РЕШЕНИЕ
№260355/12.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
петнадесети февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5184
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на И.К.С. – ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-0001002/ 20.11.2020г.
на Началника на отдел „Контрол“ в РД
"Автомобилна администрация", с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 550 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП .
В жалбата се навеждат доводи за това, че актът
е издаден от некомпетентно лице , че нарушението не е описано пълно и точно и
не съдържа квалифициращите го факти и обстоятелства, че непредставянето на
квитанция и липсата на разрешение са две различни изпълнителни деяния, че
използваната за измерването везна е било описана погрешно, поради което и не
може да бъде индивидуализирана, че измерването е било извършено в нарушение на
инструкцията за употреба, че неправилно е била ангажирана отговорността на въз.С.,
доколкото задължение за товародателя е да не допусна надвишаване на максимално
допустимата маса на състава на ППС, че липсват мотиви защо е наложено наказание
над минималния размер и др. Поради тези
и други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание въз. С. , редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Ив.Г. пледира постановлението да бъде отменено и
отново прави искане за присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява . В
съпроводителното писмо са изложени доводи за това, че постановлението е
правилно, обосновано и законосъобразно и се иска потвърждаването му. Направено
е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и е
направено искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2020г. въз. С. извършвал
обществен превоз на товари , като управлявал влекач „Ман”, кат. N 3, с рег
№ В 32 00 РС с прикачено полуремарке с рег. № В 77 41
ЕК , по маршрут
гр.Варна-с.Николаевка-гр.Варна. Около
11.40ч. на пътен възел „Летище“ , той
бил спрян за проверка от служители на РД
„АА”, един от които св. К.К.. При проверка на документите се установило, че въз. С. превозва 29 340 кг. нахут. Било извършено и измерване на теглото
на управлявания от въззивника автомобил с мобилна
електронна везна „Dini Agreо”,
модел „ OTPR” , сер. № 0140222111430084. Средството
за измерване било преминало метрологична проверка за техническа изправност и
било с поставен знак за валидност до м.10.2020г.Везната била разположена на
равно място на пътя.При извършеното измерване ос по ос се установило, че общата
маса на управляваното от въз.С. превозно средство е 41 225кг. при допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата от 40 000кг., а водачът не
представил квитанция от АПИ. Поради това св. К. съставил против въззивника акт за установяване на нарушение, в който описал
установеното при проверката и квалифицирал действията му като нарушение на
чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.”а”
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.При личното предявяване на акта , както и
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. При
същата проверка било констатирано и нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. ч.100 ал.4 вр. Приложение №
5, част І, т.5.2.3. б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТС, тъй като
влекачът на първа ос бил с гуми с различен размер.За това нарушение в последствие
било издадено и наказателно постановление.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, административно наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка, както и правната
квалификация на нарушението по чл.139
ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от
Наредба № 11/03.07.2001г.За него на въз.С. била наложена „Глоба“ в размер на
550лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2
от ЗДвП.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. К.К. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушението е
установено при извършената проверка и измерване с ел.везна.Свидетелят посочи,
че везните се разполагат на пътното платно и се измерва натоварването на всяка
ос поотделно, като автомобила се качва на тях.Св.К. посочи още, че когато
измерваната ос е върху платформите, останалите оси са върху пътното платно,
като височината им не е такава, че останалите гуми да са във въздуха.
Съобразявайки направените в жалбата доказателствени искания, съдът
изиска и приобщи към доказателствата по делото копия от заявления, протокол за
проверка, ръководство на потребителя за везната и сертификат за св.К., които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства , които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000851 / 22.10.2018г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
инспекция”-Варна към изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии.
Съгласно чл. 189 ал.12
от ЗДвП, наказателните постановления за нарушения по ЗДП, каквото
имаме в настоящият казус, се издават от Министъра на вътрешните работи, от
Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166 ал.1
т.1 от ЗДвП Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари , включително и на правилата за максимално допустима маса на
превозното средство, както и на всички документи, свързани с извършването на
превоза. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е издадена на осн.
чл. 139 от ЗДвП
(§ 3 ЗР от Наредбата), поради което и съдът намира, че обжалваното
постановление е издадено от компетентен орган. Актът също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно чл. 189, ал.1
от ЗДвП, актове за нарушения
по ЗДП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, какъвто св.К.
като ст. инспектор при РД“АА“-Варна безспорно е.Поради това съдът намира, че
възраженията в жалбата, касаещи компетентността на актосъставителя
и издателя на постановлението са неоснователни.
Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен
срок и е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения
са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Мястото на извършване на нарушението е посочено с
необходимата конкретика , а именно пътен възел „Летище-Варна Самото
нарушение е описано в пълнота, като са посочени всичките му съставомерни
признаци. Посочена е нарушената
материално- правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението. Нито при предявяване на акта,
нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в
които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че въз. С. е
допуснал нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6 ал.1 т.3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г.Тези разпоредби сочат, че
движещите се по пътя ППС следва да са с маса, която не надвишава нормата,
установена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която в
случая за превозно средство с две оси и с полуремарке
с три оси е 40 т. От
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че въз. С. е управлявал ППС
с маса над тази разрешена стойност.Проведеното от контролните органи измерване
на масата на превозното средство е било извършено с одобрен тип средство за
измерване, което е преминало съответната метрологична проверка за техническа
изправност и с поставен знак за валидност до м.10.2020г., което се установява
от приложените по делото доказателства в
тази насока, като възраженията в жалбата, свързани с индивидуализация на
везната са неоснователни. На следващо място, от показанията на св.К. се установява, че измерването е било
извършено ос по ос, което е напълно
допустимо да се извърши при везна с две платформи, видно от приложеното
ръководство за употреба на средството за измерване. Самите действия са били
извършени на равно място от пътя и при спазване на всички изисквания-
нивелиране и др., като от показанията на
св.К. е видно, че в противен случай везната не позволява измерване..В случая
такова измерване е било направено и видно от приложената по преписката
разпечатка е, че общата маса на превозното средство е надвишавала допустимата
такава за движение по пътищата. Съдът не споделя становището на адв.Г., че наличието на различни по размер гуми, разположени на първата ос на товарния автомобил, е в
състояние да опорочи извършеното измерване. От характеристиките на гумите,
описани в представеното копие от НП №
*********/ 20.11.2020г. може да се направи извод, че е налице значителна
техническа неизправност на превозното средство, която би могла да повлияе
негативно при неговото управление, но не и при извършеното измерване на теглото му. Не на последно място
доказателства за претоварването на превозното средство се съдържат и в
приложената по преписката товарителница, в която е посочено количеството
натоварен нахут, което е 29 340кг. и което заедно с теглото на превозното
средство, безспорно надвишават 40 тона. В този смисъл съдът намира , че описаното в акта и постановлението
нарушение безспорно е извършено от обективна и субективна страна, тъй като
въз. С. е управлявал ППС по път отворен
за обществено ползване с обща маса, надвишаваща допустимата от 40т. без да има
издадено разрешение от АПИ, респективно без да са били заплатени съответни такси
по ЗП. Обстоятелството, че в акта и постановлението е посочено,че въз.С. не е
представил квитанция от АПИ за претоварване не води до извод, че е налице друго
изпълнително деяние, доколкото доказателства за заплащане на таксата не са били
представени в хода на цялото производство.
Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Същото е формално и за неговата съставомерност
не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната
липса води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото
нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната
норма- чл.177 ал.3 пр.2 от ЗДП, тъй като
именно в нея е предвидена санкцията за водач
, който управлява ППС с маса, която надвишава нормата, определена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на въз. С. в случая е налице.
Съдът
намира , че при определяне на размера на наложеното наказание „Глоба” наказващият орган се е
съобразил данните за личността на въззивника, както и
с обстоятелството, че при извършената му проверка е било констатирано и друго
нарушение.Поради това и отчитайки степента на обществена опасност на
нарушението, правилно му е била наложена
„Глоба“ в размер на 550лв., малко над минималния предвиден в закона.Съдът
намира, че това наказание като размер е
съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Доколкото по делото не е било осъществено
процесуално представителство на наказващият орган, съдът намира, че искането за
присъждане на възнаграждение за такова представителство, посочено в съпроводителното
писмо следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001002/ 20.11.2020г. на Началника на
отдел „Контрол“ в РД
"Автомобилна администрация", с което на И.К.С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 550 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане
за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в полза на РД
„АА“-варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: