№ 1141
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по повод частна жалба вх.№ 7038/ 03.02.2022 г, подадена от Д. СТ.
АТ., чрез адв.П.П., против Определението на ВРС-ХХс-в № 556/ 17.01.2022г по гр.д.№
4320/ 2021г, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. СТ. АТ. за допълване на
постановеното по делото Решение № 1560/4.11.2021г с присъждане и на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, като недопустима.
Счита същото за неправилно, като поддържа наведените още с молбата доводи.
Моли за отмяната на постановеното от ВРС определение и вместо него бъде
постановено друго за уважаване на молбата й.
Ответната страна по ч.жалба „Многопрофилна болница за активно лечение
Варна“ ЕООД в срока по чл.276 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за
неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ал.2,вр.чл.260 и 261 от ГПК, поради което е допустима..
Разгледана по същество, се явява неоснователна поради следното:
С молба вх.№ 50843/13.12.2021г Д. СТ. АТ., чрез адв.П.П., е отправила искане съдът
да допълни постановеното от него Решение № 1560/4.11.2021г, като й присъди и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаването на ИМ до окончателното
1
изплащане.
За да остави без разглеждане молбата, ВРС е приел, че същата е била подаден извън
срока, указан в нормата на чл.250 ГПК. Съобразно същата страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, като подаде молба в
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. След
изтичане на този срок страната не разполага с възможност да иска допълване на
постановеното решение,
В настоящия случай първоинстанционното решение е подлежало на обжалване и
затова срокът за подаване на молбата по чл.250 ал.1 ГПК започва да тече от датата на
връчването на съобщението до страната за изготвеното решение, от който момент започва да
тече и двуседмичният срок за обжалването на същото. В случая ищцата е получила
уведомлението на 10.11.2021г и, следователно, едномесечинят срок по чл.250 ГПК е изтекъл
на 10.12.2021г /петък, работен ден/.
Молбата за допълване е входирана във ВРС на 13.12.2021г и затова се явява подадена
извън срока. Съответно, като просрочена е недопустима.
Доводите на жалбоподателката, че в нормата на чл.250 ал.1 ГПК съдържа
алтернативни разпоредби относно началото на едномесечния срок и това предполага
възможност ищеца да избира единия от двата , е погрешно и е в противоречие с правната
теория /"БГПП", 9-то прераб.и доп.издание от 2012г, стр.517/, така и на трайната и
непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определения под №№ 11/9.01.2012г по
ч.гр.д.№ 411/2011г на I ГО; № 593/15.10.2012г по ч.т.д.№ 533/2012г на I ТО; №
79/23.02.2009г по ч.гр.д.№ 60/2009г на II ГО; № 35/25.01.2021 по гр.д.№ 109/2021 на I ГО и
пр./. Според възприетото в теорията и практиката в нормата на чл.250 ал.1 ГПК не са
уредени два алтернативни начални момента, от които ищцовата страна да има право да
избере откога да започва да тече срокът за подаването на молба по чл.250 ГПК. Това е
обусловено от факта дали постановеният съдебен акт е обжалваем или не. Така ,когато
решението подлежи на обжалване, срокът започва да тече от датата на връчването на
съобщението за изготвеното решение и възможността за неговото обжалване. Когато
непълното решение е необжалваемо, то срокът започва да тече от влизането му в сила.
Ето защо отправеното пред ВРС искане за допълване на постановеното решение по
реда на чл.250 ГПК като просрочено се явява недопустимо и затова постановеното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-ХХс-в № 556/ 17.01.2022г по гр.д.№
4320/2021г, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. СТ. АТ. за допълване на
постановеното по делото Решение № 1560/4.11.2021г с присъждане и на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, като недопустима, на осн.чл.250 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване по арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
предвид, че присъдената сума от 7554,07лв представлява сбор от незаплатени трудови
възнаграждения на ищцата за периода от 1.03.2020г до 8.02.2021г , т.е. кумулативно
обективно съединени претенции, всяко с цена под 5000лв
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3