№ 503
гр. П. , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102626 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.
С., бул. "Б." № 81, вх. В, ет. 8, против И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ № 5,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на на 94,85 лева, от
която 17,77 лева, представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата
12.06.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга с мобилен номер ***** с избран
тарифен план MaxiCall XS с месечна абонаментна такса 5,80 лева за срок от 24 месеца и
77,08 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 22.05.2017 г. до
21.08.2017 г. по договора за лизинг от дата 12.06.2017 г. на устройството GSM MICROSOFT
LUMIA 950 DUAL SIM, № 351851072779847. С исковата молба е претендирана и мораторна
лихва за забава в размер на 24,68 лева за периода от 10.09.2017 г. до 01.04.2020 г. за които
суми е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 1661/2020 г. по описа на РС П.. С молба вх. № 495/12.01.2021 г., ищецът е направил
отказ от иска за заплащане на обезщетението за забава в размер на 24,68 лева, поради което
с Определение № 633/29.03.2021 г. в тази част делото е прекратено и е обезсилена заповедта
за изпълнение касаеща процесното вземане. Със същото определение, съдът е прекратил
производството и в частта, с която се иска от съда да приема за установено по отношение на
ответника И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ № 5, че същият дължи на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат
В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Б." № 81, вх. В, ет. 8, сумата в размер на 77,08
1
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 22.05.2017 г. до
21.08.2017 г. по договора за лизинг от дата 12.06.2017 г. на устройството GSM MICROSOFT
LUMIA 950 DUAL SIM, № 351851072779847, като процесуално недопустимо.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ищецът е титуляр на процесното вземане придобивайки правата върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Твърди се, че между кредитора „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата
12.06.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга с мобилен номер ***** с избран
тарифен план MaxiCall XS с месечна абонаментна такса 5.80 лева. Срокът на договора е бил
за 24 месеца, съответно до 12.06.2019 г.. Посочено е, че въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата
12.06.2017 г.между ответника и „БТК” ЕАД са издадени фактури за период от 12.06.2017 г.
до 21.08.2017 г. на стойност от 94.85 лева, а именно: фактура №**********/22.06.2017 г. за
отчетения период на потребление 12.06.2017 г. - 21.06.2017 г., фактура
№**********/22.07.2017 г. за отчетения период на потребление 22.06.2017 г. - 21.07.2017 г.,
фактура №**********/22.08.2017 г. за отчетения период на потребление 22.07.2017 г. -
21.08.2017 г., обективиращи незаплатена мобилна услуга към мобилен номер ***** и
лизингови вноски, които абонатът се е задължил да заплаща, заедно с фактурираните под
един клиентски номер ********** далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
94,85 лева фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 06/2017 г., 07/2017
г. и за месец 08/2017 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Поради неплащането в срок на издадени
фактури се твърди, че кредитора е възникнало правото да прекрати едностранно договора с
ответника /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/, считано от 15.09.2017 г.
/автоматично по вградената електронна система на оператора/. Посочено е, че след
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издал по клиентски номер №********** на дата 22.09.2017 г. крайна фактура
№********** с начислена обща сума за плащане в размер на 94,85 лева, в която е са
включени две вземания - 17,77 лева, представляваща потребени и незаплатени мобилни
услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 12.06.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга с мобилен номер
2
***** с избран тарифен план MaxiCall XS с месечна абонаментна такса 5,80 лева за срок от
24 месеца и 77,08 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от
22.05.2017 г. до 21.08.2017 г. по договора за лизинг от дата 12.06.2017 г. на устройството
GSM MICROSOFT LUMIA 950 DUAL SIM, № 351851072779847.
Направено е искане приложените Уведомленията за извършените цесии да бъдат
връчени на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозирал отговор на исковата молба.
Депозирал е възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д. № 1661/2020 г., в което е посочил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 за
установяване на парично вземане, произтичащо от договорно правоотношение с ответника и
цедирано в полза на ищеца.
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 1661/2020 г по описа на РС П. се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 704/20.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата
в размер на 94,85 лева – дължими суми по фактури за периода от 22.05.2017 г. до 21.08.2017
г., мораторната лихва за забава в размер на 24,68 лева – за периода от 10.09.2017 г. до
01.04.2020 г., начислена върху вземането на основание чл.86 ЗЗД, както и разноски по
делото в размер на 25,00 лева – дължима държавна такса и сумата от 180,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е депозирал
възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са
предявени в срока по чл.415, ал.4 ГПК и същите са допустими.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК/ и ответника – И.Р. е сключен следния договор.
3
Заявление/договор с клиентски номер ********** от дата 12.06.2017 г., от който се
установява, че дружеството е поело задължение да предоставя на абоната за срок от 24
месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за мобилен номер *****, съгласно
Общите условия на дружеството, по абонаментен план MaxiCall XS с месечна абонаментна
такса 5.80 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 12.06.2019 г..
Представена е и Декларация от 12.06.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил
екземпляр от Общите условия на БТК, подписан от представител на дружеството, приема и
е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни
споразумения.
На основание така сключения договор /както и на други договори, които с оглед
частичното прекратяване на производството/, ищецът е издал на ответника следните
месечни сметки, посочени от ищеца, като фактури:
Месечна № **********/22.06.2017 г. включваща следните задължения – мобилни
услуги 6,39 лева, като е посочено – „минус 0,13 лева отстъпка“ и други задължения, всички
в общ размер на 51,40 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е 09.07.2017 г..
Месечна сметка № **********/22.07.2017 г. включваща следните задължения –
мобилни услуги 4,83 лева, като е посочено – „минус 0,10 лева отстъпка“ и други
задължения, всички в общ размер на 102,87 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е
08.08.2017 г..
Месечна сметка № **********/22.08.2017 г. включваща следните задължения –
мобилни услуги 4,83 лева, като е посочено – „минус 0,10 лева отстъпка“ и други
задължения, всички в общ размер на 154,10 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е
08.09.2017 г..
По делото е представена като доказателство кредитна сметка
№**********/22.09.2017 г. включваща следните задължения – мобилни услуги „минус 0,93
лева, и други задължения, всички в общ размер на 884,57 лева. Посочено е, че крайният срок
за плащане е 09.10.2017 г..
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
4
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно от събраните по делото доказателства – Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019 г. се установява, че процесното вземане е прехвърлено на настоящия ищец.
Горното се потвърждава и от приложеното извлечение от приложение № 1 към последният
договор за цесия, където е индивидуализирано процесното вземане. Безспорно
уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването на препис от исковата молба
и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в съдебната практика по чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не
е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази
последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и
цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният
носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.).
Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „БТК“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключените помежду им договор с клиентски номер с клиентски номер
********** от дата 12.06.2017 г.. Същият съдържа необходимите реквизити и договорените
условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това е
посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите
на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която дава /осигурява/ достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Представеният договор като
частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на
лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните
са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил
основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и
5
възможност да ползва мобилни услуги чрез мобилен номер *****. До датата на
приключване на съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства относно
установяване факта на плащане на претендираната сума от 17,77 лева, представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги, формирана от сбора на месечните абонаменти,
уговорени при сключването на договора за периода от 12.06.2017 г. до 21.08.2017 г.. Не бяха
ангажирани никакви доказателства от ответника, че не дължи сумата, както е посочил в
депозираното възражение в заповедното производство, както и не бе оспорен дължимият
размер.
От приложените по делото сметки е видно, че задължението на ответника за
потребени и незаплатени мобилни услуги е в размер както следва – по месечна №
**********/22.06.2017 г. сумата в размер на 7,51 лева с ДДС; по месечна сметка №
**********/22.07.2017 г. сумата в размер на 5,68 лева с ДДС, по месечна сметка №
**********/22.08.2017 г. сумата в размер на 5,68 лева с ДДС и по кредитна сметка №
**********/22.09.2017 г. сумата в размер на „минус 1,10 лева“, което прави общия размер
на претендираното вземане – 17,77 лева.
С оглед на горното, съдът приема, че същата е неизправна страна по договора, тъй
като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че посочените предпоставки в
случая са налице. Размерът на задълженията е установен по основание и размер в
представения писмен договор и издадените фактури.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск
по чл.422, във вр. с чл.415, ал. ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, се явява основателен и
доказан, като следва да се признае да установено по отношение на ответника, че същата
дължи на "ЮБЦ" ЕООД сумата от 17,77 лева, представляваща потребени и незаплатени
мобилни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** от дата 12.06.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга с мобилен
номер *****, с избран тарифен план MaxiCall XS с месечна абонаментна такса 5,80 лева за
срок от 24 месеца, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1661/2020 г. по описа на РС П..
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските сторени в заповедното и исковото производство.
6
В настоящото производство ищецът претендира разноски в размер на 360 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане, на които в брой е
представило като доказателство договор за правна защита и съдействие. Същото не е
посочило какъв е размерът на адвокатското възнаграждение, което е заплатило на
пълномощника си – адв. В.Г. поотделно за двата главни иска и акцесорния иск, поради което
настоящият съдебен състав приема, че адвокатското възнаграждение, което е заплатило по
всеки един от трите иска е една трета от сумата от 360 лева, или по 120 лева за всеки от
исковете. Т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 120
лева за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство по разгледания
един главен иск. Следва да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 50 лева ДТ, внесена
по разгледания главен иск.
По отношение на разноските в заповедното производство, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4,68 лева за ДТ и
33,71 лева за адвокатско възнаграждение /сумите са определени, съобразно разгледана
искова претенция/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на И. И. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ № 5, че съществува вземане на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
******, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен
адрес: гр. С., бул. "Б." № 81, вх. В, ет. 8, за сумата в размер на 17,77 лева, представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 12.06.2017 г. за ползване
на далекосъобщителна услуга с мобилен номер ***** с избран тарифен план MaxiCall XS с
месечна абонаментна такса 5,80 лева за срок от 24 месеца, за който суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1661/2020 г. по
описа на РС П..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК И. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „К.“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Ю. Б. Ц.,
чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Б." № 81, вх. В, ет. 8,
сумата в размер от 170 лева сторени разноски в исковото и сумата в размер на 38,39 лева
сторени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8