РЕШЕНИЕ
№…
18.01. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
2.КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар А. Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №826 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК*** против Решение №260058/ 16. 08. 2020 г. по гр. д. №8294/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.200 от КТ „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, да заплати на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, ***, действащ чрез адв. Я.Д., САК, с адрес ***, офис 10, сграда на СБА сумата от 50810лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 18.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 18.05.2018 г., до окончателното плащане.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част , като предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ бъде охвърлен като неоснователен и недоказан. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна М.А.Б. е изразил становище, че въззивната жалба на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК*** е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК*** не е изразила становище по въззивната жалба на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК*** .
По делото е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК*** против Решение №260058/ 16. 08. 2020 г. по гр. д. №8294/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивният жалбоподател е осъден на основание чл.343 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл.219 ал.3 от ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, сумата от 50810лв., ведно със законната лихва от 20.11.2018год.-датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , присъдено на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, *** за претърпяна от него трудова злополука на 18.05.2018год.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част , като предявеният иск с правно основание чл. чл.343 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл.219 ал.3 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемите страни М.А.Б. и „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК*** не са изразили становище по въззивната жалба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК***.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното
решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е осъдил
на основание чл.200 от КТ „САРТЕН
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, да
заплати на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, ***, действащ чрез адв.
Я.Д., САК, с адрес ***, офис 10, сграда на СБА сумата от 50810лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова
злополука от 18.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на настъпване на трудовата злополука - 18.05.2018 г., до окончателното плащане.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.343 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл.219 ал.3 от ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, сумата от 50810лв., ведно със законната лихва от 20.11.2018год.-датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , присъдено на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, *** за претърпяна от него трудова злополука на 18.05.2018год.
Районният съд е присъдил разноски, както следва: на основание чл.38 ал.2 от ЗА „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я.Д.,*** офис 10, сграда на СБА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – 2930лв.; на основание чл.78 ал.6 от ГПК „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на2032,40лв. и разноски за вещи лица – 353,20лв.; на основание чл.78 ал.1 вр. чл.219 ал.3 от ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, разноски по делото в общ размер 6716лв.
1.По въззивната жалба
на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД.
Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, в която по отношение на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД е уважен предявеният иск от работника М.А.Б. с правно основание чл. 200, ал.1 КТ и е присъдено обезщетение в размер на 50 810 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяната от ищеца трудова злополука.
Въззивникът не оспорва обстоятелството относно настъпване на трудовата злополука и относно констатираните телесни увреждания за М.Б., но е изложил доводи във въззивната жалба относно неприлагане от страна на районния съд на разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ за намаляване на претендираното обезщетение поради съпричиняване от страна на работника Б., като е направено искане за изцяло отхвърляне на предявения иск поради 100 % участие на работника Б. за причиняване на трудовата злополука. Такова искане е било направено своевременно с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, което не е уважено от районния съд в обжалваното решение, като при определяне размера на обезщетението са приспаднати сумите изплатени на работника от застрахователя „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД вследствие на сключената групова застраховка от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД „Трудова злополука“ за работниците си.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че липсва съпричиняване от страна на работника при настъпване на трудовата злополука, тъй като същият не е бил инструктиран за спазване на здравословни и безопасни условия на труд за работата, която е извършвал без да е бил налице сключен трудов договор за „оператор преса“, поради което не е налице и предпоставката „груба небрежност“ за намаляване на размера на обезщетението по чл. 200, ал.1 КТ.
Въззивният съд, с оглед събраните по делото доказателства и крайният изход на делото, изразен в диспозитива на решението досежно предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ , счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като следва да се изложат подробни мотиви относно липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и намаляване на присъденото в първоинстанционното производство обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 % и над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ дава възможност за намаляване отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
По отношение на определението за груба небрежност е налице трайна съдебна практика - Решение № 291 от 11. 07. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/ 2011 г., ІV г. о. , ГК; Решение № 135 от 08. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/ 2013 г., І. Г. о. , ГК; Решение № 370 от 21. 04. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 1974/ 2019 г., ІV г. о., ГК. Цитираните решения определят грубата небрежност, като се посочва, че тя се отличава не по форма от небрежността, а по степен, тъй като представлява неполагане на грижа, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Съдебната практика приема, че при трудовата злополука има съпричиняване при груба небрежност когато работникът извършва работата без необходимото елементарно старание и внимание и в нарушение на основни технологичните правила и на правилата за безопасност.
В Решение № 60 от 05. 03. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/ 2013 г., ІV г. о. , ГК е изразено, че работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност. Прието е обаче, че ако трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му.
По делото няма спор, а по делото е представено и решение на ТЕЛК, съгласно което е призната пожизнено за въззиваемия М.Б. инвалидност 50 % трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука.
От представените по делото писмени доказателства (трудов договор, допълнително споразумение) става ясно, че въззиваемият Б. е бил назначен на длъжност „обслужващ работник в цех преси“, а не като „оператор преса“. По делото са разпитани свидетели (Р. И., П. Й., С. Г.), които са работили в „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД по времето, по което е настъпила злополуката. От разпита на тези свидетели става ясно, че макар и на длъжност „обслужващ работник“, М.Б. е изпълнявал функции на преса №7 за длъжността „оператор преса“, като свидетелите твърдят, че Б. е бил навлязъл в работата, бил е обучен и не е бил назначен на длъжността „оператор преса“ поради липса на свободни места. Свидетелите твърдят, че на Б. е направен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд и същият е знаел, че при необходимост от ръчно полиране на ножа на пресата, следва да се изключи електрическото захранване на пресата, за да не се допусне трудова злополука. Същите свидетели твърдят, че трудовата злополука е била настъпила вследствие на дефектирал тъч- скрийн на дисплея на таблото за управление, поради което при спряна машина на ръчен режим е бил произведен неконтролиран удар от ножа на пресата, и са нанесени уврежданията на Б. на двете ръце, довели до частична ампутация на пръсти. Свидетелите посочват, че ръчното полиране на ножа на пресата не представлява ремонт на пресата и се налага многократно при работата на пресата в една смяна, за което операторите на пресите били инструктирани, включително и Б.. От разпита на свидетелите се установява също, че преди ръчното полиране на ножа на пресата от Б. същият е бил спрял пресата, тя е била поставена в режим на ръчно управление, но не е била изключена от електрическото захранване, като се твърди, че такова изискване е посочено в инструктажа. Свидетелите са посочили, че била обичайна практика при работодателя първоначално обслужващите работници да се обучават като „оператор преса“ и след приключване на обучението и наличието на положителни резултати, те да бъдат назначавани на длъжност „оператор преса“.
По делото е представена инструкция за безопасност с преса за изтеглени кутии, линия :7, на която е работел М.Б.. В Раздел „Здравословни и безопасни условия на труд“, т. 6 и 7 е посочено, че когато се налага полиране на инструмента, това да се прави само при напълно спряна машина и да не се предприемат каквито и да било действия преди напълно да е спряло движението на маховика. Не е посочено изрично, че следва да се спре електрическото захранване на машината, за разлика от т. 10 на раздел първи „Подготовка за работа“, където изрично е формулирано изискването за включване на ел. захранването от таблата за управление. В т. 6, раздел „Здравословни и безопасни условия на труд“ от инструкцията е употребено понятието „напълно спряна машина“, като липсват каквито и да са пояснения в тази насока, още повече , че от разпита на свидетелите става ясно, че на пресата са налице три бутона за спирането й и въззиваемият Б. е използвал бутона за ръчен режим, като автоматичната работа на пресата е била прекратена преди същият да започне да полира ножа. Следователно в инструкцията не са налице изисквания преди да започне ръчно полиране на ножа работникът да е длъжен да изключи ел. захранването на пресата. Следва да се има пред вид, че въззиваемият Б. е заявил неколкократно в хода на производството, че не е знаел за бутона за изключване на ел. захранване и този бутон не му е бил посочен при инструктажа за работа с пресата.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД – 07- 2/ 16. 12. 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда при постъпване на работа; при преместване на друга работа или промяна на работата, при въвеждане на ново технологично оборудване или неговата промяна; периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. В тази връзка инструктажите по безопасност и здраве са: начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден.
Предвид определението за отделните видове инструктажи в цитираната наредба по отношение на работниците при въззивното дружество е следвало да бъдат провеждани инструктажи за безопасност и здраве при постъпване на работа, на работното място преди възлагане на самостоятелна работа и периодичните инструктажи, като последните се извършват не по- рядко от един път на три месеца. По делото са представени книги за първоначален инструктаж и инструктаж при работа, от които е видно, че на Б. е направен начален инструктаж на датата на постъпване на работа 12. 10. 1997 г., направен е и инструктаж на работното място също на 12. 10 1997 г. и е направен периодичен инструктаж на 06. 10. 2018 г. При всички посочени инструктажи на Б. същият е на длъжност „обслужващ работник в цех преси“. По делото липсват данни за инструктаж на Б. при изпълнение на функции на длъжността „оператор преси“, както и липсват данни за други периодични инструктажи, липсват данни и за промяна на трудовото правоотношение преди настъпване на злополуката.
От така описаните данни за извършените инструктажи за безопасност и здраве на М.Б. става ясно, че не е спазена цитираната по- горе наредба относно времето, през което следва да се извършва периодичния инструктаж, както и липсват данни за извършен инструктаж при изпълнение на функции „оператор преси“ от страна на Б., като същият е инструктиран само като „обслужващ работник“ в цех преси. Тези обстоятелства са установени и от изготвения доклад на Инспекцията по труда, приложен към делото и са потвърдени с влязло в сила решение по адм. Д. № 635/ 2018 г. по описа на Административен съд – гр.Плевен.
Въз основа на така изложените обстоятелства по представените по делото доказателства се налага изводът, че М.Б. при изпълнение на задължението си за ръчно полиране на инструмента на пресата не е проявил груба небрежност, довела до процесната трудова злополука. Въззиваемият е спрял машината, като е преминал на ръчен режим на работа и едва след това е започнал ръчното полиране съобразно инструкциите. От представените инструкции и от събраните гласни доказателства става ясно, че действително Б. не е изключил ел. захранването на пресата, но от данните по делото става ясно, че пресата се спира по три начина, един от който е използвал Б. преди да премине към ръчно полиране. По делото липсват каквито и да са писмени доказателства, от които да се обоснове извода, че Б. е следвало да спре ел. захранването на пресата преди ръчното полиране освен показанията на свидетеля Й., който твърди, че такива указания са дадени на работниците на преси. В тази връзка следва да се има пред вид, че са нарушени изискванията за периодичния инструктаж, като не са спазени сроковете на чл. 14, ал.1 от цитираната по- горе наредба и освен това инструктажът е направен за длъжността на Б. „обслужващ работник“ а не за длъжността „оператор преса“, каквито функции в действителност Б. по нареждане на работодателя е изпълнявал.
Осен изложеното следва да се има предвид, че в предприятието на въззивника „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД системно не са спазени изискванията здравословни и безопасни условия на труд като освен нарушенията в инструктажа на работника М.Б. по безопасност и за здраве, се установява, че е налице работа от страна на работниците на преси с често дефектираща машина, което изисква извършването на ръчни работи при полиране на ножа на пресата, че е налице обичайна практика работниците на длъжност „обслужващи работници“ в процеса на обучението си да изпълняват функции на длъжността „оператор преси“ и след показване на необходимите знания и качества, същите се назначават на длъжността „оператор преси“ за извършване на действителните функции за посочената длъжност. От тези обстоятелства се налага изводът, че в предприятието на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ООД не са спазени изискванията за осигуряване на безопасни условия на труд, което е довело и до процесната трудова злополука. В този смисъл е Решение № 159 от 15. 01. 2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/ 2017 г., ІІІ г. о., ГК съгласно което превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да приеме, за да осигури безопасни условия на труд е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. С Решение № 157 от 24. 06. 2014 г. на ВКС по гр. д. 6210/ 2013 г., ІІІ г. по., ГК този въпрос е допълнен, като е прието, че допуснатата от работодателя неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, трябва да е във връзка с настъпилата злополука.
В случая видно от доказателствата по делото често в рамките на една работна смяна е следвало да се спират пресите за ръчно полиране на ножа поради дефект, налице е било установен дефект и в тъч скрий-на на дисплея на таблото за управление и възможността за произвеждане на неконтролиран удар при ръчен режим на работа на пресата, но тези дефекти не са били отстранени, а единствено са дадени устни указания за работа и за безопасност. Липсата на изискващите се периодични инструктажи също са се отразили при настъпване на трудовата злополука, тъй като тези инструктажи имат за цел именно да актуализират мерките за предпазване на работниците при тяхната пряка работа, например при възникване на специфични условия на работа с машините, както е в случая с пресите. От показанията на свидетелите се установява, че не е бил налице и ефективен контрол по спазване на здравословните и безопасни условия на труд, като мерките са се ограничавали в колегиални забележки и липсата на каквито и да са установени нарушения по надлежния ред и съответно санкции при констатиране на тези нарушения. Всички тези обстоятелства в съвкупност са довели логично до настъпване на процесната трудова злополука, тъй като са налице системни пропуски при съблюдаване на здравословните и безопасни условия на труд в предприятието на въззивника – работодател.
При така изложените съображения въззивният съд приема, че не е налице допусната груба небрежност от страна на работника М.Б. при настъпване на трудовата злополука, поради което не следва при определяне на размера на обезщетението да бъде приложена разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ за намаляване на неговия размер поради съпричиняване от страна на работника.
Във въззивната жалба са изложени мотиви относно завишаване размера на присъденото обезщетението, като се твърди, че неправилно съдът е приел, че настъпилата трудова злополука се е отразила на психиката му и че вследствие на злополуката се е стигнало до раздяла между М.Б. и приятелката му.
В хода на производството като свидетели са разпитани бащата на М.Б. А. Б. и свидетеля М. М., вуйчо на М.Б.. Двамата свидетели са негови близки роднини и са наблюдавали промяната в характера му вследствие на злополуката, тъй като се виждат ежедневно. Свидетелите твърдят, че поради ограничените възможности да извършва действие с ръцете си М.Б. е преживял натрапчиви мисли, свързани със самоубийство и неговият баща, който е психолог по професия, му е помогнал да възстанови психическото си състояние, като освен това е посещавал и психиатри, които са му назначавали медикаментозно лечение. Свидетелят А. Б. твърди, че вследствие на физическите и психическите промени при М.Б., приятелката му е прекъснала връзката им, което също е травмирало психически М.Б..Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля М. М., който също твърди , че приятелката на М.Б. след злополуката го е напуснала. В показанията на свидетелите се посочва, че същият изпитва срам от неестетичния вид на ръцете си вследствие на злополуката, но протезите са много скъпи и не е възможно да бъдат закупени от близките му. Свидетелят М. М. твърди, че М.Б. е изпитвал страх от режещи инструменти, като е отправил към него молба да извърши определени действия с инструмента ракета, изпитвал е неувереност да шофира автомобил.
По делото е допусната съдебно- психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че злополуката като стресогенно събитие са довели до тежък стрес и до значима жизнена промяна, изразена в периода на адаптацията му чрез смесена тревожно- депресивна реакция с потиснатост, безпокойства, чувство за невъзмож- ност да се справя със ситуацията и да планира бъдещето си, със суицидни изказвания и липса на желание за социални контакти и за опити да се ангажира с рутинни действия, чувство за загуба на контрол над себе си и живота си. В заключението е посочено, че в отговор на стресогенното събитие М.Б. е отключил РЕАКЦИЯ НА ТЕЖЪК СТРЕС И РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА, като стресът не е довел до психично разстройство тесния смисъл на думата (душевна болест).
При анализ на свидетелските показания и заключението на съдебно- психиатричната експертиза се налага изводът, че М.Б. е преживял тежък период на адаптация след настъпилата злополука, което не е довело до душевна болест, но е налице период от около година, в който същият е следвало да осъзнае случилото се, да направи лична оценка на събитията, да осъзнае своето място след злополуката, като промените в неговото физическо състояние са оказали влияние и промяна в неговото възприятие на заобикалящата го среда и сериозна промяна чрез ограничаване на социалните му контакти. Периодът на адаптация е бил съпроводен с консултации от неговия баща психолог и от посещения при психиатър, при който са назначавани лекарства. Съдът счита , че тези факти са съобразени от районния съд при постановяване на обжалваното решение, като посочените промени, трудности в адаптацията и психични страдания следва да намерят имущественото си изражение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на твърденията на въззивника за липса на преценка на критериите на ППВС № 4 от 23. 12. 1968 г., т. ІІ от районния съд в обжалваното решение въззивният съд счита, че доводите също са неоснователни. Съгласно цитираното постановление обективни обстоятелства за преценка когато се определя обезщетение за неимуществени вреди при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил много кратки мотиви относно основателността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, но въззивният съд счита с оглед размера на определеното възнаграждение, че същото е адекватно по размер след преценка на посочените в цитираното ППВС критерии. От доказателствата по делото е видно, че вследствие на злополуката М.Б. е претърпял множество болки вследствие на частичната ампутация на пръстите от ръцете, това увреждане значително ограничава възможностите му да си служи оптимално ефективно с тях, като силно е затруднен при извършването на определени действия, които изискват по- голяма точност и прецизност. От свидетелските показания става ясно, че Б. се срамува от уврежданията на ръцете си, налице е неестетичен ефект и едновременно с това Б. изпитва страх от режещи предмети и извършване на действия, които се реализират с ръце, дори и шофиране на автомобил, налице е затруднение и при неговото лично ежедневно обслужване, като това изисква допълнителна адаптация. Към тези обстоятелства следва да се прибавят и посочените по- горе психични страдания, които Б. е изпитал, както и промените в личния му живот, които също са се отразили на неговото психично състояние и възстановяване. Следва да бъдат съобразени и болките и страданията, които Б. е изпитвал непосредствено след ампутацията и при физическото си възстановяване, което не се оспорва от въззивника. Всички тези обстоятелства в съвкупност създават цялостна картина на неимуществените вреди, които са настъпили за М.Б. вследствие на злополуката, като тук следва да се съобрази и всяко отделно телесно увреждане вследствие на тази злополука. Освен изложеното следва да се има пред вид , че трайно намалената трудоспособност от 50% , определена от ТЕЛК, е пожизнена, което означава, че уврежданията са необратими и ще съпътстват ежедневието на Б. през целия му живот. След приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение въззивният съд счита, че въз основа на преценката по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да е 50 810 лв.( целият размер на обезщетението е 80 000 лв., който изцяло покрива критериите на Върховния съд в цитираното постановление и е съответстващ на установените в хода на съдебното дирене обстоятелства за претърпените неимуществени вреди от М.Б.).
С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд в обжалваната част от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото досежно тази част на въззивно обжалване и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да заплати на въззиваемия М.Б. направените по делото разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2 055,00 лв.
2.По въззивната жалба
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта, в която районният съд на основание чл. 343, ал. 1 КЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 219, ал.3 ГПК въззивникът е осъден да заплати на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД сумата от 50 810 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20. 11. 2018 г. ( датата на подаване на исковата молба) до окончателното и изплащане, като тази сума представлява обезщетение, присъдени в полза на М.Б. за претърпяна трудова злополука на 18. 05. 2018 г.
По делото е бил предявен обратен иск от „САРТЕН БЪРГАРИЯ“ ООД срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за сумата в размер на 80 000 лв., която е претендирал М.Б. от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД в същото производство по реда на чл. 200, ал. 1 КТ.
Въззивникът е изложил доводи във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, тъй като между застрахователя и работодателя е сключен договор за застраховка за определени суми и в рамките на този договор застрахователят е изплатил застрахователна сума като обезщетение от трудова злополука на М.Б..
С обжалваното решение районният съд е уважил предявеният обратен иск, като е приел в мотивите, че възраженията на застрахователя не се установяват от данните по делото.
Въззивният съд счита, че решението в обжалваното му част е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено по следните съображения:
По делото е представена Застрахователна полица № 711517601000016 от 02.11. 2017 г., сключена от въззивника и дружеството – работодател , по силата на която застрахователят е застраховал работници и служители на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и Общи условия на застрахователя „Злополука и заболяване“. Срокът на застраховката е една година от 00, 00 ч. на 05. 11. 2017 г. до 24,000 ч. на 04. 11. 2017 г. (злополуката е настъпила на 18. 05. 2018 г.). Страните са уговорили, че застрахователната сума за риска от трайна загуба на работоспособност от трудова злополука е 7- кратният размер на годишната брутна заплата на работниците и служителите към момента на сключване на застраховката. Общата застрахователна сума за групата е 23 079165, 48 лв. Броят застраховани лица са 283 съобразно приложен към полицата списък, в който под № 181 е отразен М.Б. с брутна месечна заплата от 695 лв. и със застрахователна сума при смърт или трайно намалена трудоспособност в размер на 58 380 лв. при 100 %.
По делото е представено сведение за изплащане по щета № 71156011900001 от 18. 01. 2019 г., от която е видно, че М.Б. е изплатена сумата от 29 190 лв. по застрахователна полица №711517601000016 за настъпило застрахователно събитие на 18. 05. 2018 г. с застрахователен риск „трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука“. Изплатената сума представлява 50 % от предвидената застрахователна сума по полицата за този застрахователен риск с оглед определената трайна загуба на трудоспособност от 50 % съгласно решението на ТЕЛК . Изчисленото по този начин обезщетение е на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ и раздел ІІІ, т. 3.2, съгласно които застрахователното обезщетение е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинска експертиза на работоспособността.
Въз основа на изложените обстоятелства въззивният съд приема, че застрахователят е изпълнил задължението си по застрахователната полица, като е изплатил застрахователното обезщетение на М.Б. пропорционално на определения процент от трайно намалена работоспособност съобразно решението на ТЕЛК, което е 50 %. Не би могло да се търси допълнителна отговорност на застрахователя извън договорената по застрахователния договор с работодателя, тъй като застрахователят отговаря до размера на уговореното със застрахованото лице, което в случая е работодателят, сключил застраховка в полза на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл.17 от наредбата застрахователят носи отговорност за причинените вреди на здравето на работниците и служителите при трудова злополука до размера на застрахователната сума, определени в договора за застраховане. С договора за застраховане в настоящия случай застрахователят и работодателят са определили размер на застрахователната сума общо и за всеки поотделно за работниците при различните застрахователни рискове, за което към полицата е приложен списък. Въз основа на този списък застрахователното обезщетение е изплатено на М.Б. и с това изплащане отговорността на застрахователя е реализирана и същият не дължи други обезщетения на застрахованото лице за този работник.
По изложените съображения съдът счита, че обратният иск се явява неоснователен, тъй като липсва законово основание за претенцията на работодателя към застрахователя относно трудовата злополука на М.Б.. Действително общата застрахователна сума, договорена със застрахователния договор, значително надхвърля по размер изплатеното застрахователно обезщетение на М.Б. и претендираното от него обезщетение в настоящото производство на основание чл. 200, ал.1 КТ. Независимо от това застрахователното обезщетение на М.Б. се определя от приложения списък и раздел ІІІ, т. 3.2 от застрахователната полица за начина на определяне размера на застрахователното обезщетение при застрахователен риск „трудова злополука“. При това положение липсва основание за „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД да се позовава на застрахователната полица при предявяване на обратния иск, тъй като полицата е ограничена до определена сума за конкретния работник или служител по приложения от работодателя списък.
В този смисъл е Решение № 227 от 25. 10. 2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/ 2016 г., ІV г. о. , ГК, съгласно което застрахователната сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в застрахователния договор. В случая на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда (чл. 200, ал. 4 КТ), че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор, като намалението се отнася и за имуществени и неимуществени вреди.Следователно не трябва да се изплаща още един път обезщетение и от работодателя в размер на вече изплатеното застрахователно обезщетение поради неоснователно обогатяване на работника, съответно работодателят не може да ангажира отговорността на застрахователя да изплати обезщетение в размер по- голям от предвидения по застрахователния договор, тъй като отговорността на застрахователя е договорна и се определя от рамките на застрахователния договор и би се стигнало до неоснователно обогатяване на работодателя като застраховано лице по застрахователния догвор.
В конкретния случай застрахователят е изпълнил задължението си към М.Б. в раздел ІІІ, т. 3.2 от застрахователната полица и претенциите за по- голямо обезщетение от уговореното е неоснователна.
Като е уважил изцяло предявения обратен иск от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за сумата от 50 810 лв., която е над размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 29 190 лв., районният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и съответно предявеният обратен иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал1 и чл. 80 ГПК въззиваемият „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да заплати на въззивника „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД направените по делото разноски във въззивната инстанция общо в размер на 1516, 20 лв., от които държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1016, 20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр. 1 и 3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №260058/ 16. 08. 2020 г. по гр. д. №8294/
2018 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***е осъден на основание чл.200 от КТ да
заплати на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, ***, действащ чрез
адв. Я.Д., САК, с адрес ***, офис 10, сграда на СБА сумата от 50810лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от
18.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване
на трудовата злополука - 18.05.2018 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *** да заплати на М.А.Б.,
ЕГН ********** направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер
на 2 055, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно и неправилно Решение №260058/ 16. 08. 2020 г. по гр. д.
№8294/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК *** е осъдено на основание чл.343
ал.1 от КЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл.219 ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, сумата от 50810лв., ведно със
законната лихва от 20.11.2018год.-датата на подаването на исковата молба в
съда, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди , присъдено на М.А.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, *** за претърпяна от него трудова
злополука на 18.05.2018год, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения на
основание чл. чл.343 ал.1 от КЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр.
чл.219 ал.3 от ГПК иск от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен, *** срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК *** за сумата
от 50810лв., ведно със законната лихва от 20.11.2018год.-датата на подаването
на исковата молба в съда, до окончателното плащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди , присъдено на М.А.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** Митрополия, *** за претърпяна от него трудова
злополука на 18.05.2018 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК„САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК *** направените деловодни разноски във въззивната
инстанция общо в размер на 1516, 20 лв., от които държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 1016, 20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :