О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 695 Година 2020, 20.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесети февруари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
Галя БЕЛЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 523 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№6233/27.12.2019г.,
подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав
Сотиров, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт Гергана Владимирова срещу Решение №271/06.12.2019г.,
постановено по гр.д.№638/2019г. по описа на Районен съд- Поморие.
С посоченото решение, Поморийският районен съд е осъдил ответната Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати на ищеца М.К.Ж., ЕГН **********, с адрес:с***,,Възраждане“№3, сумата от 1826.17 лева, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен 272.27 часа извънреден труд в периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска- 27.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350лв, представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски.
Със същото решение, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас, е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Поморие ,
държавна такса в размер на 73.05лв. и сумата от 200 лв. за разноски за
експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззвината жалба, че в хода на
първоинстанционното производството,
безспорно се установило, че през процесния период, ищецът(въззвиник) положил извънреден
труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното
време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било извършено съгласно
действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Положеният нощен
труд бил своевременно отчетен и заплатен, което се установило и от извършената
по делото съдебно-икономическа експертиза.
Излага
се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(заповеди и нареби), уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Навеждат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения, за държавните служители в МВР се предвиждали редица компенсаторни механизми, поради което и последните не били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. В подкрепа на изложеното, се позовава на съдебна практика (Решение по в.гр.д№548 по описа за 2019г. на Окръжен съд- Русе).
Твърди,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) намирала приложение само за работници и служители по
трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки:
подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време,
по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми. Развива подробни съображения
в тази насока.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че въззвиаемият се представлява от адвокат и съдът постанови решение, с което намери въззивната жалба за неоснователна.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Владимирова, на 17.12.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 27.12.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищеца
на 24.01.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззваемия М.К.Ж..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№523/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 09.03.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: