№ 7837
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110142367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ АД, ЕИК ***, чрез пълномощника
юрисконсулт В. К., срещу „фирма“ АД, ЕИК ****. Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл.411 от КЗ – регресна претенция по щета №****
Ищецът твърди, че на 31.01.2023г. в гр. София, на ул. „Искър“ е настъпило
ПТП по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. №***, вследствие на
което са нанесени вреди на МПС „Опел Корса Е“ с рег. №***. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол за ПТП №1859841/31.01.2023г., в който като
причина за настъпване на ПТП било отразено, че водачът на МПС с рег.
№***, движейки се от ул. „Георги Зоев“ посока към ул. „Петър Дипларов“ на
кръстовището с ул. „Искър“ на равнозначни пътища не пропуска
дясностоящото МПС с рег.№***, като реализира ПТП с материални щети.
Към момента на настъпване на ПТП МПС „Опел Корса Е“ с рег. №*** било
застраховано по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като ищецът
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1973,58 лева,
включително и разходи за предоставен заместващ автомобил. Отговорността
на водача на „Опел Астра“ с рег. №*** била застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
ПТП. Поради това ищецът отправил до ответника покана за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение, но същият платил само част от
претендираното вземане, а именно сумата от 1807,34 лева. С оглед
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати непогасения остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение по процесната щета, ведно със законната лихва,
1
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски. Ответникът, чрез пълномощника
юрисконсулт К. И., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск, като
навежда доводи за неоснователност и моли да бъде отхвърлен. Ответникът не
оспорва, че е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ относно МПС „Опел Астра“ с рег. №***,
механизма на ПТП, както и, че същото е настъпило по вина на застрахования
при него водач. Счита, че с платената сума в размер на 1807,34 лева е
погасено изцяло вземането на ищеца по процесната щета, тъй като това бил
действителният размер на вредите. Счита, че не дължи обезщетение за
пропуснати ползи, каквото се явявало искането за плащане на обезщетение за
заместващ автомобил. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 166,24
лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, по щета №****,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, за лек автомобил “Опел”, модел “Астра” с рег.№ ***, като ПТП
настъпило по вина на водача на последния, по механизма, посочен в исковата
молба; че към датата на настъпване на застрахователното събитие, за лек
автомобил “Опел”, модел “Корса Е” с рег.№ *** е бил застрахован по валидно
сключена застраховка “Каско” при ищцовото дружество; че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1973,58 лв., както и че
ответникът му е възстановил сумата от 1807,34 лв.
От представените и приети по делото писмени доказателства, в т.ч. от
представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява от фактическа и правна
страна следното:
По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а
именно размерът на дължимото застрахователно обезщетение, както и дали в
същото следва да бъде включена и заплатената от ищеца сума за “заместващ
автомобил”, за периода 06.02.2023г. - 10.02.2023г., настоящият съдебен
състав кредитира изцяло приетото без възражения от страните, заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза, видно от което
възстановителната стойност на повреденото имущество, в т.ч. стойността на
2
разходите за труд, изчислени по средни пазарни цени е в размер на 1947,41
лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията, изложени в отговора на
исковата молба, за недължимост на сумата за заместващ автомобил. Видно от
представените и приети като писмени доказателства - Добавък 1 - Клауза “Е +
- Заместващ автомобил”, към застрахователната полица и ОУ по сключената с
ищеца, застраховка “Каско” на лек автомобил “Опел”, модел “Корса Е” с рег.
№ ***, между страните по посоченото застрахователно правоотношение е
била налице изрично уговорена клауза за заместващ автомобил, за която
застрахования е заплащал допълнителна застрахователна премия. Видно от
представеното възлагателно писмо, издадено от ищеца с дата 06.02.2023г.,
такава услуга действително е била предоставена, като за същата е била
издадена и фактура от 10.02.2023г., за сумата от 166, 24 лв. С ДДС, като
сумата за услугата “заместващ автомобил” е била включена в общата фактура
за стойността на осъществения ремонт на увреденото МПС, която е издадена
за сумата от 1973,58 лв., и която сума ищецът е заплатил като
застрахователно обезщетение, макар и видно от експертното заключение,
средната пазарна цена за тази услуга, за процесния период е в размер на
227,68 лв., т.е. в по-голям размер от заплатената такава, като част от
застрахователното обезщетение.
По делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че
ответника е възстановил на ищеца сумата от 1807,34 лв., която е
недостатъчна, за да покрие действително дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявената искова
претенция в основателна в пълния предявен размер, поради което следва да
бъде уважена.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса,
депозит за вещо лице, както и за юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде присъдено в размер на 150 лв., или разноски в общ размер на
450 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 КЗ, ЗК „фирма” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от
законните си представители, да заплати на ЗД „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от
законните си представители, сумата от 166,24 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена
3
имуществена застраховка “Каско”, по щета №****, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗК „фирма” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от
законните си представители, да заплати на ЗД „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от
законните си представители, сумата от 450 лв., за разноски по производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4