РЕШЕНИЕ

 

Номер 261538                           Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На 21.05                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 27.04.2021 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 7501 по описа за   2020 година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.261 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и, при условията на евентуалност - обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ,  чл.224, ал.1 от КТ, чл.226, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.350, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът А.П.А. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 8279/22.02.2020 г. на ***на ответното дружество, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати сумата 3 660 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението му за шест месеца, считано от 25.02.2020 г.; сумата 1 650 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец декември 2019 г. – месец февруари 2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на следващия месец до 28.06.2020 г. в размер на 25, 25 лева; сумата 210, 50 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени от ищеца общо 842 часа нощен труд през периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2020 г.; сумата 144, 41 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд на официални празници - общо пет дни през периода месец април – месец декември 2019 г., заедно със законната лихва върху четирите главници, а – при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове като неоснователни и недоказани – да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 610 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението един месец след прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 16.06.2020 г. до 28.06.2020 г. в размер на 2, 20 лева; сумата 610 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 16.06.2020 г. до 28.06.2020 г. в размер на 2, 20 лева; сумата 970, 55 лева – обезщетение за 35 дни неползван платен годишен отпуск за 2018, 2019 и 2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 26.02.2020 г. до 28.06.2020 г. в размер на 16, 71 лева; сумата 610 лева, представляваща обезщетение за незаконното задържане на трудовата книжка на ищеца от ответника за периода от 25.02.2020 г. до датата на която ответникът ще предаде на ищеца трудовата му книжка, заедно със законната лихва върху тези четири главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

       Ответникът *** – гр. ***, не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецъае работила по трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ с място на работа *** – гр. ***, от 15.06.2017 г. до 25.02.2020 г., считано от която дата с процесната Заповед (която ищецът е получил на 25.02.2020 г. с вписано в самата нея „особено мнение“) трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за 18 дни неползван платен годишен отпуск и по чл.221 от КТ.

  От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е било налице посоченото уволнително основание в Заповедта – закриване на част от предприятието, нито – че преди уволнението на ищеца ответникът е изпълнил задълженията си по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ да поиска и да получи предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение с А.А., предвид основанието за уволнението и обстоятелството, че ищецът боледува от заболяване по Наредба № 5/1987 г. (***), видно от представеното ЕР на ТЕЛК към *** от 10.07.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, предвид липсата на доказателства за съставомерност на посоченото в процесната Заповед уволнително основание и неизпълнение на ответника на задълженията му по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ преди уволнението на ищеца и с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук, с оглед основателността на този иск и акцесорния му характер, доказан по основание се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – поради което и този иск следва да се уважи.

Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебните заседания на 23.11.2020 г., на 18.01.2021 г и на 27.04.2021 г., и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – предвид законоустановения размер на последното БТВ на ищеца преди уволнението му (а именно – размерът на минималната работна заплата за страната – 610 лева) и служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размера на мораторната лихва, останалите обективно съединени искове са вероятно основателни.

Поради това, с оглед направеното от пълномощника на ищеца адв. Т.К. в съдебното заседание на 27.04.2021 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат изцяло всички обективно съединените искове, заедно със законната лихва върху четирите главници от 29.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

Предвид на уважаване на основните искове, съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК - ДТ за производството по делото за уважените искове в размер на 462, 40 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 8279/22.02.2020 г. на *** на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** Т. Н. Т., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, считано от 25.02.2020 г., е било прекратено трудовото правоотношение с А.П.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис ***, адв. Т.К., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ - „***“ с място на работа *** – гр. ***.

ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА А.П.А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 3 660 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението му за шест месеца, считано от 25.02.2020 г.; СУМАТА 1 650 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец декември 2019 г. – месец февруари 2020 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на следващия месец до 28.06.2020 г. В РАЗМЕР НА 25, 25 лева; СУМАТА 210, 50 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени от ищеца общо 842 часа нощен труд през периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2020 г.; СУМАТА 144, 41 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд на официални празници - общо пет дни през периода месец април – месец декември 2019 г, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху четирите главници, начиная от 29.06.2020 г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 462, 40 лева ДТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/П.Павлов

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.