Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 05. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 11875 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна от ответника в първоинстанционното
производство П.И.Р. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „**********, съдебен
адрес *** (въззивник) чрез особения
представител адвокат Л.С. срещу решение № 137618, постановено на 10. 06.
2019 г. от Софийския районен съд, 77-и състав, по гр. д. № 12678 по описа на
Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
районният съд е признал за установено съществуването на вземания срещу
ответника за консумирана топлинна енергия на стойност 895 лева и 72 стотинки,
както и за лихва за забава в размер на 250 лева и 26 стотинки. В диспозитива на
решението не са посочени правните основания на исковете.
Въззивникът твърди,
че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Заявява, че районният съд не се е произнесъл по своевременното
оспорване на писмените доказателства по чл. 193 ГПК и не ги е обсъдил в
мотивите. Твърди, че във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
първата инстанция се е позовала тъкмо на оспорен документ (споразумение) и е
приела давността за прекъсната. Поддържа, че изписването само на трите имена за
длъжник не е достатъчно, за да се приеме, че е дадено валидно съгласие за
съдържанието на този документ. Заявява, че претенцията за стойността на топлинната
енергия до 06. 06. 2014 г. би следвало да бъде приета за неоснователна поради
погасяване по давност. И в останалите изводи на районния съд приема за
направени без да обсъди всички събрани по делото доказателства в съвкупност и
поотделно във връзка със своевременните оспорвания и възражения. Заявява, че
договорът между етажната собственост и топлинния счетоводител е бил сключен на
26. 09. 2002 г. за срок от пет години, като по делото няма данни между същите
страни да е сключван друг договор или да е продължено действието на
първоначалния. Твърди, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на
твърдението, че е отправил покана за доброволно изпълнение към ответника
(въззивника). Поддържа, че при постановяването на обжалваното решение районният
съд не е обсъдил възраженията на ответника (въззивника). Иска от въззивния съд
да отмени обжалваното решение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
Б (въззиваемо дружество). С писмено изявление за
разглеждането на делото в откритото съдебно заседание оспорва въззивната жалба.
Иска от въззивния съд да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. Възразява срещу адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемото дружество „Н.“ ЕАД (понастоящем АД), ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок. При особено представителство не се събира
предварително държавна такса по жалбата. При това положение въззивната жалба е
редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Относно правилността му приема следното.
С оглед
протеклото заповедно производство и предвид твърдяното с исковата молба, въззивният
съд приема, че са предявени два кумулативно съединени установителни иска с
правни основания: чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД); съответно чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ГПК. „Т.С.“ ЕАД твърди, че в периода от
01. 10. 2012 г. до 30. 04. 2015 г. (процесен период) е доставяло топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в град София, ж. к. „Лю*******абонатен
номер*******(процесен топлоснабден имот). Фактическият състав на първото
претендирано право обема следните елементи: 1. наличие на валидно облигационно
отношение между ищеца (въззиваемото дружество) и ответника (въззивника) през
процесния период; 2. реално предоставяне на топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот през процесния период; 3. количество на реално предоставената
топлинна енергия, съответно на претендираната стойност предвид регулираните
цени през процесния период. Фактическият състав на второто претендирано право
обема следните елементи: 1. изискуемост на вземането за стойността на реално
предоставената топлинна енергия; 2. неизпълнение на вземането (забава) от
ответника (въззивника) за съответния период.
При
осъществяването на въззивна проверка за правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба (чл. 269, изр.
второ ГПК).
Въззивният съд
констатира, че своевременно с отговора на исковата молба въззивникът
(ответникът) е оспорил следните представени с исковата молба документи:
извлечение от сметки в табличен вид, съобщение към фактура № **********/31. 07.
2014 г., молба-декларация № 22615/15. 12. 1992 г. и споразумение от 09. 06.
2015 г. Аргументите, с които въззивникът (ответникът) обаче е обосновал
оспорването си са за липса на подпис. Следователно направеното от него
оспорване не е същинско оспорване автентичността на подписан документ по
смисъла на чл. 193 ГПК. Той е оспорил формалната доказателствена сила на
документите с твърдението, че те всъщност са неподписани. Тези възражения не
обуславят откриването на производство по чл. 193 ГПК, а следва да бъдат
обсъдени при анализа на доказателствата. Първата инстанция не е допуснала
процесуално нарушение. Съответно в доклада по чл. 140 ГПК, както и в първото
открито заседание по делото районният съд е пропуснал да запита ищеца
(въззиваемото дружество) дали желае да се ползва от оспорените писмени
доказателства и те нито са били изключени от доказателствените материали по
делото, нито спрямо тях е било открито производство по оспорването на
истинността им. Освен това в първото открито съдебно заседание ответникът
(въззивникът) е заявил, че няма възражения по проекта за доклад.
Въззивният съд
следва да прецени поотделно и в съвкупност оспорените и неоспорените
доказателства по делото. При така направения анализ на доказателствата
въззивният съд споделя извода на първата инстанция за основателност на
предявените искове. По делото са представени заповед на началника на служба
жилищно настаняване при Изпълкома на Столичната голяма община, Народен съвет
териториална общинска администрация „Люлин“ от 08. 12. 1992 г. за настаняване
на ответника (въззивника) в процесния топлоснабден имот, както и молба от 15.
12. 1992 г. за откриване на партида. В молбата за откриването на партидата са
ръкописно изписани името, презимето и фамилното име на ответника (въззивника)
като този начин на изписване на името има характера на подпис. Освен това
молбата е датирана една седмица след датата на неоспорената настанителна
заповед. При това положение двата документа си съответстват и данните по тях
трябва да бъдат кредитирани. От въпросните данни и предвид разясненията, дадени
с Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия
на Върховния касационен
съд (ВКС) се налага извод, че ответникът (въззивникът)
е носител на облигационно право на ползване върху процесния топлоснабден имот и
че е сключил договор за закупуването на топлинна енергия пряко с
топлопреносното предприятие. По делото не са били представени данни за промяна
на така установеното правно положение. Следователно между страните е налице
валидно облигационно отношение за процесния период, по силата на което „Т.С.“
ЕАД доставя топлинна енергия на въззивника (ответника).
Що се отнася
до възражението на въззивника (ответника) за изтекла погасителна давност,
въззивният съд приема следното. Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 на Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегия на ВКС, вземанията за стойността на
доставена топлинна енергия са периодични и се погасяват със специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото е било представено
споразумение между ищеца (въззиваемото дружество) и ответника (въззивника), по
силата на което ответникът (въззивникът) е признал задължения за стойността на
предоставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и за процесния
период (в по-голям размер от претендирания; съгласно счетоводната част на комплексната
съдебна експертиза след датата на споразумението счетоводно са били отразени
частични плащания). Споразумението е подписано от ответника (въззивника) чрез
ръкописно изписване на неговото име, презиме и фамилно име – както е подписана
и молбата за откриване на партида. Освен това сключеното споразумение
съответства на счетоводните данни, които са били отчетени от вещото лице по
счетоводната част на комплексната съдебна експертиза. При това положение
данните от споразумението също следва да бъдат кредитирани.
Споразумението
е датирано към 09. 06. 2015 г. Началото на процесния период е 01. 10. 2012 г.
При това положение течението на специалната тригодишна погасителна давност
успешно е било прекъснато на 09. 06. 2015 г. въз основа на чл. 116, б. „а“ ЗЗД
и от 09. 06. 2015 г. е започнала да тече нова тригодишна давност (чл. 117, ал.
1 ЗЗД). Следователно към момента на подаването на заявлението за издаването на
заповедта за изпълнение, 06. 06. 2017 г., погасителната давност не е изтекла.
Районният съд правилно е приел възражението за изтекла погасителна давност за
изцяло неоснователно.
Доколкото
задължението за заплащане на стойността на реално доставената топлинна енергия
по естеството си е срочно, получаването на покана за доброволно изпълнение не е
необходимо за изпадането на длъжника в забава. Той изпада в забава след
изтичането на срока за изпълнение на задължението.
На последно
място, въззивникът (ответникът) е възразил, че договорът между етажната
собственост и топлинния счетоводител „Топлоснабдителна агенция и енергиен
сервиз Н.И.“ ООД е бил сключен на 26. 09. 2002 г. с петгодишен срок. Въззивният
съд обаче констатира, че по делото не се претендира съществуването на вземане
за извършването на услугата дялово разпределение. Освен това, макар и
комплексната съдебна експертиза да е работила с данни, предоставени от „Н.“ ЕАД
(понастоящем АД), ответникът (въззивникът) е направил заявление за приемане на
експертното заключение.
По изложените
съображения въззивният съд приема въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното
решение е правилно.
Разноски. Предвид изхода на делото и
своевременната претенция за разноски, направена от въззиваемото дружество, в
полза на „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски. Те се свеждат до депозита за възнаграждението на
особения представител във въззивното производство (310 лева и 22 стотинки) и
размера на юрисконсултското възнаграждение. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение въззивният съд определя по чл. 78, ал. 8 ГПК, като може да го
определи и под съответния нормативно установен минимум. Даденият случай не
разкрива фактическа или правна сложност. Освен това процесуалното поведение на
въззиваемото дружество е пасивно. При това положение адекватният размер на
юрисконсултското възнаграждение за въззивното производство трябва да се
определи на 20 лева. Общо дължимите разноски за въззивното производство тогава
възлизат на 330 лева и 22 стотинки.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът трябва да бъде осъден да
внесе по платежна сметка на Софийския градски съд и държавна такса в размер на
25 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 137618, постановено на 10. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 77-и състав,
по гр. д. № 12678 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
ОСЪЖДА П.И.Р. с ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
Б, сумата от 330
лева и 22 стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА П.И.Р. да
заплати на Софийския градски съд сумата от 25
лева – държавна такса за въззивната жалба.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.