Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260054
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 12.02.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 97 по описа за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 07.02.2020 год. от К.М.К. против
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно
произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 20.07.2019 год. в град Раковски, на път II-56 при км.
76 водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **** Е.И.Е. извършва грубо нарушение
на правилата за движение по пътищата, като предприема маневра завой наляво при
наличие на пътен знак В22 /единна непрекъсната линия, при наличието на която на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат/ и пътна
маркировка М1 /единична непрекъсната линия, при наличието на която на ППС е
забранено да я застъпват и пресичат/ и е отнел предимството на водача на
мотоциклет „Хонда“ модел ЦБР 1000 РР с рег. № ****, управляван от ищеца К.М.К..
По този начин причинил настъпването на пътно-транспортно произшествие. В
резултат на настъпилото произшествие на К. били нанесени травматични
увреждания, съставляващи средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК.
Във връзка с произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали
лица, било образувано досъдебно производство № 146 / 2019 год. по описа на РУ
на МВР – Раковски, което към датата на подаването на исковата молба не било
приключило.
След произшествието К. постъпил по спешност в „УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Установени били травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на шийни и
гръбначни прешлени. Ищецът бил настанен за болнично лечение в клиника по
неврохирургия за периода от 20.07 до 29.07.2020 год. За стабилизиране на
шийните прешлени му била сложена твърда шийна яка. На 21.07.2019 год. била
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в рентгеново репериране на ниво
Th5, прав срединен срез на кожата, подкожие и фиксация от ниво Th3 до Th7;
имплатнирани били 8 транспедикуларни винта; наложени били две титаниеви пръчки,
фиксирани към главите на съответните винтове с 8 тапи. Била назначена
медикаментозна терапия. При изписването на ищеца от болничното заведение му
били дадени препоръки за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни
условия, при спазване на щадящ торкалната област режим. Поставената по-рано
шийна яка следвало да бъде носена в продължение на един месец.
И след изписването от болничното заведение К. не се чувствал добре,
имал оплаквания от силни болки във врата и гърба, поради което на 14.08.2019
год. била извършена магнитно-резонантна томография на главния мозък, шиен отдел
и гръбначен стълб, при която се установила дискова херния на ниво С4-С5 и
С6-С7. Отново с оплакване от силни болки в областта на врата и изтръпване на
лявата ръка, на 18.09.2019 год. било направено изследване – електромиография,
от което била установена шийна радикулопатия.
Травмите от произшествието причинили на ищеца внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, с множество болки и страдания. Не можел да се обслужва
сам, имал постоянно нужда от чужда помощ от близките си за удовлетворяването на
елементарни ежедневни хигиенни и битови потребности, което довело до усещане за
непълноценност и зависимост от околните. Изпитвал страх от движение по пътищата
и шофирането, започнал да страда от безсъние, да се буди нощем от кошмарни
сънища, което му създавало дискомфорт, чувство на отпадналост и умора и водело
до депресивни състояния. Променил се и начинът му на общуване – затворил се в
себе си, не споделял емоциите си с близките, станал раздразнителен и сприхав.
Вследствие на оперативното лечение останали груби оперативни рани. Все още
страдал от болки при продължително натоварване на торса и шията, както и при
резки климатични промени, имал ограничен обем на движение в областта на
травмите.
Вследствие на произшествието претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение в общ размер на 6 410,53 лв., от които 6090,53 лв.
стойност на заплатена средна транспедикуларна стабилизация в „УМБАЛ Св. Георги“
ЕАД и 320 лв. заплатена такса за образна диагностика.
По отношение на л.а. с рег. № **** била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. На 08.10.2019 год.
ищецът отправил писмена претенция към дружеството за изплащане на обезщетение.
След разменена писмена кореспонденция, застрахователят изискал представянето на
влязъл в сила съдебен акт, установяващ виновността на водача на застрахования
автомобил и напрактика отказал изплащането на обезщетение.
К.К. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което
осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да му заплати обезщетения за
претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди,
както следва:
1. Обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 60 000 лева,
ведно със законната лихва от 08.01.2020 год. /датата на изтичане на срока за
произнасяне по предявената пред застрахователя претенция/ до окончателното
плащане;
2. Обезщетение за имуществени
вреди в размер на 6 410,53 лева,
съставляващи разходи за проведеното лечение, ведно със законната лихва от
08.01.2020 год. до окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за неоснователни,
като ги оспорва както по основание, така и по размер.
Изрично заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно обезщетение по отношение на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ****
към датата на настъпването на произшествието. Не се оспорва и настъпването на
произшествието и участниците в него, които са установени в констативния
протокол за ПТП.
Оспорва се описания механизъм на произшествието, както и
твърдението, че то е причинено виновно и противоправно от водача на лекия
автомобил.
Изложено е твърдение, че виновен за произшествието е
ищецът, който се е движил с висока скорост, без включени светлини на мотора,
поради което е бил непредвидимо препятствие за водача на лекия автомобил.
Оспорват се всички описани в исковата молба телесни
увреждания, както и причинно-следствената връзка на уврежданията и
произшествието. Видно от представената епикриза ищецът е бил изписан от
болничното заведение с подобрение; в нея нямало данни за установената два
месеца по-късно херния и шийна радикулапатия. Ако такива са се получили, то
това се е дължало на неносенето на твърдата шийна яка и неспазване на
предписания щадящ режим.
При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия /възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД/,
който се е движил със скорост по-висока от нормативно установената и
несъобразена с интензитета на движението и с останалите участници в движението.
Оспорва са размера на исковата претенция, като неотговаряща
на критериите по чл. 52 ЗЗД. Същата подлежала на намаляване и поради
съпричиняването от страна на ищеца.
Оспорват се и претенциите за имуществени вреди и искането
за присъждане на обезщетенията ведно със законна лихва за забава.
В подадената от ищеца допълнителна
искова молба ищецът заявява, че
поддържа първоначалната. Настоява да се отдели като безспорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение. Изразява се несъгласие с доводите,
че произшествието не е причинено виновно и противоправно от водача на лекия
автомобил. Счита за неоснователни възраженията за липса на причинно-следствена
връзка и за съпричиняване. Акцентира се, че произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието и управляваният от ищеца мотоциклет е бил видим за
водача на лекия автомобил. Твърди се, че мотоциклетистът се е движел с
разрешената за пътния участък скорост и единствената причина за настъпването на
произшествието е поведението на водача на лекия автомобил. Оспорват се и
останалите възражения срещу основателността на исковете.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържа първоначалния отговор и се
възпроизвеждат вече изложените възражения.
По предварителните въпроси:
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове. Преди образуването на делото към
застрахователя е била предявена претенция, в съответствие с чл. 498, ал. 3 КЗ.
Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са своевременно въведени
в процеса от ответника, същите подлежат на разглеждане, като правната им
квалификация е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че по отношение на л.а. „Опел Вектра“ с
рег. № **** е било налице валидно застрахователно правоотношение със ЗД „Бул
Инс“ АД към 20.07.2019 год.; че ищецът е участвал като мотоциклетист в пътно
транспортно произшествие, състояло се на 20.07.2019 год. в гр. Раковски на
описаното в протокола за ПТП място, а другият участник в произшествието е л.а. с
рег. № ****, управляван от водача Е.Е.; че преди завеждането на делото ищецът е
отправил писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и такова
не е изплатено до приключването на процедурата по размяна на книжа. Безспорните
обстоятелства не подлежат на доказване.
От нито една от страните не е изложено твърдение в процедурата по размяна на книжа,
че е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд досежно деянието на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ****. Съдът служебно е изискал данни за
висящността на досъдебно производство № 146/2019 год.
Установява се, че производството по
наказателното дело към момента на изготвянето
на доклад по делото е приключило. На 06.07.2020 год. РС
– Пловдив е постановил решение по НАХД № 2833/2020 год., с което Е.И.Е. е
признат за виновен в това, че на 20.07.2019 год. в град
Раковски, на път II-56, при управление на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **** е
нарушил описаните в решението правила за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил две средни телесни повреди на К.М.К. ***, както следва: счупване на дъгата и крачето на шести
шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата и счупване на телата на четвърти и пети
гръдни прешлени поотделно и по съвкупност, довели до трайно затрудняване на
движението на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал.
1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание глоба. Наказателното
дело е изискано по настоящото дело. Установява се, че решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
На основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено, че Е.И.Е. е виновен в това, че
на 20.07.2019 г. при управление на лек автомобил „Опел
Вектра” с
регистрационен № **** е нарушил правилата за движение и е причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на ищеца. Тези
обстоятелства /виновното и противоправно поведение на Е., посочените в
диспозитива на решението телесни повреди за К. и причинно-следствената връзка
между деянието и посочените в решението телесни увреждания/ не подлежат на
доказване, респ. на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Следва
да се подчертае, че влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително
единствено досежно поведението на обвиняемия Е.. То не установява поведението
на пострадалия и обстоятелството дали той е допринесъл с действията си за
вредоносния резултат.
За установяване на поведението
на пострадалия по делото са допуснати доказателства – разпит на свидетел и
съдебна автотехническа експертиза.
Като свидетел е
разпитан водачът на лекия автомобил Е.Е., който ясно си спомня деня на
произшествието. Предприел е маневра завой наляво, за да навлезе в
бензиностанция и зареди гориво. Дал е ляв мигач. Бил е със съзнанието, че тази
маневра е забранена с пътен знак и непрекъсната пътна маркировка - за да се
влезе в бензиностанцията трябвало да продължи още 500 метра напред и там да
направи обратен завой, за да навлезе в бензиностанцията с маневра надясно.
Преди да започне маневрата погледнал напред и видял, че не идва никой,
погледнал в огледалото и установил, че и зад него също няма автомобил в близост,
след което започнал маневрата завой наляво. Но след като навлязъл частично в
лентата за насрещно движение, карайки много бавно, на първа скорост, видял
идващия насреща мотор, набил спирачки и спрял. Мотористът имал място да мине
без да се сблъскат. Според свидетеля „моторът идваше като куршум“, мотористът
набил спирачки, но моторът му поднесъл. След като мотористът подминал
автомобила на Е. без сблъсък между превозните средства, загубил контрол и се
ударил в бордюра. Свидетелят не може да прецени с каква скорост се е движил
мотористът. Движението в момента на произшествието било слабо, неинтензивно.
Според заключението по приетата без възражения от
страните автотехническа експертиза
мотоциклет „Хонда“, управляван от К.К., се е движил в южната лента на платното
за движение на път II-56 между квартал “Парчевич“
и квартал „Генерал Николаево“ в град Раковски в посока от запад на изток. В
същото време л.а. „Опел Вектра“, управляван от Е.Е., се е движел по същия път,
в посока от изток на запад, срещу мотоциклета. Уточнено е, че вдясно по
посоката на движение на мотоциклета, посока юг, се намира бензиностанция
„Егер“. Когато мотоциклетът е бил на около 102-104 м. от входа на
бензиностанцията, водачът на л.а. „Опел“ е предприел маневра завой наляво.
Когато предната част на лекия автомобил е навлязла в южната лента на пътя,
мотоциклетът е бил на разстояние 61-62 м. от входа на бензиностанцията и
съответно на 103-104 м. от мястото на удара в бордюра. Когато мотоциклетът е
бил на 20-21 м. от мястото, в което двете превозни средства са се разминали,
водачът му е задействал спирачната система и се е отклонил надясно в посока юг,
с цел да заобиколи навлезлият пред него автомобил и е напуснал платното за
движение. След заобикалянето на автомобила не е имал възможност да се върне на
платното за движение и след около 1,75 сек. е настъпил удар на мотоциклета в
бордюра. След удара в бордюра мотоциклетът е паднал извън платното за движение
и се е плъзгал в посока изток, като се е завъртял по посока, обратна на
часовниковата стрелка. След удара мотоциклетистът се е отделил от мотоциклета и
се е плъзгал извън платното за движение, до мястото, където е открита каската
му. Изрично в заключението е посочено, че в района на произшествието е налице
пътен знак В22 – забранено е завиването наляво, който се отнася за движещите се
в посока от изток на запад превозни средства /посоката на движение на лекия
автомобил „Опел“/.
Според изчисленията на вещото лице скоростта на движение
на мотоциклет „Хонда“ преди настъпването на удара е била 132 км./ч., а в момента на удара – 113 км.ч. Скоростта на движение
на лекия автомобил е била 22 км./ч. Водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието ако не
навлиза в южната лента за движение, а изчака приближаващия се мотоциклет в
северната лента, като му осигури безпрепятствено преминаване.
Вещото лице инж. П. е изчислило също, че ако мотоциклетът
се бе движил със скорост равна или по-малка от 82 км./ч., той би имал
техническа възможност да предотврати удара в бордюра чрез безопасно екстрено
спиране. Уточнено е, че това е скоростта на движение за предотвратяване на
удара от момента на реакцията на мотоциклетиста, а максималната скорост, при
която би предотвратил произшествието, считано от момента на появяването на
опасността пред мотоциклетиста е 112 км./ч. Времето за реакция на водача не е
свързано със скоростта на движение, а е времето на умствена обработка /време за
възприемане/, за което водачът възприема сигнала за опасност и решава какви
действия да предприеме за предотвратяване на произшествието.
В съдебно заседание инж. П. уточнява, че произшествието е
настъпило между два квартала на град Раковски и към момента на огледа на
местопроизшествието, извършен непосредствено преди изготвянето на заключението
през м. 01.2021 год., е имало поставен знак, ограничаващ скоростта на движение
до 60 км./ч. /относим към посоката на движение на мотоциклетиста/. Вещото лице
не разполага с информация дали този знак е съществувал към момента на
произшествието. Ако знак не съществуваше, доколкото местопроизшествието попада
в границите на населено място, допустимата скорост на движение би била 50 км./ч.
При анализа на така събраните доказателства за механизма
на произшествието и поведението на пострадалия моторист, съдът приема за
установено, че при произшествието правилата за движение по пътищата са нарушени
не само от автомобилиста, но и от водача на мотоциклета.
Последният се е движил по път между два квартала на гр.
Раковски, т.е. път, попадащ в рамките на населено място. Не се установи към
момента на произшествието дали е бил налице пътен знак, определящ максимално
допустимата скорост, доколкото не е налице яснота дали констатираният от вещото
лице знак за ограничаване на скоростта до 60 км./ч. към м. 01.2021 год. е бил
поставен и към датата на процесното събитие - 20.07.2019 год. Общоизвестно,
чрез общодостъпните данни в Гугъл мапс, стрийт вю, е, че към 2012 год. в района
на произшествието е съществувал пътен знак, въвеждащ ограничение в скоростта от
50 км./ч. Предвид липсата на доказателства за конкретната пътна сигнализация
към релевантния момент, приложимо е произтичащото директно от закона
ограничение на скоростта в този участък, установено в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км./ч. Ищецът преди удара се е движил със скорост 132 км./ч., т.е.
повече от два пъти по-висока от максимално допустимата. Установи се от
заключението на вещото лице, че ако се бе движил със скорост до 82 км./ч., би
имал възможност да предотврати удара в бордюра, тъй като би имал възможност да
спре безопасно.
Следва да се подчертае, че според разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая ищецът не само се е движил с недопустима според закона скорост,
надвишаваща повече от два пъти разрешената за участъка, но и тази скорост не е
била съобразена с възможността водачът на мотоциклета да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Съдът приема, че завиващият наляво по посока на
бензиностанцията л.а. е бил предвидимо препятствие, тъй като въпреки наличието
на забрана завой наляво, е можело да се предвиди, че тя може да бъде нарушена,
особено от лице, живущо в същия град. Както сочи в показанията си св. Е., за да
се направи правилна маневра по навлизане в бензиностанцията, е следвало да
продължи пътя си с 500 м. и да направи обратен завой, т.е. да се движи един
километър повече, поради което много често забраната е нарушавана. Неспазването
на забраната на знак В22 не оневинява водача на автомобила, но маневрата му е
предвидимо препятствие, възникването на каквото е можело да бъде предвидено от
водача на мотоциклета и той е следвало да съобрази скоростта си с
необходимостта да спре пред препятствието.
Следователно, с поведението си, което е в грубо нарушение
на правилата за движение по пътищата, ищецът е допринесъл съществено за
вредоносния резултат.
Както сочи и
вещото лице в съдебно заседание причините за настъпване на произшествието лежат
както в поведението на водача на автомобила, така и в поведението на водача на
мотоциклета, но те не са степенувани, а се независими. Ако ищецът бе спазил
правилата за движение по пътищата и се бе движил дори с превишена скорост, но в
рамките на 82 км./ч., той би избегнал произшествието чрез безопасно екстрено
спиране и не би се стигнало до удара му в бордюра. Водачът на автомобила не е
продължил маневрата си завой наляво, а е установил автомобила, поради което е
избегнат директен сблъсък на превозните средства. Съдът приема, че нарушенията
и на двамата водачи на превозни средства са в еднаква степен значими за
настъпването на произшествието, поради което и приносът на участниците в произшествието
е равен, т.е. приносът на ищеца е
50%.
Несъмнено
установено въз основа на влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд е, че
в резултат на произшествието на ищеца са причинени телесни увреждания: счупване на дъгата и крачето на шести шиен прешлен,
довело до трайно затрудняване на движението на врата и счупване на телата на четвърти и пети гръдни прешлени поотделно и
по съвкупност, довели до трайно затрудняване на движението на снагата.
Видно от
представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, К.К. е
постъпил на болнично лечение в Клиниката по неврохирургия в деня на
произшествието – на 20.07.2019 год. с оплаквания от силни болки в областта на
гърба. Установена е фрактура на лява дъга на С6, както и на педикула на същата
страна. На 21.07.2019 год. е бил подложен на оперативно лечение, при което са
му били имплатнирани 8 транспедикуларни винта, съответно по 2бр. в Тх3, Тх4,
Тх6 и Тх7 прешлени. Изписан е на 29.07.2019 год. с препоръки за щадящ
торкалната област режим; носене на твърда шийна яка в продължение на 1 месец.
На 14.08.2019
год. по отношение на К. е извършена МРТ на главен мозък, ангиопрограма, шиен
отдел на гръбначен стълб в ДКЦ „Пълмед“ ООД.
При това изследване не са открити данни за патологични промени в главния
мозък. В шийния отдел на гръбначния стълб са открити дискови хернии без засягане
на миелона. В прокс. дял на торкалния отдел на гръбначния стълб е установено
състояние след фрактура на Тх5 и метална стабилизация.
На 18.09.2019
год. в МБАЛ „Централ онко хоспитал“ Пловдив, неврологично отделение, е
направена ЕМГ, при която са открити данни за двустранна предно-коренчева увреда
на ПДН по С8-Т1, по-изразена вляво; не са установени данни за тунелна
патология.
Според
заключението на доц. д-р С.С. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза при произшествието, осъществило се на
20.07.2019 год. на К.К. е било причинено: счупване на дъгата и крачето на шести
шиен прешлен; счупвания на тела на четвърти и пети гръдни прешлени;
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; контузия на гръден кош и глава;
охлузвания на крайниците. Така установените травматични увреждания отговарят на
установения механизъм на произшествието.
При лечението на ищеца е проведено комбинирано оперативно и
медикаментозно лечение. Първоначално след обезболяване и анестизия е извършена
стабилизация на взривно разрушения пети шиен прешлен. Лечението е продължило
медикаментозно. Впоследствие са установени две дискови хернии в шийния отдел на
гръбначния стълб, които са лекувани с антибиотици, невропротективни и
физиотерапевтични процедури. Лечението, макар и спорадично, продължава и в
момента. Пострадалият е претърпял продължителни, значителни болки и страдания
във връзка с травмата на гръбначния стълб. Общото здравословно състояние на
пострадалия е било силно засегнато и
острият следтравматичен период е продължил 3-4 месеца. Болките и страданията
постепенно са преминавали в постоянен дискомфорт, който е налице и към момента
на изготвянето на експертизата /м. 01.2021 год./, като изпитваното неудобство
при обслужване, движение и други житейски действия е бил в рамките на около
година. Към настоящия момент К. изпитва дискомфорт и оплаквания от болки,
изтръпване на крайниците, мравучкане в последните.
При личния
преглед, извършен от съдебния експерт, е установено, че на гърба на ищеца има
срединен седефен оперативен разрез на нивото на гръдните прешлени с дължина 33
см. Металните тела от стабилизацията на счупения прешлен не са отстранени.
Констатирани са оплаквания от болки и опъване в областта на гръбнака, които
макар и по-слаби, все още са налице. Налице е изтръпване и променена сетивност
на лявата ръка и крак. Уморяем е физически и усеща постоянен дискомфорт в
резултат на травмата на гръбнака.
Във връзка с неимуществените вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на травматичното му увреждане, е разпитан
неговия брат А. К.. Уведомен за
инцидента, той е шофирал след линейката и за първи път е видял ищеца в
болницата, когато е чакал за рентгенова снимка. Главата му била надута,
придобила яйцевидна форма, деформирана до степен, че било трудно за свидетеля
да разпознае собствения си брат. К. не можел да мърда, охкал, оплаквал се и от
болки в гърдите. Не можел да отговаря адекватно на отправени към него въпроси,
питал къде е. Когато излезли резултатите от рентгенографията, лекарят казал, че
е наложителна спешна операция, защото при всяко преместване съществувал риск от
пареза от кръста надолу. Поискана била определена сума, за да започне
операцията и след осигуряването й К. бил опериран. Болничният му престой
продължил около 10 дни. Тъй като К. не можел да се обслужва сам, се редували
като придружители свидетелят и приятелката на ищеца. Когато се прибрал у дома
си, ищецът се чувствал сломен – не бил добре психически, затворил се у дома, не
искал да се вижда с приятели, да излиза. При операцията бил засегнат нерв, при
което едната му ръка започнала интензивно да отслабва, да „изсъхва“, което
силно го обезкуражило. Не можел да се движи добре, постоянно всичко го боляло и
се чувствал „половин човек“. Провеждал множество рехабилитационни процедури, но
продължавало да го боли. Близки му изпращали от Италия обезболяващи. К. бил
обслужван в ежедневието си от своята приятелка и от баща си, защото имал нужда
от грижи. Приятелката му ползвала отпуск в продължение на два месеца, за да
бъде близо до него. В продължение на повече от месец ищецът носил предписаната
му яка. В началото ползвал и специални колани за изпъването на гърба, но те го
дразнели и причинили рани на врата му, поради което след 20-ина дни спрял да ги
ползва. В болнични бил в продължение на около половин година, след което се
върнал на работа. Сега физически бил по-добре, рамото му се пооправило, но не
си е възвърнал състоянието от преди произшествието, вървял леко прегърбен
напред, променила се стойката му. Продължавал да се оплаква от болки, особено
при промяна на времето. За да преодолее последиците от травмата започнал да
плува. Останала психическата му травма, станал по-затворен, страхувал се да
предприема решителни стъпки, притеснявал се и от белезите си.
Така, на базата
на влезлият в сила акт на наказателния съд, писмените доказателства, свидетелските
показания и експертното заключение, за установени по делото се приемат травматичните увреждания на ищеца – две
средни телесни повреди, изразяващи се във фрактури на шиен прешлен и два гръдни
прешлена, наложили оперативна интервенция и стабилизация с метални импланти.
Установени са и разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; контузия на
гръден кош и глава; охлузвания на крайниците. Оздравителният процес е продължил
около половин година, като в този период ищецът е бил временно
неработоспособен. В този период болките са били много интензивни, ищецът е бил
зависим от грижите на близките си. И към настоящия момент последиците от
травматичните увреждания не са преодолени напълно, К. изпитва дискомфорт и
оплаквания от болки, изтръпване на крайниците, мравучкане в последните. Не са
отстранени металните импланти, като в бъдеще предстои нова операция в тази
насока.
Несъмнено
доказана на базата на влезлия в сила акт на наказателния съд е причинната връзка между произшествието и
така установените увреждания.
Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. Според
формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение № 444 / 31.10.2012
год. по гр.д. № 453 / 2012 год. на второ г.о., за да е налице съпричиняване,
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко
две лица - делинквентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия
верижен процес на увреждането. Само по себе си нарушаването на нормативни,
общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да
обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е
наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е.
резултатът трябва да е следствие на нарушаването. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем – решение № 172 / 11.01.2017 год. по т.д. № 2140 /2015
год. А според решение № 198 / 03.02.2017 год. по т.д. № 3252 / 2015 год. на ВКС
решаващият съд винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията
на пълно и главно доказване действия на пострадалия са допринесли за така
настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях да
определи обективния принос на последния.
В случая се
установи по делото по пътя на пълното главно доказване, че с противоправното си
поведение – управление на мотоциклет в населено място със скорост, надвишаваща
повече от два пъти допустимата по закон и несъобразена с необходимостта да спре
пред всяко препятствие, пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат в равна степен с наказания водач на лек автомобил и неговото поведение
е в причинна връзка с настъпването на произшествието и произтеклите от него
вреди. По изложените вече съображения съдът приема приносът му в обем на 50%.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при
застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице,
спрямо което
застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
В хода на производството по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да
бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга
страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 20.07.2019 год., сключен между собственика на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № **** и ответното застрахователно дружество. Този факт е
обявен за безспорно установен с доклада по делото, срещу който не са постъпили
възражения.
Не се спори, а и от представената писмена претенция с вх. № от 08.10.2019
год. се установява, че преди завеждането на делото ищецът е отправил претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. Не се спори, че застрахователят не е изплатил обезщетение на ищеца след
получаването на претенцията. Поради това исковата претенция допустимо е
заведена по исков ред.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача Е.Е. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице Е., като водач на
застрахования автомобил, противоправно
е нарушил описаните по-горе правила за движение по пътищата и е причинил
произшествие, вследствие на което на К. са причинени средни телесни повреди, които
са довели до трайно затруднение на движенията на снагата. Вината на водача е
установена с влязъл в сила акт на наказателния съд. Ищецът е претърпял оперативна
интервенция, активният оздравителният процес е продължил около половин година,
като последиците от произшествието все още не са преодолени изцяло. Установи се
пряката причинно-следствена връзка между деянието и увреждането.
Оздравителният процес е бил продължителен, свързан с
поставянето на импланти, с оказването на чужда помощ, със значителни болки и
неудобства. Ищецът и неговите близки са положили грижи за успешното провеждане
на възстановителния процес, като са спазвали предписанията за ползване на яка и
извършване на рехабилитационни процедури. Оздравителният процес е бил свързан
със значителни болки, със страдания и неудобства.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността,
степента и интензитета на болките и страданията, тревогите, притесненията и
неудобствата от необходимостта да бъде обгрижван; обстоятелството, че той не е
приключил, тъй като за пълното му възстановяване са необходими още оперативни
интервенции. При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да
се определи на 60 000 лв.
Като се отчете съпричиняването от 50 %,
обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 30 000 лв. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
60 000 лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от датата на увреждането. От този момент тя бе
дължима и от застрахователя при прилагането на отменения КЗ
според формираната трайна съдебна практика. Според сега действащата норма на
чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното застрахователно събитие, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Застрахованият е
уведомил застрахователя за произшествието на 08.10.2019 год.
Поради това искането за присъждане на обезщетението ведно с лихвата от
08.01.2020 год. – три месеца след уведомяването на застрахователя, е обосновано,
почиващо на законовите изисквания и следва да се уважи.
По исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ се простира и върху причинените от
застрахования на трети лица имуществени вреди. Според т. 4 от ППВС № 4/1968
год. в рамките на производства по претенции за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за
техния размер. Ищецът претендира обезщетение за преките си вреди в размер на 6 410,53
лева, съставляващи разходи за проведеното лечение, ведно със законната лихва от
08.01.2020 год. до окончателното плащане.
С исковата молба е представено писмено доказателство за извършения разход –
фактура от 21.07.2019 год. и фискален бон, издадени от лечебното заведение, в което
е било извършено оперативното му лечение – УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. От тях се
установява, че К.К. е закупил 8 винта за стабилизация на стойност 6 090,53 лв.
от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че така
закупените импланти са били използвани при оперативното му лечение за
стабилизация на гръбначния стълб. Според експертното заключение по медицинската
експертиза, разходите за закупените винтове са били абсолютно необходими при
лечението на ищеца.
Поради това сумата 6 090,53 лв. съставлява имуществена вреда за ищеца,
която подлежи на обезщетяване.
Твърди се и имуществена вреда в размер на 320 лв. заплатена в полза на
„Пълмед“ ООД такса за образна диагностика. По делото са представени
доказателства, че на К. е правено изследване в ДКЦ „Пълмед“ ООД, но не са
представени доказателства за сторените в тази връзка разноски – фактура, касов
бон. Поради това в тази част искът е недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Обезщетението за имуществената вреда в размер на 6 090,53 лв. подлежи на
редуциране с 50% предвид установеното съпричиняване. Поради това в полза на
ищеца ще се присъди сумата 3045,27 лв. За
разликата до пълния претендиран размер от 6 410,53 лв. искът следва да се
отхвърли. Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане по
съображенията, изложени във връзка с обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от такси и
разноски, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил
разноски за събиране на доказателства.
На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА /л. 10/. Предвид частичното уважаване на исковете, на
основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокатско дружество „В. и Б.“.
Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с материален интерес 66 640,53
лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 и пар. 2а от Наредба № 1
МРАВ, е 2 522,32 лв. без ДДС, а с ДДС – 3026,78 лв. ДДС е дължимо, предвид
обстоятелството, че правната помощ е осъществена от регистриран по реда на ЗДДС
субект. Пропорционално на уважената част от исковете, възнаграждението за предоставената
правна помощ следва да се определи на 1 506,10 лв., която сума следва да се
присъди в полза на упълномощеното адвокатско дружество „В. и Б.“. От ответната
страна е заявено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
което не следва да бъде обсъждано, тъй като ищецът не претендира реално сторени
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, а възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА, което по правило се определя в размер на минимума по Наредбата.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 1 321,81 лв. държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 100
лв. за СМЕ. От тях върху ответника следва да се възложат 49,76 лв.,
пропорционално на уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък,
съдържащ се в молбата от 26.11.2020 год. На основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на отхвърлената
част от исковете. Разноските на ответника за заплатени депозити по допуснатите
експертизи /СМЕ и САвтЕ/ и за призоваване на свидетел са в общ размер на 650
лв. За договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв. без ДДС е
представен договор за правна защита и съдействие /л. 81/, според който
възнаграждението е заплатено в брой. Върху същото е дължимо ДДС от 20%, с оглед
регистрацията на адвоката по реда на ЗДДС, като с начислен данък
възнаграждението е 3 120 лв., колкото се претендира с молбата от 04.09.2020
год. Така, от разноските на ответника в общ размер на 3 770 лв., в полза на ответника
следва да се присъдят 1 894,08 лв., пропорционално на отхвърлената част от
исковете
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, следните
суми:
сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от К., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 20.07.2019 год. около 17.00 ч. в гр. Раковски,
на път II-56, при километър 76, причинено виновно и противоправно от Е.И.Е., при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ****, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните
увреждания: счупване на дъгата и крачето на шести шиен прешлен, довело до трайно
затрудняване на движението на врата и счупване
на телата на четвърти и пети гръдни прешлени поотделно и по съвкупност, довели
до трайно затрудняване на движението на снагата; разкъсно-контузна
рана на дясната подбедрица; контузия на гръден кош и глава; охлузвания на
крайниците, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 08.01.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000
лв.;
сумата 3 045,27 лв. обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020
год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 3 045,27 лв. до
пълния претендиран размер от 6410,53 лв.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 1 321,81 лева държавна
такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 49,76 лева
разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А К.М.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1894,08 лева
разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В. И Б.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул. „Банат“ №
11-13, офис 5, сумата 1 803,43 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и пар. 2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от
исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..