Р Е Ш Е Н И Е
№ 460/ 04.05.2023 г., град Бургас
Административен
съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на шести април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН
ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
При участието на
секретаря Д. Д. и в присъствието на прокурора Соня
Петрова, като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 106 по описа
за 2023 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена касационна
жалба на „Клъбчър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, ул. „Абоба“ № 1, партер, клуб Хаштаг, представлявано от управителя И.С.Ж.,
със съдебен адрес ***, офис 210, чрез адвокат Г.С., БАК против решение № 1103/30.11.2022г.,
постановено по АНД № 2275/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 36-F638349/17.01.2022 г. на заместник – директор на ТД на НАП – Бургас,
оправомощен със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, с което е
ангажирана административно - наказателната отговорност на „Клъбчър“ ООД за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално подпомагане (КСО) във
връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ и на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО му е наложена „имуществена санкция”, в размер на
500 лв.
Касаторът
оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Счита изводите на съда за неправилни, тъй като му е вменил вина, че не е подал
декларация образец 6 в срок, въпреки твърдението за срив в системата на НАП в
периода 25.10.2021 г. – 28.10.2021 г. и въпреки направено нарочно
доказателствено искане за това, АНО не е бил задължен да представи информация
дали е имало технически проблеми с интернет сайта на НАП в посочения период.
Излага доводи за маловажен случай. Твърди, че за същото нарушение има
предупреждение № 3160-F638344 от
21.12.2021 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – Бургас и въпреки
това на 17.01.2022 г. е издадено оспореното наказателно постановление. Поради изложените доводи прави искане,
касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и
да отмени процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Представя писмено становище, с което пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от
надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
е потвърдил НП № 36-F638349/17.01.2022 г.
на заместник – директор на ТД на НАП – Бургас, оправомощен със заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на
касатора, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално подпомагане
(КСО) във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.
на МФ, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „имуществена санкция”, в
размер на 500 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по
делото, съдът приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че
чрез бездействието си, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение, като деянието правилно е квалифицирано по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО
във връзка с чл. 2, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.
на МФ. Отделно от това е приел, че не е налице маловажен случай.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се
подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Недоказано е твърдението на касатора, че сайтът на НАП не е
функционирал в последните дни от изтичащия законов срок. Настоящият състав е задължил
ответника ТД на НАП – Бургас да представи информация в писмен вид дали в
периода 25.10.2021 г. – 28.10.2021 г. е имало технически проблем на интернет
сайта на НАП, който да препятства подаването на декларация образец 6. В
изпълнение на указанията е посочено, че след извършена проверка на
работоспособността на системите, в посочения период, не е констатиран проблем с
интернет сайта, както и с портала за електрони услуги на НАП. Посочено е още,
че в периода са подавани декларации от данъчно задължените лица, като същите са
получени в базата данни на НАП. Предвид това не са налице доказателства за
нефункциониране на интернет сайта и портала на НАП в периода в който касатора
твръди, че е бил налице такъв проблем. Но дори и на някакво основание да се
приеме, че касаторът не е имал достъп до интернет сайта на НАП, то за него е
съществувала възможността да подаде изискуемата се декларация обр. 6 физически
във офис на ТД на НАП или чрез лицензиран пощенски оператор. Касаторът е
разполагал с достатъчно време да изпълни своите задължения, вменени му с
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО.
Неоснователно е възражението за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното деяние е типичен случай на такова нарушение, то не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение
на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с
чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Формалните деяния, каквото е процесното също могат
да са маловажни при наличие на предпоставките за това, но те нямат съставомерни
вредни последици, за това отсъствието на такива последици не може да е
определящо за квалифициране на деянието като маловажно, но наличието на други
смекчаващи обстоятелства без съмнение може да доведе до маловажност. Конкретния
случай не е такъв.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя във връзка с
представеното от него предупреждение № 3160-F638344 от 21.12.2021 г. на заместник – директора на
ТД на НАП – Бургас. Съгласно същото, то е издадено по
административно-наказателно производство образувано с АУАН № F638344 от 13.12.2021 г., за неподаване в срок на данни
с декларация обр.1, а не по процесното, образувано с АУАН № F638349 от 13.12.2021 г., поради което същото е
неотносимо към настоящият случай.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила,
респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, направено
своевременно с представено по делото становище с вх. № 2410/07.03.2023 г. и
становище с вх. № 3580/04.04.2023 г. и „Клъбчър“ ООД следва да заплати на ТД на
НАП - Бургас, сумата от 100 (сто) лева разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1103/30.11.2022
г., постановено по АНД № 2275/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Клъбчър“ ООД, с ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Бургас сумата от 100 (сто) лева разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.