ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ … / 29.11.2019 год. град Бургас
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На 29.11.2019 година
В закрито заседание в следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар
....................................................................................................
прокурор
……….......................................................................................
като разгледа докладваното от съдията ГРЪНЧЕВ
НЧД № 4358 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК. Образувано е по жалба на В.Д.Г. в качеството й на пострадал против
постановление от 19.08.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на
основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
153/2018 година по описа на ОД МВР- Бургас; Пор.№ № 1535 /2018 год., Вх. №
1624/2017 година по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено срещу виновното
лице, за престъпление по чл. 315, ал.2, вр. чл.309,
ал.1 от НК.
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок. В нея се
излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението.
С постановление от 05.09.2019 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производството, като е приел, че не са събрани доказателства за извършено
престъпление по чл. 315, ал.2, вр. чл.309, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на
постановлението е описана установената чрез процесуално-следствените действия
фактическа обстановка. Прокурорът е приел следното:
През 2013 година свид. А.Н.К. и свид. Р.И.Й. закупили жилище, находящо се в гр.Бургас,
ул.“Пробуда“ № 15, вх.Б, ведно с таванско помещение.
В същата жилищна кооперация апартамент и таванско помещение в режим на
съсобственост притежавали свид. В.Д.Г., свид. С.Д.И., М. Д.Д. и тяхната
майка - свид.М.В. Д.. Тъй като двете тавански
помещения били съседни, през 2014 година свид. К.
предложил на свид. М. Д. да закупи помещението,
намиращо се в режим на съсобственост, с цел да съедини двете тавански помещения
в едно общо и да ги обособи като ателие. Свид. Д.
споделила предложението с майка си и сестрите си. Взели решение за продажба на
имота и предприели необходимите действия за предстоящата му продажба. Поради това,
че данъкът на жилището не бил платен на 25.09.2014 год. в гр.Бургас, свид. Р.И.Й. предала на М. Д. сумата от 2550 лева, която
сума следвало да се счита за капаро и да бъде използвана за заплащане на неплатения
данък за имота, както и за набавяне на необходимите документи от Община Бургас,
Службата по вписвания и НАП. След като се снабдили с изискуемите от закона
документи, свид. М. Д., заедно със свид. А. К. и свид.Р.Й. посетили
нотариалната кантора на нотариус Кремена Консулова, находяща се в гр.Бургас, където за дата на сделката бил определен денят 30.09.2014 година.
На 30.09.2014 година в кантората на нотариус Консулова
за сключване на договора за покупко- продажбата на
таванското помещение, в гр.Бургас, се явили купувачите свид.Р.Й.,
свид.А. К., а за продавачите свид.М.
Д., свид.М. Д. и свид.С.И..
В кантората свид.М. Д. подписала два документа:
разписка за получена сума от 6500 лева и запис на заповед за парична сума от
2550 лева,последната нотариално заверена от нотариус Консулова,
в частта относно подписа на издателя. Съгласно подписаната запис на заповед М. Д.
се задължила до 31.10.2014 год. да заплати безусловно и неотменимо на А.Н.К.
сумата от 2550 лева. Страните не успели
да постигнат съгласие относно цената на имота, поради което договор не бил
сключен.
През януари 2016 год. А. К. предявил молба до PC-Бургас и на осн. чл. 417 от ГПК била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 2550 лева. Свид.М. Д.
възразила срещу заповедта, поради което К. предявил искова молба срещу М.В. Д.
по реда на чл.422 от ГПК и в PC-Бургас било образувано гр.дело № 1748/2016
година. С решение № 1603/20.10.2016 година по гр.дело № 1748/2016 година,
състав на Бургаският районен съд приел
за установено по отношение на свид. М.В. Д., че в
полза на свид.А.Н.К. съществува вземане в размер на с
2550 лева - главница по запис на заповед, издаден на 30.09.2014 год., ведно със
законната лихва, за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
13.01.2016 год. по ч.г.д. № 127/2016 година по описа на РС- Бургас.
През 2016 год. свид.А.Н.К. предявил нова
искова молба срещу М.В. Д. за сумата от 6500 лева, по която било образувано гр.дело
№ 3430/2016 година на PC-Бургас.
С Решение № 2110/29.12.2016 година по описа на РС-Бургас, постановено
по гр.дело № 3430/2016 година, свид.М. Д. била
осъдена на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на А. К. сума в размер на
6500 лева (шест хиляди и петстотин лева), заплатена от същия на Д. на
30.09.2014 г. на основание нищожен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сумата от 1126,95 лева (хиляда сто двадесет и шест лева и деветдесет и
пет стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода
30.09.2014 г. - 13.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 14.06.2016 г., до окончателното плащане на главницата.
По издадени изпълнителни листи от РС- Бургас в полза на свид.А. К., при ЧСИ Делян Николов и ЧСИ Наско Георгиев
срещу М.В. Д. били образувани изпълнителни производства за принудително
събиране на дължимите парични суми, съгласно постановените от гражданския съд
съдебни решения.
Поради тези факти, свид.В.Г. сигнализирала
РП- Бургас, като в жалбата изложила твърдения, че на 30.09.2014 година
паричната сума от 6500 лева не е била предадена на майка й, изразявайки
съмнения относно авторството на положения подпис от името свид.М.В.
Д. в документа, удостоверяващ получаването на парите.
След излагане на фактическата наблюдаващият
прокурор е направил подробен анализ събраните по делото доказателства. Подробно
е анализирал свидетелските показания, както и заключенията на назначените
съдебно-графични експертизи. В резултат на направения анализ прокурорът е
стигнал до извода за несъставомерност на разследваното деяние. Изводите на
прокурора се споделят изцяло от съда. На първо място, свидетелката М. Д. в
показанията си хода на досъдебното производство том първи, лист 10 признава, че
подписала и двата документа - нотариално заверената запис на заповед и разписката за получаване на сумата от 6500 лв.
Твърди, че се заблудила и когато е подписвала разписката за 6500лв е мислила,
че подписва разписка за 2500 лв. Нейните показания не могат да се приемат за
достоверни, защото от показанията на свидетелите става ясно, че документите са
подписани в две различни помещения в
нотариалната кантора. Първо свидетелката е подписала документа за 6500 лв. в
стая в кантората, където са изчаквали реда си за сделката, а после пред самия
нотариус е подписала запис на заповед за 2500 лв. този подпис на свидетелката Д. е бил заверен от нотариуса.
Очевидно става дума за две различни събития. Нормалната логика говори, че няма
как да бъдат объркани, защото се касае за полагане на два подписа на различни
време и място. Същите факти Д. посочва и по време на очната ставка със
свидетеля А. К. /том втори, лист 107/, където потвърждава подписването на документите,
но категорично отрича в показанията си получавала сумата от 6500 лв.
Свидетелките С.И. и М. Д. сочат в показанията си, че не са виждали
майка им да е подписала документ за сумата от 6500 лв.
Свидетелите Р.Й. и А. К. заявяват, че свидетелката е подписала
разписката след като и са им били предадени парите и те са били изброени от
нейната дъщеря М. Д..
Свидетелят В.Б. /том3, лист 120/ подробно обяснява как е протекла цялата
ситуация в кантората на нотариуса. Свидетелят заявява, че свидетелката Р.Й. е
преброила парите, подписала се е на разписката, след което е предала парите на
дъщерята на свидетелката М. Д. – свидетелката М. Д.. Последната също е преброила парите. Свидетелката М. Д. е
подписала разписката за получените 6500 лева, след което са тръгнали към кабинета
на нотариуса сключване на сделката. Междувременно продавачите се отказали да подпишат
договора за покупко-продажба и да финализират
сделката. Пред нотариуса М. Д. е подписала изготвен от нотариуса запис на
заповед за сумата от 2500 лв. Подписът на Д. е бил заверен от нотариуса.
От анализа на установените факти, съдът
същото прави извода, че не е налице измамливо поведение от страна на свид.А. К. или друго лице, което да е мотивирало М. Д. да
подпише разписката за 6500 лв. Не се установява такова поведение, което да е
създало невярна представа в съзнанието на М. Д., че подписва разписка за 2500
лв., вместо за 6500лв., което извода, че тя е действала напълно съзнателно.
Не се установява и такова поведение от страна на А. К.
които да може да се квалифицира като принуда по чл.143 от Наказателния кодекс
или изнудване по чл.214 от Наказателния кодекс. От показанията на свид.М. Д. се изяснява, че А. К. избягва всякакви контакти
със свидетелката. При това положение той няма как да осъществи и такива деяния.
Същите показания депозират и С.И. и М. Д., както и В.Г.. К. избягва контакти
със свидетелките, а използва правни способи, които законът му дава, за да претендира
своите права. Четирите свидетелките не сочат факти, които могат да се квалифицират
като заплаха или принуда. Това което те споделят е, че А. К. упражнява върху тях психически
тормоз като завежда граждански и изпълнителни дела за да си възстанови,
дадените според него суми. Това поведение, обаче е абсолютно правомерно. То е
предвидено в процесуалния закон за всеки гражданин, който претендира накърнени
права и законни интереси.
От установените по делото, правнозначими факти, съдът споделя изводите на прокурора,
че в резултат на разследването не са
установени обстоятелства, които да позволяват поведението на А. К. да бъде
квалифицирано като престъпление по Наказателния
кодекс и правилно е прекратил наказателното производство. Постановлението е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.08.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
153/2018 година по описа на ОД МВР- Бургас; Пор.№ № 1535 /2018 год., Вх. №
1624/2017 година по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено срещу виновното
лице, за престъпление по чл. 315, ал.2, вр. чл.309,
ал.1 от НК.
Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския
окръжен съд в седемдневен срок, считано от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/