Решение по дело №2354/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2169
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20207180702354
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 2169

 

гр. Пловдив, 27 ноември 2020 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :        ТАТЯНА ПЕТРОВА

 ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                          

                              

при секретаря Б. К. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а.н. дело № 2354 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от В.М.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат Д.И., против Решение № 260025 от 18.08.2020 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с. постановеното по а.н.д. № 1114 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 484198 – F513365 от 12.12.2019 г. на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските по обжалването на НП пред РС – Пловдив в размер на 200 лв.

3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., в писмена молба по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Иска се Решението на ПРС да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В.М.М. против НП № 484198 – F513365 от 12.12.2019 г. на Заместник директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Същото е издадено въз основа на АУАН № F513365 от 04.10.2019 г., съставен от Т.Г.К.– ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

В.М.М., ЕГН **********, в качеството си на управител на „ДРОНОМИ“ ООД с ЕИК ********* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.

Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0697429/03.02.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 27.09.2019 г. с вх. № 20190927214650. Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив.

Нарушението е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.

С това си деяние жалбоподателят е нарушил състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

7. За да потвърди процесното НП, Пловдивският районен съд е приел, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според решаващия съд наказващият орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл. 74 от ЗСч, като е наложил глоба в минималния предвиден размер от 200 лв., съответно така определеното по вид и размер наказание е прието за съобразено с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Подробно е обоснована и липсата на основания за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото :

9. Така постановеното решение е неправилно.

10. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По-конкретно такива обстоятелства в настоящия случай са, че нарушението е извършено за първи път, жалбоподателят е признал вината си, изразил е съжаление за стореното, както и обстоятелството, че ГФО е бил подаден на 27.09.2020 г., което е преди съставянето на АУАН, тоест нарушението е отстранено доброволно още преди издаване на АУАН, преди формалното иницииране на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя.

При това положение налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

V. За разноските:

13. При този изход от спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции. Те се констатираха в размер на 200 лв. - заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260025 от 18.08.2020 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с. постановеното по а.н.д. № 1114 по описа на същия съд за 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 484198 – F513365 от 12.12.2019 г. на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на В.М.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на В.М.М., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 200 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                            

  2.