Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260022
гр. ВРАЦА, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 09.02.2022 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар ГАЛИНА
ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА т.дело N 10 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба
вх.№ 260526/19.01.2021 г. на адв.П.К., като пълномощник на К.Ф.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, и Н.Ф.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, с която против ЗК
"Бул Инс" АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, са
предявени искове за заплащане на суми от по 26 000 лв. за всеки от ищците,
предявени като частични от пълните размери по 100 000 лв., представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие причинената смърт на дядо им А. С. С.. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от 23.09.2020 г. до
окончателното им изплащане, алтернативно – от 06.10.2020 г. /датата на
получаване на претенцията от застрахователя/
до окончателното им изплащане.
В исковата молба се
посочва, че ищците са внуци на А. С. С., загинал в резултат на ПТП. Твърди се,
че на 16.09.2020 г. около 08:00 ч. в
гр.Плевен, по ул."Цар Самуил" се е движил л.а. "Пежо 307" с
рег.№ ЕН *** ВТ, управляван от С.И.Й.. В участъка пред блок № 72, поради
движение с несъобразена скорост, автомобилът е блъснал пресичащия на пешеходна
пътека А. С. С., който е изпаднал в кома, а по-късно през същия ден е починал
вследствие тежките несъвместими с живота травми.
Посочва се, че за
настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 316000-35314/28.09.2020 г. от ОД на МВР-Плевен. Образувано е ДП №
203/2020 г. по описа на ОД на МВР, пр.пр. № 4579/2020 г. по описа на ОП-Плевен,
което към момента на депозиране на исковата молба не е приключило с влязъл в
сила акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на лекия автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата,
които се намират в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни
последици – смъртта на А. С. С..
В исковата молба се
сочи, че за л.а. "Пежо 307" с рег.№ ЕН *** ВТ, управляван от Г. С.Й.,
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
полица № BG/02/120000085490 със срок на валидност една година, считано от 01.01.2020
г. до 31.12.2020 г. към ЗД "БУЛ ИНС" АД, като по силата на този
застрахователен договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 КЗ в размер на
10 000 000 лв.
Твърди се, че в
изпълнение изискванията на чл.380 КЗ ищците са предявили претенциите си за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество и са представили всички
документи, като по случая са заведени щети № ********** и № **********, но не
им е изплатено обезщетение.
Посочва се, че
починалият А. С. С. е бил деен, активен и в много добро здравословно състояние,
както и че е бил отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за
своето семейство. Ищците твърдят, че са загубили баща си много рано, поради
което са живели с майка си при своите баба и дядо и А. С. е заместил липсващия
им баща. Двамата са израснали с грижите на своя дядо, със съветите и
напътствията му и за тях той е бил пример за подражание. Според изложеното в
исковата молба, ищците преживяват тежко смъртта на своя дядо именно поради
особената роля, която той е имал в живота им и изградената между тях силна
връзка на обич, уважение, привързаност и взаимопомощ. В резултат на трагичния
инцидент ищците са загубили моралната и физическа подкрепа на А. С., на когото
винаги са разчитали. Внезапната му смърт им е причинила неописуема мъка и
душевни болки и страдания, които продължават и до настоящия момент и ще ги
съпътстват през остатъка от живота им. Несвоевременната и неочаквана загуба се
е отразила негативно на психическото и здравословното им състояние.
Развиват се
съображения, че причинените неудобства, болки и страдания следва да бъдат
компенсирани, което поражда правен интерес от предявяване на пряк иск срещу
застрахователя. Ищците считат, че справедливият размер за обезщетението за
претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, изразяващи се в търпените
болки и страдания, възлиза на 100 000 лв., но предявяват частични искове за
присъждане на суми от по 26 000 лв.. Претендират и присъждане на законна лихва върху
сумите, считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно
чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.430, ал.1 КЗ, а в условията на евентуалност – от
06.10.2020 г. /датата на получаването на претенцията от застрахователя/ до
окончателното изплащане на сумите.
С протоколно
определение от 14.12.2021 г. съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявените искове за неимуществени вреди като размерът
на същите е увеличен от по 26 000 лв. на по 35 000 лв. за всеки един от ищците,
предявени като частични искове от по 100 000 лв.
В срока по чл.367,
ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
262504/25.03.2021 г., с който ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че липсва вреда за ищците като
елемент от фактическия състав на деликта. Навежда доводи, че с тълкувателната
практика на ВКС е въведено правило само по изключение да се присъжда
обезщетение на лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия. Счита, че от изложените в исковата молба обстоятелства не може да бъде направен извод, че в случая е
налице такова изключение, а се касае до нормална връзка между дядо и
внуци. Изтъква, че от данните в исковата
молба и приложените към нея доказателства е видно, че покойният А. С. е имал
постоянен адрес ***, а ищците съответно в с.Попица и в гр.Бяла Слатина, което
обстоятелство изключва твърденията за особено близка връзка.
В условията на
евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от пострадалото
лице, като твърди, че А. С. е пресичал на обозначено място, но без да спази
задълженията си по чл.113 ЗДП за съобразяване с посоката и скоростта на
приближаващото го МПС. Счита, че пострадалият се е поставил в превишен риск
като е продължил да пресича пътното платно при видима опасност за него, на
която е можел да реагира и да избегне. Развива съображения, че с оглед
съпричиняването обезщетението следва да бъде намалено, като навежда правни
доводи и се позовава на съдебна практика.
Ответникът прави и
възражение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като ударът
е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил, поради което от негова
страна не е извършен деликт. Изтъква, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, поради което
след като не е извършен деликт от водача на л.а., не следва да носи отговорност
и застрахователя.
Предявените искове
се оспорват и по размер, като се твърди, че претендираните суми са прекомерни и
не отговарят на реалната вреда. Иска се да бъдат отчетени разпоредбите на
чл.493а КЗ и § 96 КЗ и установената с тях методика за определяне размера на
обезщетението, а не лимит на отговорност.
Ответникът счита,
че претенцията за присъждане на законна лихва, както от датата на ПТП, така и
от датата на уведомяване на застрахователя, е неоснователна и не е съобразена с
чл.380 КЗ и чл.497 КЗ. Развива подробни съображения, че съобразно чл.380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка на увреденото лице има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след изтичането на срока, в който е
следвало да извърши пращането на застрахователното обезщетение.
В срока по чл.372,
ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова
молба вх.№ 263477/28.04.2021 г., в която ищците изразяват становище за
неоснователност на направеното от ответника оспорване на механизма на ПТП, на
оспорването на всички елементи от фактическия състав на деликта, както и на
размера на предявените искове. Посочват, че към исковата молба е приложен
Констативен протокол за ПТП с посочване номера на този документ. По отношение
виновността се позовават на презумпцията по чл.45 ЗЗД и изтъкват, че в случай
на оспорване ответникът носи тежестта за оборването й. Отново сочат, че
биологичният им баща е починал много рано, когато са били невръстни деца и
ролята на баща в техния живот е изпълнявал дядо им А. С.. Развиват съображения
относно началния момент, от който се дължи присъждане на законна лихва върху
обезщетенията.
В срока по чл.373,
ал.1 ГПК не е подаден допълнителен отговор от ответника.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и изслушани са специализирани
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-психологична експертиза
/СПЕ/, чиито заключения са приети като обективни и компетентни. След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
С постановено по
реда на чл.374 ГПК определение съдът е приел, че по делото не се спори, че ищците
К.Ф.К. и Н.Ф.Н. са внуци на А. С. С., който е починал на
16.09.2020 г. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по
делото препис-извлечение от Акт за смърт № 1465/17.09.2020 г., удостоверение за
наследници № 14-3401/17.09.2021 г. и удостоверение за родствени връзки №
13-56/28.09.2020 г., издадени от Община Плевен.
Със същия съдебен
акт съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че причината за настъпване
смъртта на А. С. С. са тежки, несъвместими с живота травми, получени при ПТП на
16.09.2020 г. в гр.Плевен, когато е ударен от движещ се по ул."Цар Самуил" л.а. "Пежо 307" с рег.№ ЕН *** ВТ,
управляван от С.И.Й..
Страните спорят относно
механизма на настъпване на ПТП, при което е пострадал А. С.,
вината за произшествието и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат. За установяване на обстоятелствата, свързани с тези
спорни въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е
назначена САТЕ.
В представения по
делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000 – 353/ 4, екз. № 4/28.09.2020
г. на ОД на МВР е отразено, че на 16.09.2020 г. около 08, 00 часа
в гр. Плевен, ул. "Цар Самуил" до бл.72
в ж. к. "Сгоргозия" при управление на лек автомобил
марка "Пежо", модел 307,
с рег. № ЕН***ВТ С.И.Й.
не е съобразил скоростта на движение, като е ударил пешеходеца
А. С. С., пресичащ
отдясно на ляво спрямо посоката на движение на пешеходна пътека обозначена с
маркировка М 8: 1 и пътен знак Д17, при което е настъпило ПТП с пострадал и
материални щети. Посочено, е че пострадалият първоначално е изпаднал в кома, а
впоследствие е починал в 12,30 ч. по информация от ОДЧ. Посочено е, че е
образувано досъдебно производство № ЗМ – 213/ 16.09.2020 г. Към протокола е приложен и план-схема на ПТП.
Допълнително по
делото са представени протокол за оглед на ПТП от 16.09.2020 г. и албум от
извършения оглед, протокол № 154/29.09.2020 г. за извършена видео-техническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза за оглед на труп. Така представените
експертизи, които са изготвени в хода на образуваното досъдебно производство не
могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства в рамките на
гражданския процес, но въз основа на тези документи е изготвено заключението на
назначената по настоящето дело САТЕ.
От заключението на
вещото лице инж.В.И. се установява, че ПТП се състои в удар между челната част
на автомобил "Пежо 307 СВ", с
рег.№ ЕН***ВТ и страничната лява част от тялото на пешеходеца А. С. С., което е
реализирано по следния механизъм: На 16.09.2020 г. в гр.Плевен, на ул."Цар
Самуил", водачът С.Й., управлявайки посочения лек автомобил се едвижил в посока от бензиностанция ОМВ към
ЛВТ със скорост 45,7 км/ч. Към момента, в който челната част на автомобила се е
намирала на разстояние 44,5 м. от мястото на удара, пешеходецът А. С. е
реализирал движение по тротоара към пешеходната пътека на ул."Цар
Самуил". Така движейки се един към друг, пешеходецът транслационно с бърз
ход и скорост 4,4 км/ч и МПС със скорост 45,7 км/ч се е стигнало до мястото на
удара между тях. Настъпил е първоначален контакт между страничната лява част на
тялото на пешеходеца в областта на долните крайници и предната броня на МПС,
което от техническа гледна точка представлява началото на удара. С
продължаващото движение на автомобила, горната част на тялото на пешеходеца е
пропаднала над предния капак и се е
получил удар в предното обзорно стъкло, при който тялото е отхвърлено напред
спрямо посоката на движение на МПС. Вследствие на действия от страна на водача
на МПС чрез натиск върху спирачния педал е последвало закъснително движение
(без отлагане на следи върху настилката). След отхвърляне на тялото на
пострадалия от предното обзорно стъкло, то е паднало върху настилката и с
последващо преобръщане и триене се е установило в покой на мястото, на
което е намерено. Автомобилът след удара
с действието на водача на МПС върху спирачния педал закъснително се е установил
в близост до тялото на пострадалия, с което ПТП е приключило.
В заключението е
отразено, че мястото на първоначален контакт при удара е върху пешеходната
пътека на ул."Цар Самуил" в гр.Плевен, като на 50 м. източно на
северния тротоар на метален стълб се намират два броя знаци "Внимание
деца" и "Място за пресичане на пешеходци", а върху северния
тротоар се намира и табела "Пешеходна пътека". Вещото лице е констатирало, че съобразно
наличния снимков материал към момента, в който пешеходецът стъпва върху
пешеходната пътека, челната част на лекия автомобил се е намирала на разстояние
44,5 м. от мястото на удара. Непосредствено преди пешеходната пътека и
траекторията на пешеходеца липсват данни за наличие на паркирани МПС на пътното
платно, които да са ограничавали видимостта за водача на автомобила към
пострадалия. При посочената скорост на движение от 45,7 км/ч и отчитайки
отстоянието от мястото към момента, в който водачът на МПС е могъл да възприеме
пострадалия при стъпването му на пешеходната пътека, вещото лице дава
заключение, че най-малкото разстояние, на което водачът на автомобила би могъл
да спре при максимална стойност на спирачното закъснение, т.е. при максимална
ефективност на спирачната система, съотносимо с дължимата на опасната зона, е
27,01 м. Върху пътната настилка не са констатирани следи от отложени при
приплъзване на ходови гуми при закъснителното движение на автомобила до мястото
на установяване в покой. Според вещото лице, необходимото разстояние за спиране
на автомобила, без отлагане на следи от гуми, т.е. без максимална ефективност
на спирачната система, е технически възможно, като при реалната скорост на
движение на автомобила от 45,7 км/ч в този случай разстоянието за спиране е
38,33 м. При сравнение на отстоянието, на което се е намирал автомобила до
мястото на удара – 44,5 м., вещото лице прави извод, че водачът на МПС е имал
техническа възможност своевременно да възприеме пешеходеца като посока и направление
на движение върху пешеходната пътека и да предприеме действия на спиране чрез
спирачния педал с максимална ефективност, при което да реализира закъснително
движение преди мястото на удара и да спре преди контакта с пешеходеца, с което
да предотврати ПТП.
В заключението на
САТЕ е отразено също така, че през цялото си движение върху пешеходната пътека
пешеходецът също е имал техническа възможност да възприеме автомобила и да
преустанови транслационното си движение върху пешеходната пътека до около 3,0 м.
от тротоара (или на не по-малко от 1,3 м. преди мястото на удара), с което да
пропусне автомобила и да предотврати ПТП. В с.з. вещото лице допълва, че
пешеходецът е бил в състояние да прецени посоката и скоростта на движение на автомобила,
както и неговото отстояние, така че да не предприема пресичане.
По делото е
разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил С.И.Й., който твърди, че в
непосредствена близост преди пешеходната пътека има автомивка и там е бил спрян
джип на тротоара, което му е попречило да види пешеходеца, чул е само удара,
спрял е колата и тогава за първи път е видял, че на платното лежи човек. Съдът не дава вяра на тези показания, тъй
като същите не се подкрепят от заключението на САТЕ, при изготвянето на което е
взет предвид съществуващ видеозапис на произшествието и снимков материал от
огледа, в които няма данни за паркирани МПС, ограничаващи видимостта на водача
на лекия автомобил.
С определението по
чл.374 ГПК съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че към момента на ПТП
е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица BG/02/120000085490 за л.а. "Пежо 307" с
рег.№ ЕН *** ВТ със срок на валидност една година, считано от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г., сключена с ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд, предоставена на ищците с
писмо изх.№ 24-01-519/09.10.2020 г.
Не се спори, че
ищците К.Ф.К. и Н.Ф.Н. са отправили до ответното дружество ЗК "Бул
Инс" АД молби за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на дядо им А. С. С.. Уведомлението по
чл.
380 КЗ е изпратено с обратна разписка по пощата, за което е представено по
делото известие за доставяне, от което е видно, че уведомлението е получено от
ответника на 06.10.2020 г. В
отговор на направените искания с отделни писма до ищците с дата 15.10.2020 г.
ответникът е отказал да изплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и
действително претърпени от смъртта вреди.
Спорът дали ищците
са претърпели неимуществени вреди и дали между тях и починалия им дядо е била налице трайна и дълбока емоционална връзка е пренесен в съдебното производство. За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано заключението на специализирана съдебно-психологична
експертиза.
От приложеното по
делото удостоверение за родствени връзки № 13-56/28.09.2020 г. се установява,
че А. С. С. е баща на С. А. С., която е майката на ищците Н.Ф.Н. и К.Ф. Н..
Представено е Решение от 08.05.1996 г. по гр.д.№ 6/1996 г. на РС-Плевен, от
което е видно, че на основание чл.100 СК е прекратен слюченият граждански брак
между Ф. Н. Б. и С. А. Б., като е утвърдено сключеното между тях споразумение,
по силата на което упражняването на родителските права спрямо децата им Н. и К.
се предоставя на майката С. А.. Представено е и препис-извлечение от Акт за
смърт № 0053/17.03.2011 г., от което е видно, че бащата на ищците – Ф. Н. Б. е
починал на 16.03.2011 г.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели З. С. (леля на ищците), С. С. (майка на ищците)
и К. С. (баба на ищците) се установява, че след развода на родителите децата Н.Ф.
и К. Ф. са заживели заедно с майка си в дома на нейните родители в гр.Плевен. Свидетелката
С.С. установява, че след развода децата й К. и Н. са продължили да се виждат с
баща си, който ги е търсел, интересувал се е от тях и е осигурявал пари за
отглеждането им, но често е отсъствал, тъй като е бил строител. Според
свидетелките, след заживяването на С. С. и децата й в гр.Плевен, дядото А. С. е
започнал да се грижи за децата и да им осигурява всичко необходимо за
отглеждането им. Свидетелките установяват, че децата са обичали дядо си много,
излизали са заедно с него до магазина и на разходки в квартала. Това
съжителство е продължило до завършването на средното образование на ищците,
като след абитуриентския си бал К.Ф. се е омъжила и е заживяла в с.Попица, а Н.Ф.
***, където е започнал работа. От свидетелските показания се установява, че К.Ф.
има родени две деца от брака си и понастоящем продължава да живее със
семейството си в с.Попица, а Н.Ф. една година след установяването си в гр.Бяла
Слатина също е създал връзка и живее на съпружески начала с жена. Според
свидетелките, дори и след като са напуснали гр.Плевен, ищците са продължили да
посещават дома на баба си и дядо си почти всяка седмица (св.С.С. и К.С.), като
дядо им е бил много щастлив да ги вижда и много е обичал да се събират, да си
споделят и да се смеят (св.З.С.). Свидетелките установяват, че в деня на
инцидента ищците са разбрали за случилото се с дядо им и веднага са дошли в
гр.Плевен, били са в шок, но са се заели с организацията на погребението. След
този трагичен случай продължават да идват в гр.Плевен и през седмица да ходят
на гроба на дядо си. Според свидетелките, ищците не са преживели загубата и до
настоящия момент.
От заключението на
СПЕ се установява, че в резултат на преживяната от К. и Н. Ф. травма от
неестествената смърт на дядо им А. С., в психичния им живот от травматичното
събитие до днес се оформя палитра от негативни емоционални преживявания,
характерни за Остра стресова реакция и Посттравматично стресово разстройство,
които дават отражение на цялостното им функциониране. Според вещото лице,
ищците така и не са възстанови обичайното си ниво на личностно и социално
функциониране и макар и симптомите да не са с такава острота като преди година,
те продължават да съществуват в хронична форма.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените искове
са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., следва да се допусне като изключение –
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди.
Посочено е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови баби/дядовци и внуци, както и братя и сестри. Развити са мотиви, че в
традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и
внуците, съответно братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления
№ 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по
делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От посочените разяснения следва категоричният
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение,
са: 1/ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т. ч. и за роднините –бабите/дядовците и внуците, съответно
братята и сестрите.
В
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 17 от
16.03.2021 г. по т. дело № 291/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №
60070/29.06.2021 г. по т.д.№ 904/2020 г., на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 92 от
17.11.2020 г. по т. дело № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 45 от
10.05.2021 г. по т. дело № 370/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., се приема,
че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство
с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Анализирани са различни
житейски ситуации, като се приема, че особено силна привързаност между
роднините е налице най-вече когато отношенията помежду им са със съдържание,
наподобяващо връзката родител – дете. Съдебната практика посочва като примери,
относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, отглеждането на внуците
от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.).
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай ищците не са провели пълно и главно доказване на изведените в
Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за
изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на
16.09.2020 г. смърт на дядо им А. С.. Безспорно се установи, че между
починалото лице и неговите внуци са били изградени и са съществували близки
връзки, основани на привързаност и уважение. Установява се също, че дядото е
присъствал в живота на своите внуци от ранната им детска възраст и е помагал
при тяхното отглеждане физически и морално, както и че изградените отношения на
близост и уважение между тях са се запазили и съхранили през годините до
момента на неговата смърт. От свидетелските показания обаче не се установи тези
отношения да се различават съществено по своето съдържание от традиционните такива,
характерни и общоприети от традициите на българското общество. Действително от
доказателствата по делото се установи, че след развода на родителите им, ищците
К.Ф. и Н.Ф. са заживели заедно със своята майка в жилището на нейните родители в гр.Плевен,
както и че дядо им А. С. е полагал грижи за тях до пълнолетието им. Не могат
обаче да бъдат приети за доказани изложените в исковата молба твърдения, че при
така установеното съвместно съжителство, дядото е заместил липсващия им баща,
приел е неговата роля и е бил единственият мъж в живота им, опора и пример за
подражание. Фактът, че до навършване на пълнолетие ищците са живели в дома на
баба си и дядо си, не води до извод, че дядото е възприел ролята на родител за
тях и е създадена изключителна връзка помежду им, надхвърляща обичайните
отношения между внуци и баби/дядовци. Този извод се налага както от обстоятелството,
че в същото жилище е живеела майката на ищците, която е полагала грижи за тях,
така и от установения по делото факт, че след развода ищците не са
преустановили контактите си със своя баща, който ги е търсел, интересувал се е
от тях и е осигурявал пари за отглеждането им (в този смисъл са показанията на
майка им С. С.). Що се касае до изложените
в исковата молба твърдения, че дядото е възприел ролята на родител и с оглед
настъпилата ранна смърт на бащата на ищците, следва да се отбележи, че от
писмените доказателства по делото се установи, че бащата на ищците Федя
Бориславов е починал през 2011 г., т.е. когато ищцата К.Ф. е била на 23 години,
а ищецът Н.Ф. е бил на 25 години. От свидетелските показания се установява, че
след навършване на пълнолетие ищците са напуснали дома на дядо си и баба си в
гр.Плевен, т.е. към момента на смъртта на баща им те вече са били създали свои
семейства в други населени места.
Следва да се отбележи и това, че нито от свидетелските
показания, нито от заключението на СПЕ се установява и понасянето на морални
болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали повечето
внуци при внезапна и неочаквана смърт на свой прародител. Загубата на близък
родственик е събитие, което неминуемо има за последица душевна болка и тъга в
близките хора. В случая се установява, че ищците са били в шок от инцидента и
са преживели трагедията емоционално, но не и реакции, които да надхвърлят по
обем и интензитет обичайните за такава ситуация негативни изживявания.
При тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че в случая не са доказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната
съдебна практика. При липсата на доказана активна материалноправна легитимация,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
без да е необходимо да бъдат обсъждани останалите предпоставки от фактическия
състав на чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, както и направените от ответника възражения,
в т.ч. и възражението за съпричиняване.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски има ответника ЗК "Бул Инс" АД. От данните
по делото е видно, че същият е направил следните деловодни разходи: 6 720,00
лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС, 50,00 лв. – внесен и изплатен
депозит за призоваване на свидетел и общо 400,00 лв. – внесени и изплатени суми
за възнаграждение на вещо лице. Процесуалният представител на ищците е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което съдът намира, че на основание чл.78, ал.5 ГПК договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Като отчита цената на предявените два частични
иска от по 35 000 лв., броя на
проведените съдебни заседания след първото такова, както и фактът, че адвокатът
е регистриран по ДДС, съдът намира, че
на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 4
100 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Ф.К., с ЕГН ********** и
адрес: ***, и Н.Ф.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, против ЗК "Бул
Инс" АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане
на суми от по 35 000 лв. за всеки от ищците, предявени като частични от пълните
размери по 100 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от причинена при ПТП на 16.09.2020 г. смърт на дядо им А. С. С..
ОСЪЖДА К.Ф.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, и Н.Ф.Н., с
ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК
"Бул Инс" АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, деловодни
разноски в общ размер от 4 550,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: