Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 187      25.06.2020г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                       и с участието

            на прокурор  П. Георгиев                                                                    като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 125 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.    

 

Образувано е по искова молба на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бяло поле, община Опан, област Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в общ размер на 1 320 лв., за претърпени от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, му е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.66, ал.1, т.36 от Наредбата за управление на отпадъците и за опазване чистотата на територията на Община Стара Загора, за допуснато нарушение на чл. 63, т.36 от същата Наредба. „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение от 07.01.2019г., постановено по АНД № 2943/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. е било потвърдено, като законосъобразно. По подадена от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД касационна жалба, с Решение № 148 от 16.05.2019г. по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на Старозагорския районен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с влязло в сила Решение от 30.12.2019г. по АНД № 1379/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно.  Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 2943/ 2018г. и АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора и по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита в общ размер на 1 320 за всичките съдебни инстанции, съгласно договори за правна помощ и процесуално представителство и фактури към тях. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения представляват претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в общ размер на 1320лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.  

 

 Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с осъществена правна защита и процесуално представителство в съдебните производства по обжалването и отмяната на наказателното постановление, не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, както и че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, тъй като договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са необосновани от гл.т на действителната фактическа и правна сложност на делата и обема на осъществената правна защита. Обосновава, че въз основа на разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че обезщетяване на направените разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.09.2019г. не се следва, тъй като този договор с предмет обжалване на Решение № 12/ 07.01.2019г. по АНД № 2943/ 2018г. по описа на РС-Стара Загора и процесуално представителства пред Административен съд – Стара Загора във връзка с подадената жалба по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е бил сключен и съотв. адвокатското възнаграждение заплатено след приключване на производството пред касационната инстанция.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

 С Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.66, ал.1, т.36 от Наредбата за управление на отпадъците и за опазване чистотата на територията на Община Стара Загора, за допуснато нарушение на чл. 63, т.36 от същата Наредба.  По жалба на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД срещу наказателното постановление, е било образувано АНД № 2943/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора.  С Решение № 12 от 07.01.2019г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, е било потвърдено, като законосъобразно. По подадена от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД касационна жалба, с Решение № 148 от 16.05.2019г. по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на Старозагорския районен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с влязло в сила Решение № 734 от 30.12.2019г. по АНД № 1379/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно. 

Видно от приложените по АНД № 2943/ 2018г. по  описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно, Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г. и фактура № 36/ 23.10.2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. по  описа на Районен съд – Стара Загора Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г., Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г. и фактури № 158/ 04.09.2019г. и № 182/ 28.10.2019г., ведно с извлечения – отчети по сметка, „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е упълномощило и възложило на „К. и С. – адвокатско дружество“  изготвянето и подаването на жалба срещу Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора и процесуалното представителство пред Районен съд – Стара Загора в съдебните производства по АНД № 2943/ 2018г. и АНД № 1379/ 2019г. във връзка с обжалването на това наказателно постановление, при договорени и заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: 360 лева с вкл. ДДС по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г.; 360 лева с вкл. ДДС по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. и 240 лева по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г., или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по АНД № 2943/ 2018г. и АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора в размер 960 лева.  

Към исковата молба е приложен Договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.09.2019г. с предмет изготвяне и подаване на жалба против Решение № 12/ 07.01.2019г. по АНД № 2943/ 2018г. по описа на РС-Стара Загора и процесуално представителства пред Административен съд – Стара Загора във връзка с подадената жалба по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, ведно с фактура № 157 от 03.09.2019г. за заплатена сума в размер на 360 лева с ДДС по този договор, представляваща уговорено адвокатско възнаграждение, които документи /договор и фактура/ не са били представени, съотв. приложени по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

По допустимостта на иска:  

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Община Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Стара Загора е основателен от гл.т съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по следните съображения:   

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.66, ал.1, т.36 от Наредбата за управление на отпадъците и за опазване чистотата на територията на Община Стара Загора, за допуснато нарушение на чл. 63, т.36 от същата Наредба. С влязло в сила Решение № 734 от 30.12.2019г. по АНД № 1379/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. е отменено, като незаконосъобразно. С постановената отмяна на издаденото срещу „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

 

 За ангажиране отговорността на Община Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

 

 Съдът приема, че такива имуществени вреди, намираща се в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на  Заместник кмета на Община Стара Загора, представляват единствено направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебните производства по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора, по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г. /в размер на 360 лева с вкл. ДДС/, по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. /в размер на 360 лева с вкл. ДДС/ и по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г. /в размер на 240 лева с вкл. ДДС/. Съображенията за това са следните:

За да се приеме, че ищецът „ТЕРАМИС 2007“ ЕООД действително е направил разходи за адвокатски възнаграждения, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и начина, по който същото се заплаща. Видно от приложените по АНД № 2943/ 2018г. по  описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно, Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г. и фактура № 36/ 23.10.2018г., „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е упълномощило и възложило на „К. и С. – адвокатско дружество“  изготвянето и подаването на жалба срещу Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора и процесуалното представителство пред Районен съд – Стара Загора, при договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съответно съгласно приложените по АНД № 1379/ 2019г. по  описа на Районен съд – Стара Загора Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. и фактура № 158/ 04.09.2019г., „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е възложило на „К. и С. – адвокатско дружество“  процесуалното представителство по АНД № 1379/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд при повторното разглеждане на жалбата против Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, при договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС, а по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г. и фактура № 182/ 28.10.2019г. е договорено и заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство и защита по делото за проведените две допълнителни заседания, на основание чл.14 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането на договорените адвокатски възнаграждения, посочени по-горе, е извършено по банков път, което се установява от приложените фактури и отчети по сметка. Заплатените адвокатски възнаграждения - 360 лева с вкл. ДДС по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г.; 360 лева с вкл. ДДС по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. и 240 лева по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г., представляват направени от  „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД разходи в общ размер на 960 лева за адвокатска защита и процесуално представителство в съдебните производства по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца имуществени вреди.

           

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата, респ. общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения в производствата по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваните АНД № 2943/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора и по АНД № 1379/ 2019г. по  описа на РС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП № 651 от 11.09.2018г. на  Заместник кмета на Община Стара Загора и съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения за правна помощ и процесуално представителство в общ размер на 960лв. за двете съдебни производства, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платените адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с  ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

 Липсващата до приемането на новата разпоредба на ал.3 на чл.63 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 2019г., в сила от 03.12.2019г./ процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно - наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на  ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че до 03.12.2019г. в процесуалния закон не е бил предвиден специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления. В случая към момента на провеждане на съдебно заседание по АНД № 1379/ 2019г. по  описа на РС – Стара Загора, в което е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН не е била в сила, съотв. страната не е имала процесуална възможност да направи искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което не е налице хипотезата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказан по основание искът на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД в частта му относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения в производството по АНД № 2943/ 2018г. по  описа на Районен съд – Стара Загора по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г. и в производството по АНД № 1379/ 2019г. по  описа на Районен съд – Стара Загора по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. и по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г., които вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора. 

 

Исковата претенция в тази й част е доказана не само по основание, но и по размер. Удостоверени са извършените плащания по банков път на договорените адвокатски възнаграждения по посочените по-горе договори за правна помощ и процесуално представителство. Действително съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С оглед предмета и обема на оказаната правна защита /изготвяне на жалба и процесуално представителство с явяване на адвокат в съдебните заседания/ и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че в случая уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатските възнаграждения, не може да се определи нито като прекомерен, нито като несъразмерен и несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което обезщетението за претърпени имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи в размера на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения, удостоверени в приложените по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора договори за правна помощ и процесуално представителство, фактури и отчети по сметки. Вярно е, че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители, но в случая адвокатските възнаграждения са съобразени с всички изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата – същите са справедливи и обосновани и не надвишават съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателното постановление по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, са съразмерни на осъществената правна защита и съобразени с чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с чл.2, ал.4 и чл.14 във вр. с § 1 от ДР от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, като не може да се приеме, че в случая институтът на обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за неоснователно обогатяване.

 

Недоказана обаче се явява исковата претенция в частта й, с която се претендира обезщетение за претърпяна имуществена вреда, представляваща направен от ищеца разход в размер на 360лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.09.2019г., като съображенията за това са следните:

 

С приложения към исковата молба Договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.09.2019г., „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД е възложило на „К. и С. – адвокатско дружество“ изготвяне и подаване на жалба против Решение № 12/ 07.01.2019г. по АНД № 2943/ 2018г. по описа на РС-Стара Загора и процесуално представителства пред Административен съд – Стара Загора във връзка с подадената жалба по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Посоченият договор обаче не е бил представен в производството по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, съответно не е бил приложен по това дело. Нещо повече - самият Договор за правна помощ и процесуално представителство и издадената фактура за извършеното плащане по този договор, са изготвени много след образуването на производството по КАНД № 110/ 2019г. по описа на Старозагорския административен съд, разглеждането на делото и постановяването на решението по това дело – Решение № 148/ 16.05.2019г. При липсата на доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и съответно за направен от ищеца разход в размер на 360лв. към момента на воденото съдебно производство по КАНД № 110/ 2019г. по описа на АС – Стара Загора, недоказано се явява наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираната от ищеца като настъпила имуществена вреда /направен разход за адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.09.2019г. и приключилото с Решение № 148 от 16.05.2019г. производство по КАНД № 110/ 2019г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, от гл.т на необходимостта на направения разход към момента на неговото извършване във връзка със защитата срещу наказателното постановление.

 

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД иск се явява доказан по основание /от гл.т на кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/ и по размер в частта му за претендираното обезщетение от 960 лева за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, която сума представлява направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения в съдебните производства по АНД № 2943/ 2018г. и по АНД № 1379/ 2019г. и двете по  описа на Районен съд – Стара Загора, по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 23.10.2018г., Договор за правна помощ и процесуално представителство от 04.09.2019г. и Договор за правна помощ и процесуално представителство от 28.10.2019г. и в тази си част искът следва да бъде уважен. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1320лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД сумата от 309 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 25 лева и 284 лева – съразмерно на уважената част от иска от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съответно на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 27 лева съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.   

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСЪЖДА  Община Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бяло поле, община Опан, област Стара Загора, ЕИК *********, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 651 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20.02.2020г./, до окончателното изплащане на сумата.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бяло поле, община Опан, област Стара Загора, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Стара Загора, в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 1 320 лева, като недоказан и неоснователен.

 

ОСЪЖДА  Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бяло поле, община Опан, област Стара Загора, ЕИК *********, сумата от 309 /триста и девет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА „ТЕРАМИС – 2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бяло поле, община Опан, област Стара Загора, ЕИК *********, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, сумата от 27 /двадесет и седем/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: