Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 13 19.02.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На шестнадесети януари Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 21 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от В.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Р.Д. – К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Димитринка Радева
от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26,
вх.А, ет. 3 против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1592,
бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните
директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, чрез пълномощник юрк. Йордан Славов,
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по
150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания след на смъртта на Р. М. Д. в резултат на настъпило на
11.08.2017 год. ПТП, причинено от водача
на застрахования при ответното дружество автомобил – А.Р.Л., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането –
11.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта
– 11.08.2017 г. до окончателното им изплащане.
Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 28.11.2018г. присъда № 48/ 13.11.2018г. по НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора, А.Р.Л. е бил признат за виновен затова, че на 11.08.2017 г. на републикански път № І-6 в землището на община Мъглиж, област Ст.Загора, в участъка между с.Ветрен и гр.Николаево, км. 344+500, при управление на товарно МПС с рег. № СВ 88 40 ВС, марка „Дачия“, модел „Докер“, собственост на „Сожелиз - България“ ЕООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Р. М. Д., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено за изпитателен срок от 4 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Пряка последица от причиненото ПТП е настъпването на смъртта на Р.Д. – * на първата и * на другите две ищци. В.Д. имала 39 годишен щастлив брак с починалия, който се грижел изцяло за издръжката на семейството. Д.Д. след развода си преди няколко години, живеела в едно домакинство с родителите си, които й помагали в грижите за нейните малолетни деца Д. и П.. Работи във фирмите на баща си, който напълно заместил истинският баща на децата. Т.Д. също е била много привързана към баща си и макар да е живяла в отделно домакинство със своя съпруг, често е гостувала на родителите си.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/07/116002548171, със срок на покритието 03.10.2016 г. – 02.10.2017 г. Застраховката покрива изцяло отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Чл. 493 от КЗ изисква от застрахователя, да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Границите на обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно същият чл. 380, във вр. с чл. 106 от КЗ на 13.09.2017 г., ищците са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение. По така отправените претенции били образувани преписки с № **********, ********** и ********** от 15.09.2017г., по които на основание чл. 499 от КЗ били определени обезщетения в размер на по 63 000 лв. за В.Д. и Д.Д. и 56 000 лв. за Т. К. - Д., които суми дружеството било съгласно да заплати като авансово плащане, но към датата на подаване на исковата молба такова плащане не е било извършвано. Предвид несъгласието си с определения размер и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е допустима.
Вредите, които продължават да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Р. Д.. Претендират се направените по делото разноски.
В писмен отговор, ответникът оспори претенцията изцяло както по основание, така и по размер. Ответното дружество не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява и желае да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че като застраховател е платил застрахователно обезщетение на ищците в следните размери: 63 000 лв. на Д.Д., 56 000 лв. на Т.Д. и 63 000 лв. на В.Д.. Обезщетенията в посочените размери счита за справедливи по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилата при ПТП смърт на Р.Д. При условия на евентуалност, ответникът твърди, че претендираните обезщетения са завишени по размер. От друга страна, налице е съпричиняване от наследодателя на ищците чрез допринасяне за настъпването на вредоносния резултат Р. Д.не е поставил предпазен колан и е шофирал с несъобразена скорост, като с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да се намали с оглед приетия процент на принос.
На следващо място се излага от ответната страна становище, че съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
По отношение твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, ответното дружество се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като счита доводите на ищците за неоснователни и недоказани.
Претенцията за законна лихва от датата на събитието, е оспорена с твърдението, че такава се дължи от по-късен момент на основание чл. 497 ал. 1 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, са чл. 106 ал. 3, връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като обезщетенията са били изплатени на 05.02.2019г. и законната лихва се дължи не по-рано от тази дата. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 във връзка с ал. 3 от ГПК.
Допълнителната искова молба съдържа доводи по повод наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била голяма. Съпричиняване от страна на Р. Д.не би могло да има, тъй като ПТП е настъпило изцяло в лентата за движение на загиналия и той не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Седалката на водача от удара се е преместила цялата напред и дали е бил или не с предпазен колан, е без значение.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума, а за авансово внесените суми до тази дата – 05.02.2019г.
В подадения отговор на допълнителната искова молба, са направени уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия, както и възражение затова, че пострадалият е издържал изцяло семейството си, тъй като и четирите търговски дружества на Р. Д.са били в ликвидация, т.е.нямат имущество и не извършват търговска дейност.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и писмени доказателства. Подробни доводи изложи в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител, поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложеното удостоверение изх.№ 194/ 08.02.2018г.***, ищците Т.Д. – К. и Д.Д. са дъщери, а В.Д. е съпруга и същите са наследници на починалия на 11.08.2017 г. Р. Д.. Не се спори и относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача А.Л. по повод ЗЗГО полица № BG/07/116002548171, със срок на валидност от 03.10.2016 до 02.10.2017г., т.е. и към 11.08.2017 г. (непредставена). С влязла в сила на 28.11.2018 г. присъда № 48/ 13.11.2018г. по НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора, А.Р.Л. е бил признат за виновен затова, че на 11.08.2017 г. на републикански път № І-6 в землището на община Мъглиж, област Ст.Загора, в участъка между с.Ветрен и гр.Николаево, км. 344+500, при управление на товарно МПС с рег. № СВ 88 40 ВС, марка „Дачия“, модел „Докер“, собственост на „Сожелиз - България“ ЕООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Р. М. Д., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено за изпитателен срок от 4 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години (л.4-12). Видно от писма от ответника до адв.Димитринка Радева (л.15; 16; 17), били са заведени щети № **********, ********** и ********** по застраховка „Гражданска отговорност“, като на ищцата Т.Д. – К. е било определено застрахователно обезщетение в размер на 56 000 лв., а на ищците В.Д. и Д.Д. по 63 000 лв. Сумите са били преведени по банкови сметки на ищците, както става ясно от приложените 6 бр. преводни нареждания от 05.02.2019г. и 04.02.2019г. (л.31-36). Радосвета Нанева е отказала съгласие да встъпи като ликвидатор на „Антик румба“ ЕООД с ЕИК ********* поради липса на имущество, с уведомление от м.ноември 2018г. (л.46). Отказ е бил направен и от Мария Димова за дружеството „Реквизити двадесети век“ ЕООД с ЕИК ********* (л.47) и Тодор Райчев (л.48).
В заключението си по приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.69-75), в.лице В.Г. е установило механизма на настъпилото ПТП, като е дало и отговори на поставени от страните задачи, върху които съдът ще се спре по-долу.
Допълнителната автотехническа експертиза (л.110-113) съдържа отговори на въпроси относно пригодността на автомобила, управляван от загиналия, да превозва намиралата се по време на ПТП стока. Автомобилът не е бил снабден с предпазна решетка, отделяща водача от товара, поради което и превозваните глинени изделия не са били обезопасени срещу челен сблъсък. Вещото лице допуска, че при рязкото спиране вследствие на удара в насрещния автомобил, превозваните в Опел Астра неукрепени изделия са се стоварили със сила върху облегалката на предните седалки и са допринесли за нараняванията на пострадалия Д..
Вещото лице д-р П.П. в приетата съдебно-медицинска експертиза (л.79-81) счита, че при установения механизъм на ПТП и настъпилите травми в областта на гръдния кош и черепа на пострадалия, наличието на поставен предпазен колан не би предотвратило смъртта на Д..
Свидетелят А.Л. – причинител на ПТП, в показанията си заяви, че е предприел изпреварване в тъмната част от денонощието, със скорост от не повече от 60 км/ч. Изпреварваният камион не ударил спирачки и свидетелят не могъл нито да довърши маневрата, нито да се прибере в своето пътно платно. Не е обърнал внимание, дали другата кола е била натоварена. Пострадалият е бил изваден и други хора му оказвали първа помощ.
Според показанията на свидетеля В. Д.– брат на ищцата В.Д., майка им е изгледала децата Д. и Т. в Неделино. Членовете на семейството винаги са били в много добри отношения, не са се карали. Р. се грижел за семейството си, като в Нареченски бани построил 5 – етажна сграда и дал на всяко от децата си по един етаж. Построил къща и в Първомай и започнал там бизнес. Д. работела при баща си като реквизиторка, а на Т. дал барче, което тя да работи. Имали 3 апартамента в кв.“Д.“ в Първомай и трите семейства живеели заедно. Ищцата В.Д. се занимавала с домакинска работа и се грижела за внуците, а а Р. като се върнел ги возил до Пловдив. За тях направил и детски басейн. Бизнесът му бил много печеливш. Семейството било със задоволени материални потребности. През 2015-2016г.***. Тук В. и Д. живеели в един апартамент, а Т. в съседен, а работела в едно магазинче. Д. като най-малката дъщеря винаги била с майка си, особено след развода. Смъртта на Р. е голяма трагедия, останали само жени. Според свидетеля, още не са преодолели загубата на своя баща и съпруг. За последно се е виждал с ищците на събора в Неделино през м.септември. Третата дъщеря И., не знае в какви точно отношения е с починалия.
Свидетелят В. А.– братовчед на ищцата В.Д., заяви, че отношенията в семейството винаги са били отлични, Р. бил всеотдаен родител, имали си собствен бизнес. Първо работели в Нареченските бани, после в Първомай и навсякъде били заедно в една къща. Така било и след като дъщерите се омъжили, като продължили да помагат на баща си в бизнеса. Ищците все още не са преживели смъртта на Р., който се грижел за бизнеса, а сега трябвало да си търсят работа. В Бургас всички продължили да живеят заедно в едно домакинство.
С оглед събраните доказателства, се налагат следните правни изводи. Безспорно установено на основание чл. 300 от ГПК е по делото, че при ПТП на 11.08.2017 г. е била причинена смъртта на Р. Д. по вина на водача на товарно МПС с рег. № СВ 88 40 ВС, марка „Дачия“, модел „Докер“, собственост на „Сожелиз - България“ ЕООД – София – А.Л.. Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Д., като управлявал МПС при нарушение на правилата за движение. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Стара Загора. Същият беше изяснен и в заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза в настоящото производство. С оглед на това съдът приема, че е налице извършен от А.Л. деликт.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия Р. Д., който не е поставил предпазен колан и е натоварил и превозвал в автомобила необезопасена стока. Влязлата в сила присъда в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване няма задължителна и обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като не се касае за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма. Или възражението е допустимо, а същото следва да бъде установявано с релевантните за това по ГПК доказателствени средства.
Според чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди. Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/ 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по конкретния спор.
Безспорно установено е с присъда № 48/ 13.11.2018 г. по НОХД № 460/2018г. по описа на ОС-Стара Загора, че водачът Л. е бил правоспособен, както и че не е бил в пияно състояние по смисъла на чл.343 ал.3, предл. първо от НК. Установява се както от мотивите към присъдата, така и от заключението на вещото лице инж. Г., че пострадалият Р. Д.не е поставил предпазен колан, а автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани. Вещото лице д-р П.П. даде заключение, че независимо дали е бил с поставен колан или не, с голяма вероятност пострадалият би получил фатални за живота си наранявания и не би оцелял и при поставен предпазен колан. Причината затова е притискането на гръдния кош и главата към кормилната уредба и таблото на автомобила. Поради това съдът счита, че непоставянето на предпазен колан от пострадалия не изпълва хипотезата на съпричиняване, поради липсата на преки последици за деликта. От друга страна се установи, че в автомобила на пострадалия са били подредени в товарната част съдове от изпечена глина, които при рязкото спиране вследствие челния удар с насрещното товарно МПС, са се придвижили напред и със сила са оказали значителен натиск върху предните седалки, вкл.тази на водача Р.Д.. Това следва от отбелязванията в съставения протокол за оглед на местопроизшествие (л.27-28), но съставителят се е ограничил единствено върху огледа на автомобилите, което не позволява да се установи приблизителното количество и тежест на товара, превозван в л.а.м. „Опел Астра“. Заключението на в.л.Г. е, че ако товарът е бил укрепен здраво, би се задържал в товарната част на купето и не би оказал натиск върху предната седалка на починалия.
От всичко изложено следва да се направи обосновано заключение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия Р.Д., което следва да бъде определено в размер на 1/5. Пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е укрепил товара в задната част на купето. Непоставянето на предпазен колан е без значение за настъпването на трагичния изход или това възражение на ответника съдът приема за изцяло неоснователно.
Или събраните
доказателства водят до извода за частична основателност на исковете на ищците.
Съгласно чл. 432 ал. 1 от
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците В.А.Д., Д.Р.Д. и Т.Р. К. са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след смъртта на техния баща и съпруг Р. Д., загинал вследствие на пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има А.Л.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта на Р.Д., а с това и неимуществени и имуществени вреди на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с рег.№ СВ 88 40 ВС, управляван от А.Л..
Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи
характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че
исковете за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се
явяват основателни и следва да ги уважи, но частично спрямо претендирания
размер. Явно е, че след смъртта на своя баща и съпруг, ищците не могат да
живеят както преди това. Смъртта на Р. Д.е огромен удар за В.А.Д., Д.Р.Д. и Т.Р.
К., особено след като това е станало внезапно, а не след заболяване. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че загиналият е живеел в едно
домакинство с двете си дъщери и съпругата си. Между него и ищците са
съществували взаимоотношения на привързаност и близост, като заедно със
съпругата си В. освен грижите за деца и внуци, са кроели планове и за спокойни
старини. Смъртта му е довела до мъки и страдания за роднините му, изпадане в депресия,
продължително ненормално протичане на техния живот, заболявания на стресова
основа. Претърпените болки и страдания от ищците В.А.Д., Д.Р.Д. и Т.Р. К. вследствие
на преживяното, невъзможността да водят живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от по 120 000 лв. за всеки от посочените ищци. Така
определеното обезщетение следва да бъде редуцирано с 1/5, съобразно приетото от
съда съпричиняване от страна на починалия Р. Д. или дължимите суми са по
96 000 лв. за всяка от ищците. Следва да бъдат приспаднати и получените
вече от застрахователя суми в размер на по 63 000 лв. от Д.Р.Д. и Т.Р. К. и
56 000 лв. от В.А.Д.. Или в крайна сметка исковете по чл. 432 ал. 1 от
Възраженията за липса на привързаност между пострадалия и ищците, както и относно факта, че Р. Д.основно се е грижел за препитанието на всички, са неоснователни. Приложените откази за встъпване на лица като ликвидатори на дружества, притежател на капитала на които е бил Р. Д., не доказват тезата, че след като към м.ноември, респ.декември 2018г. нямат имущество, пострадалият не е печелил от тях. Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че „Реквизити двадесети век“ ЕООД с ЕИК ********* е с прекратена търговска дейност от 17.12.2018г. и вписан ликвидатор С. К. Н.. „Антик румба“ ЕООД с ЕИК ********* е с прекратена търговска дейност от 06.11.2018г. и вписан като ликвидатор същото лице. Тези факти имат отношение към период, далеч след настъпването смъртта на Р.Д..
Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 13.09.2017 год. – датата, на която ищците В.А.Д., Д.Р.Д. и Т.Р. К. са подали заявления за изплащане на застрахователно обезщетение (стр.3 от исковата молба). Дължимостта на лихви от тази дата се отнася за сумите от по 96 000 лв., считано до датата на изплащане на определените от застрахователя обезщетения – 04.02.2019г. От 05.02.2019 г. се дължат лихви за забава върху останалите дължими по 33 000 лв. за ищците Д.Р.Д. и Т.Р. К. и 40 000 лв. за В.А.Д., до окончателното им заплащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им. Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 5530 лв. за всяка от ищците или общо 16 590 лв., както е посочено и в приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.114-117). Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 10 617.60 лв. Влязлата в сила присъда обосновава наличие на хипотезата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, поради което дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 4240 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗД „Евроинс“АД има право да получи част от направените разходи за възнаграждения на вещи лица в размер на общо 650 лв., заплатени разноски за свидетел от 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (съобразно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ), които суми са посочени в списъка на разноските или това е сумата от 306 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати в полза на В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на Р. М. Д. в резултат на настъпило на 11.08.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – А.Р.Л., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 96 000 лв. от 13.09.2017 до 04.02.2019г., по следната сметка IBAN: *** „Юробанк И Еф Джи България“ АД с титуляр В.А.Д., като иска до претендираните 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати в полза на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 33 000 (тридесет и три хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на Р. М. Д. в резултат на настъпило на 11.08.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – А.Р.Л., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 96 000 лв. от 13.09.2017 до 04.02.2019г., по следната сметка IBAN: *** „Юробанк И Еф Джи България“ АД с титуляр Д.Р.Д. като иска до претендираните 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати в полза на Т.Р.Д. - К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 33 000 (тридесет и три хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на Р. М. Д. в резултат на настъпило на 11.08.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – А.Р.Л., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 96 000 лв. от 13.09.2017 до 04.02.2019г., по следната сметка IBAN: *** „Юробанк И Еф Джи България“ АД с титуляр Т.Р.Д. - К., като иска до претендираните 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати в полза В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Р.Д. - К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 сумата от 10 617.60 (десет хиляди шестстотин и седемнадесет лв. шестдесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Р.Д. - К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Димитринка Радева, с адрес на кантората: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх.А, ет. 3 да заплатят в полза на Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителните директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов сумата от 306 (триста и шест) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от изпълнителните директори: Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Александър Илиев, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд - Бургас сумата от 4240 лв. (четири хиляди двеста и четиридесет) лв. дължима такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :