Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5712
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5712/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД *** срещу решение
№167659 от
16.07.2019 г постановено
по гр.д.№72683/2018 г на СРС , 140 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.49 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на С.М.Г. ЕГН ********** *** сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от
спъване на ищцата на 03.09.2018 г в повредена настилка на входа на магазина на
ответника в гр.София ул.********** ; ведно със законната лихва от 14.11.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ;
- и по въззивна жалба на С.М.Г. ЕГН
********** *** срещу
посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 6000 лева до предявения
размер от 20 000 лева , ведно със законната лихва от 14.11.2018 г до
окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът „К.Б. ЕООД е.К.“ КД излага
доводи за неправилност на решението на СРС в осъдителната му част , тъй като не
е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД , а твърденията на свидетелите за
механизма на спъване на ищцата са противоречиви . Не е налице противоправно
поведение на служител на ответника . Присъденото обезщетение е прекомерно , а ищцата не е претърпяла
операция и не са представени доказателства за физиотерапия .
Въззивникът С.М.Г. излага доводи за
неправилност на решението на СРС в отхвърлителната му част . Г. е получила от
инцидента вътреставно счупване на
възвишението на левия голям пищял (лява коленна става), което е довело до
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, оток на костния мозък , отоци и охлузване на лицето, охлузвания на дясната
длан. Имала поставена шина и лекарите казали , че трябва да се извърши
незабавна операция на коляното. Почти 10
месеца след инцидента ищцата все още има болки в коляното и й е предложено
хирургично лечение . Повече от 6 месеца ищцата посещавала физиотерапия , а
вещото лице счита , че може да настъпи осакатяване . Ищцата има трудности в
работата си като детска учителка и в личния живот .
„К.Б. ЕООД е.К.“ КД е подало писмен
договор , в който оспорва жалбата на Г. . Обезщетението за неимуществени преди
определено от СРС не само , че не е занижено , но и прекомерно .
Въззивните
жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.07.2019 г и е обжалвано в срок на 05.08.2019 г /по пощата/ и в деловодството на СРС .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване
на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска в посочената част СРС е приел следното . Според свидетелите С. М. /майка на ищцата/ и М.К./дъщеря
на ищцата/ на 03.09.2018 г в магазин „Кауфланд“ в гр.София кв.Слатина непосредствено
след влизането си в магазина ищцата заклещила крака си в неравност в
настилката на входа на магазина, вследствие на което е паднала и е ударила
главата си. Свидетелите сочат, че настилката на входа на магазина е била
повредена, като са липсвали елементи от същата, поради което при движение върху
нея същата е ставала „на вълни“ и са се образували неравности, в резултат на
които ищцата е заклещила крака си и е паднала. Ищцата не е могла да се изправи
сама, като с помощта на други хора, които са били в магазина по това време,
същата е била изправена и е седнала на стол, който е бил предоставен от
служителите на магазина, които са осигурили освен това и лед. На същия ден,
вечерта, ищцата, заедно с дъщеря ѝ посетили болница „Пирогов“, защото изпитвала
силни болни в главата, ръката и крака, като е констатирано счупване на левия
ѝ крак в областта на коляното, натъртвания по ръката, белези по цялото
тяло и синини, пристъп на „комоцио“, вследствие на което е бил поставен гипс на
левия ѝ крак.
Според
приетата пред СРС съдебно-медицинска
експертиза вследствие на процесния инцидент ищцата е получила следните
увреждания: вътреставно счупване на възвишението на левия голям пищял (лява
коленна става), което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; отоци и охлузване на лицето, охлузвания на
дясната длан, причинили на пострадалата болки и страдания. Механизмът на
получените травми е въздействие върху тялото на твърди тъпи предмети и е
възможно да се получат по време и начин, описан от ищцата в исковата молба.
Според СРС отговорността на ответника е по чл. 49 ЗЗД - за
виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на
типичното състояние на вещта. Не се спори, че търговският обект, в който се е
случил инцидентът, е собственост и се стопанисва от ответното дружество, като
същото развива търговска дейност в него. В това си ответникът е бил длъжен да поддържа в изправно състояние
съоръженията в процесния магазин, включително и настилката на входа на магазина,
повреда по която е била причина за спъването на ищцата. Това свое задължение
ответното дружество следва да изпълнява чрез съответните служители или
работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на
настилката на входа на магазина, през която ежедневно минават клиентите в
търговския обект, като бездействието на последните във връзка с изпълнение на
задължението им за ремонт на повредените елементи от настилката е довело до
увреждането на ищцата, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Според показанията на посочените свидетели непосредствено
след инцидента ищцата е изпитвала силни болки в главата, ръката и крака.
Процесът на възстановяване на ищцата е бил дълъг, като същата е посещавала физиотерапия за период около 6-7
месеца след инцидента, не е била самостоятелна, като е имала нужда от помощ
при изпълнение на ежедневните ѝ дейности, ходила е до тоалетна с
придружител, не е могла да присъства на първия учебен ден на внука ѝ. В
период, в който е продължило възстановяването ѝ, същата е била в
състояние на временна неработоспособност, което се установява и от
представеното експертно решение от 10.04.2019 г. на ТЕЛК , видно от което
същата е била в състояние на временна
неработоспособност до 02.03.2019 г., т.е. за период от 6 месеца след инцидента.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза, болките и страданията, причинени на ищцата в резултат на получените
травматични увреждания от процесния инцидент, са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни след инцидента и в началото
на раздвижването – тридесетия ден след сваляне на гипса, с общ възстановителен период около 3 месеца. Вещото лице сочи, че
и към настоящия момент при натоварване и промени във времето ищцата се оплаква
от болки и дискомфорт в лявата коленна става.
Според СРС по делото се установява по безспорен начин от
обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на процесното увреждане ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и битови неудобства. Следва да се отчете обстоятелството, че периодът
на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане е около три месеца, като за период около шест месеца след инцидента
ищцата все още е била в състояние на временна неработоспособност. Следва да
се отчете обстоятелството, че ищцата е изпитвала интензивни болни в началния
период след инцидента и в първите 10-15 дни, както и при раздвижването, а през
целия период на възстановяване е изпитвала битови неудобства, нуждаела се е от
чужда помощ при осъществяване на ежедневните ѝ дейности, не е ходила на
работа, тъй като е била в състояние на временна неработоспособност.
Според СРС следва да се отчете, че причинените ѝ
травматични увреждания не са тежки, като същата не е била настанена за лечение
в болница, като към настоящия момент не се доказва ищцата да има затруднения
при упражняване на трудова дейност, както и други ежедневни занимания, т.е.
обичайният ѝ начин на живот е възстановен. Отчитайки всички тези
критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението, СРС е счел , че справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в конкретния случай следва да бъде определено на
6000 лв.
Решението на СРС е частично неправилно
. Първоинстанционният съд правилно е възприел наличните
доказателства , както и че е доказан фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД , в случая за бездействие
на лица , на които ответникът е възложил работа да поддържат настилката на
входа на магазин „Кауфланд“ в гр.София кв.Слатина . Не
могат да се споделят доводите на ответника , че свидетелските показания на свидетелите
С. М. и М.К.са противоречиви и недостоверни , още повече , че твърдения
механизъм на увреждането се потвърждава и от СМЕ .
По отношение на определеното по реда
на чл.52 ЗЗД от СРС обезщетение за неимуществени вреди настоящият съд счита ,
че същото е определено в занижен размер
. В актуалната практиката на ВКС , особено на търговските му отделения по застрахователни
дела , дори за сравнително леки счупвания
на крайници на практика няма определяно обезщетение за неимуществени
вреди , което да е под 10 000 лева , а в случая са определени само
6000 лева . От друга страна процесното счупване въобще не е леко ,
възстановяването е продължило според СМЕ около 3 месеца , което е доста
продължителен период с интензивни болки непосредствено след счупването и
поставянето на гипсовата имобилизация , респ.след премахването и започване на
раздвижване . Освен счупването ищцата е имала и отоци и охлузвания по лицето ,
а временната й неработоспособност е
продължила 6 месеца , а болките и неудобствата при възстановяването дори
повече. Счупването касае коляното , което е пречело особено
в началото на нормалното придвижване и обслужване на ищцата . Ищцата не е в
млада възраст , работи като учител и е имала продължаващи болки през поне 6-месечен
период от време .
Според настоящият съд искът е доказан по основание и размер и
трябва да се уважи изцяло . След частична отмяна на решението на СРС
ответникът трябва да се осъди да заплати разликата над 6000 лева обезщетение за
неимуществени вреди до претендирания размер от 20 000 лева . Следва да се
присъдят в цялост на ищеца доказаните пред СРС разноски на ищеца от 2300 лева
т.е. още 1610 лева , както и да се отмени решението в частта , в която на
ответника са присъдени 210 лева разноски пред СРС . Ищцата
е частично освободена от държавни такси и ответникът трябва да се осъди да
заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС допълнително още 560 лева
държавна такса , както и по сметка на СГС 230 лева държавна такса .
Ответникът дължи и разноските на ищцата пред СГС за платената частично държавна
такса и за адвокатско възнаграждение . Последното не е прекомерно , а дори е
под минимума .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №167659 от
16.07.2019 г постановено
по гр.д.№72683/2018 г на СРС , 140 състав , в частта , в която е
отхвърлен иска на С.М.Г. ЕГН ********** *** да се осъди „К.Б. ЕООД е.К.“ КД *** да й заплати на основание чл.49 ЗЗД разликата над 6000 лева до предявения размер от 20 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от
спъване на ищцата на 03.09.2018 г в повредена настилка на входа на магазина на
ответника в гр.София ул.*********7 ; ведно със законната лихва от 14.11.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която С.М.Г.
ЕГН **********
*** е осъдена да заплати на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД *** сумата от 210 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД
е.К.“ КД *** да
заплати на основание чл.49 ЗЗД на С.М.Г. ЕГН ********** *** разликата над 6000 лева до предявения размер от 20 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от
спъване на ищцата на 03.09.2018 г в повредена настилка на входа на магазина на
ответника в гр.София ул.********** ; ведно със законната лихва от 14.11.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ;
както и да заплати допълнително сумата от 1610
лева разноски пред СРС и 1051,41 лева
разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която „К.Б. ЕООД е.К.“ КД *** е осъдено да заплати на основание
чл.49 ЗЗД на С.М.Г. ЕГН ********** *** 6000
лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от спъване на ищцата на 03.09.2018 г в
повредена настилка на входа на магазина на ответника в гр.София ул.*********7 ;
ведно със законната лихва от 14.11.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и 690 лева разноски пред СРС в
полза на ищцата и 140 лева държавна
такса в полза на СРС .
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД
е.К.“ КД *** да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС
допълнително още 560 лева държавна такса и по сметка на СГС 230 лева
държавна такса .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.