Решение по дело №4669/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 39
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20191720104669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

№2057

гр. Перник, 06.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на шести декември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря : Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04669 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Н.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответницата  дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов сумата в общ размер от 524.40 лв., от които: сумата 471,32 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и 32ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 53,08 лв. /петдесет и три лева и 08 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата  471,32 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ответницата, чрез своя процесуален представител- адв.Б.В., е изразила становище, че искът е неоснователен, като са направени множество възражения по представените доказателства и направените доказателствени искания.

   Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №03391/2019г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от сумата 471,32 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и 32ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 53,08 лв. /петдесет и три лева и 08 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата  471,32 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски за ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в ***

 С протоколно определение в открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесният имот е топлоснабден и че до него е доставяна топлинна енергия за процесния период в размер и на стойност посочен в исковата молба. Неоснователно е възражението, че искът бил недопустим,поради липса на доказана процесуална легитимация на ответника по делото.Процесуалната легитимация в процеса следва не от някакви обективни факти,които трябва да се издирват и докажат,а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса.Процесуалната легитимация не следва да се смесва с материалноправната такава.Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, докато материалноправната-неговата основателност. Съдът е длъжен да прекрати делото,ако липсва право на иск в полза на ищеца. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим,а води до отхвърлянето му като неоснователен. В случая представените  писмени доказателства от ищцовата страна –  нот. акт № 20, том XX, дело № 5161/1997г. на нотариуса И. И. за дарение на недвижим имот, от който е видно, че ответницата е ползвател на  топлоснабдения имот и потребител на топлоенергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

 Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

 В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен до посочения размер от  471,32лева, както е и предявен.  

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  09.07.2017г. до 25.01.2019г., в размер на 53,08 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението -   29.05.2019г., до окончателното й изплащане. 

              Ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените разноски от ищцовата страна  които съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК са в размер на 225,00лева, общо разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №03391/2019г. по описа на ПРС.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата 471,32 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и 32ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 53,08 лв. /петдесет и три лева и 08 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата  471,32 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.05.2019 г., до окончателното изплащане за топлоснабден имот находящ се ***.

               ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 225,00лева , общо сторени разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №03391/2019г. по описа на ПРС. 

               След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №03391/2019г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: