ПРИСЪДА
град М., 19.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд М., първи граждански състав в публичното заседание на деветнадесети
април през две хиляди и единадесета година в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
Съдебни заседатели: 1. Б.С.
2. М.К.
Секретаря: Т.И. и в
присъствието на прокурора РАЛИЦА ПЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията КОЛЕВ
НОХ дело № 30322 по описа на съда за
2008 година и след тайно съвещание
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В.О.Е.,
роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, средно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2006 година в град М., в съучастие като
извършител с подсъдимия Д.К. отнел чужди движими вещи – пари на стойност
7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила, поради което и на основание чл.198,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, във
вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го
признава за невиновен и го оправдава по повдигнато обвинение за извършване на
престъплението в съучастие с подсъдимата С.Ц.Д..
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане на присъдата в законна сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.К.,
роден на xxx xxx, Република М., живущ xxx, македонски гражданин, средно
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕМБГ 0410976450012 за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2006 година
в град М., в съучастие като извършител с подсъдимия В.О.Е. отнел чужди движими
вещи – пари на стойност 7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx,
собственост на “ XXXX – М” ООД град М. с намерение противозаконно да
ги присвои, като за целта употребил сила, поради което и на основание
чл.198,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го признава за невиновен и го
оправдава по повдигнато обвинение за извършване на престъплението в съучастие с
подсъдимата С.Ц.Д..
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане на присъдата в законна сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Ц.Д.,
родена на xxx xxx, живуща xxx, българка, българска гражданка, средно
образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН xxxxxxxxxx за НЕВИНОВНА в това, че на 20.09.2006
година в град М., в съучастие с подсъдимите В.О.Е. и Д.К. в качеството си на
подбудител, отнела чужди движими вещи – пари на стойност 7 551,00 лева от
владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребили
сила, поради което и я ОПРАВДАВА по
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.198,ал.1, във вр. с
чл.20,ал.3 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимите В.О.Е.
и Д.К. и двамата с отразена по-горе
самоличност да внесат по сметка на
Районен съд М. сумата от 180 лева, представляващи разноски, направени в процеса
за заплащане възнаграждения на съдебни заседатели и вещо лице, както и сумата
от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на
обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд М..
Председател:
Съдебни
заседатели:
1.
2.
Мотиви
по НОХ дело № 322/2008 година на Районен съд М..
Подсъдимият В.О.Е., роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин,
средно образование, безработен , неженен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в
това, че на 02.09.2006 година в град М., в съучастие като извършител с
подсъдимия Д.К. отнел чужди движими вещи – пари на стойност 7 551,00 лева
от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила.
Подсъдимият Д.К., роден на xxx xxx, Република М., живущ xxx, македонски
гражданин, средно образование, безработен , неженен, осъждан, ЕМБГ
0410976450012 е обвинен в това, че на 02.09.2006 година в град М., в съучастие
като извършител с подсъдимия В.О.Е. отнел чужди движими вещи – пари на стойност
7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила.
Подсъдимата С.Ц.Д., родена на xxx xxx, живуща xxx, българка, българска
гражданка, средно образование, безработна , разведена, неосъждана, ЕГН xxxxxxxxxx
е обвинена в това, че на 02.09.2006 година в град М., в съучастие с подсъдимите
В.О.Е. и Д.К. в качеството си на подбудител, отнела чужди движими вещи – пари
на стойност 7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “
XXXX – М” ООД град М. с намерение противозаконно да
ги присвои, като за целта употребила сила
Подсъдимите не се признават за
виновни и се възползват от правото си да не дават обяснения по делото.
Защитниците им молят постановяване на присъди, с които техните подзащитни да
бъдат оправдани.
Представителят на обвинението заявява,
че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства
на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната
квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение и да им наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2006 година пострадалият Ц.Д.
работел като шофьор към фирма “ xxxx – М”ООД град М.. На дата 20.09.2006 година той
и свидетелят Б.Т.Б. xxx със служебен товарен автомобил марка МАН с ДК № М 40 19
АМ, където заредили със стока, произведена от
фирмата магазини. От град М. отпътували в 11,40 часа, преминали през
Ботевград и около 14,45 пристигнали в столицата. Извършили дейността си до
20,35 часа, след което си тръгнали. Технологията на работа в тази фирма била да
се зареждат магазини и при всяко зареждане същите служители на фирмата да
събират дължимите плащания от предходните зареждания на стока. Така било и този
ден. Плащаните пари били прибирани от свидетеля Ц.Д. в мъжка чантичка, която
носел обвита около китката на ръката си. В град М. двамата свидетели се
прибрали около 22,30 часа, като първоначално спрели пред входа на блока, в
който живее свидетелят Б.Б., където последния слязъл. Д. продължил към
бензиностанция “Юнком” в град М., където зареждали автомобилите на фирмата,
заредил гориво и потеглил към дома си, находящ се в град М., ЖК “Младост”,
бл.17. Паркирал товарния автомобил зад блок 37 в същия квартал, където
автомобила нощувал обичайно. Било около 23,00 часа. При слизане от автомобила
свидетеля Д. взел чантичката, в която съхранявал събраните през деня парични
суми, както и закупена преди това найлонова торба с хляб и сладки в нея. Д.
заключил автомобила и тръгнал по паркинга на кварталната пощенска станция.
Минавал покрай паркиран лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с ДК № М
10 81 АХ, когато видял че срещу него откъм блока му идват две лица. Те се
движели един след друг, като първия бил по-висок от втория. В момента, в който
се изравнил с тях неочаквано по-ниския от мъжете му нанесъл удар в областта на
лицето, от който свидетеля Д. паднал на земята . Тогава и двамата нападатели
продължили да му нанасят удари, издърпали чантичката от ръката му и найлоновата
торба и избягали. В чантичката имало 7 551 лева. Д. се прибрал в дома си,
обадил се на колегата си – свидетеля Б., разказал му за случилото се и
последният уведомил полицията.
На 10.07.2007 година било
извършено претърсване в дома на свидетелката Кристина Георгиева Кутева от град
София, която живеела на съпружеска начала с подсъдимия К.. При извършеното
претърсване наред с оперативно следствените действия бил проведен разговор с
находящия се в дома К.. Той бил транспортиран от служители на полицията в ОД на
МВР М.. Подсъдимият бил придружаван от служители на реда, сред които бил и
свидетеля Красимир Върбанов Кирилов, служител на ОД на МВР М.. По пътя К.
подробно разказал на свидетеля Кирилов методиката и стъпките на извършеното от
него и подсъдимия Е. престъпление. К. упътил служителите на закона до мястото
на нападението, където на паркинга зад жилищен блок 37 в ЖК “Младост” в град М.
описал в подробности случилото се, който негов разказ съвпаднал напълно с
показанията на свидетеля Д..
Тази фактическа обстановка напълно се подкрепя от доказателствата,
събрани в хода на съдебното производство – най-вече от свидетелските показания
на разпитаните Ц.Г.Д., Д.И.А., Б.Т.Б., Красимир Благоев Андреев, Тодор Кирилов
Йорданов и Красимир Върбанов Кирилов. Съдът напълно кредитира показанията на
тези свидетели като дадени обективно и безпристрастно. Кредитира и заключението
по извършената съдебно-дактилоскопна експертиза, извършена от вещо лице З.З..
Преценявайки доказателственият материал и становищата на страните от
правна страна съдът намери обвинието, повдигнато срещу подсъмите В.Е. и Д.К. за
доказано, докато обвинението, повдигнато срещу подсъдимата Д. за подбудителство
към извършване на грабеж, съдът намери за недоказано.
Съображенията на съда са следните:
На първо място от показанията на свидетелите Д.А., Б.Б. и Ц.Д. се
установява, че на инкриминираната дата Б. и Д. в качеството си на служители на
фирма “ xxxx – М”ООД град М. заминали за град София със
служебен товарен автомобил марка МАН с ДК № М 40 19 АМ, където заредили със
стока, произведена от фирмата столични
магазини и прибрали плащания за предишна заредена от тях стока. От показанията
на свидетеля Д.А. и от издадената от пострадалата фирма служебна бележка се
установява, че сумата, която е имало в Д. след приключване на работния ден на
20.09.2006 година е била в размер 7 551 лева.
От показанията на свидетеля Ц.Д. се установява
по несъмнен начин, че на 20.09.2006 година около 23,00 часа или малко след това,
след като паркирал автомобила, прибирайки се към дома си бил нападнат от две
непознати за него лица, които му нанесли побой и му отнели мъжката чантичка, в
която носел парите на фирмата и майлонов плик с покупки. Тези показания на Д.
съвпадат и с показанията на свидетеля Красимир Кирилов, служител на ОД на МВР М.,
който макари да не е непосредствен очевидец на престъплението е провел лични
разговори с подсъдимия К. и то разговори, които са продължили с часове, през
цялото пътуване на подсъдимия до град М., като през това пътуване К. е посочил
пътя и мястото, където е извършено нападението над Д.. От изготвеното
заключение по назначената съдебно дактилоскопна експертиза се установява, че
намерената дактилоскопна следа на предно ляво стъкло на лек автомобил “Фолксваген” Голф с ДК № М 10 81 АХ е на
подсъдимия Д.К.. Тази съвкупност от доказателства установява по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието – “грабеж”, начина на осъществяването
му нощта на 20.09.2006 година и начина на разкриването му, но не установява
предисторията на това престъпление. Не се установиха по несъмнен и категоричен
начин твърденията в обвинителния акт за извършената от подсъдимите
предварителна подготовка, за участие на подсъдимата С.Д. и на свидетеля И.А.И.
в тази предварителна подготовка с даването на информация и напътствия.
Безспорно подобно престъпление не може да бъде организирано хаотично и
“наслуки”. Няма как подсъдимият К., който както личи от показанията на
свидетелите да е попаднал на пострадалия Д. без да е знаел предварително каква
дейност извършва този свидетел, кога ще се прибере в град М. и дали ще има
парични средства в него. Несъмнено двамата извършители са получили подробна
предварителна информация и то от лице, което е добре запознато и с технологията
на работа във фирмата и с работния график на Д.. Въпреки това изложената в
обвинителния акт предистория на грабежа, макари да звучи последователно и
логично не намира убедителна подкрепа в доказателственият материал и звучи
единствено като версия за престъплението. Напълно възможно е свидетелят И.А.И.
да е подавал информация на подсъдимата Д. и тя да е свеждала тази информация на
извършителите К. и В.Е., но също толкова възможно е това да е сторил и друг или
други служители на фирмата. Предположенията в наказателният процес са
недопустими и недопустимо би било на базата на догадки и предположения да се
приеме, че организатор на престъплението и негов подбудител е подсъдимата Д.,
базирайки се единствено на показанията на свидетеля Красимир Кирилов, служител
на ОД на МВР М., който предава факти, възприети от разговора си с К.. Тези показания на свидетеля Кирилов са от
особена важност, когато се очертава картината на престъплението, но съвсем не
могат да бъдат приети за достатъчни да очертаят самостоятелно отделни моменти
от неговата организация. В тази връзка съдът възприема показанията на свидетеля
Кирилов, като допълващи останалия доказателствен материал при разкриване на
обективната истина, а не като основно доказателствено средство, на което да
базира присъдата си. Съдът отказа да допусне прочитане на показанията на
свидетеля И.А.И. дадени пред друг състав на съда по две основни съображения.
Свидетелят И.А. е разпитан пред съдия на 11.07.2007 година /л.86 от досъдебното
производство/ по ч.н.дело № 185/2007 година по описа на Районен съд М.. И. е
разпитан пред съдия в етап на разследването, в който в качеството на обвиняеми
са били привлечени двама от подсъдимите – В.О.Е. и Д.К.. Подсъдимата С.Д. е
привлечена в качеството на обвиняем едва на дата 12.06.2008 година /л.166 по
досъдебното производство/, т.е. повече от година след извършване на
процесуално-следственото действие – разпит пред съдия. Единствените доказателства
за вината на Д. намираме в свидетелските показания на И.А.И. и ако се съди по
стъпките, които органите на досъдебното производство са извършили на базата на
тези именно показания, при това дадени пред съдия Д. е привлечена в качеството
й на обвиняем. Съгласно разпоредбата на чл.223,ал.2 от НПК органът на
досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на
обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на
разпита. Към момента на провеждане на разпита пред съдия Д. не е имала
качеството на обвиняем в процеса, дори не е имала и друго процесуално качество
в това наказателно производство. Показанията на свидетеля И. са дадени далеч
във времето преди Д. да бъде привлечена в качеството на обвиняем, но именно
тези показания са станали причина впоследствие тя да придобие това процесуално
качество. На практика изпадаме в правен парадокс – от една страна задължение на
органа на досъдебното производство да осигури възможността на обвиняемите и
техните защитници да присъстват при извършване на разпита пред съдия, наличие
на извършен разпит пред съдия и то надлежно извършен към дата 11.07.2007
година, на този разпит са присъствали обвиняемите, които са били привлечени към
онзи момент по делото – К. и Е.. От друга страна е налице последващо привличане
на Д. в качеството на обвиняем по делото и позоваване на доказателства свързани
с разпита на И. пред съдия, за да се мотивира това обвинение над Д., която няма
как да е могла да присъства на този разпит пред съдия, защото не е имала
никакво процесуално качество по делото. Настоящият състав намира, че прочитайки
показанията на И. и кредитирайки ги в частта им, установяващи повдигнатото
срещу Д. обвинение би накърнил процесуалните права на последната и то по начин
имащ съществен характер, което процесуално нарушение ще рефлектира пагубно
върху съдебният акт. Ако след привличане на обвиняемата в процеса бе извършен
повторен разпит пред съдия на И., на който да бъде поканена да присъства и Д.
не би имало пречка подобен разпит да бъде приобщен към доказателствения
материал, но при наличието на този пропуск съдът не може да допусне прочитане и
още повече да позове решението си на това доказателствено средство. От
събраните по надлежен способ писмени и гласни доказателства не се установява по
несъмнен начин съпричасност на подсъдимата Д. към извършване на процесното
деяние, поради което съдът постанови по отношение на нея оправдателна присъда.
От обективна страна по делото е
установено, че подсъдимият В.О.Е. е осъществил състава на престъпление по чл.198,ал.1,
във вр. с чл.20,ал.2 от НК, като на 02.09.2006 година в град М., в съучастие
като извършител с подсъдимия Д.К. отнел чужди движими вещи – пари на стойност
7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила.
Установено е, че от обективна
страна подсъдимият Д.К. също е осъществил състава на престъпление по чл.198,ал.1, във вр. с
чл.20,ал.2 от НК като на 02.09.2006 година в град М., в съучастие като
извършител с подсъдимия Д.К. отнел чужди движими вещи – пари на стойност
7 551,00 лева от владението на Ц.Г.Д. xxx, собственост на “ XXXX – М”
ООД град М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил
сила.
От субективна страна подсъдимите са извършили деянието с пряк умисъл –
съзнавали са престъпния характер на същото, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали и целяли настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанията, съдът взе предвид вида наказание,
предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанията, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, степента на обществена опасност на
подсъдимите, имотното им състояние, чистото съдебно минало на К., факта, че и
двамата подсъдими са безработни и не разполагат с достатъчни средства за
препитание.
При индивидуализиране наказанията за всеки от подсъдимите съдът отчете
конкретната степен на обществена опасност на конкретния подсъдим, както и
съответните за него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки
всички обстоятелства рефлектиращи върху основните критерии определящи вида и
размера на наказанията съдът намери в случая, че следва да наложи наказание
„лишаване от свобода” за минималния, предвиден в разпоредбата на чл.198,ал.1 от НК срок от три години. Противно на разбирането на прокурора настоящият състав
на съда прие, че следва да наложи на подсъдимите еднакви по размер наказания
“лишаване от свобода”, независимо от факта, че К. е неосъждан към датата на
извършване на деянието, а Е. е имал вече две влезли в сила присъди. За да
приеме горното съдът отчете най-вече факта, че двамата подсъдими имат еднакво
по степента си участие в осъществяване на изпълнителното деяние. Извършеното от
тях престъпление е дотолкова тежко, че чистото съдебно минало на К. не би могло
да рефлектира върху преценката на съда за определяне на наказанието и съответно
за приложение на чл.54, респ. на чл.55 от НК, още повече, че по отношение на К.
освен липсата на предходна съдимост липсват други обстоятелства, които да могат
да бъдат обсъдени като смекчаващи вината.
Съдът намери за приложима по отношение и на двамата подсъдими разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК и отложи изпълнението на определените наказания с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. За да постанови присъди с отложено изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази, че подсъдимите към датата на извършване на деянията не са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Определеното наказание е под предвидения в закона три годишен предел за допустимост на условно осъждане и за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието. Съображения за последното съдът намери преценявайки и степента на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на самите извършители. Едно наказание “лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66,ал.1 от НК най-адекватно би изпълнило целите на наказанието и би въздействало превъзпитателно на осъдените.
Определените наказания, съдът намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на подсъдимите като ги мотивира занапред да спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
С оглед изхода на делото съдът
осъди двамата подсъдими да внесат и съответните направени в хода на
наказателното производство разноски. Съдът осъди подсъдимите да внесат по
сметка на Районен съд М. сумата от 180 лева, представляващи разноски, направени
в процеса, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: