№ 11599
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110144750 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. П. Б. срещу С., с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 23.06.2021 г.
в гр. София в резултат на повредена настилка на тротоар на адрес, ведно със законната лихва
за забава от датата на увреждането – 23.06.2021 г., до окончателното плащане; 1 049.99 лв. –
обезщетение за имуществени вреди в резултат на същия инцидент, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на увреждането – 23.06.2021 г., до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че на 23.06.2021 г. на посочения адрес – в района на аптеката и входа
на адрес, стъпила с десния си крак върху тротоарна плочка, която се разклатила, ударила
левия й крак, тя загубила равновесие, политнала напред и паднала в цял ръст по лице на
тротоара, при което ударила силно главата си, охлузила челото си, усетила хрущене от
счупване на носа, както и силна болка в дясното коляно и в дясната длан странично. Сочи,
че случайни минувачи й се притекли на помощ, като текла кръв по лицето й, а ръката и
коляното й били подути и посинели. Излага, че първа помощ й била оказана в МЦ „****“,
като били направени рентгенови снимки на засегнатите участъци, раните й били почистени,
били й направени два шева на носа и й били предписани лекарства и дадени препоръки.
Твърди, че очите й били подути и болката се усилила, поради което вечерта и на следващия
ден посетила „****“, където й били предписани лекарства против хематомите и за
промиване на шевовете, а на 05.07.2021 г. били махнати шевовете и състоянието на носа й
се подобрило. Посочва, че й била препоръчана консултация с невролог заради удара на
главата, замайването, главоболието и трудното пазене на равновесие, като й били
предписани лекарства, които не дали резултат, както и се наложила консултация с
травматолог поради ограничената подвижност на коляното и дясната длан, като й били
предписани лекарства и болкоуспокояващи, но без ефект. Твърди, че в резултат на падането
се изострила и болката в гърба, датираща от по-рано. Претърпените от нея болки и
страдания от инцидента оценява общо на сумата от 2 000 лв. Посочва, че при падането се
счупили очилата й на стойност 700 лв. и телефонът й на стойност 200 лв., както и че
1
направила разходи за медицински консумативи, такси и лекарства в размер на 119.99 лв. и
за заплатена скоба за лек автомобил на стойност 30 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С., с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Изтъква, че липсва детайлна
идентификация на мястото на инцидента. Счита, че настъпилият инцидент и вредоносният
резултат не са резултат от неизпълнение на неговите нормативни задължения да поддържа в
нормално състояние тротоарната настилка в града. Сочи, че тротоарната настилка в
процесния периметър е била в сравнително добро състояние, което не е изисквало ремонт от
спешен порядък, както и че в районната администрация не са постъпвали сигнали за
нарушено състояние на пътната настилка. Оспорва претърпените неимуществени вреди да
са настъпили при твърдяния инцидент и поради липсата на доказателства ищцата да е
прегледана в деня на инцидента, като била прегледана едва на следващия ден, а в
медицинско направление от 08.07.2021 г. било посочено, че симптомите са следствие от
падане на 24.06.2021 г. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не се е
придвижвала внимателно и предпазливо, като възможна причина за инцидента можел да е и
неин здравословен проблем. Оспорва разходите за лечение да са направени за
възстановяване вследствие на претърпените травми, както и оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между другите имуществени вреди и инцидента на 23.06.2021
г. Оспорва претендираните обезщетения като прекомерни. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в
резултат на инцидент, дължащ се на виновно неотстраняване на дефект на тротоара поради
неизпълнение на задължението за ремонта и поддръжката му от лица, на които ответникът
се явява възложител на работата.
По предявените искове в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за нея неимуществени и имуществени вреди, техния
вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задълженията и да обори при условията на обратно доказване
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за
съпричиняване.
По делото е разпитан като свидетел съпругът на ищцата – свид. К., от чийто
показания показания се установява следното: На 23.06.2021 г. закарал съпругата си пред
адрес, защото тя трябвало да купи лекарства от аптеката на входа, и отишъл да търси място
за паркиране. След около десет минути излязъл от колата и видял, че пред аптеката има
няколко души, като сред тях била и съпругата му, която била на количка, цялото й лице
било в кръв, а санитарка от болницата я вкарала вътре в кабинет по УНГ. Ищцата му казала,
че се спънала в плочките на тротоара пред аптеката и пред болницата и паднала. Свидетелят
видял, че тротоарът е гърбав, има потрошени плочки и е наклонен. В този ден съпругата му
била обута с обикновени обувки с плоско ходило. След падането тя имала ожулвания по
лицето, по ръцете и по коленете и болки, като при падането пострадали телефонът и
очилата й. В кабинета по УНГ направили промивания и ренгенови снимки. На следващия
2
ден ищцата отишла на преглед при специалист по УНГ в ****. Състоянието на съпругата му
след инцидента било такова, каквото е отразено на снимките по делото, които са правени на
следващия ден. Около 3 месеца след инцидента съпругата му имала болки – боляли я ръцете,
коленете и носът, който бил шит, а след това били махнати конците. Тя продължава да има
проблеми с носа – не може да диша и има повече секрети, като преди инцидента нямала
такива оплаквания. Дали телефона на поправка, при която му сменили стъклото, но за
очилата в оптика им казали, че не могат да бъдат поправени, защото освен че рамката е
счупена, но и стъклата са надраскани. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К.,
въпреки че е съпруг на ищцата, тъй като от една страна, той е бил с нея непосредствено
преди и след процесното събитие, лично е възприел състоянието й преди и след това,
състоянието на нейните очила и телефон след падането и състоянието на тротоарната
настилка на мястото на инцидента, а от друга страна неговите показания са неопровергани
от другите доказателства по делото.
Съдът намира, че от показанията на свид. К. по несъмнен начин се установяват
датата, мястото и механизмът на настъпване на процесните вреди, както и наличието на
дефект на тротоарната настилка пред адрес в гр. София.
Относими към настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и интензитет и
наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и понесените от
ищцата вреди са показанията на свид. К., писмените доказателства на л. 4 – 8, л. 50 – 54, л.
75, л. 77, л. 95, л. 98, веществените доказателства /2 бр. фотоснимки и 1 бр. очила/ и
заключенията на двете експертизи. Писменото доказателство на л. 76 няма отношение към
въпроса за настъпилите в резултат на събитието вреди за ищцата, тъй като доказва извършен
медицински преглед през 2016 г., а писмените доказателства на л. 96 и л. 97 касаят
извършени медицински прегледи на ищцата на 14.04.2022 г. и на 10.05.2022 г., при които тя
е имала оплаквания, за които обаче не се установява да имат връзка с процесното събитие.
От показанията на свид. К. се установява състоянието на ищцата преди и след
инцидента и състоянието на нейните очила и телефон след това. В тази част неговите
показания не само са неопровергани от другите доказателства по делото, но дори намират
опора в тях – в представената медицинска и друга документация, във веществените
доказателства, от които е видно физическото състояние на ищцата и състоянието на нейните
очила непосредствено след падането, и в заключенията на двете експертизи.
От писмените доказателства на л. 4, л. 6 – 8, л. 50, л. 51, л. 53, л. 54 и л. 75 се
изяснява, че след събитието Б. е имала увреждане на здравето, във връзка с което са й
извършени два прегледа и образни изследвания – рентгенографии, и са й предписани
лекарства.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно, компетентно и обосновано ведно с разясненията на вещото лице д-р С.,
дадени в открито заседание, се установява, че при падането ищцата е получила следните
увреждания: разкъсно-контузна рана в основата на носа; счупване на костите на носа без
разместване на фрагментите; контузия на дясна длан; контузия на дясна колянна става. Като
механизъм на получаване на описаните увреждания вещото лице посочва въздействието на
тъпи и тъпо-ръбести предмети в зоните на увреждане при падане върху терена, като от
медицинска гледна точка е налице причинна връзка между падането на 23.06.2021 г. и
получените увреждания от ищцата. Изяснява се, че с оглед описаната в медицинската
документация тежест на увредите и липсата на данни за настъпили усложнения през периода
на възстановяване прогнозата за в бъдеще е добра, като конците се свалят на 10ти – 12ти
ден, което кореспондира с приложените документи, а този вид травми обикновено
отзвучават за около три седмици, но винаги при счупвания пациентите се оплакват от болки
и тежест в областта на счупването при промени на времето и при натоварвания, които
оплаквания не могат нито да се докажат, нито да се отхвърлят. Вещото лице д-р С. дава
3
заключение, че липсват данни за придружаващи заболявания на ищцата, които биха могли
да повлияят върху начина на получаването на уврежданията и начина на провеждане на
лечението. Разяснява, че предписаните лекарства са свързани с лечението на получените
увреждания при процесния инцидент.
Следователно по експертен път – въз основа на заключението на съдебно-
медицинската експертиза, са потвърдени показанията на свид. К. относно непосредствено
възприетото от него здравословно състояние на ищцата веднага след инцидента и в периода
до предявяване на исковата молба. Посоченото от него, че и към настоящия момент тя
продължава да има оплаквания, свързани с носа, не се опровергава от заключението, тъй
като вещото лице изрично заявява, че такива оплаквания не могат да се отхвърлят, още
повече че така заявеното от свид. К. се потвърждава от писменото доказателство на л. 95.
Изводът за наличие на причинно-следствена връзка между процесното събитие и
понесените от ищцата неимуществени вреди не се разколебава от отразената в
Медицинското направление на л. 8 друга дата на събитието, тъй като очевидно се касае за
техническа грешка, щом всички други доказателства еднозначно сочат, че инцидентът е
настъпил на 23.06.2021 г., и липсват доказателства за втори инцидент на следващия ден.
От фискалните бонове на л. 5, л. 6, л. 52 и л. 53 се доказва закупуването на лекарства
от ищцата на обща стойност 119.99 лв., като вещото лице д-р С. сочи връзката им с
лечението на получените увреждания при процесния инцидент.
Показанията на свид. К. несъмнено сочат на настъпване на имуществена вреда за
ищцата, изразяваща се в счупването на нейния телефон при падането, наложило смяна на
„стъкло“. От писменото доказателство на л. 77 се установява, че се касае за протектора на
телефона, като е закупен нов на стойност 15 лв.
От заключението на експертизата, извършена от вещото лице А., което съдът
кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява, че очилата са негодни за
употреба, защото е счупена лицевата им част, като е възможна поправка, но такава без
пълна замяна на рамката не е възможна, а в случая рамката вече не се предлага на пазара от
доставчика, а и поправката би била с неясен изход, защото ще има видими следи и
неудобства за пациента, невъзможно е точно центриране на лещите /стъклата/ и ще е налице
влошено виждане. Вещото лице А. сочи, че към датата на инцидента пазарната стойност на
рамката е била 89 лв., а на лещите /стъклата/ – около 500 лв. Въз основа на това заключение
съдът приема за установено, че поправката на очилата по начин, че да са годни за употреба
според предназначението им, практически не е възможна предвид непредлагането на
рамката на пазара и практическата непригодност на очилата след евентуална поправка,
както и че пазарната стойност на очилата към датата на събитието възлиза на сумата от 589
лв.
Що се отнася до претенцията за обезщетяване като имуществена вреда, изразяваща се
в направен разход за заплатена „скоба“ за лек автомобил, следва да се посочи, не се доказа
по делото такъв разход да се намира в причинно-следствена връзка с процесното събитие,
т.е. да е резултат точно от поведението на лицето, на което С. е възложило работа, при
липсата на което поведение такива вреди не биха се проявили.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а според § 1, т. 2 ДР ЗП „земно платно“ е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието „път“ се съдържа и в §
6, т. 1 ДР ЗДвП – всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата
4
се приравняват и улиците. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. От посочените легални определения следва,
че тротоарът е част от пътя. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесната
злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, който е част от
общинската пътна мрежа на гр. София. От обстоятелството, че на тротоара към момента на
настъпване на инцидента е имало неотстранени, необезопасени и необозначени неравности,
се налага изводът, че С. не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП
задължения. Доколкото тя като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоара и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – С., за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в
случая презумпцията не е опровергана.
Размерът на понесените от ищцата имуществени вреди в резултат на инцидента,
чието обезщетяване дължи ответникът, възлиза общо на сумата от 723.99 лв., включваща
направени разходи за лекарства в размер на 119.99 лв., разход за смяна на протектор на
телефон в размер на 15 лв. и стойността на повредените при инцидента очила в размер на
589 лв.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне размера на понесените от ищцата неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалата към датата на събитието – 72 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в основата на носа,
счупване на костите на носа без разместване на фрагментите, контузия на дясна длан,
контузия на дясна колянна става; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната
регенерация – провеждане на медикаментозно лечение, необходимост от хирургична
интервенция /извършване на шевове/, липса на необходимост от наместване на счупеното,
продължаващи оплаквания поради счупването на носа; 5. интензитетът на търпените болки
5
и страдания по време на възстановителния процес – болки, продължили около 3 месеца; 6.
претърпените неудобства по време на възстановяването, каквито в случая не се доказа да
надхвърлят обичайното за такъв тип травматични увреждания; 7. отражението на събитието
върху психо-емоционалния статус, което не се доказа да надхвърля обичайните отрицателни
негативни емоции. С оглед на всичко това и давайки приоритет на счупването на носа и
произтичащите от него болки и последващи неудобства, съдът приема, че следва да се
определи в съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от процесното събитие в размер на 5 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата следва да се
посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай с Определение № 3543/09.02.2022 г. съдът изрично е указал на
ответника, че носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване, както и че не
сочи доказателства за това, но въпреки това ответникът не е ангажирал доказателства в тази
връзка. Същевременно доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на
ищцата, което обективно да е допринесло за настъпване на вредите, а дори от показанията
на свид. К. се изяснява, че по време на инцидента тя е била с равни обувки. Ето защо съдът
намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Предвид горното, а и с оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, че
липсват данни за придружаващи заболявания на ищцата, които биха могли да повлияят
върху начина на получаването на уврежданията, съдът намира, че единствената причина за
процесния инцидент е наличието на необезопасени и необозначени неравности на
тротоарната настилка, поради което не е налице основание за редуциране на дължимите от
ответника обезщетения.
Следователно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е частично
основателен – за сумата от 723.99 лв., а за разликата следва да бъде отхвърлен, а искът за
обезщетение за неимуществени вреди е изцяло основателен за сумата от 2 000 лв., тъй като с
оглед принципа на диспозитивното начало съдът не може да присъди по-голямо
обезщетение от поисканото. Ответникът дължи върху главниците и законната лихва,
считано от 23.06.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС
разноските за производството съразмерно на уважената част от исковете, а именно дължи
сума в общ размер на 459.31 лв., както следва: 115.70 лв. – държавна такса, 343.61 лв. –
възнаграждения за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответника юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 11 лв.
Сторените от ответника разноски за депозит за съдебно-медицинска експертиза следва да
останат в негова тежест, тъй като касаят единствено иска за обезщетение за неимуществени
вреди, който е изцяло уважен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., с адрес: адрес, да заплати на И. П. Б., ЕГН **********, с адрес: адрес,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: 2 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило
на 23.06.2021 г. в гр. София в резултат на повредена настилка на тротоар на адрес, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждането – 23.06.2021 г., до окончателното
плащане; 723.99 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на падане
на 23.06.2021 г. върху повредена тротоарна настилка в гр. София, адрес, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на увреждането – 23.06.2021 г., до окончателното
плащане. като ОТХВЪРЛЯ частично иска за обезщетение за имуществени вреди – за
разликата над 723.99 лв. до пълния предявен размер от 1 049.99 лв.
ОСЪЖДА С., с адрес: адрес, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата от 459.31 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на С., с адрес: адрес,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7