№ 116510
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20231110107654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 39080/13.02.2023 г. на „Йеттел България“ ЕАД с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. Й. А., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от договори за мобилни услуги.
С разпореждане от 19.06.2023г. съдът е указал на заявителя да:
1/ уточни вида, основанието за дължимост (вкл. чрез посочване на приложимата
договорна клауза, но не само) и начина на формиране на претендираните неустойки в
размери, както следва: 98.70 лева, 137.52 лева, 24.96 лева, 36.70 лева, 81.28 лева, по всеки от
сключените с абоната договори, като в случай че се касае за неустойка за забава, да посочи
периодите (с начални и крайни дати), за които същите са начислени;
2/ уточни основанието, на което е предоставил на клиента ползването на устройство
марка DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device- договор за заем, договор за
наем, договор за лизинг, договор за продажба на изплащане или др.;
3/ уточни основанието (вкл. фактическо такова, както и уговорка от процесните
договори, но не само), на което се дължи всяка от сумите по всеки от договорите, сочени
като разлика между цените на предоставените устройства без абонамент, от една страна, и
заплатените при предоставянето им преференциални цени, от друга, като уточни 1/ дали се
касае за лизингови вноски, в който случай следва да уточни периода, за който същите се
дължат, 2/ или се касае за остатъчна стойност на предоставените за ползване при условията
на договори за лизинг вещи, в който случай следва да индивидуализира договорите за
изкупуване на съответните устройства, в случай че такива са сключени, 3/ или се касае за
неустойка, в който случай следва да посочи основанието- клаузите от договорите за лизинг,
продажба, наем, заем, вкл. чрез тяхното съдържание, на което претендира тези неустойки,
както и периода на дължимост на същите.
С молба от 23.06.2023г. заявителят е посочил, че претендира въпросните неустойки,
както и сумите, сочени като разлика между цените на предоставените устройства без
абонамент, от една страна, и заплатените при предоставянето им преференциални цени, от
друга, поради допуснато от длъжника неизпълнение на паричните му задължения за
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси и цената на предоставените
1
електронни съобщителни услуги.
Същевременно, като основание за възникване на тези вземания се сочат идентични по
съдържание клаузи от сключените с потребителя договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях, в които се предвижда дължимост на неустойки в
случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договорите (каквото разваляне в случая
не се твърди нито в заявлението, нито в уточнението на същото от 23.06.2023г.), но не и на
неустойки/обезщетения за неизпълнение на паричните задължения на клиента.
Ето защо, в случая не се установява твърдяните вземания да са валидно възникнали в
правната сфера на заявителя- доставчик на електронни съобщителни услуги въз основа на
сочените от него договори за мобилни услуги, поради което не е налице основание за
издаване на заповед за изпълнение за тях.
За пълнота и прецизност тук следва да се изясни, че правомощието на съда да основава
изводите си за валидно възникване и съществуване на претендираното вземане не само на
твърденията на кредитора, а и на представените от него доказателства, следва от изричната
разпоредба на чл. 410, ал. 3 ГПК, съгласно която условие за редовност на искането по чл.
410 ГПК е към него да бъде приложен договора, от който произтича вземането, заедно с
всички приложения към него, както и приложимите общи условия. На предвиденото в тази
норма задължение на заявителя кореспондира процесуалното задължение на съда при
формиране на извод за това дали вземането, за което се иска издаване на заповед за
изпълнение, е възникнало валидно, включително дали то не противоречи на закона или на
добрите нрави, да направи това както въз основа както на твърденията на заявителя, така и
на съдържанието на договора, сключен между него и длъжника, който има качеството на
потребител, какъвто е настоящият случай.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ вх. № 39080/13.02.2023 г. на „Йеттел България“ ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Х. Й. А., ЕГН **********, за следните суми: 98.70 лева,
137.52 лева, 24.96 лева, 36.70 лева, 81.28 лева- неустойки в размер на три месечни
абонамнтни такси по Договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях за
предпочетени номера +3....., +...., +...., +...., +...., както и за сумите 111.09 лева, 134.68 лева,
79.96 лева и 56.58 лева- суми, представляващи съразмерна част от направената отстъпка в
цената на предоставени по повод договрите за мобилни услуги мобилни устройства при
съобразяване на периода, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2