Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 11.03.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1083/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Н.А.К., ЕГН **********,  с адрес: ***; Т.И.Г.,  ЕГН **********, с адрес:.***; А.Б.А.,  ЕГН **********,  с адрес: ***; В.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,  и Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, БУЛСТАТ *********, град Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 1, представлявана от кмета Ивайло Симеонов. Твърди се, че е придобит от наследодателите на ищците Георги Минков Стайков, Т. Минков Стойков, А. Минков Стойков, Тодор Минков Стойков, Боне Минков Стойков и Зафир Минков Стойков на основание наследство, доброволна делба и давностно владение следния имот: 6/7 / шест седми/ от 2420/4230 / две хиляди четиристотин и двадесет от четири хиляди двеста и тридесет / идеални части от празно дворно място, представляващо имот планоснимачен № 415 в квартал № 11 по плана на гара Елин Пелин, при съседи: Васил Дионисиев,братя Зафирови, Янаки Златков и улица, от което дворно място 2470 кв.м. са отредени за баня, 850 кв.м. за градина, 473 кв.м. са отредени за улица с осови кръстовища 9-34-35 и 290 кв.м. са отредени за улица с осови кръстовища 9-10 / девет-десет/, имотът останал във владение на общия наследодател на ищците А. Минков Стайков, който владеел без противопоставяне на останалите съсобственици и съседи, необезпокоявано, докато е жив, а след неговата смърт на 08.05.1993г. имотът се владеел от неговите наследници. Като наследници и собственици, ищците предприели действия за благоустройство на имота си и при поискване на скица от Община Елин Пелин, се установило, че имотът е различен от този, който ищците владеят като граници и площ, различно е местонахождението на имота по разписен лист и действащия регулационен план, а Община Елин Пелин не може да го индивидуализира с предоставените документи за собственост и отказва да издава скица за целият имот. Иска се да се установи правото на собственост на ищците по отношение на ответника върху: УПИ IV-253 в кв. 2а на с. Гара Елин Пелин с площ от 315 кв. м. при съседи по скица: улица, УПИ V-за озеленяване, УПИ VII-254, УПИ VI-282 и УПИ III-253, и УПИ III-253 в кв.2а на с. Гара Елин Пелин с урегулирана площ от 510 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ IV- 253, УПИ VI-282 и УПИ II-87.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се излагат доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на иска. Твърди се, че имотите не са посочени ясно, като е налице разминаване в граници и съседи. Сочи се, че при справка в актовите книга са открити актове за държавна собственост № 502/18.07.1973 г. и № 2836/22.04.1991 г., в които било посочено, че имотите са заплатени на бившите собственици. Твърди се, че вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение с оглед спирането с пар. 1, ал. 1 от ЗР към ЗД на ЗС (обн. ДВ 46/2006 г.).

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв. М. молят за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът Община Елин Пелин не се представлява.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за наследници от 31.07.2018 г., че А. Минков Стойков е починал на 08.05.1993 г., а негови наследници по закон са: Н.А.К.-дъщеря; Еленка А.К.-дъщеря (починала на 29.07.2000 г. с наследници Иван Г. Колев, починал на 22.05.2003 г., Т.И.Г.-син); Благой А. Минков-син (починал 1952 г. с наследници - А.Б.А.-син, Стоян Б. Стойков-син(починал на 15.06.2016 г. с наследници В.М.С.-съпруга; М.С.Б.-дъщеря и Б.С.Б.-син).

Според нотариален акт № 143, том III, дело №545/71 г., на Елинпелински народен съдия, на 23.06.1971 г. въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 483 ГПК Георги Минков Стайков, Т. Минков Стойков, А. Минков Стойков, Тодор Минков Стойков, Боне Минков Стойков и Зафир Минков Стойков са признати за собственици по наследство, съдебна доброволна делба и давностно владение на 6/7 / шест седми/ от 2420/4230 /две хиляди четиристотин и двадесет от четири хиляди двеста и тридесет/ идеални части от празно дворно място, представляващо имот планоснимачен № 415 в квартал № 11 по плана на гара Елин Пелин, при съседи: Васил Дионисиев,братя Зафирови, Янаки Златков и улица, от което дворно място 2470 кв.м. са отредени за баня, 850 кв.м. за градина, 473 кв.м. са отредени за улица с осови кръстовища 9-34-35 и 290 кв.м. са отредени за улица с осови кръстовища 9-10 /девет-десет/.

Според акт за държавна собственост № 502/18.07.1973 г. имот пл. 415 в кв. 11 от 450 кв.м. по регул. план на на гара Елин Пелин е отреден по регул. план и изпл. на собств. с писмо № 3816/1973 на ГНС Елин Пелин.

Според акт за държавна собственост № 2836/22.04.1991 г. имот пл. 76 в кв. 11 от 450 кв.м. по регул. план на гара Елин Пелин – незастроено дворно място от 2730 кв.м. е отчужден по ЗТСУ съгласно регул. план на гара Елин Пелин със заповед № АБ-428/15.12.1983 г. и изпл. на собств. с писма № 66/3.04.87 № 66/23.04.87, № 6626.04.87 № 66./5.06.87 №35-00-18/27.04.87 на бивши собственици Георги Минков Стайков, насл. на Т. Минков Стойков, А. Минков Стойков, насл. на Тодор Минков Стойков, насл. на Боне Минков Стойков, насл. на Зафир Минков Стойков и Найден Трайков Стойков. Посочено е, че имотът е включен в образуване на парцел I за обществено жилищно строителство в кв. 11 по плана на гара Елин Пелин.

С разрешение за строеж № 80/24.10.1997 г. на наследници на А. Минков Стойков от с. Нови хан е разрешена ограда в парцел УПИ III-253 и УПИ IV- 253,254 в кв. 4а по плана на на с. Гара Елин Пелин. С протокол № 50/24.10.1997 г. е определена строителна линия и ниво за строеж на ограда съгласно разрешение за строеж № 80/24.10.1997 г. на наследници на А. Минков Стойков в парцел УПИ III-253 и УПИ IV- 253,254 в кв. 4а по плана на с. Гара Елин Пелин

Т.И.Г. написал декларация на 03.09.2018 г., че УПИ IV-253 в кв. 2а на с. Гара Елин Пелин с площ около 500 кв.м. от повече от 25 години се владеел от А. Минков Стойков.

Представени са данъчни оценки и скици за процесните имоти.

Установява се от показанията на свидетеля Ангел Василев Н., че наследодателят на ищците Стоян му разрешил да сложи кошерите си в съседно на неговото място, близо до техникума със съседи: изток-Цветана, юг празно дворно място; запад – нови стопани с построена къща; север - улица. Свидетелят Ангел Василев Н. оградил мястото, което било около 600-700 кв.м. и сложил кошери. Според свидетеля Ангел Василев Н. от 2000 г. Стоян ползвал мястото, а преди това дядо А., бащата на Стоян.

Установява се от показанията на свидетеля Иван Найденов Стойков, че на това място е трябвало да се прави градска баня, а кметът г-н Гьоков им казал да се преместят. Сега мястото било около 500-600 кв.м., от лявата страна го купили хора от изток, а от западна страна  - едно момче си построило къща. Стоян поддържал мястото, което било оградено с мрежа. Преди това мястото било на баща му А.. Ангел имал кошери там, но сега ги преместил, защото съседи се оплаквали от тях. В мястото имало няколко дървета и нямало постройки.

Установява се от заключението на вещото лице инж. К.М.Н. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че след извършен оглед на място и справка в техническа служба на община Елин Пелин вещото лице е установило, че действащият план гр.Елин Пелин е одобрен на 15.12.1983 г., а относими към процесния имот са негови последващи изменения от 1992,1994 и 2007 г. На скицата на вещото лице със синьо и червено е нанесена действащата регулация след последното й изменение от 2007г. С черно кадастрални данни от същия план. Със зелено е нанесен стария регулационен план на града/по този план е издаден нотариалния акт,с който се легитимират ищците, а с кафяво кадастрални данни от отменения план. От извършен оглед на място вещото лице установило, че незастроеното дворно място е затревено и засадено с овошки. Мястото е оградено от четири страни с мрежа на бетонови и метални колове. От извършено заснемане на място на оградата се установило, че тя следва регулационните линии на УПИ IV-253 и УПИ III-253 в кв.2а, като няма ограда само по регулационната линия разделяща двата имота т.е имаме дворно място обединяващо двете УПИ- та в един имот. На скицата очертанието на този имот е по затворения контур A-B-C-D-A, а площта на ограденото място е 815 кв.м. УПИ IV-253 попадал изцяло в имот 415 по отменения план /нанесен в кафяво на скицата/ т.е той е изцяло идентичен с част от имот 415.От УПИ III-253 само 40 кв.м не са идентични с част от имот 415, a останалите 460 кв.м. /оцветени в жълто/ са идентични с част от имот 415. Според вещото лице не е възможно да се индивидуализират идеални части от имот, поради което не може да се установи дали ограденото дворно място е идентично с описаното в нотариалния акт.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. При така предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от твърдения за съществуване на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като с оглед наличието на подобни твърдения в исковата молба, исковете са допустими.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване досежно твърдението, че това право принадлежи към неговия патримониум. С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е указано, че следва да докаже: твърденията си за придобиване на правото собственост на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност по отношение на процесните имоти.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

В исковата молба се твърди, че А. Минков Стайков владеел имота без противопоставяне на останалите съсобственици и съседи, необезпокоявано, докато е жив, а след неговата смърт на 08.05.1993г. имотът се владеел от неговите наследници. В показанията на свидетелите Ангел Василев Н. Иван Найденов Стойков се съдържат твърдения, че имотът е бил на А. Минков Стайков, но без данни как го е придобил, преобърнал държането спрямо съсобствениците във владение и уредил отношенията си с останалите съсобственици. В случая не беше проведено доказване, че наследодател на ищците А. Минков Стайков е довел до знанието на останалите съсобственици Георги Минков Стайков, Т. Минков Стойков, Тодор Минков Стойков, Боне Минков Стойков и Зафир Минков Стойков намерението си да владее имота само за себе си. В решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 500/2003 г., I Г. О. е прието, че при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани /ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/.

На следващо място не се установява идентичност между имота, посочен в нотариален акт от 23.06.1971 г., актове за държавна собственост № 502/18.07.1973 г. и № 2836/22.04.1991 г. и този, за който дават показания свидетелите. Видно е от заключението на вещото лице инж. К.М.Н., че не е възможно да се индивидуализират идеални части от имот, поради което не може да се установи дали ограденото дворно място е идентично с описаното в нотариалния акт.

Дори и да се установи идентичност на части от имота, посочен в нотариален акт от 23.06.1971 г. и този с издадени актове за държавна собственост № 502/18.07.1973 г. и № 2836/22.04.1991 г., собствеността не може да е придобита от страна на ищците, тъй като не е изтекъл необходимия за недобросъвестния владелец 10-годишен давностен срок. В хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ДВ, бр.96/1999 г./ застроените и незастроени парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането на този закон в сила подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С ДВ, бр. 46 от 2006 г. е приет § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, който постановява, че спира за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. давността за придобиване на имоти – частна частна държавна или общинска собственост. Впоследствие тази разпоредба е изменяна, като е посочван краен срок на спирането на давността, понастоящем до 31.12.2022 г., но началният срок остава посоченият в първата редакция. Според разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г.,  бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.,  изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. не са изтекли пълни 10 години, необходими по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване право на собственост на основание непрекъснато владение. След 31.05.2006 г. давността е спряна и не е текла и към момента на предявяване на исковата молба. Вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. При неустановена идентичност на имота съдът не следва да се произнася по реда чл. 537, ал. 2 ГПК.

По тези съображения исковете по чл. 124 ГПК се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Ответникът Община Елин Пелин претендира разноски, но до приключване на устните състезания не представя доказателства за направени такива.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК на Н.А.К., ЕГН **********,  с адрес: ***; Т.И.Г.,  ЕГН **********, с адрес: ***; А.Б.А.,  ЕГН **********,  с адрес: ***; В.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***; М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, БУЛСТАТ *********, град Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 1, представлявана от кмета Ивайло Симеонов, за признаване за установено правото на собственост на ищците по отношение на ответника върху следните недвижими имоти: УПИ IV-253 в кв. 2а на с. Гара Елин Пелин с площ от 315 кв. м. при съседи по скица: улица, УПИ V-за озеленяване, УПИ VII-254, УПИ VI-282 и УПИ III-253, и УПИ III-253 в кв.2а на с. Гара Елин Пелин с урегулирана площ от 510 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ IV- 253, УПИ VI-282 и УПИ II-87.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: