ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 21.09.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Красимир
Невенов, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 481 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Р.Б.Н., изтърпяващ наказание "лишаване
от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Главен
инспектор Р.В. - зам.началник на затвора Враца, упълномощен от Началника на
Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че
осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното деяние,
не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
В съдебно
заседание защитата на Н. - адв. Н. поддържа молбата му с изложените в нея
доводи и прави искане доверителят й да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е и
становището на осъдения.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С присъда №
18/26.06.2018 г., постановено по НОХД № 121/18 г. по описа на PC Лом, Н. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК, като
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.
Със същата присъда,
на основание чл. 25, ал. 1 НК, съдът е групирал наказанията наложени на
подсъдимия по НОХД № 121/18 г. по описа
на PC Лом и по НОХД № 106/11 г. по описа
на PC Лом, като му е определил за изтърпяване общо наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца. На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното
общо наказание, РС Лом е приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 106/11 г. по описа на PC Лом в размер на 5
месеца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 19.07.2018 год., като до момента е изтърпял фактически
2 месеца и 2 дни. От работа му се зачитат 3 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 25 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо наказание,
както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Поради
краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена.
Като цели в
плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност към престъпните
действия и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените
вреди.
Рискът от извършване
на бягство е бил нисък, поради малкия остатък на присъдата.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди запазва
стойностите за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че лишеният
от свобода е постъпил в затворническото общежитие от открит тип на 03.08.2018г.
Не е устройван на работа, тъй като не е преминал комисия за разпределение по
работни обекти.
В общежитието
спазва установените режимни изисквания и не са регистрирани деструктивни прояви
по време на пребиваването. Няма наложени дисциплинарни наказания, но няма и
награди, поради липса на системни положителни прояви и участия във възпитателни
и ресоциализиращи мероприятия.
Въпреки това,
Н. не е променил модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение - в
местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, но в живота на
свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с добрите
нрави и общочовешки ценности. Не е склонен под влияние на околните и на
многобройните си предишни осъждания /12бр./ да промени вижданията и принципите
си. Уменията му за мислене не са необходимото ниво, поради факта, че системно
повтаря едни и същи грешки. Навън контактува с криминално проявени лица, които
влияят негативно върху неговото поведение. Не се наблюдава трайна положителна
тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване
от пенитенциарното заведение, в следствие преживените ограничения в
затворническото общежитие. Лишеният от свобода не осъзнава тежестта на
извършените закононарушения и няма критично отношение към престъпните си
действия. Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед
проявената престъпна упоритост и липсата на мотивация за промяна и корекция в
поведението му.
Не са налице
убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради
което индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока формиране на
гъвкав модел на мислене и активизиране на личностовия ресурс за промяна на
стереотипа на поведение.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за липса
на положителни промени у Н., като все още има дефицитни зони, които са включени
в плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна
възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда трябва
да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до
момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си
противоправен начин на живот.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Именно и поради тези причини съдът не споделя
становището на защитата на осъдения.
Съгласно разпоредбата
на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на
шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.Б.Н., роден на *** год. в гр. ***, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с присъда
№ 18/26.06.2018 г., постановено по НОХД № 121/18 г. по описа на PC Лом, с остатък от 25
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: