Р Е Ш Е Н И Е
№ 29 13.04.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На
единадесети април 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Анета Петрова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Ивалина Станкова
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 33 по описа за 2023 година,
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Й.Х.С. ЕГН **********
***, чрез а.. Х.Х. *** против Решение № 10/ 02.02.2023 г. по НАХД № 20223530200782/2022
г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 22-1292-001516/ 13.07.2022
г. на началника на група при ОД на МВР – Търговище, сектор „ПП“, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1 600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. В
жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на
материалния закон, като при тълкуване се извлича - необоснованост. В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Правилно е приложен материалния закон.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по
делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 04.08.2021 г. в 02:39 ч. в гр.
Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо
средство „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438 била засечена скоростта на
движение на МПС – л.а. „***********“ с рег. № **********, движещо се в посока
към гр.Варна. С техническото средство била отчетена скорост на движение на
автомобила от 127 км/ч. при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта
– до 60 км/ч. След справка в централна база – КАТ контролни органи от сектор ПП
при ОДМВР - Търговище констатирали, че автомобилът е собственост на касатора.
След няколко неуспешни опита за установяването му, на 26.04.2022г. същият
писмено декларирал по реда на чл.188 от ЗДвП, че МПС с рег.№ ********** е било
управлявано именно от него. На същата дата на касатора е била връчена и покана
за явяване в 2-седмичен срок в с-р ПП – Търговище за съставяне на АУАН за
нарушение по ЗДвП. В посочения срок касаторът не се е явил, поради което на
01.06.2022г. в негово отсъствие, мл. автоконтрольор в с-р ПП - Търговище при
ОДМВР- Търговище, му съставил АУАН № 59189/01.06.2022г. за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП. Актът е бил връчен на касатора на 09.06.2022г. и той го подписал
с отбелязване, че няма възражения. В акта е било прието, че автомобилът е бил
управляван от касатора в посочения пътен участък с установена скорост от 123
км/ч. (след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при
максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В
26. Било е прието и че нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено при
условията на повторност - в 1-годишен срок от влизане в сила на ЕФНГ серия К, №
4052791, с който касаторът е бил санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН № 59189/01.06.2022г. началникът на група към ОДМВР – Търговище,
сектор ПП – Търговище издал НП № 22 - 1292 – 001516 на 13.07.2022г., с което за
нарушение на чл.21, ал.2 и на основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на касатора глоба в размер на 1600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
От правна страна въззивният съд е констатирал, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените. От приложените Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра вътрешните работи
е видно, че ОДМВР са сред структурите на МВР, определени да осъществяват
контрол по ЗДвП. От приложения АУАН се установява, че същият е съставен от мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган,
съгласно т.2.1 от представената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено компетентен орган,
съгласно т. 3.11 от същата заповед. АУАН е съставен при спазване на изискванията
на чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН, на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Както АУАН, така и
НП съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. Налице
е яснота относно вмененото на касатора нарушение. В чл.189, ал.15 от ЗДвП е
предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес. Предвид посочената разпоредба, приложената
към делото снимка № 762 се явява допустимо доказателствено средство в процеса.
Същата свидетелства за мястото, времето, както и техническото средство, с което
е засечена скоростта на движение. Нарушението е установено и заснето с
„Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438 т.е. със стационарно техническо
средство, съгласно § 6, т. 65, б. „а“ от ЗДвП, което е одобрен тип средство за
измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от
Български институт по метрология (БИМ). Същото може да бъде използвано по
силата на чл.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (НСИПМК), съгласно който: "За осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ". Съдът е намерил
за доказано обстоятелството, че 04.08.2021 г. в 02:39 ч . процесният автомобил се
е движил по ПП І – 4, км.227 + 300 с измерена скорост от 127 км/ч. Съдът е констатирал,
че в случая е спазено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532
/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата във вр. с
чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол - правилно от измерената скорост от 127 км/ч е приспадната допустимата
грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в АУАН и НП е приета
скорост на движение на автомобила от 123 км/ч.
От представената справка от централна база – КАТ се установява, че към
момента на нарушението лек автомобил „***********“ с рег. № *********е бил
собственост на касатора. Предвид подадената декларация по чл.188 от ЗДвП,
същият правилно е определен като субект на нарушението. С обжалваното НП касаторът
е наказан на основание чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.6 за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение в населено
място с над 50 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи
стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е
забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и
автомагистрала. В случая според приложената снимка № 762, максимално
допустимата скорост на движение в процесния участък от ПП І – 4, попадащ в гр.
Търговище, е била 60 км /ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се
установява от писмо с изх.№ 24- 00- 141/ 22.11.2021г. на Директора на ОПУ –
Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 – (60 км/ч. ) на
път І -4 при км.227+ 150 вдясно (за посока София –Варна), както и на пътен знак
В26 (60км/ч.) при км.227+450 вляво (за посока Варна - София). Посоченото
писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени на 150 м.
преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І
- 4 при км.227+300 вляво, като местоположението на знаците не е променяно през
2018 и 2019г. и същите се намират на едно и също километрично положение от
момента на поставянето им.
Съдът е приел, че касаторът е санкциониран обосновано
и законосъобразно на основание чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над
50 км/ч., чл.182, ал. 1, т.6 от ЗДвП предвижда за водача глоба от 700лв. и три
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП от своя страна предвижда, че за повторно нарушение по ал.1, т.6
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца. "Повторно"
е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т.33
от ДР на ЗДвП. От материалите по делото е видно, че с ЕФНГ серия К № 4052791,
издаден от ОДМВР - Ямбол, касаторът е бил наказан за същото по вид нарушение.
От приложената справка от АИС „АНД“ се установява, че посоченият ЕФНГ е връчен
на касатора на 15.01.2021 г. и е влязъл в сила на 01.02.2021 г. Т.е. процесното
нарушение е извършено преди изтичането на 1 година от влизане в сила на
посочения санкционен акт. Предвид изложеното, обосновано касаторът е
санкциониран на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение, извършено в
условията на повторност. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В случая, както бе посочено, за установеното нарушение санкционната
норма предвижда наред с наказанието „глоба“ и наказание „лишаване от право да
се управлява МПС“. Посоченото обстоятелство изключва санкционирането на водача
с ЕФНГ. Следователно в случая законосъобразно е изпълнена общата процедура по
ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно
мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени
възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна.
Съдебният състав не констатира наличието на сочения от касатора порок на
постановения съдебен акт. На практика сочените възражения
в жалбата касаторът е навеждал и пред въззивния съд, който е отговорил обстойно
на възраженията му.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тежест на нарушителя е да
установи, че отразените обстоятелства в АУАН не съответстват на действителното
положение, като обаче такива твърдения за други факти и доказателства в
обратния смисъл касаторът не е ангажирал, при което съдът несъмнено е обвързан
от нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. По посочените
по-горе съображения съдът счита съставения АУАН, въз основа на който е издадено
процесното НП за редовни, като съдържащи всички задължителни реквизити съгласно
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се доказва по несъмнен начин фактическата обстановка,
описана в АУАН и НП.
По възраженията на касатора следва да бъде добавено,
че разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
предвижда, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат -
3 км/ч до 100 км/ч или - 3 % от измерената скорост за скорости над 100 км/ч при
реални условия на измерване на скоростта.Следователно при отчетена скорост на
движение от 127 км/ч минус 3% правилно е отчетена на 123 км/ч. (127 – 3,81)
Разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 3 е отменена с ДВ бр.86/ 2022 г. в сила от
28.10.2022 г. Независимо от това съдът приема, че последната разпоредба не е
приложима в случая, тъй като се касае за реални условия за измерване на
скоростта, а не за средна скорост, каквато визира т. 3 от чл. 755, ал. 1 на
горепосочената Наредба. Разпоредбата на чл. 755, ал.1, т. 1 от наредбата пък
касае лабораторни условия при измерване на скорост.
По възражението за повторност на нарушението. Съдът
приема същото за неоснователно. Видно от представената справка (стр. 21 от
въззивното дело) касаторът е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 100 лв. с ЕФ с. К № 4052791, влязъл в сила на
01.02.2021 г. (според представената справка от въззивното дело). Настоящото
нарушение е извършено на 04.08.2021 г. или в 1-годишния срок съгласно чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП, поради което деянието се явява „повторно“ по смисъла на § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП. В тази връзка са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради
това са правилни изводите на въззивния
съд за съставомерност на деянието на касатора по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – за управление на МПС в населено
място с превишена скорост от 63 км./ ч. в условията на повторност. Нарушението
е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/ 02.02.2023 г. по НАХД №
20223530200782/2022 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..