Р
Е Ш Е Н И Е
№914
град Варна,
24.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13019 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Н.А.С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** чрез адв.С.В. *** *** срещу „Е.П."
АД, ЕИК: ***, Седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П.С. С., Я. М. Д., Г. К., отрицателен установителни
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът няма
парично задължение към ответника в размер на сумата от 4 496.93 лева с ДДС по фактура №**********, издадена на 12.07.2019год. с
падеж 22.07.2019год., начислена под формата на корекция от ответното дружество
„Е. – П. П." АД, за обект находящ се в *** за
периода от 23.04.2018год. – 22.04.2019год., за кл.№ *
и аб.№ *, както и да осъди същото да й заплати
направените по делото разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за
него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищецът е страна по договор /битов абонат/ с търговско
дружество с фирмено наименование „Е.П." АД, ЕИК: * за пренос, доставка и
потребление на електрическа енергия, на жилищен имот, находящ
се на адрес: *, с клиентски № *, абонатен № *. Същата е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
и досежно местна подсъдност на настоящия спор счита,
че е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК.
На 19.07.2019г. при проверка в деловодството на
ответното дружество, ищецът установява,
че има задължение към дружество „Е. – п. п." АД в размер на 4 496,93 лв.
на основание издадена на 12.07.2019г., фактура с № **********, с падеж
22.07.2019г., за гореописания имот и абонатен номер. Описания счетоводен
документ е съставен на основание Становище от 10.07.2019г. за начисление на
електрическа енергия за общ период от 23.04.2018г. до 22.04.2019г., което
представлявало корекция на сметка /преизчисления/, в следствие на извършена
проверка вкл. и на 03.07.2019г. на СТИ с № 1114021666902438, за периода от
23.04.2018г. до 22.04.2019г., са начислени служебно 22 726 кВтч
с паричен еквивалент в размер на 4 496.93 лв. с ДДС.
На ищеца не му е било разяснено на какво основание е
извършена корекцията на сметка, освен, че при някаква проверка бил съставен
констативен протокол №1278 на 03.07.2019г., който оспорва изцяло, вкл. и
неговата автентичност и констатации. Оспорва и всеки друг такъв /автентичност и
констатации/, съставен във връзка с извършена каквато и да било проверка и на
което основание е издаден процесният счетоводен
документ и респективно се претендира от ищеца
процесната сума в размер на 4 496.93лв.
На 22.07.2019г. е депозирано в деловодството на дружеството ответник и до
„Е. С." АД възражение от името на ищеца с вх. №5174369 и №5174371, с което
се оспорва дължимостта на сумата по фактурата, иска
се проверка по случая и представяне на доказателства във връзка с издаването й,
но въпреки това процесната сума е все още изискуема.
Отговор по възражението и до настоящия момент не е получен. Ищецът не е
присъствал при първоначалния монтаж на процесното СТИ
както и на описаната по-горе проверка, извършена на 03.07.2019г. или на каквато
и да била друга такава вкл. с цел установяване на техническото състояние или
метрологичната годност на процесното СТИ. Не е
спазена процедурата по извършване на проверката, вкл. не е уведомяван за
извършването й и констатациите от нея, както и не са налице каквито и да било
основания за последваща корекция на сметка.
От името на ищеца
оспорва дължимостта на претендираната
от ответника сума в размера обективиран в процесната фактура, която представлявала корекция на сметка
/преизчисление/, в следствие на извършена проверка
вкл. и на 03.07.2019г. на СТИ с № 1114021666902438, която била обективирана в констативен протокол с № 1278, във връзка с
която са начислени служебно за периода от 23.04.2018г. до 22.04.2019г. 22 726 кВтч с паричен еквивалент в размер на 4 496.93 лв. с ДДС. С
настоящата навежда твърдения, че ответника с процесната
сума претендира заплащане на непредоставен достъп, непренесена и недоставена
стока, респективно неполучена и непотребена от ищеца
такава, вкл. и в сочения период и размер и счита, че не е налице законово или
договорно основание, въз основа на което да претендира описаното по-горе
вземане, поради следните обстоятелства:
По отношение на извършената проверка и констатираното
от нея, счита, че ищецът е поставен в неравноправно положение, тъй като не е
присъствал на проверката вкл. и тази извършена на 03.07.2019г., не са
установени неизправността на средството за търговско измерване, извършването на
задължителните последващи проверки за годността му,
както и неотчитането на ел. енергия да се дължи само на неправомерно
вмешателство в СТИ. В случая се касае за двустранен договор и за да възникнат
по него твърдени права или задължения, е необходимо възникването им да е обективирано в надлежно подписан от двете страни по
договора документ, респективно от техни представители. Каквато хипотеза не е
налице. Респективно оспорва основателността на корекцията. Съгласно чл. 180 ГПК
констативния протокол, като частен документ, е доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го подписали, в
случай, че би могло да се установи кои са. Тъй като констативния протокол не е
формален доказването му може да стане с всички допустими по ГПК средства.
Оспорва изцяло констативен протокол №1278, издаден на 03.07.2019г. и всеки друг
такъв, съставен във връзка с извършена каквато и да било проверка и на което
основание е издаден процесния счетоводен документ и
респективно да се претендира от нея процесната сума в
размер на 4 496.93лв.
Начисленото с описаната корекция количество ел.
енергия не е доставено от ответната страна и реално потребено
от ищеца, не е констатирано по категоричен начин, че процесното
СТИ не е отчитало реално потребеното количество ел.
енергия и респективно последният би следвало да не дължи нейното заплащане.
Електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /
Решение №1081/07.02.2008г., по търг. дело №657/2007г. на ВКС определение
№717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г./.
Този е смисълът, вложен в чл.13 от Директива №2006/32/
ЕО от 5 април 2006г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите-членки
гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем
начин.
На следващо място, коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с
регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност
и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно
поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана
само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното
правоотношение. В Наредба № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното
правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане
или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде
извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така
средството за търговско измерване по силата на чл. 120 ЗЕ е собственост на
разпределителното предприятие и на основание чл. 89, т.4 от ЗЕ поддържането в
изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест
на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той
в неизпълнение при неточно отчитане.
За ищеца не става ясно, респективно не би могъл да се
защити, при коя хипотеза се претендира заплащане на процесното
количество ел. енергия, както и при изчисляване стойността на допълнително
начисленото количество електроенергия поради каква причина е използвана цена за
технологични разходи, а не цена за ел. енергия, както и на какво основание се
претендират сочените в процесната фактура количества ел.енергия на различни цени и на
какъв принцип са определени количествено, времево и ценово.
Не са констатирани механични повреда, деформация или
неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на
електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната
енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. При тези
фактически данни, корекционните основания са
неприложими. Дори не е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер
не е от типа „Смарт", при който данните от
преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството.
Между потребител на ел. енергия за битови нужди
(съгласно § 1, т. 43 ЗЕ) и ответника "Е.П." АД (енергийно предприятие
по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява
обществено снабдяване с ел. енергия) са налице облигационни отношения, които се
регулират от публичнооповестени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, както и от законови и
подзаконови нормативни актове. Съгласно посочените разпоредби в ОУ, при които
се извършва продажбата на ел.енергия, се съдържа ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, който намира за неспазен и заобиколен. С
настоящата оспорва Общите условия и счита, че същите не биха могли да обвържат
ищеца предвид наличието на редица клаузи, които са нищожни и/или
незаконосъобразни и на които се позовава ответното дружество с цел извършване
на корекция на сметка на абоната, заплащането на която би довело до
неоснователно обогатяване на ответника.
Видно от Закона за енергетиката, в сила от дата
17.07.2012г., се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал.2, т.6 вр. чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ
(чл. 83, ал.2 от ЗЕ). Тази законова възможност за корекция на сметка за
ел.енергия за изминал период, обаче, не означава автоматично начисляване на
суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен начин,
че грешката в
отчитането на ел.енергията,
неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента/потребител съгласно чл. 82 Закона за задълженията и
договорите, уреждащ отговорност за вреди в следствие на неизпълнение на
договорни задължения. Ако ответника се позовава на обективната отговорност, по
принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се
държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в
правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза,
предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в
границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон.
В подкрепа на горните твърдения, моли съда да има в
предвид и че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба №6/ 09.06.2004г.) средствата за
търговско измерване, мрежи, както и електромерните
табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното
въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на
такава манипулация върху уреда/ схемата, която се изразява в способността за
точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Счита, че тежест
на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството
достъп на ищеца до каквито и да било елементи на свързване, за да се ангажира
отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя.
Предвид горното намира, че е недопустимо, без да е
доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане,
да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за
минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя
е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по
договора представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде
санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й
вреди. Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че
коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника,
противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дори когато
бъде установено вмешателство в работата на СТИ не може без надлежни
доказателства да се вменява във вина на потребителя това вмешателство, освен
това, поради невъзможност да бъде доказано кога е започнало вмешателството и за
какъв период от време е продължило то не може да бъде определено количеството
неотчетена електрическа енергия и поради това не може да бъде определяна цена,
по която да бъде платено. Решение №764/26.02.18 по гр.д № 18339/2017 ВРС и
Решение №2781/20.06.2019г. по гр. д. 5255/2019г. ВРС.
В заключение счита, че за ответното дружество не
съществува потестативното право да внесе едностранна
промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без
съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на
абоната и без да е доказано реално потребление, е начислило и иска заплащане на
процесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума.Тези доводи изхождат от факта,
че съгласно Закона електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната
продажба се подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка
купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока /аргумент Решение №1081/07.02.2008г., по търг. Дело №657/2007г. на ВКС,
Определение №717Л8.11.2009г., постановено по търг. Дело №658/2009гУ
Предвидените в Общите условия „методики" допускат
изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на
ел. енергия, като по този начин противоречат както на вътрешното ни
законодателство, така и на законодателството на ЕС, пряко приложимо чрез
посочената директива. В тази връзка следва да се отчете факта, че поддържането
на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на
електроразпределителното дружество, а корекцията е изчислена, без да е визирано
кога е извършена последната проверка на СТИ и схемата на свързване, което би
рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение
на собственика на СТИ и на цялата мрежа не следва да ощетява потребителя, чрез
извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално
предвидения срок.
Следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и
чл.52-56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №
1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1
във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
Следователно, посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, 48,
49 и 50, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 16.02.2018г. Същевременно, в
действащите към сочения период ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода,
че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват
правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване
на правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде
заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на
правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба
на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя, която е намерила
външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и
предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава субектите, за
които Правилата са създавали права и задължения да заобиколят
ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред
действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
„Е.П.” АД оспорва изцяло предявения срещу него установителен
иск.
Налице е правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищцата, а именно вземането на „Е.- П. П." АД към ищцата
за потребена електрическа енергия на стойност
4496.93лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/12.07.2019г. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 22726
кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
Не оспорва, че между ищцата и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е
потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол.
Налице е основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа
енергия.
Ищецът и ответното дружество са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С." АД.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в *, с
абонатен №* и клиентски №*.
На 22.04.2019г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С." АД, в
присъствието на двама свидетели. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на
ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
„Е. С." АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване.
На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е. С." АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно,
съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол №1202796/22.04.2019г. При проверката са извършени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4.
има показания в размер на 022726 квтч. В регистър
1.8.1. са отчетени 026733 квтч, в регистър 1.8.2. -
089565 квтч, а в регистър 1.8.4. - 022726 квтч. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба №524511 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, същият е подписан от двама независими
свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр.№1114021666902438,
на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищцата е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа
енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по
силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Б. и. по м., Главна
дирекция „М. и и. у.", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза
е съставен Констативен протокол №1278/03.07.2019г. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.4. в размер на 022726.880 квтч.,
която не е визуализирана на дисплея.
Констативният протокол на Б. и. по м., Г. д. „М. и и.
уреди", Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
На 10.07.2019г. „Е. С." АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане
на регистър 1.8.4 - 22726 квтч.
Този тип вмешателство има за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия
няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагат.
На 12.07.2019г. „Е.П." АД издава фактура
№**********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа
енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 4496.93лв.
С писма от „Е. С." АД (изх.
№53921_КП1202796_1/11.07.2019г.) и от „Е. – П." АД (изх.
№53921_КП1202796_2/12.07.2019г.) са приложени констативния протокол от
техническата проверка и фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия. Процесната
сума се дължи от ищцата на основание чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
Процесната сума се дължи и на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в
случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и
Решение № 150/26.06.2019г., постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на
ВКС, III г.о.
Предвид гореизложеното и след преценка на фактите и
обстоятелствата по делото, моли съда да постанови решение по гражданско дело №
13019/2019г. по описа на Районен съд - гр. Варна,XVI с-в, с което да отхвърлит предявения от Н.А.С. с ЕГН ********** иск като
неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане
на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, за него се
явява пълномощник адв. В. от ВАК . Поддържа иска. По
съществото на спора моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв.Колева, поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото
протокол №1202796/22.04.2019год., подписан от служителите, извършили проверката
и свидетели се установява, че на 22.04.2019год. е извършена проверка от служители
на ЕРП „С.“ АД на електромера, находящ се в процесния обект на потребление, като е констатирано, че СТИ е
демонтирано за експертиза от БИМ.
Съгласно заключението на БИМ, РО-Русе при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 022726.880кwh, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констативния протокол от техническата
проверка и заключението на БИМ, ЕРП „С.“ АД съставя становище за начисляване
на ел.енергия.
На 12.07.2019год. „Е.П.”АД издава фактура №**********,
с която е определена цената на консумираната ел.енергия в размер на 4 496.93лв.
Към доказателствата по делото е приета справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 26.08.2019год. за процесния
обект на потребление , както и извлечение за фактури и плащания към дата 22.08.2019год.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по
СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е. – П. П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаване, със сила на присъдено нещо на спора за отричаното от него
материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В конкретната хипотеза ищецът
твърди, че не дължи процесната сума, както и
че между него и ответника е налице спор, относно дължимостта
на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. Тези твърдения обосновават
правния интерес от избраната форма на защита.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи навадените от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
Съответно в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване, основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер.
В настоящият случай съдът намира, че не е спорно между
страните и е безспорно установено, че ищецът е
потребители на продаваната от ответното дружество електроенергия за битови нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът който носи доказателствената
тежест не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената
корекция на сметка.
Ответникът се позовава на заключение, изготвено от БИМ и констативен протокол.Сочи,
че в съответствие с този протокол и ОУ
на ДПЕЕЕМ е осъществена корекцията на сметка на ищеца.
Към датата на извършване на процесната
проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес за доставка на ел.енергия не
съществува законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извършва едностранна корекция
на количество ел.енергия.
Процесната
проверка е извършена на 22.04.2019год.Към
този момент ПИКЕЕ са отменени в цялост.
С решение №2315/21.02.2018г. по адм. д.
№3879/2017г. на ВАС, потвърдено с
решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г.
на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното
за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени вече и в цялост.
След отмяната на правилата,
регламентиращи принципите, условията, редът и методиката за извършване на
корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно
измерване на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период, липсва нормативно уредена възможност за
доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право с приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в тях, са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива -
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се
придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното
измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя.
В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия. В тази насока е съдебната практика , установена с Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
885/2009 г., II т. о., ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.
и решение от 11.04.2011г. по т.дело
№39/2010г.
С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1
от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия.
Горецитираната задължителна съдебна практика се придържа и към разбирането, че
коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия,
противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта, чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства. Съответно дори и такова да се
установи безспорно, размера на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а
подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Наред с това според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от
Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата
за търговско измерване, както и електромерните табла,
са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да
се презумира виновно поведение на потребителя.
Недопустимо е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване
на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна
корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между
доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Дори да се приеме за категорично
доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. че върху него е въздействано неправомерно, не се установява именно виновно
поведение на ищецът или негов представител да е извършил манипулацията.
Във връзка с гореизложеното се извежда извод ,
че към настоящия момент не е налице правно основание електроразпределителното
дружество едностранно да извършва корекция на сметка, въз основа на
разпоредбите на общите условия.
По изложените съображения се налага извода, че ответникът не установи
наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметка, с
оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията , поради
което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на
спора и направеното искане, в полза на ищците следва да се присъдят извършените
разноски в общ размер от 734.88лв., представляващи 179.88лв. държавна такса за образуване на дело, 5лв. държавна
такса за издаване на съдебно
удостоверение и 550лв.адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.А.С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** чрез адв.С.В. *** *,от
една страна и ответника „Е.П." АД,
ЕИК: *, Седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П.С. С., Я. М. Д., Г. К.,от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЯМА
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ
ОТВЕТНИКА , в размер на сумата от
4 496.93 лева с ДДС по фактура №**********, издадена на 12.07.2019год. с
падеж 22.07.2019год., начислена под формата на корекция от ответното дружество
„Е.- П. П." АД, за обект находящ се в * за
периода от 23.04.2018год. – 22.04.2019год., за кл.№ *
и аб.№ * , на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК: *, Седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С.,
Я. М. Д., Г. К. да заплати на Н.А.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
чрез адв.С.В. *** *, сумата от 734.88лв.,представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщаването от страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/