№ 179
гр. ХАСКОВО, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20225600100685 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ж. Г. Г. от град
Харманли, с която срещу „Дженерали застраховане“ АД - София се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3,
изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира сумата 40 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 10.07.2021 година, ведно със законните лихви върху тази
главница от 05.04.2022 година – датата, на която ищцата е уведомила
застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане, както и
деловодните разноски. Упълномощеното от ищцата Адвокатско дружество
„Г. и Марков“ претендира възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно
настъпилото застрахователно събитие: На 10.07.2021 година, около 08:30
часа управляваното от Г. Д. Г. МПС марка „******" с рег. № ****** се
движило по първокласен път 1-8, с посока на движение от гр. Харманли към
гр. Хасково. В района на км. 332+200 в близост до изхода на гр. Харманли,
поради внезапното влошаване на здравословното му състояние, водачът
изгубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което
излязъл от пътното платно и се ударил последователно в еластична мантинела
и в метална портална рамка на „ТОЛЛ“ системата. В резултат от удара,
металният портал паднал, като вследствие на пътния инцидент тежко
пострадала съпругата на водача - Ж. Г. Г., която пътувала до него на предната
дясна седалка с поставен предпазен колан.
1
Непосредствено след настъпване на процесното ПТП ищцата била
транспортирана и прегледана в ЦСМП-Харманли, където била приета с
оплаквания от болки в гръдния кош при вдишване и болезнени и ограничени
движения в областта на китката на лявата ръка. В медицинското заведение на
Ж. Г. било извършено рентгенографско изследване, което показало, че
вследствие на катастрофата тя е получила следните травматични увреждания:
Фрактура на лявата китка (улна и радиус); Десностранна фрактура на IX-то
ребро по аксиларната линия. Предвид получените от Ж. Г. увреждания,
същата била насочена за лечение в „УМБАЛ Пловдив“ АД, където била
хоспитализирана и били извършени редица прегледи, изследвания и
рентгенографии, на базата на които лекарите установили счупване на долния
край на лъчевата кост и фрактура на дисталния край на радиус и процесус
стилойдеус на лакътната кост. На 10.07.2021 г. в болничното заведение Ж. Г.
била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено
закрито наместване на фрактурата в областта на лявата китка. След
стабилизиране на състоянието , ищцата била изписана от болничното
заведение като били дадени препоръки за спазване на строг хигиенно-
диетичен и хранителен режим. Предвид получената от Ж. Г. фрактура на
китката, лявата ръка била гипсирана и обездвижена до лакътната става.
След изписването от болничното заведение ищцата продължила лечението
и възстановяването си в домашни условия. Поради обстоятелството, че лявата
ръка на ищцата била гипсирана и обездвижена, същата не можела да се
обслужва сама, което налагало близките постоянно да бъдат около нея, като
й помагат за извършване на ежедневните битови и хигиенни нужди.
Първият месец и половина след катастрофата, Ж. Г. изпитвала силни и
непрестанни болки в областта на травмите, поради което се налагало
постоянно да приема обезболяващи и сънотворни медикаменти. Също така и
предвид фрактурите в областта на ребрата, ищцата можела да спи единствено
по гръб, като изпитвала затруднения и болезненост при всяко вдишване и
издишване, което обстоятелство допълнително я фрустрирало и създавало
битови неудобства и дискомфорт.
Ищцата твърди, че в резултат на преживяното ПТП здравословното
състояние се влошило и това дало отражение и върху психиката .
Вследствие на изживения шок и стрес от катастрофата, пострадалата се
оплаквала от потиснатост и понижено настроение, изпитвала безпричинна
тревожност и връщане към спомена за злополуката, също така имала
нарушения на съня и вниманието. Поради тези обстоятелства за известен
период от време ищцата приемала седативни и успокоителни медикаменти и
хранителни добавки.
Позовавайки се на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
29/10.07.2021 година, ищцата твърди, че вина за настъпилото ПТП и
2
вредоносния резултат от него има водачът на лекия автомобил – неин съпруг
Г. Д. Г.. Тъй като реализираното от него деяние представлявало престъпление
по НК, било образувано и се провеждало наказателно производство по ДП №
288/2021 година по описа на РУ на МВР – Харманли (прокурорска преписка
№ 3378/2021 година по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли).
Твърди, също, че ответникът е сключил задължителна застраховка
”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица №
BG/08/521000337567, валидна от 02.02.2021 година до 01.02.2022 година за
увреждащия лек автомобил марка „******“ с рег. № *****. Поради това, на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-
ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се предявява за
сумата 40 000 лева, като ищцата признава, че ответникът-застраховател е
разгледал предявената от нея претенция по преписка-щета № ********* и е
предложил обезщетение в размер на 20 000 лева, което тя не е приела поради
съображения за занижен размер. Претенцията за обезщетение е съединена с
тази за лихви, считано от уведомяване на застрахователя от страна на
пострадалото лице – 05.04.2022 година до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Дженерали застраховане“
АД - София подава писмен отговор. С отговора на исковата молба ответникът
изрично признава съществуване на застрахователното правоотношение, от
което ищцата претендира права и оспорва главния иск само по размер, за
сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер 40 000 лева. Твърди, че
претенцията е завишена по размер и не отговаря на реално претърпените от
ищцата душевни болки и страдания, на критерия "справедливост" по чл. 52 от
ЗЗД, както и на константната практика на съдилищата и социално-
икономическата обстановка в страната. Настоява, че отговорността на
застрахователя по процесната застраховка е договорна и е функционално
обусловена и еднаква по обем с отговорността по чл. 45 и сл. от ЗЗД на
виновния водач - физическо лице, т.е. застрахователят отговаря за същата
сума, за която би бил осъден и прекият причинител на вредите. В тази връзка
ответникът сочи, че претендираното обезщетение от 40 000 лева за
получените наранявания се равнява на средния доход на едно лице от
домакинство в България, който то реализира за повече от 5 години по
3
официални данни на Националния статистически институт за 2021 година.
Счита, че не се установяват негативни промени в психоемоционалния свят на
пострадалата, тъй като няма данни за потърсена специализирана
психиатрична помощ.
Ответникът излага и други доводи, които не са относими към
представените с исковата молба писмени доказателства.
При условията на евентуалност ответникът въвежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на негативните последици
от процесното ПТП. Твърди, че пострадалата е пътувала в процесното МПС
без поставен задължителен обезопасителен колан, с който същото е било
фабрично оборудвано, както и че е неглижирала здравословното си
състояние, като не е извършила назначените контролни прегледи на
16.07.2021 година и 22.07.2021 година.
Ответникът твърди, че своевременно се е произнесъл по предявената
от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция и е определил и
предложил на ищцата обезщетение в размер на 20 000 лева. Ищцата не е
приела така отправеното предложение и не е представила поисканите данни
за банковата сметка, поради което не се е стигнало до доброволно уреждане
на отношенията по повод на застрахователното събитие. С тези доводи
ответникът счита, че е налице забава на кредитора съгласно чл. 380. ал. 3. КЗ
и оспорва претенцията за лихва за забава. В условията на евентуалност,
оспорва датата, от която се претендира лихва за забава, като в тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл. 497 КЗ.
Прави искане за отхвърляне на главния иск над признатия размер, а
акцесорния – изцяло, както и за присъждане на деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Към делото са приобщени материалите на ДП № 288/2021 година
(копие) по описа на РУП – Харманли, представляващи прокурорска преписка
№ 3378/2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково. На база
материалите на наказателното производство – протокол за оглед на
местопроизшествие със снимков материал към него (л.л. 11-21), протокол за
оглед на веществени доказателства със снимков материал към него (л.л. 83-
96), АУАН № 981512/10.07.2021 година, констативен протокол за ПТП с
4
пострадали лица № 29/10.07.2021 година, е назначена и извършена съдебна
автотехническа експертиза с в.л. Т. Х.. След като анализира в съвкупност
писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производства и
кредитирайки изцяло заключението на САТЕ като обективно, компетентно,
пълно и в рамките на поставената задача, ХОС приема за установена следната
фактическа обстановка: На 10.07.2021 година, около 08:30 часа Г. Д. Г. и
съпругата му Ж. Г. Г. (ищцата по делото) са пътували в МПС марка „******"
с рег. № ******, управлявано от Г. Г., притежаващ правоспособност за
управление на МПС от съответната категория. Автомобилът се е движил по
първокласен път 1-8, с посока на движение от гр. Харманли към гр. Хасково,
със скорост 50 км/част. Движил се е устойчиво, без странично плъзгане по
сух асфалтов участък с ляв завой с прав вираж и възходящ наклон. При км.
332+200 в близост до изхода на гр. Харманли, при липса на технически
причини и поради неустановени по делото причини, Г. Г. е изгубил контрол
над управляваното от него МПС, вследствие на което автомобилът е излязъл
от дясната лента за движение и е навлязъл в десния затревен банкет. След
движение на десните гуми по затревения банкет почти по права линия лекият
автомобил при първия удар се е ударил челно с предната си лява част и се е
покачил с плъзгане по дясната мантинела с координати на мястото около 27,4
м след ОР (западно) и около 0,3 м вдясно (северно) от БЛ. Последвало е
движение на автомобила с пързаляне лявата част на пода по мантинелата до
37,7м след ОР, автомобилът се е ударил челно в дясната греда на рамката на
„ТОЛ“ системата (мястото на втория удар), откъртил е рамката от основата
и след около 1-2 м със завъртане против часовниковата стрелка автомобилът
е полегнал на дясната си страна и е спрял в покой.
В резултат от удара е пострадала ищцата Ж. Г. Г., която е пътувала до
водача Г. на предната дясна седалка в процесния автомобил. Непосредствено
след настъпване на процесното ПТП тя е била транспортирана и прегледана в
ЦСМП-Харманли, където е била приета с оплаквания от болки в гръдния кош
при вдишване и болезнени и ограничени движения в областта на китката на
лявата ръка. В медицинското заведение на Ж. Г. е било извършено
рентгенографско изследване, което е дало основание за извода на лекарите ,че
вследствие на катастрофата Ж. Г. е получила фрактура на лявата китка (улна
и радиус) и десностранна фрактура на IX-то ребро по аксиларната линия.
Предвид получените увреждания, ищцата е била насочена за лечение в
„УМБАЛ Пловдив“ АД, където е била хоспитализирана и са били
извършени редица прегледи, изследвания и рентгенографии, на базата на
които лекарите са достигнали до констатации за следните травматични
увреждания: Счупване на долния край на лъчевата кост и фрактура на
дисталния край на радиус и процесус стилойдеус на лакътната кост. На
10.07.2021 г. в болничното заведение Ж. Г. е била подложена на медицинска
манипулация, при която е било извършено закрито наместване на
фрактурата в областта на лявата китка. Тази медицинска процедура се състои
в акт на теглене на ръката и наместване на счупването под ренгенов контрол,
5
като поради болезнената манипулация и с цел отпускане на мускулатурата тя
се извършва под венозна упойка (в.л. Е.). След стабилизиране на състоянието
, ищцата е била изписана от болничното заведение, като са били дадени
препоръки за спазване на хигиенно-диетичен и хранителен режим. Предвид
получената от Ж. Г. фрактура на китката, лявата ръка е била гипсирана и
обездвижена до лакътната става за 30 дни.
Така приетите от съда обстоятелства досежно получените от ищцата
увреждания се установяват от представената и приета като доказателства
медицинска документация (л.л. 16-20), взета в съвкупност със заключенията
(основно и допълнително) на съдебно-медицинска експертиза с в.л. Х. Е..
Според заключението на СМЕ, счупването на костите на лявата предмишница
в областта на гривнената става е причинило трайно (за повече от 30 дни)
затруднение в движението на лявата ръка на ищцата. Счупването на 9-то
ребро в дясно е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.чл.
128 и 129 от НК (обичайно отшумяващи за около 30 дни), а болките в лявата
половина на гръдния кош са причинили страдание без разстройство на
здравето. Според вещото лице, оздравителният период за лявата ръка
включва времето на имобилизация на ръката за 30 дни. В.л. пояснява, че
гипсовият ръкав, който се поставя в такива случаи на счупване на ръка, следва
да покрива поне две съседни стави на счупването. В случая са били покрити
метакарпо-карпалните стави, гривнената става и лакътната става. Ръкавът се
налага поради счупването и на шиловидния израстък на лакътната кост в едно
със счупването на лъчевата кост. Гипсовият ръкав води до принудителна
имобилизация и затруднение в движението на ръката, което налага някои
дейности в обслужването да се извършват с чужда помощ. Наличието на
гипсовата имобилизация променя и влошава качеството на живот за срока на
имобилизацията: болният може да си вдига и мести ръката, но се затруднява
общата хватателна функция на ръката.
Ищцата твърди, че след изписването от болничното заведение тя е
продължила лечението и възстановяването си в домашни условия. Според
вещото лице Е., такъв възстановителен период действително се налага. В
конкретния случай няма информация за продължителността на този период,
но в.л. твърди, че обичайният срок за пълно възстановяване е не по-малко от
три месеца, като и след това е възможно пострадалата да изпитва болки в
лявата гривнена става (заключение на СМЕ). Според в.л., липсата на данни за
проведени от ищцата контролни медицински прегледи следва да се цени като
знак за това, че зарастването на счупването е протекло без допълнителни
усложнения, като липсата на прегледи не е дало негативно отражение върху
възстановяването на здравето на ищцата.
В.л. Е. заключава, още, че счупването на 9-то ребро в дясно е от удар във
вратата, намираща се в дясно от пострадалата, а контузията в лявата половина
на гръдния кош може да се обясни с действието на предпазния колан. Според
експерта, възможно е счупването в областта на лявата китка да се получи и с
поставен колан, като счупването се дължи на поставяне на ръката в опора с
6
насрещен предмет.
По делото са събрани гласни доказателства: От показанията на св. Д. А.
Ц. – племенницата на ищцата, се установява, че след изписването на
последната от болницата в Пловдив, Ж. Г. се обадила на св. Ц. с молба да
помага в ежедневните нужди. Това се налагало, тъй като синът на ищцата
отсъствал, а Ж. Г. не била в състояние сама да се грижи за себе си. Лявата
ръка на ищцата била гипсирана и обездвижена, същата не можела да се
обслужва сама, което налагало близките постоянно да бъдат около нея, като
й помагат за извършване на ежедневните битови и хигиенни нужди.
Свидетелката твърди, че Ж. Г. имала нужда от нейните грижи в продължение
на 2-3 месеца. В началото Ж. Г. изпитвала силни болки в областта на
травмите, поради което се налагало постоянно да приема обезболяващи
медикаменти. Ищцата била силно стресирана, като продължително време не
искала да контактува с външни хора и да излиза от дома си. Това състояние
не било обичайно – преди катастрофата ищцата била весел и контактен човек.
Ищцата изпитвала болки не само от счупването на ръката, но и от счупването
на реброто – това пречило да спи, получавала затруднено дишане и
изпитвала общ дискомфорт. Също така и предвид фрактурите в областта на
ребрата, ищцата можела да спи единствено по гръб, като изпитвала
затруднения и болезненост при всяко вдишване и издишване, което
обстоятелство допълнително я фрустрирало и създавало битови неудобства
и дискомфорт. Стресът, причинен от инцидента, не бил преминал и до
настоящия момент, ищцата изпитвала страх от пътуване в автомобил и
страдала от това, че не може да пътува често за да вижда близките си.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза с
в.л. С. Д., което съдът възприема като компетентно, обективно, пълно и в
рамките на поставената задача. Заключението подкрепя изложените от
ищцата в исковата молба твърдения за това, че в резултат на преживяното
ПТП здравословното състояние се е влошило и това е дало отражение върху
психиката . Вследствие на изживения шок и стрес от катастрофата,
пострадалата се е оплаквала от потиснатост и понижено настроение,
безпричинна тревожност и връщане към спомена за злополуката. Настъпили
са негативни промени в самооценката и затруднения при общуването с
близките . Според вещото лице, в бъдеще съществува вероятност при
попадане в стресови ситуации отново да се активират стресовите реакции и
негативни психоемоционални преживявания и страхове от злополука, а това
ще доведе до трайни негативни изменения в психиката на Ж. Г..
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
”Гражданска отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица №
7
BG/08/521000337567, валидна от 02.02.2021 година до 01.02.2022 година за
увреждащия лек автомобил марка „******“ с рег. № *****, се признава
изрично от ответника.
Няма спор по делото относно това, че ответникът не е заплатил на
ищцата обезщетение за претендираните неимуществени вреди в образуваното
пред него, по искане на ищеца с правно основание чл. 380 от КЗ,
производство. Няма спор и относно това, че ответникът е предложил на
ищцата обезщетение в размер на 20 000 лева, но последната не е съгласила с
размера на обезщетението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Изложеното от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба сочи
на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
делинквента, сключил с него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Главният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1
КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като се претендира обезвреда на претърпени
болки, страдания, негативни емоционални промени, в размер на 40 000 лева.
Искът е съединен с акцесорна претенция по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във
вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение. Претендират се и деловодни разноски за исковото
производство, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдв. Ответникът оспорва главния иск само по размер, като от изложените в
отговора фактически и правни твърдения следва да се приеме, че ответникът
признава, че дължи на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
20 000 лева – толкова, колкото е било определено в образуваното пред него
производство по щета. Възраженията на ответника са за несъразмерност на
претенцията над този размер на конкретните претърпени вреди,
несъответствието на принципа по чл. 52 от ЗЗД, на съдебната практика и на
социално-икономическите условия в страната. В условията на евентуалност
се въвежда възражение за съпричиняване, с твърдение, че ищцата е пътувала
в автомобила без обезопасителен колан, а освен това е допринесла за
негативните последици с това, че не се е явила на два контролни медицински
прегледа.
8
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Наказателното производство по ДП № 288/2021 година на РУП –
Харманли не е приключило и във връзка с разглеждания деликт няма
постановен и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Такъв не следва
да се очаква в частта, отнасяща се за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр.
чл. 342 ал. 1 от НК (причиняване на средна телесна повреда на ищцата)
поради направено от Ж. Г. волеизявление за прекратяване на наказателното
производство предвид обстоятелството, че извършителят е неин съпруг. Това
волеизявление е неоттегляемо и обвързва органите на досъдебното
производство, поради което наказателното производство е възможно да
9
продължи само в частта, касаеща увреждане на имущество, принадлежащо на
ОПУ-Хасково. Ангажирането на наказателната или административно-
наказателната отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ.
Постановяването на осъдителната присъда единствено позволява
приложението на чл. 300 ГПК и така улеснява доказването на ищцовата
претенция. Но иначе, според възприетата съдебна практика, образуваното
наказателно производство не е пречка за движението на гражданския спор за
обезвреда от престъпление, предмет на наказателното производство. Ето защо
ХОС реши да не спира производството по настоящото дело и няма основание
за приложение на чл. 300 от ГПК. В същото време, предвид позицията на
ответника, заета с отговора на ИМ, съдът с доклада си е приел за безспорно,
че ответникът оспорва иска само по размер.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил „******“ с рег. № ***** Г. Д. Г., който е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал. 1 от ЗДвП –„Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Този си извод съдът основава на заключението на САТЕ в частта, в която
вещото лице приема, че няма причини от технически характер за настъпване
на процесното ПТП. В същото време, доколкото по делото липсват каквито и
да било доказателства за „внезапно възникнали здравословни проблеми на
водача“, съдът не приема за доказано загубата на управление върху
автомобила да е станала по причини, свързани със здравословното състояние
на водача Г..
Поради това съдът приема, че в основата на пътния инцидент стои
поведението на водача на застрахования при ответника МПС – той е нарушил
правилото за контролиране на управляваното от него МПС във всеки един
момент. С оглед гореизложеното съдът приема, че не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние, твърдени от ищцата, а именно: пътният
инцидент е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с
болки и страдания, затруднения в ежедневието - ищцата е изпитвала
ограничения при движението на дясната ръка – в продължение на 30 дни
поради носене на гипсова превръзка, а след това за още поне три месеца – за
пълно възстановяване (заключение СМЕ л. 76). Това е било свързано с болки
10
в ръката, ограничение при захвата, слабост и нарушение на цялостната
функция на ръката. Действително, както правилно възразява ответникът,
ищцата не е претърпяла оперативна интервенция, а медицинска манипулация,
изразяваща се в изтегляне и наместване на костите на ръката на мястото на
счупването. Но имайки предвид разясненията на в.л. Е. относно спецификите
на манипулацията, която се извършва под венозна упойка, съдът приема, че и
тази процедура сама по себе си е в състояние да причини значителен стрес и
страдания, сравними с тези при оперативна интервенция. Освен това, ищцата
е претърпяла и счупване на 9-то ребро в дясно и травми в областта на гръдния
кош, във връзка с което е изпитвала болки и неудобства в продължение на
поне 30 дни (заключение СМЕ л. 76). Поради изпитваните болки в областта
на гръдния кош и ръката се е налагало пострадалата да приема обезболяващи
медикаменти през целия възстановителен период (доклад на в.л. в съдебно
заседание). Пътният инцидент и възстановителният период са се отразили на
ищцата емоционално лошо, травмите и търпените във връзка с тях
ограничения в ежедневието са я направили раздразнителна и тревожна. Част
от тези негативни промени в здравето и психиката на ищцата са се запазили и
до настоящия момент – тя продължава да преживява инцидента и
последиците от него, като спомените се възвръщат и тя все още се чувства
„различна“ (св. Д. Ц.). А според заключението на СПЕ, има вероятност от
негативни ппсихологически промени при ищцата и в бъдеще, тъй като тя все
още не е отработила травмата и всеки нов подобен или друг инцидент,
натоварващ психиката , ще бъде утежнен от факта на преживяното ПТП.
Относно нервното напрежение, стрес и раздразнителност, страх да пътува в
МПС като психо-емоционална последица от ПТП и получената травма, то
съдът счита, че следва да се има предвид напредналата възраст на ищцата,
при която справянето е сравнително по-трудно от това при млад човек. От тук
е изводът, че има основания да се счита, че тези негативни промени в
психиката на ищцата ще продължат и за в бъдеще.
С оглед наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, главният иск за обезщетение за
неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
11
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.;
№ 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 30 000 лв. При определянето му съдът
съобрази обема и тежестта на получените от ищцата телесни увреждания и
12
продължителността на възстановителния период за всяко от тях, както е
посочено по-горе. При определяне на размера на обезщетение за
неимуществени вреди съдът взема предвид съвкупния доказателствен
материал и основно заключението на СМЕ, от което следва, че в
продължение на един месец ръката на ищцата е била гипсирана, след това
поне още три месеца са били необходими за приключване на
възстановителния период на счупената ръка. Тук съдът отчита заключението
на в.л. Е. за това, че непровеждането на контролни прегледи от ищцата не се е
отразило негативно върху правилното и своевременно протичане и
приключване на възстановителния период, а по-скоро е знак за това, че при
ищцата не е имало допълнителни усложнения. По-голямо по размер
обезщетение съдът обосновава с това, че ищцата е търпяла болки и страдания
поради няколко травми едновременно – счупване на ръката, счупване на
ребро вдясно и контузията в лявата половина на гръдния кош. Т.е.
състоянието на пострадалата е било свързано със значителни по интензитет
болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, невъзможност да спи
спокойно, затруднено и болезнено дишане. В началото болките са били
сериозни, но постепенно интензитетът им е намалял, като поне за срок от 4
месеца функцията на ръката и най-вече захватът не са били пълноценни.
Отчита съдът и гласните доказателства за търпените от ищцата ограничения в
личния живот, както и установените с гласни доказателства и заключението
на СПЕ негативни психологически промени.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че приетият от съда
размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на ищеца. Основавайки изводите си на
заключенията на САТЕ и СМЕ, които и в тази част съдът възприема изцяло,
съдът приема, че ищцата е пътувала в процесния автомобил с поставен
предпазен колан. Така, и според в.л. Е. и според в.л. Х., едно от получените от
нея увреждания – контузия в лявата половина на гръдния кош, може да се
обясни именно с действието на предпазен колан – пристягане на пострадалата
на предна дясна седалка от поставения предпазен колан при двата челни
удара, който колан е разположен от горе вдясно пред гърдите към долу вляво,
т.е. налице е именно т.нар. „коланна трявма“. В същото време и двете вещи
лица са категорични, че счупването в областта на лявата китка е възможно и
при правилно поставен обезопасителен колан. Не се доказва второто въведено
с отговора на ИМ възражение за съпричиняване – поради неглижиране от
13
страна на ищцата на здравословното състояние, изразяващо се в
назначените контролни прегледи на 16.07.2021 година и 22.07.2021 година.
Действително, ищцата не представя доказателства да е преминала такива
прегледи, но според в.л. Е., това обстоятелство по-скоро сочи на липса на
усложнение и своевременно и правилно протичащ възстановителен процес.
Ето защо липса на контролни прегледи никак не е повлияло на
възстановяването на здравето на ищцата.
По тези съображения, няма основание за намаляване на определеното
от съда обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за
сумата 30 000 лева. В останалата част до 40 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на
законната лихва. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване
на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като не само непроизнасянето,
но и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
14
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не
променят началния момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от
КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
датата 05.04.2022 година (разписка на л. 24). Безспорно е по делото, че
страните не са успели да постигнат извънсъдебно съгласие досежно размера
на дължимото обезщетение, като застрахователят е предложил на ищцата
обезщетение в размер на 20 000 лева, оспорвайки дължимостта на
обезщетение в претендирания по-голям размер с мотив за неоснователност и
недоказаност на застрахователната претенция. Отделно от това, в случая
застрахователят е имал възможността да заплати обезщетение и в хода на
исковото производство, по банковата сметка на ищцата, посочена в исковата
молба, станала известна на ответника с връчването по реда на чл. 131 от
ГПК. Плащането не е извършено, като е оспорена основателността на
претенцията и са въведени доводи за недължимост на обезщетение над 20 000
лева. ХОС споделя застъпеното в съдебната практика становище, че когато
длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може
да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава. Или с други думи, след като
неизплащането на обезщетение не се дължи единствено на непредставяне на
данни за банковата сметка от увреденото лице, то не е налице кредиторова
забава. Следователно, претендираната от ищцата законна лихва за забава се
дължи, от датата на предявяване на претенцията от ищцата пред
застрахователя-ответник - 05.04.2022 година.
С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени съдебните
разноски. Ищцата е понесла разноски за държавна такса – 1600 лева и е
заплатила депозити за възнаграждение на вещи лица в общ размер 1000 лева,
т.е. общо направените от нея разноски са 2600 лева. На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да ѝ възстанови сумата 1950 лева.
Ответникът също е понесъл деловодни разноски, като е заплатил
15
депозит за СМЕ в размер на 300 лева и има претенция за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат разноски – пропорционално на
отхвърлената част на иска, сумата 75 лева. Тъй като дружеството-ответник е
било представлявано от юрисконсулт и предвид правилото по чл. 78 ал. 8 от
ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева, също съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В производството пред ХОС ищцата е представлявана при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество „Г. и Марков“ чрез
адв. К. Г., който своевременно заявява претенция за присъждане на
дължимото адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство. В зависимост от изхода на спора, ищецът има право на
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска по чл.
432, ал. 1 КЗ, а предвид условията, при които ищцата е представлявана, по
аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК процесуалният представител по делото има
право да получи възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в
размер, редуциран съобразно уважената част от исковете. Ето защо
възнаграждението следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразено с размера, до който искът е уважен и присъдено
в размер на 3660 лева с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - София със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
ЕИК ****** да заплати на Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************,
със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150 ет. 2 офис 217, чрез
Адвокатско дружество „Г. и Марков“, сумата от 30 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, станало на 10.07.2021 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 05.04.2022 година до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер 40 000 лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
16
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - София със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
ЕИК ****** да заплати на Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************,
със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150 ет. 2 офис 217, чрез
Адвокатско дружество „Г. и Марков“, сумата от 1950 лева – деловодни
разноски за производството пред ХОС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - София със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
ЕИК ****** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“,
представлявано от адв. К. Г. сумата 3660 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на Ж. Г. Г. в производството по гр.д. № 685/2022
година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150 ет. 2 офис 217, чрез
Адвокатско дружество „Г. и Марков“ да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ЕИК ****** сумата 75 лева –
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17