Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1018
по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Й.С.П.
*** ЕГН ********** *** чрез адв. Е.Е. *** е предявила против ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ,
представлявана от Кмета на общината положителен установителен иск за
собственост, с който иска да бъде установено по отношение на ответника, че е
собственик на УПИ VI в кв. 90 по плана на с. Горна Василица, общ. Костенец,
целият с площ от 690,00 кв. м или на идеални части от него.
Ищцата
твърди, че е наследник на Сандо Василев Пенков, б.ж. на гр. Костенец,
който от своя страна като наследник на
Васил Тодоров Пенков е притежавал недвижим имот, находящ се в махала Пердова на
с. Горна Василица, представляващ имот пл. № 25а в кв. 41 по плана на селото от
1937 г. В началото на 20-и век имотът е представлявал нива с площ от 1400 кв.
м. С нотариален акт № 117, том II, дело № 537/1978 г. Сандо Пенков е бил
признат за собственик на празно дворно място от 681 кв. м, образуващо парцел
ХIХ-25а от кв. 41 по плана на с. Горна Василица, махала „Пердова“, урегулирано
от 810 кв. м, при неуредени регулачни сметки от 465 кв. м. С нотариален акт за
собственост, придобит по регулация № 173, том I, дело № 284/1981 г. Сандо
Пенков е бил признат за собственик на придадени по регулация още 457 кв. м.
Твърди се, че част от нивата, наследена от Сандо Пенков попада в имот,
представляващ УПИ VI, кв. 90 по плана на селото, утвърден със Заповед №
383/1987 г. на Кмета на община Костенец, което място е записано като
стопанисвано от общината, но няма акт за общинска собственост. Сочи се, че
наследодателят на ищцата е владял мястото със съзнанието, ме е негово и е част
от собствения му имот, поради което твърди, че на основание наследяване,
давностно владение и по силата на закона е собственик на УПИ VI.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска. Твърди се, че претендираният от ищцата имот не е част от нивата,
наследена от Сандо Пенков. Твърди се и
че имотът не може да бъде придобит по давност, тъй като имоти частна общинска
собственост не могат да бъдат придобити на това основание във връзка с
предвидения мораториум.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представените удостоверения за наследници изх. № 125/23.03.2016 г., и
изх. № 488/11.09.2013 г., издадени от община Костенец де установява, че ищцата
е един от наследниците по закон на Васил Тодоров Пенков, б.ж. на гр. Костенец,
поч. на 01.08.1969 г. и на Сандо Василев Пенков, б.ж. на гр. Костенец, поч. на 10.03.2011 г.
Съобразно представения разписен лист за махала Пердова на с. Горна Василица
за имот № 25а в кв. 41 е вписан като собственик Сандо Василев Пенков, без да е
посочено каква е площта на имота.
По делото е представен протокол от съдебна делба по ч.гр. дело № 131/1948
г. на Ихтиманския околийски съд,, съгласно който Катерина П. като наследник на
Стефан Илчев е получила в дял нива с площ от 1400 кв. м в местността „Разкола“.
Впоследствие нивата е била декларирана и в емлячния регистър през 1949 г.-
Съгласно представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 117, том II, дело № 537/1978 г. Сандо Василев Пенков е бил
признат за собственик на празно дворно място от 681 кв. м, и образуващо по
плана на с. Горна Василица, махала „Пердова, парцел XIX-25-а от кв. 41а, урегулирано от 810 кв. м при
неуредени регулачни сметки от 465 кв. м, при съседи: от две страни улица, Пане
Стоянчов Пердов и Зарко Зашев Илчев. Впоследствие с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация Сандо Василев Пенков е
признат за собственик на придадени към собствения му XIX-25-а от кв. 41а, имоти находящи се в с. Горна
Василица, махала „Пердова“, а именно – празно дворно място от 416 кв. м от имот
планоснимачен № 3а, собственост на Спас Зарков Зашев, на празно дворно място от
45 кв. м от имот планоснимачен № 4а, собственост на Емилия Хр. Иванова, както и
празно дворно от 4 кв. м – общинско.
От представените декларации на Сандо Пенков, Емилия Иванова и Спас Зашев от
1981 г. се установява, че са уредени сметките по регулация относно парцели XIX 25а, ХХ 4а и ХХII 3а.
През 2005 г. Сандо Пенков заедно със съпругата му Иванка П. с нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание уредени сметки по
регулация, № 56, том VI, рег. № 5223, дело № 900/2005 г. на нотариус Румен Генев, рег. № 485 в регистъра н
Нотариалната камара са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в
с. Горна Василиза, махала Пердова, представляващ дворно място с площ от 1020
кв. м., съставляващ УПИ VII-764, в кв. 90 по регулационния план на с. Горна
Василица, одобрен със Заповед № 383/1987 г. на Кмета на община Костенец,
идентичен с бивш парцел XIX-25-а от кв. 41а, ведно с построената в имота
Масивна жилищна сграда на два етажа.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 152, том I, рег. № 1225, дело №
133/2006 г. на Нотариус Румен Генев, рег. № 485 в регистъра н Нотариалната
камара Сандо Пенков и Иванка П. са продали недвижимия имот.
Видно от представеното Решение № 20 от 11.04.2008 г. по гр. дело № 380/2007
г. на Районен съд – Ихтиман е признато по отношение на ОСЗГ Костенец правото на
Сандо Василев Пенков да възстанови на
основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ собствеността си върху нива с площ от 410 кв. м в
местността „Дрена“ в землището на с. Горна Василица, махала Пердова, общ.
Костенец.
От представената данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти по чл.
26 ЗМДТ Сандо Пенков е декларирал един притежаван от него имот в с. Горна
Василица
Съобразно приложения акт за частна общинска собственост № 76 от 12.01.2001 г. дворно място с площ от 800 кв. м в с. Горна Василица, махала Пердова, парцел IV общински в кв. 90 е актувано като общинска собственост. С Акт за частна общинска собственост № 209 от 20.06.2005 г. за като общински е актуван и УПИ с площ от 735 кв. м, съставляващ парцел III в кв. 90 по регулационния план на с. Горна Василица от 1987 г., а с Акт за частна общинска собственост № 210 от 20.06.2005 г. за като общински е актуван и УПИ с площ от 670 кв. м, съставляващ парцел V в кв. 90 по регулационния план на с. Горна Василица от 1987 г.
В показанията си доведената от страна на ищцата свидетелка Верка Генева
твърди, че й е известно, че Васил Пенков е притежавал нива в местността
„Разкола“ в с. Горна Василица До 1990 г. е имало слогове между нивите.
От показанията на св. Стефанка З., която също е притежавала имот в махала
Пердова, се установява, че макар и парцелирани имотите са били обработвани като
ниви. Тези имоти не били включвани в ТКЗС, тъй като били парцели. Според
свидетелката парцелът на Сандо бил ограден и впоследствие го е продал на сина
си..
От заключението на първоначалната съдебно-техническа еккспертиза се
установява, че през 1937 г. е изработен първият регулационен план на с. Горна
Василица, махала Пердова. С този план е обособен парцел XIX-25а от кв. 41. През
1987 г. влиза в сила нов регулационен план на с. Горна Василица, махал Пердова,
който е бил изработен върху кадастралната основа, послужила за изработването на
предходната регулация от 1937 г., но са променени планоснимачните номера ни
имотите и кварталите. Според вещото лице
и двата плана са влезли в сила и за конкретния имот са уредени сметките по
регулация.
В съдебно заседание вещото лице Р.Г. поддържа направеното заключение, като
твърди, че от 1933 г. когато е направен кадастър на махалата е престанало да
съществуват ниви, а са образувани парцели.
От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се установява
че сегашния общински имот VI в кв. 90 на с. Горна Василица, махала Пердова е
образуван с регулационния план през 1937 г. от част от съседни имоти: ниви с
номера 3а, 4а, 7а и 12а. Според вещото лице регулационният план от 1987 г. по
отношение на общински имот VI не е приложен. В
заключението е отразено, че по картата на възстановената собственост на махала
Пердова няма разписана местност „Разкола“, като всички земеделски имоти, които
са възстановени като ниви попадат в местността „Дрена“.
В съдебно заседание вещото лице С.П. поддържа заключението си като твърди,
че нивите преди регулацията от 1937 г. са били ориентирани в една посока, а
след изготвянето на плана са обърнати в друга. Сочи, че няма писмени данни
планът от 1937 г. да е приложен, а планът от 1987 г. почти напълно припокрива
плана от 1937 г. и има частично приложение. При изготвяне на допълнителното си заключение
вещото лице е съобразило, че до 1977-1978 г.- имотите са се ползвали като ниви,
независимо от влезлия в сила план от 1937 г. Регулационните граници на
парцелите са приложени след 1980-1981 г. /включително и с огради/, когато са
уреден регулационните сметки между собствениците. Границите на имотите не са
променяни с влизането в сила на плана от 1987 г. Вещото лице посочва, че
съществуват огради между УПИ VI общински и УПИ IV, изградени по плана от 1987 г., както и между
парцели ХIХ-25a и XVIII-7а, по плана от 1937
г. Между УПИ VII-764 и УПИ VI общински няма ограда
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се
установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето,
което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск,
разглежданият цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод
на вещта, обект на оспорваното право.
Искът е допустим, но по същество – неоснователен.
При установителния иск за собственост, ищецът следва
да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда
твърдяното право на собственост върху процесната вещ. Основанието на иска за
собственост обхваща фактите, от които ищцата твърди, че произтича правото й и
само с оглед на така заявеното основание съдът е длъжен да разгледа иска.
В случая ищцата твърди, че е придобила
право на собственост по силата на наследствено правоприемство върху част от
общински имот, находящ се в землището на с. Горна Василица съставляващ имот VI в кв. 90 в
махала Пердова по регулационния план на населеното място от 1987 г.. Твърди и
че наследодателят й Сандо Пенков е бил собственик на имота като наследник на Васил Пенков, който е
притежавал имота, който преди 1937 г. е представлявал нива.
В хода на производството ищцата не
доказа, че целият или част от общинския имот VI в кв. 90 на с. Горна Василица, махала Пердова е
попадал в имот 25а в кв. 41 по плана от 1937 г., респ. че тази част от имота е
била собственост на наследодателя й Сандо Пенков или негов наследодател.
Напротив – от множеството изготвени скици и от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, които съдът няма основание да не кредитира, се
установява, че процесният общински имот
VI в кв. 90 н с. Горна Василица, махала Пердова по плана от 1987 г.,
през 1937 г. е образуван от поземлени имоти 3а, 4а, 7а и 12а, но не и от
притежавания от Васил Пенков имот 25а. Не се установи и че процесният общински
имот VI в кв. 90 на с. Горна Василица, махала Пердова е бил идентичен с
поставения в дял на Катерина П. земеделски имот – нива с площ от 1400 кв. м,
находящ се в местността „Разкола“ в землището на с. Горна Василица.
По делото не се събраха доказателства и за упражняване
на фактическа власт върху процесния общински имот, така че собствеността да е
била придобита на основани давностно владение. От показанията на разпитаните
свидетели не се установи имотът да е бил стопанисвани обработван от наследодателя на ищцата или самата ищца,
така че да може да бъде направен извод за непрекъснато и необезпокоявано
владение върху същия.
По изложените съображения настоящия състав приема, че
така предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
Ответникът
претендира заплащането на разноски. Съдът приема, с оглед изхода на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски, включващи юрисконсутско
възнаграждение. Ищцата е възразила по отношение на претендирания
размер на юрисконсултското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която препраща Законът за правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв. В случая предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
приема, че в полза на община Костенец следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Й.С.П. *** ЕГН ********** *** чрез адв. Е.Е. ***,
представлявана от Кмета на общината за установяване правото на собственост на
УПИ VI в кв. 90 по плана на с. Горна Василица, общ. Костенец, целият с площ от
690,00 кв. м КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.С.П.
*** ЕГН ********** *** сумата от 200,00 /двеста/ лева разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)