№ 113778
гр. С., 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110144415 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по заявление на **** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. К. К. за вземания по сключен
между страните договор за паричен заем ****., като се претендират и следните вземания:
123,75 лева – договорна неустойка за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г. за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 44,40 лева – договорна
неустойка за забава, начислена еднократно на 17.01.2023 г. и 135 лева – разходи за събиране
на вземането поради забава в плащането за периода от 26.10.2022 г. до 01.06.2023 г.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по
отношение на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съдът намира клаузите,
на които почиват тези вземания, за нищожни.
Първото претендирано вземане за неустойка почива на клауза в договора – чл. 6.1 и чл. 6.2 и
чл. 33, чл. 37, ал. 3 и 4 от ОУ, в която е предвидено задължението на заемателя в срок до три
дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи
неустойка. Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като
ответникът има качеството на потребител. Тази клауза изпълва характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
1
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати
необосновано висока неустойка. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На
следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените
гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след
сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва
да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към
договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи
размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите на неустойката функции, с което
противоречи и на добрите нрави.
Претендираното вземане за неустойка за забава в размер на 44,40 лв., начислена еднократно
на 17.01.2023 г., се основава на неравноправна клауза, тъй като при забавено изпълнение
кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 33 ЗПК.
Относно разходите за събиране на вземането поради забава в плащането съдът намира, че
вземането на заявителя за сумата от 135 лева също се основава на недействителни договорни
клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за
2
събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33
ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава.
Поради изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания: за сумата от 123,75 лева – договорна неустойка за периода от
19.09.2022 г. до 19.12.2022 г. за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, за сумата от 44,40 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно
на 17.01.2023 г. и за сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането за периода от 26.10.2022 г. до 01.06.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението, подадено от **** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. К. К. за сумата от 123,75 лева –
договорна неустойка за периода от 19.09.2022 г. до 19.12.2022 г. за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, за сумата от 44,40 лева – договорна
неустойка за забава, начислена еднократно на 17.01.2023 г. и за сумата от 135 лева – разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 26.10.2022 г. до
01.06.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3