РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. С., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
при участието на секретаря Татяна Ил. Щерева
в присъствието на прокурора Росен Кирилов Радев (Специализирана
прокуратура)
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600107 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията Врачева ВНОХД № 107/
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.11.2019 година на Специализирания наказателен съд
(СНС), по НОХД №1090/2014 година, XV-ти състав е признал подсъдимия:
И. Р. Р. , с ЕГН: роден на **.**.**** г. в гр. Я., неженен, със средно
образование, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от началото на
2012 г. до 16.12.2013 г. на територията на области Я., Б., С., Х. е участвал в
организирана престъпна група – имаща за цел извършване на престъпления по
чл. 143, чл. 194, чл. 198, чл. 213а и чл. 214 НК , с ръководител: К. Г. Ж. и с
участници: Р. Г. В., Н. Д. И., Г. В. Е., Д. А. А., М. А. К., Д. Д. Т., Т. Д. А., А. П.
П. и Г. П. С., като групата е създадена с користна цел, поради което на
основание чл. 304 НПК СНС го е оправдал за извършено престъпление чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК.
С постановения съдебен акт първостепенният съд е признал
подсъдимия Д. А. К., роден на **.**.**** г. в гр. Я., българин, български
гражданин, женен, със средно образование, осъждан, за НЕВИНОВЕН в
това, че на неустановена дата през месец септември 2012 г. в с. В., област Я.,
в съучастие като извършител с К. Г. Ж. – подбудител, и Г. В. Е., Р. Ж. Ж. и Г.
1
П. С. – извършители, като лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 НК – действащо по
поръчение на организирана престъпна група, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство е отнел чужди движими вещи – двукрила алуминиева входна врата,
телевизор „Ел Джи“, метална поставка за телевизор, готварска печка „Нео“,
спалня, матрак, четирикрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета, тоалетка с
огледало и скрин, всички вещи на обща стойност 600 лева, от владението на
К.Г.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 304 НПК се е произнесъл с оправдателен диспозитив
по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 9;
вр. чл. 194, ал.1; вр.чл. 20, ал. 2 НК.
Първоинстанционният състав е постановил оправдателна присъда и по
отношение на повдигнатото обвинение на подс. К. за това, че в период от
15.06.2013 г.. до 20.06.2013 г. в Я. и в с. Б.,обл. Я., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Г. В. Е., Н. Д. И.,
Д. А. А. и К. Г. Ж. – извършители, действайки по поръчение на организирана
престъпна група е отнело чужди движими вещи, на обща стойност 2256 лева,
от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила и заплашване, както следва:
На неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я.
и в с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с Г. В. Е., Д. А. А., Н. Д. И. и К.
Г. Ж., е отнел чужди движими вещи- бойлер „Теси“, готварска печка, пералня
„Роса“, микровълнова фурна, телевизор „Нео“, усилвател, преносим
компютър „Леново“, чаршафи и кафемашина „Сайко“, на обща стойност
1430лева от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване, и
На неустановена дата в периода от 15.06. 2013 г. до 20.06.2013 г. в гр. Я.
и в с. Б., обл. Я., в съучастие, като извършител с гореспоменатите лица, е
отнел чужди движими вещи- хладилник „Нео“, стол, 2 броя табуретки,
еднокрила алуминиева входна врата, 2 броя вентилатори, на обща стойност
826 лева от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване. На основание чл.304
НПК съшият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.
199, ал. 1,т. 5;вр. чл.198, ал.1; вр.чл. 26,ал.1;вр. чл. 20,ал. 2 НК.
С първоинстанционния съдебен акт, решаващият състав е признал Д. А.
К. с установена по делото самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата в периода от 15.06.2013 г. до 20.06.2013 г. в гр. Я., с. Б. и
по пътя гр. Я. – с. Б., при условията на продължавано престъпление, като
извършител и в съучастие с К. Г. Ж.-подбудител, Г. В. Е., Н. Д. И. и Д. А. А.-
извършители, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК-действащо по поръчение на
организирана престъпна група, е принудил С. Й. Й. да претърпи нещо
противно на волята му- да бъде подстриган, гримиран, да му бъдат лакирани
ноктите, да му бъдат обръснати веждите и да бъде сниман в този вид, както и
да извърши нещо противно на волята му- да се облече в женски дрехи, да се
качи в каросерията на автомобил, откъдето да пее, както и да запали свои и на
баща си дрехи, като употребил за това заплашване , поради което и на
2
основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото от прокуратурата
обвинение за извършено престъпление по
чл.143,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20,ал.2 НК.
Със същата присъда, съставът на СНС е признал подсъдимия Г. Г. Г. -
роден на **.**.****г. в гр.Я., българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че
в периода от неустановена дата през месец декември 2012г. до 16.01.2013г. в
с.Л., обл. Я., в гр. Я. и в гр. С., обл. Я., в условията на продължавано
престъпление, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК - действащо по поръчение на
организирана престъпна група, с цел да набави за К. Г. Ж. имотна облага е
принудил, чрез сила и заплашване различни лица да извършат нещо
противно на волята им и с това им причинил имотна вреда в общ размер на
737лева, като деянията били придружени с отнемане на имущество и били
извършени от повече от две лица, както следва:
На неустановена дата през месец декември 2012г. в с.Л., обл.Я. и в гр.
Я. е принудил Д. П. Щ., чрез заплашване, да извърши нещо противно на
волята му - да плати сумата от 150лева и с това му причинил имотна вреда в
размер на 150лева, като деянието било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н.
Д. И. и К. Г. Ж., и
На 16.01.2013г. в с.Л., обл.Я. и в гр.С., обл.Я. е принудил Т. С. Щ., чрез
заплашване, да извърши нещо противно на волята й- да плати сумата от
587лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 587лева, като деянието
било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н. Д. И., Д. А. А. и К. Г. Ж. и било
придружено с отнемане на имущество-конска каруца и люцерна, поради
което и на основание чл.304 НПК СНС го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1; вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4 и
т.5; вр.чл.26,ал.1; вр.чл.20,ал.2 НК.
Срещу горепосочения съдебен акт е депозиран протест, в който
представителят на държавното обвинение е изразил несъгласието си с
оправдателния й характер, като е намерил, че същата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Отправено е искане към въззивния съд за нейната
отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който всеки от подсъдимите да
бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатите му
обвинения. В протеста се излагат съображения за това, че повдигнатите
обвинения по отношение на тримата подсъдими лица, са доказани по
несъмнен и категоричен начин, а при постановяването на оправдателната
присъда спрямо тях, е допуснато отстранимо по въззивен ред съществено
процесуално нарушение, тъй като фактическите изводи на първата инстанция,
относно инкриминираните обстоятелства за всяко едно от деянията, са
неправилни.
На първо място по отношение на обвинението спрямо подсъдимия И. Р.
Р. за престъпление по чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК,
първоинстанционният съд в мотивите си приема от фактическа страна, че Р.
участва активно в дейността на търговското дружество „К.“ ООД. Възприето
3
е, че подсъдимият Р. дори замествал К. Ж., когато последният е отсъствал. Ж.
е бил ръководител на същото ОПГ, за която Р. е подведен към наказателна
отговорност за участие. Подсъдимият Р. е бил „касиер-счетоводител“ при
„К.“ ООД, като е описана дейността му в това качество. Според прокурора в
мотивите си съдът избирателно е възприел тезата, че подс. Р. действително
изпълнявал подобна длъжност като не бил участвал в престъпната дейност на
ОПГ. Според становището на прокурора, съдът не е взел предвид, че
мнозинството от участниците в ОПГ, ръководено от осъдения вече К. Ж.,
всъщност са се намирали в трудови правоотношения с „К.“ ООД. Дейността
на това търговско дружество била пряко свързана с организираната престъпна
дейност на престъпното сдружение, ръководено от К. Ж.. Под формалното
прикритие на различни длъжности, които членовете на групата са заемали в
„К.“ ООД, всъщност същите са осъществявали дейност по изнудване,
принуда, посегателства от престъпен характер срещу личността и
собствеността на отделни лица. Според прокурора от Специализираната
прокуратура с такава дейност бил пряко ангажиран и подсъдимият И.Р., който
за разлика от останалите членове- участници в ОПГ, ръководена от К. Ж.,
всъщност е бил негов най-доверен член. Заемал е значимо място сред групата,
като при отсъствие на Ж. е указвал на останалите членове към кого да насочат
насилствените претенции. В тази връзка представителят на обвинителната
власт не счита, че съдът правилно е приел за установено от фактическа
страна, че подс.Р. реално изпълнявал функции в търговското дружество, без
да е участвал в ръководената от К. Ж. ОПГ, за което деяние е предаден на
съд. В подкрепа на тези изводи, прокурорът се позовава на приобщените в
хода на наказателното производство доказателствени средства- показанията
на св. М. М., който свидетел подробно описва участието и ролята на различни
лица в ОПГ, вкл. на подсъдимия И. Р.; на св. Я. И. посочила в хода на разпита
й, че подс. Р. винаги бил в офиса на „К.“ и др. Св. Х. С. - т.3 , стр.193 от ДП;
Протокол за извършено процесуално-следствено действие-разпознаване -св.
Х. С. - т.3 , стр.204 от ДП; Разпит на поемни лица: С. Д. и Н. Х.; Св. Т. Б.,
стр.154 , стр.103 - разпитан пред съдия; св. С. Й. - протокол за разпит на
свидетел от от 23.03.2016г; Свидетелят М. М. - т.4 , стр.75 до 84 - разпит пред
съдия; СРС - искания по чл.214 , по чл.253 и по чл.255 от НК от ОС Я. ;
показания на свидетелят Б. Б., прочетени и приобщени по реда на чл.281 ,ал.1
от НПК в протокол от 08.06.2016г., изготвените ВДС от експлоатираните
СРС, които изцяло според прокурора подкрепят свидетелските показания.
Прокурорът застъпва становище, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение като е изключил от
доказателствената съвкупност ВДС по използваните спрямо И.Р. СРС, като е
приел, че същите са били експлоатирани незаконосъобразно. Този извод е
абсолютно неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е съобразено, че така
наречените „оперативни СРС“, са били прилагани спрямо И.Р. преди да е
имало образувано досъдебно производство, т.е преди да се е водило
разследване изобщо. Същите са били прилагани съобразно нормативните
изисквания на ЗСРС и НПК, като председателят Окръжен съд -Я. е дал
съответното разрешение за това с начало на прилагане- 05.03.2013г.
4
Досъдебното производство е образувано след като вече са били използвани
СРС, а именно на 18.03.2013г. С постановление на наблюдаващия прокурор
тези СРС са били приобщени към воденото разследване с нарочно
постановление от дата 26.03.2014 г. Според прокурора с така извършените
действия не е бил заобиколен закона, както е посочил първоинстанционният
съд в мотивите си. Напротив, извършено е напълно резонно от процесуално
естество действие по приобщаване на СРС към материалите от разследването
със съответното постановление. Няма как тези СРС да са били изготвени по
искане на наблюдаващия прокурор, тъй като при започване на прилагането
им, такъв изобщо не е имало, тъй като досъдебното производство е
образувано след началото на тяхната експлоатация. Информацията,
съдържаща се във ВДС, съпоставената с показанията на посочените
свидетели, води до фактически изводи, различни от възприетите в мотивите
на СНС. Прокурорът счита, че от анализа на съдържанието им се извеждат
факти, достатъчни да бъдат съотнесени към престъпния състав на деянието по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК, извършено от подсъдимия И. Р. Р. и
същият да бъде признат за виновен. Налице са множество доказателства,
които в достатъчна степен подкрепят по категоричен начин извода, че Р. е
извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на първата инстанция, че от
показанията на свидетелите, предимно пострадали от дейността на ОПГ, не се
извеждат факти, установяващи неправомерен натиск, оказван върху тях от
страна на подс. И.Р.. Повдигнатото обвинение на подсъдимия Р. касае
участието му в ОПГ, ръководена от К. Ж., като видно от обвинителния акт
липсва повдигнато обвинение дори и за едно вторично престъпление,
извършено от Р.. Следва да се съобразят установените в хода на
производството обстоятелства, касаещи престъпната дейност на И.Р.,
свързана със съгласието му да участва в организираната престъпна група,
неговото знание за целта на групата, за престъпните деяния за извършването,
на които е сформирана, знание за структурата й, нейната организация,
прикрита зад дейността на търговското дружество „К.“ ООД. Според
прокурора следва да се съобрази изключително значимият факт, установен
категорично в хода на производството, че именно Р. бил лицето, което е
замествало ръководителя К. Ж. при неговото отсъствие. Дейността на „К.“
ООД е изначално замислена фасада, която да прикрие действителната
престъпна дейност на организирана престъпна група, в която са участвали
множество лица, измежду които и подс. И.Р. и то с ключова роля в нея.
Неговото участие в ОПГ се установява дори и от обясненията на подсъдимия
Г.Г., който описва ролята и участието на подс. Р. в групата.
Прокурорът изразява в протеста становище, че СНС неправилно е
кредитирал показанията на свидетелите- осъдени подсъдими по същото дело.
Според него тези показания са дадени от лица, които не са безпристрастни и
имат интерес да не кажат истината, поради което прави искане до въззивната
инстанция да не бъдат кредитирани като достоверни в частта им, че подс. Р.
единствено изпълнявал длъжност „касиер-счетоводител“ и служебна дейност
свързана с одобрение на кредити при „К.“ ООД. Последните, според
5
прокурора, очевидно са в насока оневиняване на И.Р. и противоречат на
останалите доказателства по делото.
Прокурорът изразява и несъгласие с направения извод от СНС, който в
мотивите си е приел, че липсват безспорни доказателства за участието на
подсъдимия Д.К. в извършване на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, и
т.9, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК с пострадал К. К..
Според прокурора този извод се дължи на неправилна интерпретация от
СНС на събраните доказателствени материали за това деяние. Съдът е
съобразил, че пострадалата от престъплението е лице с ниско ерудиционно
ниво и неграмотност, но не и факта, че от даване на показанията пред
разследващия орган в досъдебното производство и разпита й в съдебното
заседание, е изминал значителен период от време. Именно интелектуалните
възможности не само на тази свидетелка, но и на останалите очевидци, дава
основание да се приеме, че изнесените в показанията им противоречия се
дължат на изтеклия дълъг период от време, който е изминал и възможността
на лицата да възпроизвеждат възприетите от тях факти. Прокурорът изразява
становище, че с прочитането и приобщаването на показанията на тези
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, тези противоречия са
преодолени и следва да се приемат показанията им, дадени именно в
досъдебната фаза, доколкото са били значително по-близки по време от
събитието на престъплението. Освен това Специализираният наказателен съд
неоснователно е изключил от доказателствената съвкупност всички
протоколи за разпознаване, което е неправилно. Свидетелите категорично са
посочили подс.К. като един от извършителите на инкриминираното деяние. /
В т.5 , стр.47 - св.К. К. разпознава подсъдимия К. като едно от лицата, които
са били при изземането на вещи от дома й; В т.5 , стр.35 - разпит и т.5, стр.40
-разпит пред съдия на св.К. К.; т.5 , стр.52 от ДП- разпитана свидетелката А.
К., а в т.5 , стр.55 пред съдия; В том.5 , стр.58 -св.А. К. в присъствие на
поемните лица Т. П. и Н. Т. разпознава Д.К. като участник в отнемане на вещи
от дома на К. К.; Св.Я. К. твърди участие на подсъдимия Д.К. в деянията
срещу К. К. и го разпознава; ВДС от СРС.
В депозирания протест, прокурорът излага и съображения за наличието
на доказателства и за останалите престъпления, за които на подсъдимия К. е
било повдигнато обвинение- за престъпление по чл. 199, ал.1, т.5, вр.чл.198,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл. 143, ал.2, вр.ал.1,
пр.1-во и 3-то вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК спрямо пострадалия
С. Й. Й.. Този свидетел, според прокурора, подробно е дал описание на
престъпните деяния на подсъдимия К.. Неговите показания от досъдебното
производство са приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза на
процеса. Същите се потвърждават изцяло от показанията на св. Д. Й.. Двамата
свидетели са разпознали подсъдимия К. като участник в посегателствата над
С. Й., но СНС отново е дал вяра на показанията на разпитаните като
свидетели осъдени по същото дело лица, които оневиняват подсъдимия К..
Според прокурора несъстоятелни са и доводите на съда за липса на
безспорни доказателства за участието и вината на подсъдимия Г.Г. в
извършване на престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2,
6
т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК с
пострадали Д. Щ. и Т. Щ.. В хода на съдебното следствие тези свидетели са
дали показания в насока, че подсъдимият Г. няма никакво участие в
инкриминираното деяние, но това не е достатъчно да се приеме, че той
действително не е бил съпричастен. В досъдебното производство тези
свидетели са били категорични, че именно Г.Г. е бил лицето, което е
осъществило изнудването срещу тях заедно с другите лица. Извършени са
разпознавания на лице, като са го посочили като извършител. В тази насока са
и изготвените ВДС от СРС по делото, които следва да не бъдат изключвани
от доказателствената съвкупност. Прокурорът прави искане до въззивната
инстанция да бъдат ценени показанията на свидетелите, дадени в хода на
досъдебното производство като в тази насока се осланя и на съдебната
практика на ВКС: „Независимо от констатираните действия, насочени към
осигуряване на благоприятни за страните показания на основните свидетели,
касационната инстанция прецени, че същите не могат да бъдат изключени от
доказателствената маса и трябва да бъдат ценени. При преценката им
правилно са били кредитирани, тези от досъдебното производство, тъй като
именно те кореспондират в по- голяма степен с останалите доказателствени
източници. “ -Решение № 268 от 16.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 666/2013 г.,
III н. о., НК.
Прокурорът се е позовал и на конкретни доказателства, които
установяват участието на подсъдимия Г.Г. в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, а именно:
1. Разпит на св.К. З., разпитан в хода на досъдебното производство пред
съдия, т.3, стр.33-37 - описва действия на обв.Г.Г. по отношение на лице,
което нарича "М.";
2. В т.3 , стр.40 – извършено процесуално- следствено действие-
разпознаване на подс. обв.Г.Г. в присъствието на поемни лица- св.С. К. и Г. Р.;
3. В т.3 , стр. 110 разпит на свидетеля Д. Щ. пред съдия, който протокол
за разпит е приобщен по надлежния ред.
4. Извършеното процесуално- следствено действие разпознаване при
което св.Д. Щ. разпознава обв.Г.Г. - т.3 , стр. 125 от ДП, в присъствието на
поемни лица -С. А. и И. С.;
5. В т.3 , стр. 132 и 135- разпит на св.Т. Щ..
6. В т.3 , стр. 140 - Извършеното процесуално- следствено действие
разпознаване при което св.Т. Щ. разпознава подсъдимия Г.Г., като едно от
лицата, които са били при изнудването, в присъствието на поемни лица С. А.
и И. С..
7. Извършеното процесуално- следствено действие разпознаване при
което св.Свидетелката Х. С. разпознава подс. Г. - том.3 , стр. 204 в
присъствието на поемни лица С. Д. и Н. Х.;
8. Протокол за разпит на св. Т. Б.- т.3 , стр. 103 от ДП, разпитан пред
съдия по реда на чл. 223 от НПК, прочетен и приобщен по надлежния ред към
доказателствата.
7
9. ВДС по повод експлоатацията на СРС- исканията по чл.214 , по
чл.253 и по чл.255 от НК от ОС- Я..
10.Протокол за разпит на св. М. М. - т.4 , стр.75 до 84 от ДП, разпитан
по реда на чл.223 от НПК - разпит пред съдия. Разпитан в хода на съдебно-
наказателното производство- протокол от 27.03.2018г./.
Според прокурора неправилната оценка на гореизброените
доказателства налични в досъдебното и съдебното производство е довела до
неправилна - незаконосъобразна присъда с оправдателен диспозитив,
постановена в нарушения на материалния и процесуалния закон. Прокурорът
изразява становище, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и не
са налице неизяснени фактически обстоятелства и не се налага събиране на
нови доказателства от въззивната съдебна инстанция.
Прокурорът прави искане до Апелативния специализиран наказателен
съд за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с
която да бъдат признати за виновни подсъдимите Р., К. и Г. за извършени
престъпления по повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени наказания
по вид и в размера, поискан от представителя на Специализираната
прокуратура в хода на съдебните прения.
Прокурорът от Апелативната специализирана прокуратура (АСП) в
съдебно заседание поддържа протеста на прокурора от Специализираната
прокуратура. Намира присъдата на СНС от 29.11.2019 година, постановена по
НОХД № 1090 по описа на същия съд за 2014 г. - 15 състав за немотивирана.
Прави искане същата да бъде отменена и да бъде поставена нова присъда, с
която подсъдимите И.Р., Д.К. и Г.Г. да бъдат признати за виновни, като им
бъдат наложени наказания за всяко едно от престъпленията, за които им е
повдигнато обвинение, към предвидения в закона минимум поради
прекомерната продължителност на наказателното производство и липсата на
последващите престъпни прояви от тримата подсъдими.
Срещу така постановената присъда не са постъпили въззивни жалби.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. – адв. И. изразява
становище, че постановената от СНС присъда е обоснована, правилна,
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Доразвива своите
съображения, като излага твърдения, че липсват доказателства, от който да се
обоснове извод, подзащитният му Р. да е участник в организирана престъпна
група и да е причастен към повдигнатите му обвинения. На това основание
прави искане протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен и
присъдата на СНС да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Д.К. – адв. А. в съдебното заседание пред
въззивната инстанция моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, а депозираният срещу нея протест да бъде отхвърлен. Излага
доводи, че липсват доказателства, обосноваващи участието на подзащитния
му К. в повдигнатите му обвинения.
Адв. А., в качеството й на защитник на подсъдимия Г.Г., в съдебното
заседание, проведено пред настоящия съдебен състав, прави искане
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Изтъква доводи, че
8
същата е правилна, законосъобразна и постановена при спазване на
процесуалните правила.
Подсъдимите И.Р., Д.А. и Г.Г. се възползват от правото си на последната
дума и поотделно молят да бъде потвърдена оправдателната присъда,
постановена от СНС.
Апелативният специализиран наказателен съд, проверявайки
законосъобразността и правилността на атакуваната присъда, съобразно с
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и с оглед становищата на страните, намира депозирания
протест за неоснователен. Въззивният съдебен състав намира, че
анализираната в мотивите на присъдата фактическа обстановка, в която са
описани установените факти, извършените процесуално-следствени действия
на досъдебното производство, заключенията на назначените и приети съдебни
експертизи, съдържат верни обстоятелства и установяващият ги
доказателствен материал е действително еднопосочен и непротиворечив.
Първоинстанционният съдебен акт относно неговата фактологична част е в
пълна корелация не само със събраните и проверени доказателствени
източници, представени от органите на досъдебното производство, но и на
положените усилия на СНС да събере нови доказателства от съществено
значение за решаване на делото. В този аспект, следва да се посочи, че
първоинстанционният съд е посочил в мотивите си фактическа обстановка,
базирайки се на доказателствени източници, които е обсъдил в цялост и е
извел правилни и законосъобразни правни изводи.
В хода на въззивното съдебно производство съдът не намери, че е
налице необходимост от приобщаването на нови доказателствени
материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради
което и въззивният състав не намира и основания да преразглежда и да
внася корекции в правилно изяснената от първостепенния съд
фактология. За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела
прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно
значими обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията,
времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимите и е
дала отговор дали тези деяния съставляват престъпления или не и най- вече
дали тези деяния са извършени от подсъдимите. По предвидения в НПК ред
са били събрани множество гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на разпитаните по делото
свидетели, заключението на съдебните експертизи, писмени доказателства
и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред, които са били
обсъдени внимателно и задълбочено.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на
доказателствената съвкупност АСНС прие за установено от фактическа
страна, следното:
Друг съдебен състав на СНС с протоколно определение от 20.03.2015
година по същото НОХД №1090/2014 година по описа на СНС е одобрил
споразумение за прекратяване на наказателно производство с което:
9
1. Лицето и свидетел по настоящето дело К. Г. Ж. е признат за виновен
за престъпления по чл. 321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 пр.2 от НК; по чл.213а, ал.2
т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК; по чл.214 ал.2 т.1
вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 пр.2, т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2
и ал.3 вр. ал.1 от НК; чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.2 и т.9 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК; по чл.199 ал.1 т.5 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.143 ал.2 вр. ал.1 пр.1 и пр.3 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК и с което споразумение му е определено общо
наказание 4 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ и е присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди лева.
2. Лицето и свидетел по настоящето дело Р. Г. В. е признат за виновен за
престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 и т.5
вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр.
ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 пр.2, т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и
ал.4 вр. ал.1 от НК и с което споразумение му е определено общо наказание 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и е присъединено наказанието
„глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди лева.
3. Лицето и свидетел по настоящето дело Н. Д. И. е признат за виновен
за престъпления по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.3 т.7 вр.
ал.2 т.4 пр.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по
чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.7 вр. ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.199 ал.1 т.4 и
т.5 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А
от НК; по чл.143 ал.2 вр. ал.1 пр. 1-во и 3-то вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК; по чл.157 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което
споразумение му е определено общо наказание 4 години и 10 месеца
„лишаване от свобода“ и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 7
/седем/ хиляди лева.
4. Лицето и свидетел по настоящето дело Г. В. Е. е признат за виновен за
престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 пр.2 и
т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а
ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.195
ал.1 т.3 пр. 1, т.4 пр.2 и т.9 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по
чл.199 ал.1 т.5 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;
по чл.143 ал.2 вр. ал.1 пр. 1-во и 3-то вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК; по чл.157 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което споразумение
му е определено общо наказание 4 години и 8 месеца „лишаване от свобода“
и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди лева.
5. Лицето и свидетел по настоящето дело Д. А. А. е признат за виновен
за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 пр.2
и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213
а ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.199
ал.1 т.5 пр.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; по
чл.143 ал.2 вр. ал.1 пр. 1-во и 3-то вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и
с което споразумение му е определено общо наказание 2 години „лишаване от
свобода“ и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди
10
лева.
6. Лицето и свидетел по настоящето дело М. А. К. е признат за виновен
за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 пр.2
и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а
ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което
споразумение му е определено общо наказание 2 години „лишаване от
свобода“ и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди
лева.
7. Лицето и свидетел по настоящето дело Т. Д. А. е признат за виновен
за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 пр.2
и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а
ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което
споразумение му е определено общо наказание 2 години и 10 месеца
„лишаване от свобода“ и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4
/четири/ хиляди лева.
8. Лицето и свидетел по настоящето дело А. П. П. е признат за виновен
за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.213а ал.2 т.4 пр.2
и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а
ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което
споразумение му е определено общо наказание 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“ и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4
/четири/ хиляди лева.
9. Лицето и свидетел по настоящето дело Г. П. С. е признат за виновен за
престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл.195 ал.1 т.3 пр. 1-
во, т.4 пр. 2-ро и т.9 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което
споразумение му е определено общо наказание 1 година „лишаване от
свобода“, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
10. Лицето и свидетел по настоящето дело С. С. Т. е признат за виновен
за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което определение му е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1година и 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3/три/ години, както и наказание „глоба“ в размер на 4
/четири/ хиляди лева.
11. Лицето и свидетел по настоящето дело М. В. С. е признат за виновен
за престъпление по чл.213а ал.2 т.4 пр.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от
НК; по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.3 пр.1, т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което споразумение му е определено общо
наказание 1 година и 10 месеца „лишаване от свобода“ и е присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 4 /четири/ хиляди лева.
12. Лицето и свидетел по настоящето дело Р. Ж. Ж. е признат за виновен
за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр. 1-во, т.4 пр. 2-ро и т.9 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и с което определение му е наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от 8 /осем месеца/.
11
Подсъдимият И. Р. Р. е роден на **.**.**** г. в гр.Я., български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. А. К. е роден на **.**.**** г. в гр.Я. , български
гражданин, женен, осъждан, със средно образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Г. Г. Г. е роден на **.**.**** г. в гр.Я., български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********.
Търговското дружество „К.“ ООД осъществявало търговска дейност в
периода от началото на 2012 г. до края на 2013 г. За седалище и адрес на
управление бил определен адрес: гр. Я., ул. "И.", №*. За управител на
дружеството бил вписан Е. П.. Основната дейност на посоченото юридическо
лице била по предоставяне на кредити на физически лица срещу лихва.
Средствата за това не били привлечени чрез публичното набиране на
депозити. Дружеството било вписано в Регистър на финансовите институции,
съгласно изискванията на законодателството за осъществяването на
посочената дейност. Това станало на 01.10.2009 г. „К.“ ООД осъществявало
дейността си на територията на областите Я., Б., С. и Х. като в различни
населени места в тези области били създадени и поддържани офиси, в които
назначените към дружеството служители изпълнявали своите трудови
задължения. В гр. Я. офисът на фирмата бил ситуиран на адрес ул."Г. Д.", №*.
В периода от 2012-2013 г. св. К. Ж. бил назначен на длъжност „офис-
куриер“ в клона в гр. Я.. По същество обаче К. Ж. осъществявал ръководство
и управление върху дейността на дружеството. От събрания и проверен от
първата инстанция доказателствен материал се установява по несъмнен
начин, че св. К. Ж. еднолично вземал решенията за дейността на дружеството,
включително откриване и закриване на офиси, назначаване и освобождаване
на служителите. Координирал и надзиравал действията на тези служители,
осъществявал непосредствен контрол върху същинската дейност по отпускане
на кредити на различните лица, като определял условията по тези кредити,
разрешавал тяхното отпускане, както и контрола по изпълнението им, най-
вече от страна на кредитополучателите. По отношение на св. К. Ж. била
учредена представителна власт от управителя на търговското дружество чрез
издаване на нарочно пълномощно. Тази своя дейност К. Ж. осъществявал в
офиса на фирмата. По същото това време, наред с К. Ж., в офиса в Я.
работели и подсъдимият И.Р. на длъжност „касиер-счетоводител“, както и Н.
В. и свидетелката В. В.. Последните две осъществявали трудовата си дейност
като касиери. Св.К. Ж. определял реда за получаване на кредитите, при които
кандидатстващите за кредит лица се явявали лично в офиса на фирмата,
предоставяли документ за самоличност, обичайно на подсъдимия Р., който
извършвал съответна проверка за „кредитната история“ на кандидатстващия,
чрез специален софтуер и уведомявал св. К. Ж. за установеното при тази
проверка. К. Ж. вземал решение дали да бъде сключен договор за кредит с
конкретно физическо лице. При такова решение същият определял
едностранно и същественото съдържание на договора – размер на паричната
сума, лихва, обезпечение и пр. След това техническото изпълнение на
указанията на Ж. било осъществявано от подсъдимия Р. съвместно със св. Н.
и В. В.. Същите оформяли необходимите за предоставяне за паричната сума
12
документи като предоставяли договора за кредит на Ж., както и на
кредитополучателя за неговото подписване. Фактическото предаване на
паричните средства се осъществявало от Ж., а при негово отсъствие – от
подсъдимия Р.. Служителите в процесния офис разяснявали на клиентите на
дружеството по какъв начин могат да погасяват задълженията си по вече
подписания договор. В процесното търговско дружество била установена и
несъответна с нормативната уредба практика, лицата, които били със занижен
социален статус, при тяхно съгласие, да предоставят във фактическото
владение на съответния служител на дружеството, издадена от кредитна
институция дебитна карта. Тази порочна практика целяла неправомерни
удръжки на вноските по съответния кредит лично от служителите. Такива
практики били установени и в другите офиси на юридическото лице.
Дружеството разполагало и с множество назначени лица на длъжност офис –
куриер като формално тяхната трудова функция се изразявала в обработване
и доставка на кореспонденцията. Тези лица формално били одобрявани лично
от св. К. Ж. като наред с това същият давал и указания за изпълняването на
техните задължения. Лично отчитали резултата от работата си на Ж..
Въпросните лица получавали от съответния офис на дружеството подробен
списък с имена и адреси на кредитополучатели, които били изпаднали в
забава, както и уведомителни писма, адресирани до тях, в които се
констатирало тяхното неизпълнение на съответното парично задължение. Те
следвало да посетят длъжниците и лично да връчат процесните писма, в
които на същите било указвано, че следва незабавно да заплатят паричните
задължения, които били изискуеми. При въпросните посещения част от
длъжниците заплащали паричните си задължения незабавно на „куриера“,
като в тези случаи съответният служител на дружеството ги предавал в офиса
на дружеството на касиер, за да отрази плащането в счетоводната система. Не
всички длъжници обаче разполагали с парични средства, за което
уведомявали служителите на дружеството, че не могат да заплатят вноската
си. Обикновено причината била, че се намират във финансово затруднение, с
оглед, на което искали удължаване на срока за изплащането им. Тъй като
кредитите били необезпечени, това водело до намаляване на възвръщаемостта
на отпуснатите собствени средства на дружеството, което рефлектирало по
негативен начин върху имуществото на дружеството. Това е била и причината
св. К. Ж. да не се съгласявал да се определят по-дълги срокове за плащане на
паричните суми като изисквал от служителите на дружеството, посещаващи
длъжниците, по-настоятелен и твърд подход. По негово разбиране това
следвало да бъде незабавното заплащане на паричните суми при срещите с
длъжниците, които следвало да осъществяват при необходимост и принуда по
отношение на тях.
Правилно първата инстанция, подлагайки на внимателна проверка
всички доказателства, съобразно изискването на чл. 107, ал. 5 НПК, е
изложила и подробната фактическа деятелност на съответните служители на
дружеството във връзка с указания метод от страна на св. Ж.. В тази връзка
настоящият въззивен състав не намира за необходимо да ги преповтаря, тъй
като в този аспект изцяло се солидаризира с фактическите проявления на
13
тяхната деятелност. По този начин св.К. Ж. установил и териториално
разпределение в описаните от първата инстанция действия на служителите на
дружеството. Именно Ж. посочвал кои лица да бъдат включвани в
съответните екипи и кои длъжници да посетят. Наред с това давал и указания
за сумата, която трябва да съберат от длъжниците. Същият поддържал и
телефонни контакти с тези екипи, за да им даде конкретни нареждания
относно принудителните действия, съобразно спецификата на всеки
конкретен случай.
В периода от началото на 2012 г. до 16.12.2013 г. тази контролирана от
св. Ж. дейност, при която от множество различни лица, чрез използване на
физическа сила и психическо въздействие, били принудително събирани
парични средства, определяни като дължими по договори за кредит или от
такива лица били отнемани движими вещи, без тяхното съгласие, участвали
лицата св. Р. В., св. Н.И., Г. Е., св.Д. А., св.М. К., св.Д. Т., св.Т. А., св. А. П.,
св. Г. С., св. Р. Ж., св. М. С., св. С. Т.. Св.К. Ж. осъществявал постоянен
контакт със свидетелите Г. Е., Н.И., Д. А. и Р. В., които посещавали офиса на
дружеството в Я.. Там получавали списъци с длъжниците, които трябвало да
посетят и от които да съберат „принудително“ указана им от К. Ж. парична
сума. На тези лица Ж. възлагал посещенията на длъжници, живеещи в
населени места от областите Я. и С., като към тях и в изпълнение на
указанията на Ж. се присъединявали и свидетелите М. К., Р. Ж. и Г. С..
Задачите за оказване на непозволено давление върху длъжници от областите
Б. и Х., К. Ж. възлагал на лицата – свидетелите Т. А., А. П., М. С. и С. Т..
Комуникация при непосредственото изпълнение на задачите К. Ж. поддържал
основно тримата свидетели Г. Е., Р. В. и Т. А., които го уведомявали за
извършените от тях действия и за събраните от тези действия пари. Така
получените от длъжниците парични средства били предавани от лицата в
съответните офиси на фирмата, най-често в гр. Я. и лично на К. Ж.. В рамките
на горния период като „офис куриер“ в „К.“ ООД бил назначен и работел и
подсъдимият Г.Г., който по нареждане на К. Ж. понякога също бил включван
в „екипите“ за посещения на длъжници в района на област Я., като
обикновено управлявал служебните автомобили и придружавал Г. Е., Н.И. и
Д. А., които изпълнявали конкретните задачи, поставени от Ж.. Подсъдимият
Д.К. също работел в „К.“ ООД, като след 2010 г., неговите задължения били
обособени, като технически сътрудник във връзка със служебните
автомобили на фирмата. Така в периода от началото на 2012г. до 16.12.2013 г.
подс. К. осъществявал дейност по регистрация, оборудване, поддръжка и
ремонти на множеството автомобили, притежавани от „К.“ ООД и ползвани
от нейните служители за осъществяване на дейността й.
Правилно първоинстанционният съд е извел и фактическите изводи, че
на неустановена дата през м. септември 2012 г. свидетелката К. К. посетила
офиса на дружеството в град Я.. Същата заявила, че не разполага с парични
средства да заплати изискуемата вноска по кредита. Това била причината,
както правилно отбелязва първата инстанция, Ж. да й отговори със заплаха за
физическа саморазправа. След това същата напуснала офиса на дружеството,
изплашена от заявеното от Ж. намерение, че ще я посети в дома й, и се
14
прибрала в дома си в с. В.. В изпълнение на заканата, свидетелката била
посетена от лицата Г. Е., Р. Ж., С. и З.. Същите не намерили К. в дома й, тъй
като същата се скрила в дома на свои съседи. Това била причината
посочените лица от мъжки пол да отнемат телевизор „Ел Джи“, метална
поставка за телевизор, готварска печка „Нео“, спалня, матрак, четирикрилен
гардероб, 2 броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало и скрин, както и
входната врата на къщата, която била двукрила алуминиева врата, която св. З.
извадил от стената с помощта на кирка. Всички тези взети вещи, съобразно
заключението на съдебната оценителна експертиза, възлизали на обща
стойност 600 лева.
Въззивният съд намира, че правилно първата инстанция, основавайки се
на събрания и проверен доказателствен материал, е приела, че на
неустановена дата през месец декември 2012 г. К. Ж. разпоредил на лицата Г.
Е. и Н.И. да отидат в с. Л., общ. С. и да вземат от свидетелите Т. и Д. Щ.и
сумата от 150 лева., която представлявала дължима вноска по кредит на тяхна
племенница. В изпълнение на това указание двамата посетили дома на
свидетелите Щ. в с. Л.. Там трите лица се срещнали със свидетелите Т. и Д.
Щ.и и поискали от тях да им дадат 150 лева, тъй като тяхната племенница не
си била платила вноската, и поискали да им предоставят 150 лева. Последните
отказали. По отношение на същите били употребени заплахи, които ги
мотивирали да намерят начин да заплатят исканата сума. Така св. Щ. се
съгласила и заедно с трите лица отишла в гр. С., откъдето взела кредит в
размер на 300 лв. и им го предала. Те не били достатъчно, което наложило да
се продаде собствена каруца с конски впряг и притежаваното от нея сено на
обща стойност 200 лв. След това Г. Е. настоял пред св. Щ. да му даде и пари
за бензин. Св. Щ., уплашена от случващото се, дала на Г. Е. още 22 лева,
които имала, след което трите лица си тръгнали със служебния автомобил.
Безспорно се установява също така, че в периода от 2009 г. до края на
2013 г., свидетелят С. Й. Й. многократно посещавал офиса на фирмата
„К.“ООД в Я., откъдето получавал различни парични суми като кредит. Св. С.
Й., поради коректността си към дружеството, установил трайни отношения с
К. Ж., който му давал кредитите. Поради честите си посещения в офиса на
дружеството, св. Й. се запознал и с другите служители на фирмата,
включително и с подсъдимия Д.К.. Й. получавал кредити и ги връщал лично
само на Ж.. Ж. изисквал от Й. да го уведомява какви вещи ще закупува с
парите от отпуснатия кредит. Ж. наложил волята си над Й., че закупените
вещи с парите, получени от кредит не стават негови, докато не изплати
окончателно задължението си, респективно Й. не можел свободно да се
разпорежда с тях. На 20.08.2013 г. С. Й. посетил офиса на фирмата в Я., за да
внесе вноска по кредит. Докато Й. разговарял с К. Ж., до тях се приближил Г.
Е., който видял подаващия се от джоба на свидетеля заложен билет, който му
бил издаден от заложна къща, в която св. Й. бил оставил в залог своя движима
вещ, закупена с парите от отпуснатия му от фирма „К.“ ООД кредит. Св. Е.
издърпал заложния билет от джоба на св.Й. и го показал на св. К. Ж..
Последният се ядосал, че Й. залага вещ, закупена с пари, които той му е
отпуснал като кредит, и започнал да нанася удари с ръце и крака по лицето и
15
тялото на св. Й.. Заплашил св. Й. с жестоки изтезания и му казал, че трябва
незабавно да му даде всичките си движими вещи, които бил закупил с
отпуснатите му кредити, за да бъдат продадени на други лица. Веднага след
това К. Ж. разпоредил на Г. Е. да вземе св. С. Й. и заедно с него и други от
„офис - куриерите“ да отидат със служебен автомобил в дома на С. Й. и да
вземат намиращите се там движими вещи. В изпълнение на тези указания
св.Г. Е. извикал лицата Д. А. и Н.И. и заедно със св. С. Й. отишли със
служебен автомобил, тип „пикап“ до дома на свидетеля в с. Б.. Докато
пътували към селото Г. Е. отправял към С. Й. заплахи за „запалване на
краката“ и за „изтръгване на нокти“. От дома на св. Й. посочените лица взели
бойлер „Теси“, готварска печка, пералня „Роса“, микровълнова фурна,
телевизор „Нео“, усилвател, преносим компютър „Леново“, чаршафи и
кафемашина „Сайко“, които възлизали на обща стойност 1430 лева. Взели и
намиращи се в дома на свидетеля неустановени негови и на неговия баща
дрехи, които също натоварили в автомобила. След това трите лица качили в
служебния автомобил и св. Й. и заедно с взетите вещи отпътували от с. Б. към
гр. Я.. След като напуснали селото, на неустановено място по пътя към гр. Я.
лицата спрели автомобила и разтоварили взетите от свидетеля негови и на
неговия баща дрехи до пътното платно и ги полели със запалителна течност,
след което Г. Е. принудил, чрез отправяне на заплахи, С. Й. да ги запали. След
това Г. Е., Д. А. и Н.И., заедно със С. Й. отишли в Я., където в офиса на
фирмата разтоварили взетите вещи, които били описани от К. Ж. в тетрадка.
Ж. казал на Г. Е. да се върнат в дома на св. С. Й. и да му докарат и други
негови вещи, за да бъдат продадени на други лица. В изпълнение на това, Г.
Е., Д. А., Н.И. и св. С. Й. отишли отново до дома му в с. Б., откъдето взели и
натоварили в автомобила хладилник „Нео“, стол, 2 броя табуретки, еднокрила
алуминиева входна врата, 2 броя вентилатори, които вещи възлизали на обща
стойност 826 лева. След това Е., А., И. и св. С. Й. отпътували с автомобила и
взетите вещи към гр. Я.. При пристигането им в гр. Я. отишли с автомобила
до жилището на Г. Е., в което четиримата разтоварили взетите стол и 2 броя
табуретки. След това, намирайки се още в апартамента, св. Г. Е. с машинка за
подстригване остригал косата и веждите на свидетеля С. Й., след което го
принудил да си лакира ноктите на ръцете и краката, да гримира лицето си и
да се облече в рокля. След като направили това четиримата отишли до
„пикапа“, като Е., А. и И. се качили в кабината му, а св. С. Й. по тяхно
указание се качил на каросерията му. Пак по указание на тримата, св. С. Й.
бил принуден да пее песни, докато автомобила се движел по улиците на града
и пристигне пред офиса на фирмата на кооперативния пазар. Там вещите,
взети от свидетеля били разтоварени и описани от К. Ж., а св. Г. Е. снимал
свидетеля С. Й. с мобилния си телефон. След това по указание на К. Ж.,
лицата Г. Е., Д. А. и Н.И., както и св. С. Й. отишли за трети път до дома на св.
Й. като този път заедно с тях там отишли и други неустановени лица, които
пътували с камион. При това трето посещение от дома Й. били взети и
натоварени в камиона легло с матрак и бюро за компютър, след което всички
лица, включително и Й. заедно с взетите вещи отпътували към гр. Я., където
взетите вещи били предадени на К. Ж..
16
По отношение на изведения от първостепенния съдебен състав
доказателствен анализ прави впечатление, че същият е изключително
задълбочен и се характеризира с необходимата прецизност и задълбоченост.
В тази връзка фактическите констатации на съда почиват на гласните
доказателствени източници, а именно, показанията на свидетелите А. К., А. З.,
А. Д., Б. Д., Б. Г., Б. Б., Б. Ж., Б. Б., Б. Н., В. В., В. З., В. Х., В. М., В. Л., Г. И.,
Г. Н., Г. Ш., Д. Й., Д. М., Д. Щ., Д. П., З. А., З. Й., З. Н., И. С., И. В., И. П., И.
Н., Й. Т., Й. Р., К. К., К. Я.,К. К., К. Х., К. Х., Л. Р., М. М., М. Х., М. К., М.
И.,М. М., Н. М., Н. Ж., Н. Й., Н. Н., Н. Н., Н. Ж., Н. И. И., П. В., П. П., П. С.,
Р. А., С. Д., С. Й. Й., С. Г., С. М., С. Т., С. Д., С.К.Й., С. Й., Т. Щ., Т. Б., Т. Я.,
Т. Г., Т. П., Х. С., Х. А., Ц. Г., Ц. Д., Ю.И., Ю. Ю., Я. Х. И., Я. И. и Я. А. И., от
показанията на допуснатите и разпитани в хода на съдебното следствие в
качеството на свидетели К. Ж., Г. С., Н. Д. ИВ., Т. А., А. П., М. С., Р. Ж., Г. Е.,
Р. В., М. К., Д. А., С. Т., С. А., П. К., Д. Н., Т. П., Н. С. Т., Н. С., Д. В., И. Г., Т.
Н..
Правилно първата инстанция не е игнорирала изявленията на
подсъдимите лица Р., К. и Г. като правилно ги е ценила като редовно, годно
устно доказателствено средство по смисъла на чл. 115 НПК. В тази връзка
обясненията на подсъдимите Р. и К., дадени от тях в хода на съдебното
следствие, частично обясненията на подсъдимия Г., дадени от него в хода на
съдебното следствие и обясненията му, дадени пред разследващ орган на ДП
и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2; вр. ал. 1, т. 3 НПК следва да бъдат
оценени като истинни и съответни, тъй като изцяло са в унисон с останалия
събран и проверен доказателствен материал.
На следващо място, настоящата въззивна инстанция намира, че
първостепенният съдебен състав е подложил на внимателен и задълбочен
доказателствен анализ и свидетелските показания, които е събрал и проверил
лично, включително и приобщените чрез прочитането им по процесуалния
ред на чл. 281 НПК. Прави впечатление, че първостепенният съд съвсем
прецизно и в детайли е изпълнил стандарта на чл. 107, ал. 5 НПК, като е
подложил на внимателна проверка всички гласни доказателствени средства,
като подробно е посочил на кои се доверява и могат да бъдат определени като
истинни и кои отхвърля и определя като ненадеждни. Въззивната инстанция
изцяло споделя този подход и анализ на контролираната инстанция,
възприема го и се солидаризира с него, поради което не намира основания да
го преповтаря пространно.
В тази връзка, въззивният съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че определя за неуместно цитираното в протеста Решение № 268 от
16.09.2013 г. – III н.о. на ВКС, доколкото върховната съдебна инстанция на
Република България е подложила на анализ аналитичната дейност на
контролираната инстанция по конкретно наказателно дело относно въпроса за
доказателствената стойност на гласните доказателствени средства по
конкретното дело, което не може да бъде съотнесено към настоящия казус.
Тук е систематичното място, на което въззивната инстанция следва да
отговори на наведените доводи от страна на представителя на
Специализираната прокуратура по отношение на използваните тайни способи
17
за доказване, а именно експлоатираните специални разузнавателни средства.
В тази връзка, не се споделят доводите, изложени в протеста на прокурора, че
веществените доказателствени средства, придобити чрез използването на
специални разузнавателни средства са изключени от доказателствената
съвкупност неправилно и в нарушение на НПК. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че при използването на специалните
разузнавателни средства са допуснати множество нарушения на ЗСРС и НПК.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите, направени от
първата инстанция относно доказателствената стойност на използваните
секретни способи за доказване. Действително от секретните материали се
установява, че използването на СРС спрямо К. Г. Ж., в периода от 24.09.2012
г. до 22.03.2013 г., е било поискано от компетентен орган по реда на чл. 13,
ал. 1, т. 1 ЗСРС. Съответните разрешения са били дадени от председателя на
ОС – Я.. От същите доказателствени искания се установява също и
обстоятелството, че СРС са били поискани, разрешени и експлоатирани от
компетентните органи единствено с оглед предполагаемото осъществяване на
престъпление по чл. 255 НК, посочено в исканията. В тази връзка
обстоятелството, че тези СРС са били експлоатирани за разкриване на
твърдяно престъпление с конкретна правна квалификация, която не е от
категорията на посочените в чл.3,ал.1 ЗСРС/ и в чл. 172, ал. 2 НПК/ и не
обосновава използването на СРС, прави дадените от председателя на ОС-гр.
Я. разрешения за използване на тези СРС незаконосъобразни, тъй като са
издадени в нарушение на императивната разпоредба на цитираната законова
разпоредба. Това процесуално нарушение освен, че е съществено е и
неотстранимо по своя характер поради невъзможността да бъде повторно
законосъобразно извършено, но и не могат да се приобщят към годния
доказателствен материал, служещ за изграждане от страна на съда на правни
изводи.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал става ясно,
че е допуснато нарушение и разпоредбата на чл.21,ал.2,т.3 ЗСРС, тъй като
експлоатирането на СРС, спрямо К. Ж. е продължило и след максимално
допустимия шестмесечен срок. На 11.03.2013 г., било поискано от директора
на ОДМВР-Я. и получено от председателя на ОС-гр. Я. разрешение за
експлоатиране на СРС за престъпление по чл. 214 НК спрямо К. Г. Ж. и
спрямо същия телефонен комуникатор, които са били предмет на
шестмесечно прилагане на СРС по горните незаконосъобразни разрешения,
при това с начало 21.03.2013 г., когато всъщност изтича шестмесечният срок
на използваните СРС. Даването на разрешение след изтичането на шестте
месеца е в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 21 ,ал. 2, т. 3 ЗСРС.
Посочената норма не допуска такава възможност.
Налице е нарушение на разпоредбите, регламентиращи използването на
специални разузнавателни средства, по-конкретно на ЗСРС и НПК, и по
отношение на исканията от директора на ОДМВР- гр. Я. и Специализираната
прокуратура. От доказателствата по делото е видно, че използването на СРС
спрямо подсъдимия И.Р. (както и спрямо лицата Т. А., Д. Н., П. К.) е било
поискано от директора на ОДМВР- гр. Я., на 26.02.2013г. с рег.№ RB401030-
18
001-08/17-65 и с посочено начало за прилагане 05.03.2013 г., каквото
разрешение било издадено от председателя на ОС-гр. Я., а впоследствие
срокът на използване на СРС е бил продължен с четири месеца /от
03.05.2013г./ въз основа на съответни искане, респ. разрешение на същите
тези органи. Незаконосъобразността на тези действия се обосновава от
обстоятелството, че настоящото наказателно производство вече е било
образувано с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура
на 18.03.2013г., за престъпление по чл.321 НК, въз основа единствено на
писмо на директора на ОДМВР-Я., под рег.№ 3921/12.03.2013г., в което
писмо са били отразени и обстоятелства, идентични с тези посочени в
неговите искания за разрешения за използване на СРС/изготвени няколко дни
преди писмото му до СП/. Освен това в цитираното постановление на СП е
дадено указание до разследващите органи при ОДМВР-гр. Я. за „прилагане
на СРС“, което указание не е било изпълнено, тъй като единствения орган
компетентен да иска разрешение за прилагане на СРС по досъдебно
производство е наблюдаващият прокурор. По настоящото наказателно
производство такова мотивирано искане от наблюдаващия прокурор до
председателя на СНС за разрешение за използване на СРС, въпреки
нарочните указания в постановлението за образуване, не е било отправяно.
Вместо това подс.Р., а и другите лица, продължили да бъдат контролирани,
чрез поисканите от директора на ОДМВР-гр.Я. и разрешени от председателя
на ОС- Я., тайни способи, въпреки че за същата тази престъпна деятелност, в
която са били подозирани, вече имало образувано и водено досъдебно
производство, при това инициирано от писмото на същия директор на
ОДМВР-гр. Я., който поискал използването на СРС и по чието уведомление
са били изготвени и процесните ВДС. Изготвените, въз основа на данните от
тези СРС, веществени доказателствени средства са били приобщени към
материалите по настоящото наказателно производство, на основание
чл.177,ал.3 НПК, чрез издаване на съответния процесуален акт -
постановление на прокурор от СП, издадено на 26.03.2014г., като в самото
това постановление изрично е отбелязано твърдението на прокурора, че тези
ВДС „са били изготвени в хода на разследването“, което изречение е и
единствената обосновка за относимостта на ВДС към предмета на това
наказателно производство.
От този доказателствен анализ е видно, че не са спазени изискванията
на разпоредбите на чл.173,ал.1 и чл.174,ал.3 НПК/както и в чл.13,ал.2 и
чл.15,ал.1 ЗСРС/, определящи компетентните органи, които могат да поискат
и които са компетентни да разрешат използване на СРС. Правилно първата
инстанция е заключила, че това са наблюдаващият прокурор при СП и
председателя на СНС, а не директора на ОДМВР-Я. и председателя на ОС- Я..
С посочените процесуални действия са допуснати процесуални нарушения от
категорията на неотстранимите, чиято последица е невъзможността да бъдат
използвани като годен доказателствен източник, получените чрез секретните
способи информационни носители.
Наред с гореизложеното, според въззивният състав, оснавотелни са и
възраженията на защитата, че съдържанието на ВДС по никакъв начин не
19
допринася и същите не са в подкрепа на обвинителната теза дори и като
незаконни такива.
В подкрепа на установената фактическа обстановка от настоящия
въззивен състав е и писменият доказателствен материал, който се състои от
справки, фирмени документи, кредитни досиета, пълномощни, договори за
кредит.
В този смисъл правилно са възприети от първата инстанция в
изградената фактическа обстановка и протоколите за претърсване и
изземване, протоколите за доброволно предаване, протоколи за оглед на
веществени доказателства, в едно с изготвените с тях веществени
доказателствени средства, представляващи фотоснимки. В този аспект са и
веществените доказателства, а именно мобилни телефони, пари, ножове,
палки, дебитни карти, фотоапарати, флашпамети и тефтери.
По отношение на доказателствената стойност на протоколите за
разпознаване, настоящият въззивен състав намира, че контролираната
инстанция е стигнала до правилни изводи. Съвсем правилно е отчела, че
тяхното извършване е в нарушение на процесуалния ред на чл. 171, ал. 1, ал. 4
– 7 НПК. Въззивната инстанция се солидализира с доводите на първата
инстанция, предвид, заявеното от разпитаните в хода на съдебното следствие
поемни лица.
Правилно и законосъобразно СНС е изключил от доказателствената
маса извършените в хода на досъдебното производство в с.В. от свидетелите
К. К., А. К., Х. А. и Я. Х. И. разпознавания по снимки на подсъдимия
Д.К.,както и на лицата Р. Ж.,Г. Е. и Г. С., както и извършените от свидетелите
С. Й. Й. и Д. Й., в гр.Я., разпознавания по снимки на подсъдимия Д.К. и на Г.
Е., отчитайки тяхното извършване в нарушение на процесуалния ред на
чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Процесуално- следствените действия- разпознавания са извършени в
нарушение на правила на НПК, имайки се предвид заявеното от разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели Т. П., Н. Т., Н. С., Д. В., И. Г. и Т. Н.,
посочени за присъствали при извършването им в качеството си на поемни
лица. От показанията на свидетелите Т. П., Н. Т., Н. С. и Д. В. се установява,
че никой от тях не е присъствал непосредствено при извършване на
съответните разпознавания, не е възприел начина на извършване на тези
действия и изявленията на съответните лица, извършващи разпознаванията,
но са подписали протоколите, за да окажат съдействие на полицията. Наред с
това от техните показания се установява и обстоятелството, че при
извършване на част от тези действия, които са били осъществени на
обществени /общодостъпни/ места- на улицата или на лозе до или в
полицейски автомобил, са присъствали и други лица, които са взели
отношение относно предмета на действието, подпомагайки разпознаващия, но
тяхното участие и изявления не са били отразени в съставените протоколи за
разпознаване.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд се е доверил на
заявеното от свидетелите, тъй като техните твърдения са изцяло в унисон и
20
еднопосочност с показанията на свидетелите К. К., А. К., Х. А. и Я. Х. И. ,
както и от тези на свидетелите В. М. и Г. Ш.. От показанията на свидетелите
И. Г. и Т. Н. се установява, че никой от тях не е присъствал при извършване
на съответните разпознавания, на 17.12.2013г. в сградата на полицията в
гр.Я., не е възприел начина на извършване на тези действия и изявленията на
съответните лица, който е протоколирано, че са участници /С. и Д. Й./,
извършващи разпознаванията, но са подписали протоколите по необясними и
за самите тях причини. Тези твърдения на двамата свидетели са в унисон и с
твърденията на свидетелката Д. Й., пред съда, че при извършваното от нея
разпознаване по снимки не са присъствали други лица, освен нея и полицая,
като не е сигурна единствено за присъствието и на сина си св.С. Й..
Правилно изаконосъобразно СНС е кредитирал депозираните
заключения на вещите лица по назначените и изготвени съдебни експертизи,
тъй като те са в пълен синхрон с процесуалните стандарти на чл. 144 и сл.
НПК.
При внимателна проверка на аналитичната дейност на първостепенния
съдебен състав може да бъде направен обоснован извод, че същият в пълно
съответствие с процесуалния стандарт на чл. 14 от НПК, правилно е извел
фактическите си констатации. Не са установени превратни тълкувания или
оценка на доказателствените източници, с оглед на което, доводите на
прокурора, че първоинстанционният съд избирателно е приел тезата, че подс.
Р. действително изпълнява подобна длъжност като не бил участвал в
престъпната дейност на ОПГ, не могат да бъдат споделени от настоящия
съдебен състав.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя направения от първата
инстанция извод, че от събрания в хода на досъдебното производство и в
рамките на съдебния процес доказателствен материал, не може да се обоснове
несъмнен извод за вината на подсъдимия И.Р. по повдигнатото му обвинение.
На първо място, не се доказва участието на подсъдимия Р. в
осъществяването на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2
НК.
Първоинстанционният съд мотивирано, обсъждайки всички обективни
елементи на деянието по чл. 321 от НК и уповавайки се на събраните по
делото доказателства, е изнесъл в съдебния си акт аргументи и съждения
защо е счел, че повдигнатото на подс. И.Р., обвинения за участие в ОПГ е
недоказано.
Аргументите на СНС изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.
От правната редакция на чл. 93, т. 20 НК към момента на деянието са
изводими основните характеристики на организираната престъпна група.
На първо място това е количественият критерий относно броя на
участниците в ОПГ. Този критерий е еднозначен и липсата на указаното в
него количество лица, а именно да са поне три лица, изначално изключва тази
форма на задружна престъпна дейност. От друга страна изпълнението на
количествения критерий не води автоматично до съставомерност на
престъплението по чл. 321 НК на всяка съвместна, дори и да е престъпна,
21
проява.
Правилно първоинстанционният съд е направил правен извод, че
престъпното сдружение следва да е трайно, като съществуването на този
признак от обективна страна се установява както от времето през което е
функционирала групата, така и от трайността на връзките между отделните
нейни членове. В този смисъл е и трайната практика на Върховния
касационен съд - Решение № 581 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. №
2626/2011 г., II н. о., НК и Решение № 415 / 23.02.2012 г. по н.д. №
2161/2011г., ІІ н.о., ВКС.
На следващо място, за наличието на ОПГ е необходимо същата да е
структурирана. Структурираността се установява от наличието на
йерархичност, на разпределяне на ролите на участниците в групата, на
изготвянето на планове за действие или схеми. Според законодателя за
съществуването на ОПГ е необходимо същата да преследва специална цел,
тъй като участниците са се сдружили, за да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ повече от три години- Решение № 408 5.12.2011 г. по н. д. №
1990/2011г., ВКС, III н. о., НК, а също така членовете на организираната
престъпна група могат както обективно да уговорят, така и субективно да си
поставят за цел да извършват съучастнически вторични престъпления-
Решение № 383 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 382/2009 г. , I н. о. , НК.
Според актуалната към момента на инкриминираната деятелност
редакция на чл. 93, т.20 НК: организираната престъпна група представлява
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от 3 години. Целта – да се вършат
престъпления, които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се
явява обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В
разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни
форми на изпълнителното деяние на престъплението „организирана
престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването
на престъпна група се характеризира със съгласуване волята на три или
повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях.
Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с
неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана
престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на
групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
321 ал. 1 пр.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е.
едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в
изработването на план за действие или да дават други указания по
осъществяване на поставените цели от групата. Това е лицето или лицата,
които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще бъдат
реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното
сдружение. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2
от НК е участието в така създадената група. При тази форма на
изпълнителното деяние се касае за членуване, за обвързване във
22
взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на
поставените задачи.
От коментираните по-горе доказателства по настоящето дело не се
установяват убедителни и безпротиворечиви доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че подсъдимият И.Р. е участвал в ОПГ. Още повече,
че не са установени каквито и да е доказателства подсъдимият Р. да се е
уговорил с другите лица, свидетели в настоящето производство Р. Г. В., Н. Д.
ИВ., Г. В. Е., Д. А. А., М. А. К., Д. Д. Т., Т. Д. А., А. П. П. и Г. П. С. да
извърши съвместно с тях поне две отделни престъпления или самостоятелно
престъпленията. Липсват, каквито и да било доказателства за комуникация
между подс.Р. и останалите лица във връзка с осъществявана престъпна
дейност. Нещо повече, не са налице и доказателства, сочещи подсъдимиаят
да е изградил с лицата К. Ж., Р. Г. В., Н. Д. ИВ., Г. В. Е., Д. А. А., М. А. К., Д.
Д. Т., Т. Д. А., А. П. П. и Г. П. С. помежду си трайна, устойчива връзка,
насочена към постигането на предварително дефинирана обща цел на
престъпна група, а също да са действали и да са знаели или съзнавали
съществуването на самата престъпна група.
Правилен и обоснован е генералният извод на СНС, а именно че е
налице недоказаност по отношение главния факт по делото – участието на
подсъдимия във вмененото му деяние. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, не е възможно да бъде направен категоричен извод,
че е осъществен състава на престъпление от привлечените към наказателна
отговорност лица. Също така липсват и доказателства за съставомерните
белези на организираната престъпна група - структурираност, трайност.
От събрания и проверен в хода на производството доказателствен
материал не може да се направи извод, че действията на подсъдимия Р. са
резултат от постигнато между него и другите лица предварително съгласие и
уговорка как да бъдат осъществени, в каква последователност и по какъв
начин конкретно престъпление. Ето защо се явява неоснователно твърдението
на представителите на държавното обвинение за наличието на траен сговор
между подсъдимия Р. и останалите осъдените с одобреното споразумение
лица. Безспорно, по делото се установява познанство и взаимоотношение на
Р. с останалите лица, за които прокуратурата претендира да са участници в
ОПГ, но отвъд техните служебни, договорни и други отношения не може да
се направи извод за сговор за осъществяване на престъпни деяния, участие в
организирана престъпна група, структуриране и съглашение между
евентуалните нейни членове. Този извод се обосновава и от разпитите на
свидетелите А. К., А. З., А. Д., Б. Д., Б. Г., Б. Б., Б. Ж., В. М., Г. И., Г. Н., Г. Ш.,
Д. Й., Д. Щ., З. А., З. Н., И. Н., Й. Р., К. К., К. Я., К. К., К. Х., К. Х., Л. Р., М.
Х., М. К., Н. М., Н. Ж., П. В.,В. Х., П. П.,И. В., П. С., И. С., И. П.,З. Й.,Н. Н.,Р.
А., С. Д., С. Г., С. М., С.К.Й., Т. Щ.,С. Й., Т. Б., Т. Г., Т. П., Х. С., Н. И. И. ,Х.
А., Ц. Г., Ц. Д., Ю.И., Ю. Ю., Я. Х. И., Я. И. и Я. А. И.. От материалите по
делото е видно, че посочените свидетели са били подложени на неправомерен
натиск от страна на К. Ж. и служители на ръководеното от него дружество
или са възприели лично упражняване на насилие по отношение на други лица.
При анализа на показанията на тези свидетели еднопосочно се установява
23
обстоятелството, че никой от свидетелите не сочи за възприети от него
самостоятелни или съвместни, с други лица, действия на подс. И.Р. по
упражняване на принуда или противоправно отнемане на вещи, намиращи се
във владението на длъжници на ръководеното от Ж. дружество.
Изцяло правилен се явява и изводът на първата инстанция, че не се
доказва подсъдимият Р. да се е занимавал със събиране на задълженията по
отпуснати от процесното дружество кредити, а с дейност по отпускане на
кредити, в изпълнението, на която дейност се е ръководел от указанията на К.
Ж.. Верността на този извод се обосновава от показанията на свидетелите,
които са осъдени за участие в ОПГ К. Ж., Г. Е., Д. А., Н.И., Р. Ж., Р. В. и Г. С.,
от показанията на свидетелите В. В., Б. Б., В. Л., Н. Ж., П. К., Д. Н., от
показанията на свидетелите Й. Т., М. И., М. М., С. Т., С. Д., Т. Я., Н. Й., Н. Н.
и М. М.. Всичките тези лица работили в „К.“ ООД.
Заслужават анализ и процесуалните усилия, които
първоинстанционният съд е положил, за да установи характера на дейността,
която подсъдимият Р. е осъществявал съвместно с К. Ж. и останалите лица.
Легалният характер на тази дейност не се опровергава дори от показанията на
свидетелите М. М. и С. Й., както претендира прокурорът, изготвил протеста.
Двамата свидетели, за разлика от част от останалите свидетели, не са имали
никакви служебни взаимоотношения с подсъдимите, напротив, понесли са
определени неблагоприятни последици от тях. Дори преразказаните
впечатления за близост между Р. и Ж. не дават информация, от която да може
да се обоснове извод за техни синхронизирани противоказонни действия.
В тази връзка са и обясненията на подсъдимият Г., който макар и да
твърди, че между подсъдимия Р. и св. Ж. са съществували отношения на
доверие и че при отсъствието на св. Ж. именно подс.Р. го е замествал и е
поемал отговорност за всички важни въпроси като отпускането и събирането
на съответните дължими суми. От анализираните обяснения на подсъдимия Г.
обаче не може да се направи обоснован извод за давани от подс. Р.
нареждания за събиране на дългове, за конкретни лица, които да бъдат
посещавани и предприемането на евентуални действия спрямо тях.
По-така изложените съображения настоящият въззивен състав приема,
че правилно първоинстанционният съд е стигнал до генералния извод, наред с
недоказаността на участие в ОПГ на подс. Р. и останалите подсъдими, но и в
извършването на престъпленията, за които е в повдигнато обвинение на
подсъдимите, конкретно – чл. 143, чл. 194, чл. 198, чл. 213а и чл. 214 НК. Ето
защо, правилно и законосъобразно, предвид липсата на категорични и
небудещи съмнения доказателства, първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимия И.Р. по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл. 321,
ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК.
По отношение на дейността на първостепенния съд за правилното
субсумиране на фактическите изводи под съответния законен състав,
настоящата въззивна инстанция в този й състав, не констатира неправилност
на присъдата. Правилно контролираният съд е стигнал до извод, че
доказателствената съвкупност не покрива стандарта, установен в чл. 303, ал. 2
24
НПК, за постановяване на осъдителен краен съдебен акт по отношение на
подсъдимото лице Д. А. К. за престъпленията, за които е предаден на съд, по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 199,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 143,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
По отношение на инкриминираното деяние на престъпление против
собствеността по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 9, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК настоящият състав действително намира, че противоречията в
доказателствената съвкупност от доказателства и доказателствени средства са
непреодолими, въпреки положените процесуални усилия на първата
инстанция и въпреки пълното съблюдаване на процесуалния стандарт по чл.
107, ал. 2 НПК от страна на Специализирания наказателен съд да положи
всички процесуалния усилия да разкрие обективната истина, те са останали
непреодолени. Съвсем правилно първият съд е анализирал гласната
доказателствена информация, изводима от показанията на свидетелите К. К.,
А. К., Я. Х. И., В. М., Х. А. и Г. Ш. (л. 29 от мотивите на СНС). Правилно
първият съд ги е оценил като преки доказателства досежно предмета на
доказване по смисъла на чл. 102 НПК в светлината на обстоятелствата,
свързани с авторите на инкриминираното деяние. Тези свидетели, правейки
изявления за различни участници в инкриминираната престъпна дейност,
както подробно е посочила първата инстанция, категорично отричат
участието на подсъдимия К. или не потвърждават по категоричен начин
неговата причастност към инкриминираното деяние, като дори не
потвърждават неговото присъствие на местопроизшествието. Тези очевидни
противоречия, които не могат обективно да бъдат преодолени с нито един
способ на доказване, установен в чл. 136 НПК, следва да послужат за
постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда. В този аспект
настоящият състав на Апелативния специализиран наказателен съд не
констатира нарушение на процесуалния закон в какъвто аспект се настоява от
първоинстанционния прокурор.
Процесуалните предпоставки за постановяване на оправдателна присъда
по чл. 303 НПК са налични и по отношение на твърдяната от прокурора
престъпна деятелност на подсъдимия Д.К., която представителят на
обвинителната власт в наказателния процес е квалифицирал като
престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК, както и по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК, за които прокурорът е поставил фактически рамки на обвинението, че са
извършени на неустановена дата в периода от 15.06.2013 г. до 20.06.2013 г. в
гр. Я. и с. Б. спрямо пострадалия С. Й. Й.. Правилно съставът на
първостепенния съд е констатирал, че този времеви период се опровергава от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени източници. В тази връзка на стр. 33 от мотивите към
присъдата съдът е направил подробен фактически анализ на времето, в което
се твърди, че са извършени описаните престъпления. Видно от съдържанието
на обвинителния акт на прокурора, същият твърди, че престъпната
деятелност е осъществена в периода от 15.06.2013 г. до 20.06.2013 г., който
25
времеви период не намира опора в доказателствения материал. Св. С. Й.
предоставя доказателствена информация за времевия период, като го
определя, като: „края на месец юни 2013 г. – началото на месец юли 2013 г.“.
Твърденият от св. Й. период също не намира доказателствена опора в делото.
Видно от показанията на св. Д. Й. – негов възходящ роднина, се сочи
конкретна дата – 20.08.2013 г. В тази светлина са събраните и проверени
писмени доказателствени материали по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК
(договор за кредит). Основания да се кредитира именно нейната версия за
събитията, попадащи в рамката на предмета на доказване по настоящото
наказателно производство, се намират и в нейните показания, дадени в хода
на предходната процесуална фаза и приобщени по надлежния ред към
доказателствената съвкупност на съдебното следствие, в които ясно посочва
датата – 24.08.2013 г., когато синът й е напуснал дома си и е заминал за гр. С..
Именно тези показания, обективирани в протокол за разпит на свидетел от
12.09.2013 г., стоят съвсем близо до момента на инкриминираната деятелност,
отколкото тези, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция. Косвени доказателства за този времеви период са и
показанията на друга група свидетели, както правилно е отбелязал съставът на
СНС – Н. М., П. В., Г. И., Т. П., Г. Н., И. Н., И. Н..
Именно в светлината на горепосоченото следва да се отбележи, че
първостепенният съдебен състав е бил в невъзможност да постанови исканата
от представителя на прокуратурата осъдителна присъда, доколкото са били
налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, като бездействието на прокурора, взел участие в съдебното
заседание пред СНС, по отношение на това, че не е изменил обвинението
пред първата инстанция представляват непреодолима процесуална пречка за
постановяване на присъда в искания от представителя на СП смисъл. Това е
така, тъй като, както правилно е отбелязал Специализираният наказателен
съд, подсъдимите са били изправени пред съществено изменени факти, за
които не са се защитавали, тъй като не им е било предявено надлежно
обвинение по реда и правилата на чл. 287, ал. 1 НПК. Предвид всичко
горепосочено, този процесуален пропуск на прокурора няма как да бъде
отстранен нито от първия съд, нито от контролиращия съд, доколкото азбучна
истина в наказателния процес е, че приложението на разпоредбата на чл. 287
НПК е допустимо единствено и само в хода на първоинстанционното съдебно
следствие. Именно по този начин се осигурява гаранцията за правото на
защита на подсъдимото лице, че няма да бъде осъден за деяние, за което не е
бил надлежно обвинен, предвид естеството на обвинението като единство
между факти и право. В тази светлина неправилно прокурорът е отправил
критика към съда за това, че е постановил оправдателен диспозитив по този
пункт от обвинението му, тъй като именно прокурорът не е имал надлежното
процесуално поведение да съобрази наличните процесуалните предпоставки
на чл. 287, ал. 1 НПК, което да даде основание на първата инстанция
евентуално да се произнесе с осъдителна присъда.
При съобразяване на изискванията на чл. 313, ал. 1 НПК за предмета на
въззивната проверка и изискването, поставено от законодателя към въззивния
26
съд да провери изцяло правилността на невлезлия в сила първостепенен
съдебен акт, настоящият състав на Апелативния специализиран наказателен
съд не намери основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда и
по отношение на частта от нея, с която за невиновен е бил признат и
подсъдимият Г. Г. Г. за престъплението, което му е било вменено във вина, а
именно по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Правилно първостепенният съд е посочил, че липсва доказателствена
обезпеченост на обвинението на прокурора за каквато и да е било
причастност на подсъдимия Г. в инкриминираната престъпна деятелност по
раздел V „Изнудване“ на глава пета от особената част на Наказателния
кодекс, а именно „Престъпления против собствеността“. Аналитичната
дейност на съда не страда от процесуални пороци и не е извършена при
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно съставът на
Специализирания наказателен съд е посочил в мотивите към атакувания
съдебен акт, че в процесния случай доказателствени източници за
причастност към това престъпно деяние са събрани и проверени само по
отношение на лицата Д. А., Г. Е. и Н.И., който въпрос стои извън предмета на
доказване по настоящото дело, доколкото тези лица не са привлечени към
наказателна отговорност от прокурора по настоящето съдебно- наказателно
производство. Твърдението на прокурора за причастност и на подсъдимия
Г.Г. към това престъпление остават голословни и не почиват на събрания и
проверен в хода на съдебното следствие пред СНС доказателствена
съвкупност. Както бе посочено по- горе подс. Г.Г. е предаден на съда за
престъпление по чл. чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1; вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4 и т.5;
вр.чл.26,ал.1; вр.чл.20,ал.2 НК с пострадали св. Д. П. Щ. и св.Т. С. Щ., които
свидетели очевидци на противоправни действия спрямо тях, разпитани от
първоинстанционния съд твърдят, че подс. Г. не е упражнил спрямо тях
принуда и че не присъствал през периода месец декември 2012г. до
16.01.2013г. в с. Л., обл.Я., в гр. Я. и в гр.С., обл.Я. в момент на
осъщественото спрямо тях престъпление изнудване при условията на
продължавано престъпление.
При оскъдната доказателствена съвкупност и изчерпаните способи за
събиране на други доказателства, може да се изгради предположение досежно
участието на подсъдимите в инкриминираните деяния, да се допусне напълно
произволен механизъм относно начина на тяхното извършване, но не и да се
изведат еднозначни и категорични изводи в такава насока. Въз основа на така
събраните доказателства, въззивният състав счита, че в случая е възможно да
бъдат построени и други различни версии от описаната в обвинителния акт и
такъв извод е конкретен и до този конкретен извод е достигнал и
първоинстанционния съд, обусловен от доказателствената маса по делото, а
не абстрактен. Щом се очертава повече от един фактически извод досежно
деянието, механизма и авторството му, то тогава фактите не са установени
несъмнено и категорично, а са налице предположения. Изводите на съда по
отношение на ангажирането на наказателна отговорност обаче не могат да
бъдат основани и да почиват на такива предположения, а още по-малко
27
базирани на данните от противозаконно използваните СРС и изготвените на
базата им ВДС, или на базата на показания, дадени от самите пострадали, с
които показания се отрича тяхното авторство.
Поради тези съображения контролиращият съд изцяло приема, че са
налице процесуалните основания за постановяване на оправдателна присъда
по отношение на подсъдимите И. Р. Р., Д. А. К., Г. Г. Г..
Поради това, че не се констатираха основания за отмяна или изменение
на първоинстанционната присъда, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК
Апелативният специализиран наказателен съд, трети въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.11.2019 г. на Специализирания
наказателен съд, постановена по НОХД №1090/ 2014 г., XV-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок,
считано от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Върховния
касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28