О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна,
12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Р. Славов ч.в.т.д. № 549 по описа
на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Д.С.Г., чрез адв. П.К. ***,
против определение № 260403 от 14.08.2020год. в частта му, с която е спряно
производството по т.д. № 86/2020год. по описа на ВОС, до приключване на
наказателното производство по ДП № 2229/2019год. по описа на ІV РУ на МВР
Варна.
В частната жалба се излага, че
обжалваният акт е неправилен поради необоснованост и незаконосъобразност, по
изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено. Счита, че
независимо от наказателното производство, съдът по гражданското дело е длъжен
да го разгледа и да установи вината и противоправноста относно извършеното от
застрахования деликвент на ПТП.
Насрещната страна ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по
искова молба на Д.С.Г., чрез адв. П.К. ***, против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
ЕИК * със седалище гр. София, с която в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45
и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на:
сумата от 25 500лв., частичен иск от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019г. по пътя
Варна-Булгас, в района на кк Камчия по вина на водача на лек автомобил „Ауди
А7“ с рег. № РВ 5150 КС Неджит Закиров, с валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG /30/*********, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК *, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания – Травматичен шок, Счупване на пубиса, Фрактура на
хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на
пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на червата,
абсцес на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното
съчленение на таза, луксация на дясна кръстцово-хълбочна става, счупване в
областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на
лявата раменна кост, ожулвания в областта на дясната предмишница, кръстцово-поясната
област и други, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2019г.,
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане:
-сумата от 7984.72 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби стойността на направени разходи за лечение и
медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
04.08.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.08.2019г., датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
При
постановяване на обжалваното определение, съдът се е обосновал с неприключване
на образуваното наказателно производство ДП № 2229 от 2019г. по описа на 04 РУ
Варна и е спрял производството на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
За да постанови обжалваното определение,
съдът се е обосновал с недопустимостта в гражданския процес да се
установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Изложил е съображения, в които е посочил, че предпоставка
за ангажиране отговорността на ответника застраховател, е установяването на
виновността на водача на застрахованото МПС чрез което са нанесени вредите,
като за установяване на тези престъпни
обстоятелства са налице данни за
образувано ДП № 2229 от 2019г. по описа на 04 РУ Варна срещу виновното лице,
което не е приключило. Направен е извод, че наказателното производство, с
предмет установяване на извършено престъпно деяние от което са настъпили
твърдяните неимуществени вреди, преди неговото окончателно приключване, е
пречка за упражняване на правото на иск, поради което е спрял производството по
реда на чл. 229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на разследването на транспортното
престъпление.
Във връзка с
произнасянето по частната жалба, настоящият съд изиска данни от ВРП за
наличието на образувано наказателно производство и за неговото движение. С
писмо вх.№ 262406/18.12.2020год.,
РП-Варна даде отговор на направеното заптване. От същото се установява
следното: Преписка вх.№ 9948/2019год. по описа на РП-Варна съдържа материалите
по досъдебно производство № 2229/2019год. по описа на Четвърто РУ-Варна. Същото
е образувано на 04.08.2019год. и се води за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от НК, извършено на 04.08.2019год. на главен път І-9, посока гр. Бургас-гр.Варна,
на около километър преди разклона на к.к. „Камчия“, обл.Варна, с пострадало
лице-Д.С.Г.. Към настоящия момент разследването по делото не е приключило, няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Относно предпоставките за приложението
на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране
на производството по гражданско дело: Налице формирана константна практика на
ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият
престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване
на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно
наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването
на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на
отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. №
745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013
г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV
г. о. /. От значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на
Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското
дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182,
б. "д" ГПК (отм.); - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до
осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият
бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това
разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е
функционално обусловен от наличието на такава.
ВОС обаче не е съобразил, че
в настоящия случай са налице единствено твърдения за осъществено престъпление
от третото лице Неджит Закиров. От материалите по делото се установява
единствено, че се извършва разследване по ДП № 2229/2019 год, по което към
18.12.2020 год. няма привлечено лице в качеството на обвиняем. При тези
обстоятелства не може да се извлече тъждество между твърденията на ищеца за
осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на
престъпление и деянието, за което е
образувано досъдебно производство. В допълнение следва да бъде посочено, че ГПК
не задължава гражданския съд да се счита за обвързан от актовете в досъдебното
производство. В случая не са налице факти, които могат да се субсумират под
хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото
проиизводство /в този смисъл и Определение № 290/01.09.2020 год, постановено по
ч.т.д.№ 1303/2020 год на ВКС, Първо ТО/.
Предвид гореизложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено, респ. делото – върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260403 от 14.08.2020год. в
частта му, с която е спряно производството по т.д. № 86/2020год. по описа на
ВОС, до приключване на наказателното производство по ДП № 2229/2019год. по
описа на ІV РУ на МВР Варна.
ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.