№ 19529
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110109719 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от .................. против ...........
Предмет на производството е предявен иск по чл. 76 ЗС.
Ищецът твърди, че на 03.04.2018 г. между страните била сключена сделка за
учредяване право на ползване в полза на ответника и покупко-продажба на недвижим
имот, собственост на ищеца, находящ се на адрес: ........... Сочи се, че сделката била
обективирана в нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба
на недвижим имот № ..... том II, рег. № ............, нот. дело № ......... г. по описа на
нотариус ........... Твърди се, че между страните било уговорено сумата от 15 000 евро да
бъде заплатена от купувача ..... на продавача .... по банков път, в деня на сделката, след
подписване на нотариалния акт. Ищецът сочи, че в този ден не получил плащане на
сумата, но ответникът се самонастанил в имота по скрит начин, като така му отнел
владението. Иска връщане на недвижимия имот, чието владение му е било отнето.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, в която се ангажира становище по
същество за неоснователност на предявения иск, като се представят писмени
доказателства.
При така изложените твърдения, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 76, изр. 1 ЗС, владелецът или държателят, на
когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в
шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Исковете по чл. 75
и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние.
Предвиденият в разпоредбата срок от шест месеца за предявяване на иска е
преклузивен, като с изтичането му отпада претенцията на владелеца, затова съдът
следва служебно да следи за спазването му. В случая още от твърденията в исковата
молба се установява, че искът е предявен след изтичането на законоустановения
преклузивен срок. Ищецът твърди, че в деня на сделката /03.04.2018 г./ не е получил
плащане на уговорената между страните цена, като след неизпълнението ответникът се
самонастанил в имота и по този начин го лишил от владение. Исковата молба е
депозирана в съда на 24.02.2022 г. /почти 4 г. след твърдяното неизпълнение за
плащане и отнемане на владение/, поради което се явява недопустим.
Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи
служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното, исковата молба следва
да бъде върната на ищеца като процесуално недопустима, а производството по делото
1
– прекратено.
Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 36118/24.02.2022 г. по описа на СРС, подадена от
.................., ЕГН: ********** против .........., ЕГН ********** като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9719 по описа на съда за 2022 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез процесуалните им
представители, като на ищеца се връчи и представеният препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2