№ 166
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500041 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В. Б. Л., подадена чез пълномощник адв. П. А.,
срещу постановление на ДСИ при РС- Сливница от 19.10.2021 г., с което е прекратено
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20131890400034 на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и по жалба срещу разпореждане на ДСИ от 23.11.2021 г., с
което е оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на горното постановление
досежно основанието за прекратяване на изпълнителното производство.
В жалбата срещу постановлението за прекратяване се излага довод, че
изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона поради настъпила на
27.11.2015 г. перемпция, като се отправя искане обжалваното постановление на ДСИ, с
което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, да
бъде отменено и да се постанови прекратяване на същото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК.
В жалбата срещу разпореждането на ДСИ, с което е оставане без уважение молбата
на длъжника за изменение на основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
се излага възражение срещу изложеното от съдебния изпълнител, че за длъжника е без
значение прекратителното основание с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК,
установяваща преустановяване на изпълнителните действия и служебно вдигане на
наложените запори и възбрани при всяко едно от прекратителните основания, посочени в
чл. 433, ал. 1 от ГПК. Поддържа се в жалбата, че за длъжника е важно кога настъпват
последиците на чл. 433, ал. 3 от ГПК – в случая от 27.11.2025 г. или от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 19.10.2021 г. на
1
основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК.
Взискателят по изпълнителното дело не е изразил становище по жалбите.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител счита жалбите
за неоснователни.
Софийски окръжен съд, след като съобрази изложените в жалбите доводи и данните
по делото, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20131890400034 на ДСИ при РС-
Сливница е образувано по молба на взискателя „Ю.Б.” АД срещу В. Б. Л. въз основа на
изпълнителен лист от 22.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 26/2013 г. на РС-Сливница, като
предмет на изпълнението е парично задължение за неплатени суми по договор за
потребителски кредит.
На 24.06.2016 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „Е.М.” ЕООД
на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК поради прехвърляне на вземанията на първоначалния
взискател срещу длъжника, които са предмет на изпълнението.
С молба от 15.10.2021 г. взискатеят е сезирал съдебния изпълнител с искане
изпълнителното производство да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист,
въз основа на който то е образувано. Това искане е уважено като с постановление на ДСИ от
19.10.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от
ГПК.
След получаване на препис от разпореждането длъжникът, чрез пълномощника му адв.
П. А., е подал писмена молба вх. № 169/22.11.2021 г., с която е изразил становище, че
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено поради настъпила на
27.11.2015 г. перемпция поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия повече от две години – след наложения запор от 27.11.2013 г., като е
поискал съдебния изпълнител да измени постановлението си за прекратяване, като посочи,
че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 23.11.2021 г. тази молба е оставена без уважение.
При така установеното въззивният съд намира подадените жалби за недопустими по
следните съображения:
В чл. 435, ал. 2 от ГПК лимитативно са посочени действията на съдебния изпълнител,
които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, а
обжалваните актове не обективират такъв отказ.
Недопустимо е длъжникът да обжалва основанието, на което е прекратено
изпълнителното производство, тъй като съгласно чл. 433, ал. 3 от ГПК, независимо на кое от
визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания е прекратено производството, ефектът на
прекратяването на принудителното изпълнение е един и същ – преустановяване на
изпълнителните действия и вдигане служебно на наложените запори и възбрани. При това
2
положение за длъжника е без значение дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 или на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това той
няма правен интерес от обжалване на основанието за прекратяване, като такова негово право
не е изрично предвидено в закона, нито следва от уредбата на обжалването на
изпълнителните действия.
С оглед на горното подадената от длъжника жалба срещу постановлението на съдебния
изпълнител, с което е прекратено изпълнителното производство, респективно и жалбата
срещу разпореждането, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на същото
прекратителното постановление досежно основанието за прекратяване, следва да бъдат
оставени без разглеждане като процесуално недопустими.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника В. Б. Л. срещу постановление
на ДСИ при РС- Сливница от 19.10.2021 г., с което е прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20131890400034 на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК, както и по жалбата срещу разпореждане на ДСИ от 23.11.2021 г., с което е оставена
без уважение молбата на длъжника за изменение на горното постановление досежно
основанието за прекратяване на изпълнителното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41/2022 г. на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3