Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260062
гр.Бургас, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 1431 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.С.В. с ЕГН: **********, чрез адв. К.Г. от САК,
адрес: ***, ляво крило, ет. 4, ап. 15, срещу Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 2190733 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 600 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш, поради
това, че е използвано стационарно техническо средство, както и поради изтекла
давност.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява,
като същият се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като фишът е връчен на 20.02.2020 г., а на 27.02.2020
г. е било депозирано възражение (л. 17), което по същество представлява жалба
срещу фиша, тъй като се иска отмяна на същия. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 30.07.2018 г. в 11.26 часа в
гр.Бургас, ПП I-9, км. 227+100
в посока от кв. „С.“ към ПВ „Север“, техническо средство система за контрол на
скоростта с № TFR1-M 644, засякло и
заснело, движещ със скорост от 133 км/ч. автомобил - „Мерцедес ЦЛ 500 4 Матик”
с рег. № ********. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „Клип № 10325”. Установило се, че заснетият
автомобил „Мерцедес ЦЛ 500 4 Матик” с рег. № ******** е собственост на
жалбоподателя В.В., както и че скоростта следва да се счита на 129 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2190733 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 600 лева.
Техническото средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № TFR1-M
644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение (л. 13) и Протокол за проверка (л. 14).
По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6,
т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се
посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в
хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения
по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което
е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването
на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването
на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения
на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
предварително обозначени съгласно чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Видно от протокола на л. 12,
както и скицата на л. 32 безспорно се установява, че към датата на нарушението
в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 до
80 км/ч.
Самият електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият
е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 49 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).
Неоснователен е и доводът за
изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
давността с оглед предвиденото наказание е три години и същата е била
прекъсната с връчването на фиша.
По отношение на основния довод на
жалбоподателя следва да се отбележи, че са спазени всички срокове за издаване
на електронния фиш, като на първо място са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а ал.3 предвижда, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС дава яснота относно общите правни
характеристики на електронния фиш, а именно, че същия се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДП), не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително
тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния
фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така например
неприложим се явява 3-месечият срок от откриването на нарушителя по ал.1 на
чл.34 ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на АУАН, а фиша има и
характеристиките на НП. Неприложим е и 6-месечния срок по ал.3 на чл.34 ЗАНН,
тъй като същия се отнася до издаването на НП, а фиша има и характеристиките на
АУАН.
Всичко това кара съда да приеме,
че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати нарушения на
материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава
декларация, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен
фиш.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
(в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в
размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 2190733 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на В.С.В. с ЕГН: **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС