Решение по дело №3515/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

***, 17.11.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 3515 по описа за 2016г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изп.Директор *** против Длъжникът И.И.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл.422 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за следните суми: сумата 539,40 лева за главница за периода 01.02.2008г.– 31.01.2016г. и лихва върху главницата в размер на 244,36 лева за периода: 02.04.2008г. до 01.03.2016г. и законната лихва върху главницата от 09.03.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни разноски и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в *** с абонатен № 28458. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване  в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от където се доставя топлинна енергия до имота на ответницата има сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София. Твърди, че сумите за топлинна енергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за част от които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1533/2016г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли съда да конституира като трето лице “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Ответницата не  представя писмен отговор в едномесечния срок.

В съдебно заседание представителят на ищцовото дружество изразява становище, че ответницата е заплатила предявените суми за главница и лихва. Моли съда да осъди ответницата да заплати разноските в заповедното и исковото производство.

Ответницата чрез процесуалния си представител изразява становище, че цялото задължение на ответницата е погасено с извършено  плащане на 10.03.2016г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че на 09.03.2016г. ответницата е заплатила сумата от 200 лева. От заключението е видно, че на разписката не е посочено, че сумата погасява главница и лихва за определен период и в дружеството с тази сума са погасени разноски по ч.гр.дело. В заключението е отразено, че размера на лихвата върху главница от 147,26 лева от изискуемостта на отделните плащания за периода от 02.04.2013г. до 01.03.2016г. за задължение от 02.04.2013г. до 31.01.2016г. е в размер на 25,29 лева. В този  размер в счетоводството на дружеството са посочени задължения на ответницата.

Вещото лице е дало заключение и във втори вариант по поставената задача като е изчислило, че размера на главницата за периода от 09.03.2016г. (датата на подаване на заявлението) до 31.01.2016 е в размер на 132,49 лева, а лихвата за забава върху сумата за периода 07.05.2013г. до 01.03.2016г. е в размер на 20,89 лева.

Съдът счита, че не следва да се обсъжда втория вариант по заключението, тъй като дължимата за ползвана топлоенергия сума за периода 01.02.2013г. до 28.02.2013г. е станала изискуема на 30.03.2013г, с оглед на което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението – 09.03.2016г. не е изтекъл тригодишния давностен срок за дължимата за месец февруари 2013г. сума – същата става изискуема на 30.03.2016г.

Спорно по делото е кога е извършено плащането от страна на ответницата и кога е подадено заявлението, с което е образувано ч.гр.дело 1533/2016г. по описа на ПлРС.

По делото е приложена справка от Съдебно деловодната система, от която се установява, че заявлението на ищцовото дружество е подадено на 09.03.2016г. в 11,13 часа.

Съдът е указал, в тежест на ответницата е да докаже твърденията си, че към датата на подаване на заявлението е била заплатила претендираната сума за главница. Ответницата е представила разписка от 10.03.2016г., 09,15 часа, от която е видно, че ответницата е внесла по сметка на ищеца сумата от 200 лева. В представеното възражение е посочила, че е внесла сума по сметка на „Топлофикация“ на 10.03.2016г.

Единствено в заключението си вещото лице е отразило, че сумата от 200 лева е разнесена в счетоводството на 09.03.2016г.

При така събраните доказателства, с оглед и твърдението на ответницата във възражението относно датата на внасяне на сумата, съдът приема, че ответницата е внесла сума в размер на 200 лева на 10.03.2016г. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът приема, че към момента на подаване на заявлението в РС Плевен – 09.03.2016г. 11,13 часа, ответницата е дължала сумата за главница в размер на 147,26 лева и лихва в размер 25,29 лева.

След извършеното плащане на следващия ден – 10.03.2016г. ответницата вече е погасила задължението си и ищецът няма интерес да води установителен иск. Имал е възможност да получи изпълнителен лист само за разноските по делото. В счетоводството на ищцовото дружество неправилно е нанесена сума в размер на 200 лева за погасяване на разноските по ч.гр.дело, тъй като към този момент все още не е било ясно дали заповедта за изпълнение е влязла в сила и дали ответницата ще има задължения за разноски по ч.гр.дело № 1533/2016г.

Въпреки, че ответницата е погасила задълженията си за главница и лихва, ищцовото дружество е завело установителен иск, без да е имало правен интерес от водене на такова дело поради недължимост на сумата. При тези обстоятелства, съдът приема, че предявените два иска са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено. Тъй като ответницата не е станала причина за завеждане на делото, не следва да понася разноските за настоящето производство.

По отношение на разноските за заповедното производство, ответницата следва да заплати разноските съобразно размера на исковете, до който са били основателни към момента на подаване на заявлението. Двата иска са заявени в общ размер на 783,76 лева, от които 539,40 лева главница и 244,36 лева лихва. Исковете са били основателни до общ размер на 172,55 лева, от които 147,26 лева главница и 25,29 лева лихва. Разноските в заповедното производство са в размер на 205 лева от които 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна такса. При така изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 45,13 лева.

Производството следва да бъде прекратено с решение, с характер на определение. Воден от горното, съдът

 

                                      Р      Е      Ш      И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело 3515/2016г. по описа на ПлРС поради недопустимост на предявените искове.

ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 45,13 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 1533/2016г. по описа на ПлРС.                     

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.

Решението има характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок пред ПлОС.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: