Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 21 септември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 27.08.2020 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 5098 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу П.П.М. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че ищецът и ищецът и ответницата П.П.М. са в облигационни
правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е
предоставял на ответницата на горепосочения адрес на имота питейна вода за
битови нужди.
Тъй като ответницата не изплатила претендираните с исковата молба
задължения за доставена питейна вода, на
19.08.2019 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от
20.08.2019 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес. В
законоустановения срок ответницата не е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма
действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.
Искането на ищеца към съда е да признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата 146,37 лв.-главница за неплатена вода за периода от
11.12.2018 г. до 11.03.2019 г., начислена за имот в гр. ****, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ап. **, ведно със законната лихва върху главното задължение
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.08.2019 г., за която е издадена заповед № 2077 от 20.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански
районен съд. Претендира разноски.
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата П.П.М.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., оспорва
исковете по основание и по размер по следните съображения: твърденията на
ищеца, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба водоснабден
имот и че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги са
неоснователни и недоказани; от представеното извлечение от партидна книга
(карнет) се установява, че за отчетените кубици вода на места липсва подпис на
ответника за „абонат“, а на други места са положени видимо различни подписи,
което прави недействително засеченото положение на водомера; подпис на
ответницата липсва и върху представените с исковата молба счетоводни справки и
списъци с фактури, поради което не може да се приеме, че ответницата е съгласна
с така начислените задължения; липсват доказателства ищецът да е запознал
потребителите с общите си условия чрез публикуването им в един централен и един
местен ежедневник. С отговора не е оспорен начина на остойностяване на
водоснабдителните и канализационни услуги, които се твърди да е потребила
ответницата, а само начина на отчитане на потребената питейна вода и
съответствието на това отчитане с действителното фактическо положение.
В заповедното производство-ч. гр. дело №
3355/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника П.П.М. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по
настоящото дело е подадена на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определението си по чл. 140 от ГПК от 24.07.2020 г. съдът указа на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че П.П.М. с ЕГН ********** през процесния период е била собственик на имот с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. **, ап. *** (адресът неправилно е посочен в определението като адрес гр. **, ж.к. „**“, бл. *, вх. *, ет. * ап. *), както и че при необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.
В изпълнение на указанията на съда, в съдебното заседание на 27.08.2020 г. ищецът представи подписан от представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и ответницата П.М. договор от 06.06.2014 г. за предоставяне в полза на ответницата на водоснабдителни и канализационни услуги на адрес гр. **, ж.к. „**“, бл. **, вх. **, ап. **, без приложенията към него, въпреки че от съдържанието на договора е видно, че същият е сключен въз основа на подадено от потребителя заявление за ползване на В и К услуги с приложени към заявлението документи.
Като доказателства по делото са представени общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца за потребители от гр. Враца, справка за дължими суми и карнети за помесечно отчитане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за неоснователни и недоказани.
С исковата молба са наведени изрични твърдения, че ответницата е абонат
на ищцовото дружество за водоснабден имот с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. ** ап. **.
Предвид изричното оспорване на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата П.П.М., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.
По делото не са представени каквито и да било доказателства, че ответницата П.М. през процесния период е била собственик или носител на вещното право на ползване на имот с адрес гр. ***, ж.к. „**“, бл. **, вх. **, ап. **, въпреки предоставената от съда на ищеца достатъчна възможност за доказване на това обстоятелство.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че ответницата П.М. не е имала качеството „потребител на водоснабдителни и канализационни услуги“ през процесния период.
Българската нормативна уредба на облигационните правоотношения, породени при извършени доставки от доставчиците на комунални услуги – водоснабдителни дружества, топлофикационни дружества и електроразпределителни предприятия, не почива на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, а е възприела друг подход: облигационно правоотношение по повод доставките възниква между доставчика на водоснабдителни услуги (или други комунални услуги) и собственика на имота или носителя на вещно право на ползване върху имота, в който са доставени услугите, а съгласно общите условия на ищцовото дружество (които нямат характер на нормативен акт) е допустимо да възникне облигационно правоотношение между доставчика на водоснабдителни услуги и лице, което ползва имота въз основа на облигационно правоотношение (например наем) и на което лице е открита партида при доставчика, със съгласието на собственика на имота. В тази връзка съдът намира за необходимо да изложи следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съдът
приема, че разпоредбите на параграф 1, ал. 1, т. 2 от
ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. не могат да се тълкуват разширително, като се
приеме, че и наемателят на водоснабден имот е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги. Горепосочените разпоредби на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. имат предвид носителя на правото на
собственост или на вещното право на ползване.
Дори
да се приеме, че е допустимо разширително тълкуване на разпоредбите на параграф 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
съгласно чл. 2, ал. 3 от общите условия за получаване на
услугите В и К от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г.
и действащи през процесния период и се приеме, че купувач
може да бъде и физическо лице, което ползва В и К услуги в жилище, на което е
наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред продавача с
изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащането на
дължимите суми за В и К, следва да се има предвид, че в разглеждания случай не
се представиха доказателства, че собственикът на имота (който остана
неустановен по делото) е подал декларация с описаното съдържание, поради което
съдът не може да приеме, че по силата на общите условия ответницата П.М. е наемател, а още по-малко – че
ответницата е станала купувач и потребител по договора
за продажба.
Сам
по себе си фактът на подписване на договор за доставка на В и К услуги на
определен адрес не прави едно лице
потребител на такива услуги, тъй като съгласно българската нормативна
уредба потребител и задължено лице е само собственик/носител на вещно право на
ползване, а съгласно общите условия на ищеца потребител може да бъде и
наемател, със съгласието на собственика. Именно потребителят е този, за когото
възникват права и задължения във връзка с доставени В и К услуги, съответно
дължи заплащане, а не лице, декларирало чрез подписване на договор, че ще
ползва В и К услуги на определен адрес.
В
настоящото производство липсват
доказателства ответницата да е имала което и да било от горепосочените
качества – собственик/носител на вещно право на ползване, съответно наемател
със съгласието на собственика.
Предвид
изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата П.М. не е
възникнало облигационно правоотношение по повод доставка
на В и К услуги. Това изключва пасивната материална легитимация на ответницата
по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и размер,
поради което искът се явява неоснователен.
В
разглеждания случай адресът, на който се твърди да е доставяна вода на
ответницата през исковия период не съвпада с регистрираните адреси на
ответницата, но следва все пак да се отбележи, че липсва законово основание да
се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответницата и
собствеността на водоснабдявания имот, тъй като не съществува изискване
договорът за продажба на вода да се сключва само за имот, който се обитава от
собственика му.
По разноските:
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а
ответницата не е заявила претенция за разноски и не е представила доказателства
за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски за страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
„Водоснабдяване
и канализация” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу П.П.М. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата 146,37 лв.-главница за неплатена вода за периода от 11.12.2018 г.
до 11.03.2019 г., начислена за имот в гр. *****,
ж.к. „****“, бл. ***, вх. **, ап. **, ведно със законната лихва върху главното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.08.2019 г., за която е издадена заповед № 2077 от 20.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3355/2019 г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: