№ 35236
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110141786 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на А. П. З., с ЕГН
**********, с адрес в гр.София, *** и с адрес за книжа в гр.Дупница, ул. ***
адв. *** спрямо „РОСИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Гълъбово, общ.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул. ”Д-р Жеков”, №
20, вх.А, представлявано от В. Т К., с адрес за книжа в гр.Стара Загора,
ул.“Нромишлена“ № 43 - Администрация на „РОСИ“ ЕООД.
Излага се, че ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“, в
обект на работодателя - магазин, находящ се в гр.София, бул“Илиянци“ ,
магазин, находящ се в гр.София, бул.“Илиянци“ Хе 12 на основание Трудов
договор с № 881/08.01.2016г. и ДС към него с № 63/09.01.2023г. Сочи се, че е
била с уговорено трудовото възнаграждение от 1000 лева.
Твърди се, че на 21.06.2024г. й е връчена Заповед с № 49/ 21.06.2024г., с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като на
основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено и трудовото й правоотношение
с работодателя с дата връчване на заповедта.
Излага се, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно при
следите съображения: сочи се, че уволнението е за системни нарушения на
трудовата дисциплина, както следва: неизпълнение на законно нареждане на
работодателя, обективирано в Заповед за командировка № 2/03.01.2024г.,
издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката на
04.01.2024г., което нарушение е било извършено на 04.01.2024г. с писмен
отказ за изпълнение на заповедта, удостоверено с доклад на ръководителя на
обекта на „РОСИ“ ЕООД гр.София - нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1, т.7 от КТ.
неизпълнение законно нареждане на работодателя, обективирано в
Заповед за командировка № 4/04.01.2024г., издадена на основание чл.121, ал.1
1
от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024г., извършено на 04.01.2024г. с
писмен отказ за изпълнение на заповедта, отново удостоверено с доклад на
ръководителя на обекта на „РОСИ“ ЕООД гр.София — нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.
неявяване на работа без основателна причина на 13.06.2024г., за което
неявяване било докладвано от ръководителя на обекта на „РОСИ“ ЕООД
гр.София, в който работила ищцата или нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1,т.1 от КТ.
неизпълнение на законно нареждане на работодателя по Заповед за
командировка № 47/17.06.2024г., издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ,
връчена на служителката при условията на отказ на 17.06.2024г., което е
извършено, считано от 18.06.2024г. с неявяване в обекта, в който служителката
е командирована, удостоверено с уведомление от същата дата за неизпълнение
на заповедта и доклад на ръководителите на обектите на „РОСИ“ ЕООД в
гр.София и гр.Пазарджик - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1, т.7 от КТ.
Излага се, че за тези нарушения на трудовата дисциплина е изтекъл
предвидения в чл.194, ал.1 от КТ срок, и са наложени извън
законовоопределения такъв, а именно: нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта
са се осъществили на 04.01.2024г. като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на ТПО е издадена
на 21.06.2024г. или наложеното наказание за тях в срок повече от 4 месеца.
Навежда се, че командироването на ищцата със Заповед №
2/03.01.2024г. в обект на работодателя в гр.Пазарджик за периода от
08.01.2024г. до 19.01.2024г. по съществото си е промяна мястото на работа,
което изменение на ТПО е недопустимо да се случи едностранно, а и не е била
налице нужда за предприятието А. да бъде командирована в гр.Пазарджик – и
двата щата – в Пазарджик и в София са били запълнени към датата на
командироването. И се навежда, че за един и същ период Анита е била
командирована в два различни града на две различни основания. Оспорва се и
наложеното наказание за неявяването й на работа на 13.06.2024г – нарушение
по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Сочи се, че неявяването на работа, без основателна
причина за един работен ден не е основание за дисциплинарно уволнение – а
само неявяване в два последователни дни по смисъла на чл.190 от КТ.
Оспорва се и наложеното наказание за отказа й да получи Заповед за
командировка № 47/17.06.2024г. като се излага, тази заповед не й е предадена,
а отразеното от служителите , че заповедта е връчена при условията на отказ
не е вярно. Излага се, че служителите Симеон Царев и Ивелина Комсийска в
присъствието на моята доверителка изписали върху заповедта за
командировка, че отказва да я получи, но се излага, че и към датата на
сезиране на съда Анита все още не разполага с нея. Навежда се и, че
заповедта е издадена и в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ и в нарушение на
чл.189 от КТ, както и че не са искани писмени обяснения от ищцата, както и че
заповедта не е мотивирана, а и в случай, че се приеме, че е законосъобразна, то
2
се твърди, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършените
нарушения като се претендира решение в този смисъл.
Оспорва се и искането на работодателя за заплащане на обезщетение на
основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение
при наведени основания за отмяна на наказанието и като се ангажират
доказателства се претендира решение в този смисъл, както се желае да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-
консултант”; да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 6 000
лева като обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца за периода от
21.06.2024г. до 21.12.2024г. ведно със законната лихва върху уважения размер
на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ от датата на образуване на делото –
11.07.2024г. до окончателното изплащане. Претендира се разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД помежду им. Излага се, че наложеното наказание ‚уволнение“ е
законосъобразно и е извършено в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ – през
периода от 05.01.2024г. до 12.06.2024г. ищцата е била в отпуск, през който
тези срокове не текат. Оспорва се твърдението, че със заповедта за
командироване в същност е изменено ТП досежно мястото на полагане на
труд като се твърди, че преценката за командироване е изцяло на
работодателя; оспорва се и твърдението, че са и връчени две заповеди за
командироване за един и същ период в две различни населени места като се
излага, че това издаване на заповедите е било във връзка с претенции на
ищцата за работа от друго населено място; оспорва се и твърдението, че
неявяването й на работа за един ден не е основание за налагане на наказание
‚уволнение“, но се излага, че за този ден молбата й за отпуск е дошла в края на
работния ден и за това и това неявяване е включено в нарушенията, за които й
е наложено наказание. Навежда се, че е спазена процедурата за искане на
обяснения, както и е наложено наказание с мотивирана за това заповед.
С тези твърдения се оспорват заявените от А. искове и като се
ангажират доказателства се претендира решение в този смисъл.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
– за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения
на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са
допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание, за което да се призоват страните, на които следва да се
връчи препис от настоящото определение.
3
В тежест на работника е да установи, че към датата на прекратяване на
ТД е полагал труд при ответника на сочената длъжност и при посоченото
възнаграждение, за което няма спор, а в тежест на ответника е да установи, че
наложеното наказание е за извършено нарушение при спазване на
процедурата по налагането му.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като
доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и
отговора документи като искането на ищцата с основание по чл.190 от ГПК е
относимо и нужно и следва работодателят да бъде задължен да представи в
пълно копие с опис тр.досие на ищцата с указание последиците по чл. 161 от
ГПК.
По искането за събиране на гласни доказателства, както и по ССчЕ
съдът ще се произнесе в о.с.з.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
08.10.2024г. от 12.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за
доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 от ГПК ответната страна а
представи в пълно копие с опис тр.досие на ищцата с указание последиците по
чл.161 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
УКАЗВА на ищеца, че до датата на съдебното заседание следва да
конкретизира исковата си молба съобразно мотивната част на определението.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа
Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване
на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02
/895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до
4
първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да
ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5