Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Т. и в
присъствието на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от
съдия Христова к.а.н.д. № 117/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 34 от 10.03.2020г.,
постановено по а.н.д. № 176/2019г., Троянски районен съд, пети състав е потвърдил
като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 1697/14.03.2019г. на Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч, с което на Р.Г.А. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257,
ал.1, предл. второ, т.1, предл. първо от ЗГ във връзка с чл.108, ал.3 от ЗГ, във
връзка с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Р.Г.А., страна по а.н.д. №176/2019г. по описа на Троянски РС.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и неправилно. Твърдят се нарушения на КП и
АУАН. По отношение на АУАН се излага, че са допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. По
отношение на КП се излага, че същия не е изготвен на мястото на констатиране на
нарушението, в него липсват основни реквизити, екземпляр от протокола не е
връчван на касатора. В двата документа не е посочена ролята на касатора, т.е.
дали има отношение към прокарването на просеките, кога са прекарани, самите
просеки не са с отбелязани ширина, дължина, начало и край, не е посочен вида на
изсечените дървета, дали са били маркирани или не. Твърди се, че позволителните
за сеч не са доведени до знанието на касатора, подписите не са негови, че е
поискал графологична експертиза, която му е била отказана от съда. Иска се отмяна на решението
на Троянски РС и връщането му за решаване от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Н., който поддържа касационната жалба на
изложените в нея основания. По същество ангажира становище за неправилност на
съдебния акт, като излага съображения за това.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. В писмено становище поддържа изцяло доводите, развити в
отговора си по подадената касационна жалба. Прави искане за присъждане на
разноски на основание чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП).
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 11.09.2018г. в 14.00 часа, служители на РДГ гр. Ловеч,
извършили проверка на обект за добив на дървесина, находящ се в землището на с.
Голяма Желязна, Община Троян, отдел 1, подотдел „а“ и подотдел „ц“, имот с
кадастрален № 161012, частна горска територия, за който са издадени
Позволително за сеч № 0415933 от 26.01.2018г. и Позволително за сеч № 0415934
от 26.01.2018 година. При проверката на място в имотите е бил съставен
Констативен протокол Серия Б00А № 135772 от 11.09.2018г., в който са отразени
констатациите от проверката, включително и че на терена е прокарана един брой
нова технологична просека, което е констатирано по наличието на отрязани пънове
на живи дървета в просеката, която не е отразена в технологичния план, като от
тази просека вляво и вдясно се отделят пет броя отклонения, в които е добита
дървесина. Отразено е също, че в частта на насаждението извън просеките не е
извършвана сеч, като добитата дървесина е извозена с МПС с висока проходимост,
видно от оставените следи от автомобилни гуми по терена. Отразено е, че новата
технологична просека и отклоненията не са отразени на терена с боя.
На 20.11.2018г. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия № Б00А бланков №
000084, по регистъра на РДГ гр. Ловеч № 1697/11.12.2018г., от горски инспектор
при РДГ гр. Ловеч, срещу Р.Г.А. за това, че като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на
което са издадени Позволително за сеч № 0415933 и № 0415934, и двете от дата 26.01.2018г.
във връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължението си
да следи за спазване на одобрения технологичен план, като е допуснал
прокарването на 6 броя нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния
план и на терена. Отразено е в акта, че нарушението е извършено в периода от
29.01.2018г. до 11.09.2018г. и е открито на 11.09.2018г. в 14.00 часа. Отразено
е също, че с горното А. е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1 във вр.
чл.108, ал.3 от ЗГ във вр. чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
АУАН е съставен в присъствие на А., в качеството му на нарушител, който
в графа „обяснения на нарушителя” не е отразил такива. Същият е отказал да
подпише акта, който отказ е удостоверен с един свидетел. Р.А. е получил
екземпляр от акта на датата, на която е съставен – 20.11.2018г. В
законоустановеният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение
срещу АУАН. Въз основа на цитирания АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените
срокове, съдържат изискуемите реквизити и от АНО не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът изложил, че извършеното
от страна на жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано от
събраните писмени и гласни доказателства и е осъществено от него от обективна и
субективна страна. Решаващият състав изложил, че наказаното лице безспорно е
субект на нарушението като лице, упражняващо лесовъдска практика, в
задълженията и контролните му правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му се включва и задължението да следи за спазването на одобрения
технологичен план, което в случая той не е сторил. Въззивният съд е изложил и
доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. С горните мотиви
районният съд потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
По същество на спора и при преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Троян за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗГ и подзаконовите му актове. Извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните свидетели и от
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от
обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като
нарушена разпоредба административно нарушение.
Чл.108, ал.3 от ЗГ въвежда задължение за лицето,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е
издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището.
В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че
лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са
длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и
противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
В случая е безспорно, че касаторът е лицензиран
лесовъд и е регистриран в Публичния регистър на ИАГ София, на негово име са били
издадени позволителни за сеч № 0415933 и № 0415934, и двете от дата 26.01.2018г. за имот кадастрален №15703.161.12 в землището на с. Голяма
Желязна, общ. Троян, отдел 1, подотдел „а” и подотдел „ц” – частна горска територия, както и че в същия имот
било констатирано прокарването на шест броя нови просеки, непланирани и
непосочени в технологичния план, извършено в периода от 29.01.2018г. до 11.09.2018г.
(в рамките на действие на разрешителното за сеч). Поради изложеното се споделят
изводите на РС Троян, че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при
добива на дървесина от процесния имот, възложени му по ЗГ и подзаконовите му
актове, с което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Настоящия съдебен състав констатира, че не е налице
съществено нарушение на процесуални правила. От въззивния съд не е отказано
назначаване на графологична експертиза на подписа на касатора в издадените
позволителни за сеч, тъй като такава не му е била поискване. В хода на
съдебното производство подписите на касатора в издадените позволителни за сеч
не е бил оспорван. Оспорен е от жалбоподателя подписа му в превозните билети и
е била поискана съдебно графологична експертиза. Тази поискана от касатора съдебно
графологична експертиза не е била поддържана от пълномощника на касатора с
мотив, че не е относима към спора. Въпреки това съдът е направил всичко
възможно за приобщаване на превозните билети към доказателствата по делото, но
това по обективни причини не се е осъществило. От съхраняващия досието на имота
е постъпило писмо, с което уведомява съда, че копия от превозните билети не са
му предоставяни от регистрирания лесовъд, който ги е издал и поради това не са
в досието на имота.
Настоящият касационен състав също намира, че предвид
състава на административното нарушение, за което на касатора е ангажирана
административнонаказателната отговорност, превозните билети са неотносими. С НП
не е ангажирана административнонаказателна отговорност за незаконна сеч в
имота, в който случай същите може да бъдат относими.
Напълно се споделят и
изводите на РС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН към конкретния случай. В горната
разпоредба е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Разпоредбите на ЗАНН (чл.6, 12, 27, 28) налагат извод,
че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. В този
смисъл настоящият състав счита, че преценката на въззивния съд, че деянието не
е маловажно, не е в противоречие с материалния закон.
В случая извършването на
процесното нарушение, самоличността на нарушителя и вината му са установени по
безсъмнен начин от доказателствата по преписката; при провеждане на административно-наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила; в АУАН е направено подробно словесно описание на формата на
изпълнителното деяние, прието за нарушение; в НП посочените обстоятелства за
извършеното нарушение възпроизвеждат тези от АУАН и не са нови или въведени за
първи път, а визираната форма на изпълнително деяние ”не е упражнил контрол”, в
резултат на което са прокарани шест броя нови просеки, непланирани и непосочени
в технологичния план и на терен. В този смисъл, АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени при спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е
описано точно и ясно, конкретизирано е с всички съставомерни елементи откъм
форма на изпълнително деяние, време и място на извършване и в този смисъл няма
допуснати нарушения в административнонаказателното производство.
На изложените в касационната жалба нарушения, които са
били релевирани и във въззивното производство, първоинстанционният съд е
отговорил с крайния си съдебен акт и се споделят от настоящата инстанция
– чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
старши юрисконсулт С. Т., на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на РДГ Ловеч да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по
дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Предвид изхода на делото и при съобразяване
извършеното представителство следва на ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 10.03.2020г., постановено по а.н.д.
№ 176/2019г. по описа на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА Р.Г.А. с ЕГН **********
и адрес ***, да заплати на Регионална дирекция по горите Ловеч, с адрес гр.
Ловеч, ул. „Търговска“ №56, сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: