О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26 31.01.2020
г. град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно
отделение
на тридесет и първи януари година 2020
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ВЧНД № 1355 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е образувано
по жалба от адв. Сава Каров от АК – Бургас, повереник на Д.Г.К., ЕГН **********
***, срещу определение № 1975/06.12.2019 г. по ЧНД № 4451/2019 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е
потвърдено постановление от 15.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура -
Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ - 280/2015 г. по описа на РУ на МВР -
Камено, пор. № 2750/2015 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, в частта
му за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и е спряно в частта за престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК и по чл. 130,
ал. 1 от НК.
С жалбата се изразява несъгласие с аргументите на първоинстанционния съд, с
които са приети за неоснователни доводите, че поведението на разследваните
лица, изразили се в повреждане на автомобила на пострадалия К., осъществява
състав на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК. Оспорва се и
направеният извод от прокурора при БРП и от първостепенния съд, че счупването
на стъклата на автомобила на пострадалия представлява маловажен случай по чл.
216, ал. 4 от НК. Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и
на потвърденото с него прекратително постановление на прокурор при Районна
прокуратура - Бургас, като делото се върне на прокурора със задължителни
указания по прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и
събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК
от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Наказателното производство по ДП № ЗМ - 280/2015 г. по описа на РУ на МВР -
Камено, пор. № 2750/2015 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е било
образувано на 23.08.2015 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, за това, че на 22.08.2015
г., около 18.00 часа, в землището на с. Тръстиково, община Камено, област
Бургас, на пътя преди моста между с. Тръстиково и с. Дебелт, отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 3 000 евро и 20.00 лева от
владението на Д.Г.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Д.К., А. М.,
А. М., В. Й., И. Д., Р. М., С. Г., Г. Т. и С. Г.. Извършени са два огледа на
местопроизшествие. Назначени и изготвени са заключения на физико-химична,
оценъчна, съдебномедицинска и дактилоскопна експертизи, както и на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства. По делото не е привлечено конкретно
лице в качеството на обвиняем.
След приключване на разследването, с постановление от 15.02.2019 г.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № ЗМ -
280/2015 г. по описа на РУ на МВР - Камено, пор. № 2750/2015 г. по описа на
БРП, в частта му за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и го е спрял в частта
за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, и за престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 4 от НК. След като е анализирал събраните доказателствени
материали прокурорът е достигнал до заключение, че по делото липсват
доказателства за извършен грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като не е
установено причинената на пострадалия К. телесна повреда да е с цел отнемане на
чужди движими вещи. По отношение на намерените и взети от А.М. и В. Й. часовник
и телефон на пострадалия, прокурорът е счел, че не е осъществен състава на чл.
207, ал. 1 от НК, тъй като още на другия ден вещите са били предадени на
полицията. На следващо място е посочил, че предвид липсата на данни как, къде и
от кого са отнети 3000 евро, които пострадалият заявява, че липсват, следва
наказателното производство да продължи за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
като бъде спряно в тази му част и се проведат оперативно-издирвателни
мероприятия. Направил е правен извод, че в случая са налице доказателства единствено
за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и
унищожаване и повреждане на чужда движима вещ по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК, които престъпления са от частен характер и се преследват по тъжба на
пострадалия, поради което на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е постановил
спиране на наказателното производство по отношение на престъпленията от частен
характер.
Посоченият акт на прокурора е бил атакуван пред първоинстанционния съд,
който с определението си, предмет на настоящата въззивна проверка, го е
потвърдил, тъй като е счел, че в прокурорския акт е изложена коректно
фактическата обстановка по случая, установена на база на събрания в хода на
разследването доказателствен материал, положени са необходимите усилия за
изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били
подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.
Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение на първоинстанционния
съд са изложени изчерпателно и коректно установените от доказателствата по
делото релевантни обстоятелства, а именно:
На 22.08.2015 г. в РУ на МВР - Камено постъпил сигнал за пострадало лице с
телесни наранявания, намиращо се в шокова зала при МБАЛ - Бургас. Полицейските
инспектори М. Г. и П. П. посетили МБАЛ – Бургас, и установили, че се касае за
лицето Д.Г.К., живущ ***, с когото провели беседа за изясняване на случая.
В хода на разследването се установило, че на 22.08.2015 г., около 17,00
часа, пострадалият пътувал с автомобила си – „Мерцедес“ с рег. № **** от с. Т.
към с. Дебелт и по пътя срещнал непознати лица от ромски произход – св. В. Й. и
двете му деца, пътуващи с каруца. В друга каруца, движеща се след тази на св. Й.,
пътували свидетелите А. М. и Р. М., които били братя. След тях, с трета каруца,
се придвижвали св. А.М. - баща на Атанас и Р., и св. И. Д.. Между К. и посочените
лица възникнал спор, който прераснал в сбиване, вследствие на което К. получил
разкъсно - контузни рани по лицето. По време на сбиването били счупени с дървени
предмети стъклата на автомобила на пострадалия. След края на инцидента К. се върнал
с автомобила до дома на родителите си в с. Т.. Около 21.30 ч. бил откаран от
близки в МБАЛ - Бургас, където му била оказана медицинска помощ. Пострадалият заявил
пред полицаите, че му липсва сумата от 3000 евро, която се намирала в жабката
на автомобила му, както и, че му липсва личния ръчен часовник и телефона, които
паднали на земята по време на сбиването.
Полицейските
служители посетили дома на родителите на пострадалия К., където той бил оставил
автомобила си и извършили оглед. При огледа на автомобила било установено, че е
счупено предно панорамно обзорно стъкло, задно стъкло на багажното отделение и двете
задни странични стъкла на вратите. В багажното отделение на автомобила била
намерена дървена дъска с дължина 80 см и диаметър 3 см. Жабката на автомобила
била в заключено състояние с повредено отключващо устройство. Наложило се да
бъде отворена с отвертка, тъй като ръчно било невъзможно. Не били намерени
дактилоскопни следи.
Бил
извършен оглед и на мястото, където пострадалият посочил, че му е повреден
автомобила - по пътя с. Тръстиково - с. Дебелт, непосредствено преди моста. На
местопроизшествието се установили счупени стъкла по асфалта и следи от кръв по
мантинелата, вдясно от пътя при посока на движение за с. Дебелт. Бил намерен и
иззет найлонов плик, съдържащ прахообразно вещество с кафеникав цвят, и 2 бр.
следи от засъхнала течност.
С протоколи за доброволно предаване от 23.08.2015 г. В.Й. предал 1 бр.
механичен часовник, за който заявил, че го е намерил на пътя между селата
Тръстиково и Дебелт, а А. М. предал 1 бр. мобилен телефон Нокия със СИМ карта,
за които също заявил, че ги е намерил на пътя между селата Дебелт и Тръстиково.
От
заключението на извършената физико-химическа експертиза се установило, че
съдържащото се кристално вещество в намерения найлонов плик на
местопроизшествието представлява ефедрин с нето тегло 0,526 грама, като същото представлява
прекурсор за производство на наркотично вещество.
Изготвената
в хода на разследването оценъчна експертиза оценила нанесената щета на лекия
автомобил на 620 лева.
От
заключението на извършената съдебномедицинска експертиза се установило, че Д.Г.К.
е получил разкъсно-контузна рана в основата на носа и на брадата, като раните е
възможно да са получени по време и начин, както съобщава пострадалия. Причинено
е временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Изготвената
дактилоскопна експертиза дала заключение, че по полиетиленовия плик джъмпер,
съдържащ прекурсора, няма оставени годни дактилоскопни следи.
По
предоставените отривки на човешка кръв, иззети при огледа на
местопроизшествието, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства
не могла да установи вид и кръвна група, поради недостатъчен подходящ материал.
При тези установени фактически положения, изведени коректно от
доказателствата по делото, изводът на прокурора от РП - Бургас, възприет и от
първата съдебна инстанция, за липса на осъществен състав на престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК, е правилен и законосъобразен.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в
пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и
законосъобразност. В съдебния акт на първоинстанционния съд са изложени
подробни аргументи за обосноваността на фактическите и правни изводи на
прокурора, предприел прекратяване на наказателното производство, водено за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, които доводи се споделят изцяло
от въззивната инстанция.
Правилен е изводът, направен от прокурора и от първостепенния съд, че по делото липсват доказателства, установяващи, че причинената на
пострадалия телесна повреда е била с цел отнемане на вещи, намиращи се в негово
владение. Самият пострадал К. съобщава в показанията си, че между
него и лицата от ромски произход е възникнал спор, който е прераснал в сбиване,
като часовникът и телефонът му са паднали на земята по време на сбиването.
Обстоятелството, че посочените вещи - часовник и телефон са намерени след
тръгването на пострадалия от мястото на инцидента и са взети от В. Й.и А. М., се установява по несъмнен начин и от показанията
на останалите участници в конфликта. В показанията си пострадалият К. твърди,
че в жабката на автомобила му се е намирала сумата от 3000 евро и 20 лв., чиято
липса той установил на бензиностанция Лукойл, намираща се след с. Дебелт,
където спрял след като тръгнал от мястото на инцидента, поради което и счита,
че лицата от ромски произход, нанесли му побоя, са отнели посочените парични суми.
Настоящият въззивен състав споделя приетото от прокурора и от първостепенния
съд, че това твърдение на пострадалия не намира доказателствена обезпеченост в
събраната по делото доказателствена съвкупност. Дори напротив, същото се
опровергава от установеното при извършения оглед на автомобила обективно
състояние на жабката - затворена, с повреден механизъм, като за отварянето й
полицейските служители са ползвали техническо средство - отвертка. Същевременно
липсват доказателства, че някое от лицата, присъствали на мястото на инцидента
по време на сбиването с пострадалия, са отнели парична сума, намираща се в
жабката на автомобила. Данните, съдържащи се в показанията на пострадалия К.,
също не установяват осъществено противозаконно отнемане на твърдяната парична
сума, а единствено сочат на предположение на пострадалия. При така установените
факти не може да се направи единствено възможен и несъмнен извод, че е
осъществен състав на престъпление грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК. В конкретния
случай данните по делото сочат, че физическата сила упражнена спрямо
пострадалия К., в резултат на която същият е получил разкъсно-контузна
рана в основата на носа и на брадата, не е била насочена към
отнемане на чужди движими вещи от неговото владение. С оглед на това, въззивният
съд счете, че прието от прокурора и споделено от първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото не се установява да е извършено деяние, осъществяващо
състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, е изцяло в съответствие с
материалния закон.
Настоящата въззивна инстанция се солидаризира и с извода, направен от
прокурора, че относно намерените и взети от А. М. и В.Й. часовник и телефон на
пострадалия, не е осъществен състава на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК,
тъй като още на другия ден вещите са предадени на полицията.
Законосъобразно и в съгласие със съдебната практика е прието от
първоинстанционния съд, че поведението на лицата, участвали в сбиването с
пострадалия и счупили стъклата на автомобила му, не се субсумира под състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от
първостепенния съд на стр. 4 от мотивите на атакувания съдебен акт почиват на
вярно разбиране на закона и се възприемат изцяло от настоящия въззивен състав.
Конкретиката на казуса сочи, че счупването на предното обзорно стъкло на
автомобила на пострадалия е било в резултат на това, че К. е спрял автомобила
си непосредствено пред коня на един от свидетелите и последният, за да се
защити, е изхвърлил по превозното средство дървен предмет и е счупил предното
стъкло. Останалите действия, свързани с чупенето на страничните и задното
стъкло на колата на пострадалия, са във връзка със започналия бой между
пострадалия и свидетелите. Според показанията на самия пострадал К., той се е
намирал в автомобила и свидетелите се опитвали да го ударят с дървени предмети,
поради което са счупили стъклата на автомобила. Така установените факти относно
развоя на инцидента не позволяват да се направи извод, че с действията си по
време на сбиването с пострадалия, свидетелите грубо са нарушили
обществения ред и са изразили явно неуважение към обществото.
Правилна и компетентна, базираща се върху комплексен анализ на всички
събрани по делото доказателствени материали, е и преценката на прокурора, че в
конкретния случай данните по делото сочат единствено за причинена на
пострадалия К. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и за унищожаване
и повреждане на чужда движима вещ по смисъла на чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Убедителна е предложената аргументация в прекратителното постановление на
прокурора и в атакувания първоинстанционен съдебен акт, че конкретиката в
настоящия казус по отношение причинените вреди на автомобила, предвид размера на
щетите /620 лева/ и обстоятелството, че самият пострадал е провокирал
с поведението си инцидента, обосновава „маловажност“ на случая. С
оглед на това, че престъпленията по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК са от частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия, в
съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, прокурорът е
постановил спиране на наказателното производство по отношение на престъпленията
от частен характер.
Предвид посочените по-горе съображения въззивната инстанция достигна до
извод за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение, което
обуславя и потвърждаването му в неговата цялост.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1975/06.12.2019 г. по ЧНД № 4451/2019 г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено
постановление от 15.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № ЗМ - 280/2015 г. по описа на РУ на МВР - Камено, пор. №
2750/2015 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, в частта му за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и е спряно в частта за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК и по чл. 130, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.