Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260723
гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6298/2020 г. по описа
на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Й.С.
против Наказателно постановление № 36-0000561/17.09.2020г., издадено от Т.Н., заместващ директора на РД-Пловдив на
ИААА, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС.
С жалбата и в съдебно заседание
се поддържат конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление, алтернативно поддържа се тезата за
приложение на чл. 28 ЗАНН. На база изложеното се моли за отмяната на обжалвания
акт. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира
писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли Наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.09.2020 г., около 10,15
часа в град Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 30А в контролно - технически пункт
за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътни превозни средства с разрешение № 1345 от 09.01.2014г., жалбоподателят
като председател на техническа комисия е извършил следното нарушение:
При извършване на периодичен
технически преглед на лек автомобил Хонда Сивик с рег. № ***, собственост на Д.С.Г.,
ЕГН **********, за който е издаден протокол от извършен периодичен технически
преглед № 23361908/08.09.2020 г. не е
следил за качественото провеждане на периодичния технически преглед от
страна на техническия специалист, като
е допуснал извършването на измерване на спирачната
ефективност на ръчната спирачка в нарушение с изискванията определени в Наредба
Н – 32 на МТИТС от 16.12.2011 г.
След извършен повторен преглед по
реда на чл. 50, ал. 2 от Наредба № Н – 32 на МТИТС се установило, че разликата в спирачните сили, при измерване на
ефективността на ръчната спирачка, е по – голяма от максимално допустимото от
30 %, т. е 49%, което прави ръчната спирачка технически неизправна, а
техническият специалист, извършил измерването, е издал разпечатка от спирачния
стенд, в която разликата в спирачните сили на ръчната спирачка е 7%, което води
до извода за неправилно измерване – измерването е извършено с един и същ уред –
спирачен стенд „Бейсбарт“.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени
правилата, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение:
1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение
и
2) каква
е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат. Съдържанието на посочената като нарушена норма на чл.
43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/ предвижда, че при извършването на периодични прегледи председателят на комисията следи
за качественото и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи на
ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на изискванията
за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба. Следователно цитираната
разпоредба касае начина, изискванията към процедурата за извършване на
периодичния преглед.
Действително както в АУАН, така и
в НП в частта описваща нарушението от фактическа страна са изложени правните изводи на контролния орган, че на
процесното място и час жалбоподателят като председател на техническа комисия не
е следил за качественото провеждане на прегледа като е допуснал извършването на измерване на спирачната
ефективност на ръчната спирачка в нарушение на изискванията, определени в
Наредба Н 32 на МТИТС от 16.12.2011 г.
Липсва обаче изложение на факти,
от които да се направи проверка за правилността на тези правни изводи. Конкретно
- както в АУАН, така и в НП не са посочени в пълнота описанието на нарушението
и релевантните обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение,
доколкото единствено словом е посочено, че жалбоподателят, в лицето на
председателя на комисията за провеждане на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, е допуснал да се проведе такъв, допускайки
техническият специалист да извърши измерване на спирачната ефективност на
ръчната спирачка в нарушение на Наредба № Н – 32 на МТИТС от 16.12.2011 г.
Посоченото словом нарушение от
члена на въпросната комисия, база за търсене на административно – наказателна
отговорност от жалбоподателя, е най – общо определено, че е в нарушение на
изискванията на Наредбата, без да се
конкретизира кои конкретно изисквания се визират, респективно коя е нарушената
норма от Наредбата, което безспорно съставлява съществено нарушение на
правото на защита на жалбоподателя.
Липсата на яснота относно
изискванията, които не са били спазени при извършването на измерването и в
частност къде същите са нормативно установени, така че да може да се прецени дали председателят на комисията е бил
задължен да ги съблюдава и в какво точно се е изразило тяхното несъответствие води до единствено
възможния за настоящия съдебен състав извод, че е налице нарушение на
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
относно необходимото съдържание на двата акта, касаещо пълно, ясно и точно
излагане на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както
и коректно описание на същото.
Описаното
нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното
лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са
правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира
и реализира пълноценно защитата си.
Допуснатите пороци при описание
на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно
следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които
не са надлежно описани в сезиращите съда документи.
В тази връзка
следва да се има предвид безспорно
установеното в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този
смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на
правото на защита на нарушителя изисква същият да бъде запознат с фактическите
рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на
по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало
съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на
нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като
наказанието вече е наложено.
На следващо
място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното
следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От
сочения принцип следва, че отговорността
на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства,
които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН,
защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън
предмета на доказване.
В
тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на Административен
съд-Пловдив, според която чл. 53,
ал.2 ЗАНН е неприложим при процесуални пороци, свързани с неизлагане в АУАН и
НП на всички факти, които обуславят съставомерност на деянието,
доколкото в противен случай на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН
и цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015
г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г.
по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В обобщение на дотук изложеното, следва да се подчертае,
че административно – наказващият орган е следвало да отрази цялостното
наименование на акта, установяващ изискванията, които са нарушени от
техническия специалист и по – конкретно Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. – Методика за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в съответната част касаеща оборудване на спирачната уредба, механично
състояние и функциониране на същата.
Следва да бъде съобразявана разликата между реквизити на административен
акт и НП по отношение последици при проверка за законосъобразност, тъй като непълно
или неточно правно основание не води до отмяна на административен акт /правното
основание не е обвързващо съда/ само по себе си, но административно – наказващия орган дължи
прецизност на реквизита за нарушени виновно законни разпоредби, вкл. при необходимост
- с препратка към съответни текстове при обвръзка с описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
В този аспект се съобразява, че в тежест на административно- наказващия орган е да индивидуализира както текстовете от закона, които
са били нарушени, така и тези по които е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дееца. Изпълнението на това
задължение в цялост е елемент от спазване принципа на законосъобразност, който в случая не е съобразен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния му представител, като по делото е представен договор
за правна защита и съдействие № 20752 от 04.11.2020 г. /л.18/, видно от който
за оказаната правна защита и представителство е определено и заплатено в брой
възнаграждение в размер на 300,00 лева, които следва да бъдат присъдени в полза
на въззивника.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РД АА не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Изпълнителна
Агенция Автомобилна администрация, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000561/17.09.2020г., издадено от Т.Н., заместващ директора на РД-Пловдив на
ИААА, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП на С.Й.С. ЕГН **********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. ЕГН **********
сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС