Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.Пловдив, 27.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5206/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 16-06
от 10.06.2019 г., издадено
от началник отдел „Рибарство и контрол“ – Южна
България при ИАРА, с което на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 1700 лева, за нарушение на чл.32 ал.1 ЗРА.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се, че в същото липсва
реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, а именно: описание на фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението. Оспорва се, че жалбоподателят е
извършил рибилов. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призовано, представлява се от адв. К., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Възразява, че в АУАН е посочено единствено,
че лицето лови риба, а в НП вече е конкретизирано, че се касае за риболов. Навежда
доводи, че не е посочено, че се извършва риболов е обект по т. 18 от
предложение I на
ЗРА. Възразява и че в разпоредбите на б. „г“ има различни хипотези, които не са
конкретизирани. Поддържа изложеното за липса на описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП. От съда се иска отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ИАРА – отдел
„Южна България“, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Язовир Веригово се намирал в
землището на гр. Хисаря, обл. Пловдив и бил собственост на община Хисаря.
Същият попадал в приложното поле на чл. 3 ал.1 т.2 ЗРА, като котата на
язовирната стена била 390.50 м.
На 16.04.2019 г. свидетелите А.Т.
и Д.М., заемащи съответно длъжностите „старши инспектор“ и „главен специалист“
при ИАРА – отдел „Южна България“, получили сигнал от полицията в гр. Хисаря, че
на яз. Веригово любители – риболовци извършват риболов. Двамата пристигнали на
място, като установили между шест и седем човека с въдици, един от които бил
жалбоподателят. Започнала проверка на лицата. Поискали от жалбоподателя билет
за риболов, който той не представил и след справка в системата на ИАРА такъв не
бил установен. При проверката установили, че около жалбоподателя има
разположени 6 броя въдици в работно положение, като бил уловил 6 бр. каракуди.
Доколкото извършваният риболов от
жалбоподателя попадал в забранителен период поради пролетния размножителнен
период на рибата, свидетелят Т. му съставил АУАН № В 0011297/16.04.2019 г., с
който му вменил нарушение по чл. 32 ал.1 ЗРА. Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП. При извършване на проверката свидетелят М. съставил на
жалбоподателя и АУАН № 0013851/16.04.2019 г., с който му вменил нарушение по
чл.22 ал.1 ЗРА.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.Т.
и Д.М., които описват извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото –
писмо изх. № 11-03-634/03.01.2020 г. от Община Хисаря, АУАН №
0013851/16.04.2019 г. и АУАН № В 0011297/16.04.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
следват от така представената Заповед № РД09-25/21.01.2014 г. на Министъра на
Земеделието и храните. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че е налице непълнота на описанието на
фактическата обстановка в АУАН и НП. Така,
според настоящия съдебен състав, за да е налице пълно описание от фактическа
страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да са описани всички
елементи от фактическия състав, визирани в нормата на чл. 32 ал.1 ЗРА. В настоящия случай несъмнено такива са налице, доколкото е
посочен видът на обекта – язовир, изпълнителното деяние – риболов /а в АУАН –
лови риба, което според съда е идентично описание/, посочено е че се касае за
риба – каракуда, както и че е осъществено през размножителния период. По този
елементите от фактическия състав са посочени в такава конкретика, каквато е
необходима на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява и да
организира своята защита.
Неоснователно се явява
възражението и че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в
АУАН не е посочена нормата на предложение I б. „г“ т. 18 ЗРА. Съдът намира за достатъчно от фактическа страна да
бъде описано, че се касае за пролетния размножителен период, за да е налице
надлежно описание на нарушението. Впоследствие правната квалификация по чл. 32
ал.1 ЗРА е доразвита в НП, като там е посочено предложение I б. „г“ т. 18 ЗРА.
Според съда това е допустимо, доколкото съобразно разпоредбите на Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове /обн. ДВ, бр. 46/15.06.2007 г./, не
се изисква в правната квалификация да се посочват предложения на конкретната
приложима правна норма.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 32 ал.1 ЗРА, съгласно която във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се
забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното
размножаване съгласно приложение № 1.
В настоящия случай от представеното писмо от община Хисаря се установи, че
язовир Веригово попада в приложното поле на чл. 3 ал.1 т.2 ЗРА. На 16.04.2019
г. жалбоподателят е осъществил риболов именно на вид риба – каракуда, през
размножителния период съобразно предложение I
б. „г“ т. 18, а именно: в пролетно размножителния период от 15.04
до 31.05. Поради изложеното съдът намира, че несъмнено се установи
жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
По размера на санкцията:
Нормата на чл. 70 ал.1 ЗРА регламентира санкция в размер от 1500 до 3000 лева. Съдът
намира, че неоснователно административнонаказващият орган е наложил санкция,
по-висока от минимално определената. Касае се за първо нарушение, поради което
с оглед предвидените цели в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, съдът намира, че в
настоящия случай, санкцията следва да бъде редуцирана до размер от 1500 лева.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Наложената
санкция се явява в завишен размер, поради което обжалваното НП следва да бъде изменено,
като санкцията бъде намалена от 1700 лева до 1500 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 16-06 от 10.06.2019 г., издадено от началник отдел
„Рибарство и контрол“ – Южна България при ИАРА, с което на Н.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 1700 лева,
за нарушение на чл.32 ал.1 ЗРА, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС