., *** да заплати на ЕМ. Р. М. от гр.
Пловдив, ул. „Б.“ № ******, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. Р.
Д., № **, Д. Л.“, партер /чрез адвокат Н.Г./ допълнително сумата 6 000,00 лв.
/шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане - счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата
на десния крак, и настъпило усложнение некроза в областта на оперативната
рана, получени вследствие на падане на ищцата на 08.01.2017 г. на
непочистен от сняг и лед участък в зоната на поземлен имот с идентификатор
******, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Б. ш., № ***, ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на увреждането - 08.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. А., П. област, ул. „Ц. И. А., *** да заплати на адвокат Н.Х. Г.
от гр. П., ул. Р. Д., № **, Д. Л.“, партер, с личен № по ЕРА *******0
допълнително сумата 673,30 лв. /шестотин седемдесет и три лева и тридесет
стотинки/ за защита на ЕМ. Р. М. по гр.д. № 1341/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
26
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260098/21.01.2021 г., поправено с
решение № 260548/16.04.2021 г., двете постановени по гр.д. № 1341/2019 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която „И.“ ЕООД -
А., П. област е осъдено да заплати на ЕМ. Р. М. сумата 4 000,00 лв. /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки, страдания от травматично
увреждане - счупване на голямо пищялна кост на подбедрицата на десния
крак, и настъпило усложнение некроза в областта на оперативната рана,
получени вследствие на падане на ищцата на 08.01.2017 г. на непочистен от
сняг и лед участък в зоната на поземлен имот с идентификатор ******,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Б. ш., № ***, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на увреждането - 08.01.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, сумата 317,45 лв. /триста и седемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени във връзка със същия инцидент, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2019 г. - датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ЕМ. Р. М. против „И.“ ЕООД - А., П. област иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 50 000,00
лв. /петдесет хиляди лева/, в частта, в която „И.“ ЕООД – А. е осъдено да
заплати на адвокат Н.Х. Г. разноски в размер на 166,21 лв. /сто шестдесет и
шест лева и двадесет и една стотинки/ и в частта, в която ЕМ. Р. М. е осъдена
да заплати на „И.“ ЕООД – А. разноски за първоинстанционното
производство до размер от 5 349,60 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЕМ. Р. М. от гр. Пловдив, ул. „Б.“ № ******, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. Р. Д., № **, Д. Л.“, партер /чрез
адвокат Н.Г./ да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. А., П. област, ул. „Ц. И. А., *** сумата 1 763,90 лв.
/хиляда седемстотин шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/ разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
27
управление: гр. А., П. област, ул. „Ц. И. А., *** да заплати на адвокат Н.Х. Г.
от гр. П., ул. Р. Д., № **, Д. Л.“, партер, с личен № по ЕРА *******0 сумата
839,51 лв. /осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита на ЕМ. Р. М. по гр.д. №
274/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. А., П. област, ул. „Ц. И. А., *** да заплати държавна такса в
размер на 206,35 лв. /двеста и шест лева и тридесет и пет стотинки/ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28