МОТИВИ към решение № 260092 от 14.10.2020 година
по а.н.дело № 2432 по описа на 2020 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия Т.Г.Т., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че през периода
от 06.01.2019 год. до 24.01.2019 год. в гр.Стара Загора, като пълнолетно лице,
без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол – ..(..),
родена на *** год., ненавършило 16 годишна възраст.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа направеното предложение и пледира същото да бъде уважено, като на
обвиняемия бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лева.
Защитникът адв.А.А. не оспорва
обвинението и пледира подзащитния му да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Обвиняемият
Т.Г.Т. се признава за виновен, съжалява за извършеното и поддържа
пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
Обвиняемият Т.Г.Т. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Обвиняемият е роден на *** *** и живеел с родителите си в
къща, находяща се в гр.Стара Загора, кв.„Лозенец“.
Св. ..(.. – презимето й и фамилното й име били променени след
припознаването й от биологичния й баща ..) е родена на *** год. в гр.Монтана и живеела
в с.Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана.
През лятото на 2018 год. св.Борисова (Дикова) се
запознала с обвиняемия Т.Г.Т. ***. След това те се харесали и започнали да
излизат. Обвиняемият и свидетелката до края на 2018 год. поддържали близки
отношения и общували активно помежду си, като често се срещали. Те си споделяли
и лична информация, включително за възрастта си, за родителите, приятелите и
близките си. Обвиняемият знаел, че свидетелката ..(..)
нямала навършени 16 години. Чувствата на обич и привързаност между него и нея обаче
се задълбочили и двамата станали гаджета.
На 06.01.2019 год. обвиняемият Т. и свидетелка ..(..) се
срещнали в центъра на с.Лехчево, област Монтана. След това те решили до отидат
в гр.Стара Загора. Пътувайки с обществен превоз към гр.Стара Загора, те взели
решение да живеят на семейни начала. Пристигайки в гр.Стара Загора на
06.01.2019 год. те отишли до къщата, в която обвиняемият живеел с родителите си,
влезнали вътре и в изпълнение на намеренията си, за да могат да живеят на
съпружески начала без брак съобразно техните традиция и етнос, осъществили
доброволен полов акт помежду си в стаята на обвиняемия. След това на същия ден
те разказали на роднините си за случилото се и намеренията си. Въпреки липсата
на изрично съгласие от страна на родителите им, обвиняемият Т. и св. ..(..)
заживели на съпружески начала в къщата на родителите на обвиняемия – в стаята
на обвиняемия, като свидетелката спряла да посещава училище. Обвиняемият Т. и св...(..)
започнали да организират и съвместното си домакинство, като обвиняемият работел
и издържал и двамата, докато тя вършела домакинската работа (чистела, готвела,
перяла и поддържала общата им стая). Така от 06.01.2019 год. до 24.01.2019 год.
обвиняемият и св...(..) живеели на съпружески начала в гр.Стара
Загора, като осъществявали помежду си редовни доброволни полови контакти.
Родителите на св...(..) – свидетелите .. и Людмила Борисова, не
приели нейното решение и подали сигнал до прокуратурата. На 25.01.2019 год. със
заповед на началника на Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора на св...(..) била
предоставена полицейска закрила, като тя била изведена от дома на родителите на
обвиняемия и била настанена по етапния и надлежен ред в социална институция.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (протокол
за разпит на св...от 25.01.2019 год., протокол за разпит на св...от 28.01.2019
год., протокол за разпит на св...от 28.01.2019 год., справка за съдимост рег. №
549 от 12.02.2019 год. на РС-Стара Загора, протокол за разпит на св.Захари Г.
от 23.01.2020 год., протокол за разпит на св...от 23.01.2020 год., протокол за
разпит на св...от 03.02.2020 год., протокол за разпит на св...от 03.02.2020
год., протокол за разпит на св...от 12.06.2020 год., социален доклад от
06.02.2019 год., решение № 279 от 02.05.2019 год. по гр.д. № 672/2019 год. на
РС-Монтана, протокол за разпит на св...от 10.07.2020 год., протокол за разпит
на св...от 10.07.2020 год., декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на обвиняемия от 26.08.2020 год., справка за съдимост рег. №
2927 от 15.07.2020 год., АИС „български документи за самоличност“), приетата в
хода на съдебното следствие като писмено доказателство справка за съдимост за
обвиняемия и обясненията му в съдебно заседание, които, макар и лаконични, имат
характер на направени самопризнания, като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че всички доказателства кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не
се налага поотделното им обсъждане.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че през периода от 06.01.2019 год. до 24.01.2019 год. в гр.Стара
Загора обвиняемият Т.Г.Т., като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял
съпружески с лице от женски пол – ..(..), родена на *** год., ненавършило 16
годишна възраст, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.191, ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Тъй
като, видно от справката му за съдимост, към момента на
извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а НК, а от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, и за извършеното умишлено
престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание”, съдът на основание на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи обвиняемия Т.Г.Т. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от обвиняемия
самопризнания, изразеното от него критично отношение към извършеното, младата му възраст и чистото му съдебно
минало, както и липсата в случая на отегчаващи отговорността му обстоятелства,
които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли
да бъдат отчетени като такива.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: