РЕШЕНИЕ
Номер 42 21.12.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на първи
декември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурор Георги Манолов като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 209 по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба на Н.С.С., ЕГН **********; с адрес *** и с адрес за призоваване
гр. Русе, ул. „Войводова“ № 34 против Община Русе, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 300,00 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № П372/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Русе;
законна лихва от датата на издаване на незаконосъобразното наказателно
постановление - 30.09.2016 г. до окончателното плащане на присъденото
обезщетение и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си
представител – адв. М.А.,***, поддържа исковата претенция и ангажира гласни
доказателства. Възразява се срещу размера на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
Ответникът по иска – Община Русе, представляван
в процеса от старши юрисконсулт П.П., счита заявените от С. искови претенции за
неоснователни и недоказани, поради което иска тяхното отхвърляне. Представя
писмен отговор на исковата молба и писмени бележки. В съдебно заседание
поддържа вече изложената защитна теза и претендира разноски по представен
списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява
становище за недоказаност на причинно-следствената връзка между настъпилите
вреди и отмененото наказателно постановление тъй като са водени няколко съдебни дела едновременно, поради
което счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира,
че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което
твърди настъпили неимуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен
юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. Следователно подадената искова молба е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните причини:
С Наказателно
постановление № П372/30.09.2016 г.,
издадено от заместник- кмета на Община Русе е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.С. за това, че при извършена проверка на 26.08.2016 г., 10,24
часа, в гр. Русе, кръгов път от ул. „Алея Възраждане“, се установява, че С. е
паркирал моторно превозно средство „Форд“, рег. № Р *** РМ в нарушение на пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркирането. С. е
оспорил Фиш № 0023737/26.08.2016 г., вследствие на което е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 121223/20.09.2016 г.
Недоволен от така наложеното му
административно наказание, С. е оспорил посоченото наказателно постановление
пред Районен съд - Русе, като е било образувано АНД № 2119/2016 г. по описа на
съда. С Решение № 90/20.02.2017 г., постановено по посоченото дело, състав на
Районен съд - Русе е отменил оспореното наказателно постановление. Посоченото решение е обжалвано пред Административен съд –
Русе по КАНД № 88/2017 г. и е оставено в сила с Решение от 09.06.2017 г.
С.
е сезирал съда с Искова молба вх. № 2159/20.05.2022 г., с която претендира
присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно Наказателно
постановление № П372/30.09.2016 г., издадено от заместник – кмета на Община
Русе. Сочи се в предявения иск, че ищецът е претьрпял неимуществени вреди
вследствие на издаденото наказателно постановление, като още от момента на
съставяне на АУАН той е изпаднал в стресово състояние - притеснил се, че е
обвинен в деяние, което не е извършил и което не възприема за нарушение.
Чувството му за несправедливост се засилило след като не били съобразени
възраженията, които изрично посочил преди това на административнонаказващия орган.
Твърди се, че така издаденото наказателно постановление се отразило върху
цялостното му поведение - от спокоен и умерен след инцидента се затварял в себе
си и не комуникирал, а когато комуникирал, ставал избухлив, конфликтен и при
най-малкия повод вдигал скандали. Станал разконцентриран и с променливи
настроения, въпреки че определя себе си като концентриран и организиран. Издаденото
наказателно постановление се отразило и на семейните отношения на ищеца, които
се влошили. Отделно от това, С. започнал да се страхува да паркира в гр. Русе.
като винаги имал усещането, че ще бъде глобен, независимо, че е паркирал
правилно. Започнал да взима глог, мента и валериан и си правел чай за
успокоение ма нервите. Отслабнал. Състоянието му на тревожност продължило
месеци, докато минат двете съдебни инстанции и наказателното постановление бъде
отменено с влязло в сила съдебно решение. Посочено е още, че психичното
състояние на ищеца се влошило за значителен период от време, като той
недоумявал, че ответната община, като специализирана институция, може да
ангажира административнонаказателната му отговорност при положение, че той не е
виновен за извършеното нарушение. Според ищеца вреди са настъпили и от факта, че
сам се е подготвял и защитавал в производството пред районния съд, като е страдал от липса на сън, апетит и друга
негативни емоции с по-голям интензитет в периода на съдебните заседания. Освен
това, процеса на обжалване на решението на районния съд също причинил допълнителни
безсънни нощи и негативни преживявания за ищеца. Като основания ца предявяване
на иска и неговото уважаване са посочени разпоредбите на чл. 203 от АПК; чл. 1
и чл. 4 от ЗОДОВ. Изложени са разсъждения относно характера на наказателното
постановление, както и относно факта, че издаването на същото се приравнява на
административна дейност. Релевира се възражение, че както издаването на
наказателното постановление, така и свързаните с обжалването на същото съдебни
дела причинява на ищеца негативни преживявания, като са изложени съображения относно
характера и правната природа на неимуществените вреди. Ищецът счита, че трябва
да бъде съобразена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите за да се определи размера на обезщетението по справедливост. С
процесната искова молба е формулиран следния „ПЕТИТУМ: Моля да ни призовете на
съд и след като се убедите в основателността на претенцията, отчитайки
естеството на незаконосъобразната административна дейност-издаване на НП, с
което на ищеца с вменено едно административно нарушение, интензитета и
времетраенето на негативните преживявания, за един значителен период, започващ
от момента на издаване на НП 30.09.2016 г. до влизане в с сила на съдебното
решение, с което същото се отменя - 09.06.2017 г. да осъдите ответника да
заплати сумата от 300 лв. - главница за причинените па ищеца неимуществени
вреди.. Допълнително, съобразно предвиденото в т. 4 от TP № 3 от 22.04.2004г.
на ВКС по ТД № 3/2004г. на ОСГК. претендираме на ищеца да се присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществените вреди, считано от датата на
издаване на незаконосъобразното НП - 30.09.2016 г. до окончателното изплащане
па сумата. Претендираме направените в това съдебно производство разноски.“
Ответникът
е представил Отговор на исковата молба вх. № 2869/01.07.2022 г., в който
твърди, че предявения иск от С. е неоснователен и недоказан по основание и
размер. Посочва, че търсеното обезщетение е прекомерно по размер поради
минималния размер на наложената глоба – 20 лева и краткия период на цялото
производство – около 8 месеца. Предоставя информация, че в периода август –
септември 2016 г., на С. са съставени три други АУАН и издадени съответно
наказателни постановления, които са потвърдени и влезли в сила. Твърди, че
личен избор на С. е да се представлява сам в съдебното производство, тъй като
той е имал възможност да поиска предоставяне на правна помощ или да бъде
представляван по реда на чл. 91 от НПК. Сочи още, че въпреки описаните
негативни преживявания, ищецът в качеството си на ЕТ „Ниси-Н.С.“, ЕИК
*********, е осъществявал регулярно своята дейност в Младежки парк Русе в
процесния период. Оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба евентуално претърпени неимуществени вреди и
механизма на тяхното настъпване. Претендира отхвърлянето на предявения иск, а в
условията на евентуалност иска от съда да приеме, че предявената претенция е
прекомерна и неотговаряща на реално причинените вреди; както и присъждане на
разноски. С отговора са направени искания по доказателствата.
В хода
на делото ответникът представя копия на
1. АУАН № 121035/28.07.2016 г. и
Наказателно постановление № К 352/ 09.08.2016 г., с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и Решение № 705/25.11.2016
г., постановено по АНД № 1757/2016 г. на Районен съд – Русе, с което
наказателното постановление е потвърдено. Решенето на първата инстанция е
оставено в сила с Решение от 07.03.2017 г. по КАНД № 9/2017 г. на
Административен съд – Русе.
2. АУАН № 121008/06.09.2016 г. и
Наказателно постановление № К 373/ 30.09.2016 г. (т.е. издадено на същата дата,
на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно постановление, за
което се претендира обезщетение), с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева и Решение № 69/09.02.2017 г.,
постановено по АНД № 2120/2016 г. на Районен съд – Русе, с което наказателното
постановление е потвърдено. Решенето на първата инстанция е оставено в сила с
Решение от 09.05.2017 г. по КАНД № 86/2017 г. на Административен съд – Русе.
3. АУАН № 120840/22.08.2016 г. и
Наказателно постановление № К 374/30.09.2016 г. (т.е. издадено на същата дата,
на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно постановление, за
което се претендира обезщетение), с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева и Решение № 719/02.12.2016 г.,
постановено по АНД № 2083/2016 г. на Районен съд – Русе, с което наказателното
постановление е отменено. Решенето на първата инстанция е отменено с Решение от
15.02.2017 г. по КАНД № 23/2017 г. на Административен съд – Русе, като е
потвърдено наказателното постановление.
По
искане на ответника от ОД МВР Русе (трета неучастваща страна) е представена
Справка вх. № 3529/02.09.2022 г. за нарушител/водач Н.С., от която се
установява, че за 2016 г. С. не е санкциониран за нарушения по Закона за
движение по пътищата, макар да са налични данни за многократни нарушения на С.
за неправилно паркиране в други периоди.
Също по
искане на ответника от „Център за психично здраве“ ЕООД, гр. Русе (трета
неучастваща страна) е представена Справка вх. № 3575/07.09.2022 г., че С. не се води на учет и не са установени
данни за проведени хоспитализации в отделенията към центъра.
В
първото по делото съдебно заседание, проведено на 29.09.2022 г., процесуалният
представител на ищеца е потвърдил отново, че се претендират и вреди от преживените
от С. негативни преживявания - стрес, безпокойство, породени от съдебните
заседания, където той се е защитавал сам, т.е. общия размер от 300 лева включва
и негативните преживявания във връзка с водените съдебни дела.
По
искане на ищеца, в последното по делото съдебно заседание, до разпит е допуснат
свидетеля Я.Я.. Свидетелят дава показания, че има магазин, разположен до
механотехникума, на който С. е клиент, а съпругата на С. работи през два-три
магазина до неговия. Познава Н. откакто е там магазина, от 7-8 години; магазина
е от 2014 г., а от 2016 г. датира
познанството му със С.. Спомня си, че на С. са налагани глоби, за които ищецът
се е ядосвал много, за „един паркиран бус на ул. Воден 1 е магазина, то е едно кръгово
кръстовище, което свързва ул. Воден с улицата към болницата.“ Посочва къде е бил спрян буса и разположението
му спрямо механотехникума, както и че С. твърдял, че не е виновен, че
неправомерно са го глобили, оплаквал се е два-три пъти, С. почти всеки ден е ходил
при жена си и минавайки през магазина на свидетеля, бил много ядосан. Оплаквал
се постоянно, че това му пречи на работата. Свидетелят мисли, че С. сам се е
защитавал и не е ползвал услугите на адвокат. Относно психичното му състояние
посочва, че С. е бил изнервен и ядосан от факта, че са му съставили акт; че са
сложили знак на колата му като е била паркирана там, защото тя е била счупена и
дълго време е стояла там, представлява бял бус. Дълго време постоянно С. като
минавал споменавал тези факти. Свидетелят не знае какво се е случвало на
работата му. На въпроси на процесуалния представител на ответника посочва, че за
наложената на С. санкция е научил от самия него по причина, че ищецът почти
всеки ден ходи при жена си, която работи през един магазин. С. е уведомил
свидетеля, че неправомерно са му направили акт, даже показвал някакъв документ.
Казал му е за някакъв фиш за буса, който бил счупен, имал блокирана кутия, бусът
стоял дълго време там, а от общината сложили някакъв знак, че е забранено
паркирането и са го глобили. Към настоящия момент може да се спира там, даже и свидетеля
спира там. Я. посочва още, че преди случката с буса С. също му е споменавал за
някакви актове, но не знае конкретната причина и не му е казвал размера на
наложената санкция. Я. казва още, че „Аз нямам чак такива контакти с него, не сме някакви приятели
нещо, не съм го виждал друг път ядосан.“
По делото, по желание на ищеца,
показания е дал и неговия пълнолетен син С.Н.С., като същият е предупреден за
възможността да откаже да стори това. Посочва, че лятото на 2016 г. баща му бил
паркирал буса пред механотехникума като помни, че не е бил в нарушение, както
твърдял ищеца и че имал глоба на стъклото. Синът посочва, че баща му много се е
изнервил, започнал да пише жалби, да се разправя с хората, които са го
наказали. Помни още, че през септември са му издали друг документ за
наказанието, като баща му е ходил по съдилища да обжалва и че са отменили
глобата. Свидетелят твърди, че С. е бил много беше изнервен вкъщи; само за това
е говорил; споделял и с други негови приятели, когато свидетелят е бил с него;
все четял закони за глобите, за паркирането, за знаците. Не помни сумата на
глобата, но помни, че само за това е говорил. Според свидетеля, ищецът е
твърдял, че глобата му е наложена неправилно и затова четял законите. Бащата е
мислил, че е паркирал правилно и затова се разправял. Свидетелят помни, че към
края на годината 2016 г. баща му се е явявал
в съда; мисли, че ищецът е бил сам. Към момента на санкционирането на ищеца,
свидетелят С.С. е бил на 12 години – ученик. Посочва, че в този период често е имало
скандали между баща му и майка му, но не знае дали точно заради това, може би
някаква част от скандалите са били във връзка със санкцията, защото ищецът е
бил нервен постоянно, защото само за това мислил и за най-малкото нещо родителите
на свидетеля са се карали. Скандали преди процесната глоба е имало, но много
рядко между тях, било е много по-добре. Изрично посочва, че описва състоянието
на баща си във връзка с наложената санкция за паркирания бус пред механотехникума.
На въпрос на прокурора дава отговор, че знае, че баща му е ходил „да се разправя“, но не знае дали е ходил в съд и че
баща му не е приемал, че е правилно наказан и по другите дела.
В
посоченото съдебно заседание ищецът С. заяви, че съдът следва да съобрази
факта, че едновременното наличие на няколко дела по различни постановления
(независимо от кой административен орган са издадени) „не е основание за присъждане на
вредите и разноските“,
като на практика иска от съда да приеме, че именно наличието на поредица от
тези актове доказва, че той е бил постоянно под напрежение. Излага възражения,
че е налице зависимост между размера на наложената глоба и присъденото
обезщетение, като счита, че независимо от размера на глобата, „разправиите и броя на делата са един
и същи“ и посочва
какви действия се извършват в тази връзка. Възразява срещу изразеното от
ответника твърдение, че наказателното постановление е отменено само поради
неправилна квалификация на нарушението. В тази връзка въвежда твърдението, че съгласно
чл. 203 от АПК ясно е определено, че освен от отменено наказателно
постановление, вреди може да се искат и от незаконосъобразни действия. Според С.,
вредите произтичат освен от незаконосъобразен акт и от незаконосъобразни
действия – счита, че лицата, издали фиш, съставили АУАН и издали наказателното
постановление е трябвало първо да установят дали С. наистина е извършил
нарушение. Ищецът се опитва да твърди, че след като органа, постановил
незаконосъобразен акт, не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, вредите
са на практика процесуални такива. Н.С. иска от съда да съобрази и факта, че
макар свидетелските показания на сина му да са дадени от заинтересована страна,
те са обективни, защото няма кой друг да даде показания за неговото състояние и
поведението му у дома. Иска от съда да присъди в негова полза поисканото
обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207
от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
(общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от
действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно наказване
е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или
санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на
административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи
административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови
нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки,
споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт.
Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а
основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от
изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че
санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание
вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването,
дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г.
Според последното, едно от условията за образуване на производство по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред. Независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Не се спори между страните, че Наказателно постановление
№ П372/ 30.09.2016 г., издадено от заместник – кмета на Община Русе е
незаконосъобразен акт, което е установено с Решение № 90/20.02.2017
г. по АНД № 2119/2016 г. по описа на Районен съд – Русе и потвърдено с
Решение от 09.06.2017 г., постановено по КАНД № 88/2017 г. на Административен
съд – Русе.
Спори се между страните дали от този незаконосъобразен
акт са настъпили вреди за ищеца и дали е налице причинно-следствена връзка
между незаконосъобразният акт и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Ищецът
твърди, че именно от действието на отмененото наказателно постановление в
неговия патримониум са настъпили неимуществени вреди, които той оценява на 300
лева. Ответникът твърди, че неимуществените вреди не са в резултат на
посоченото наказателно постановление и няма причинно-следствена връзка между
тях.
Липсва легална дефиниция на понятието неимуществени (морални)
вреди, но в доктрината се приема, че те представляват засягане на честта,
достойнството, доброто име на лицето в обществото; болките и страданията, които
то е изживяло; всички други негативни
преживявания в резултат на увреждането и са част от психическите преживявания
на увреденото лице. Ищецът следва да докаже настъпването им в условията на
пълно и главно доказване, като съдът счита, че С. не се е справил с доказването
по следните причини:
Ищецът претендира, че от отмененото Наказателно постановление
№ П372/ 30.09.2016 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени негативни преживявания и влияние върху психическото и физическото му
състояние за продължителен период от време, от момента на издаване на
наказателното постановление – 30.09.2016 г. до приключване на съдебното дело за
обжалване на първоинстанционното решение на Районен съд – Русе с влязло в сила
Решение на 09.06.2017 г. на Административен съд – Русе, т.е. за период от около
9 календарни месеца.
Изрично следва да се съобразят ангажираните от ответника доказателства
по делото, че в този период срещу С. са издадени няколко различни наказателни
постановления, като първоинстанционните съдебни дела са протичали почти
успоредно във времето, които съдът вече посочи в това решение. Тези наказателни постановления са потвърдени по
съдебен ред и същите са влезли в сила. Отделно от това, в последното съдебно
заседание ответникът представи още:
Ø
Искова молба вх. №
1425/04.04.2022 г., предявена от Н.С. *** за присъждане на обезщетение от
отменено Наказателно постановление № П 368/30.09.2016 г. (т.е. издадено на
същата дата, на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно
постановление, за което се претендира обезщетение), с което на С. в лично
качество е наложена глоба в размер на 20 лева. Искът е отхвърлен с Решение №
25/14.09.2022 г. по адм. д.№ 142/2022 г. на Административен съд – Русе, което
решение се обжалва по касационен ред. Исковата молба е почти идентична по
съдържание относно психическото и физическото състояние на ищеца като
предявената в настоящото производство.
Ø
Искова молба вх. №
1510/08.04.2022 г., предявена от Н.С. *** за присъждане на обезщетение от
отменено Наказателно постановление № П 369/30.09.2016 г. (т.е. издадено на
същата дата, на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно
постановление, за което се претендира обезщетение), с което на С. в лично
качество е наложена глоба в размер на 20 лева. Искът е отхвърлен с Решение № 33/01.11.2022
г. по адм. д.№ 152/2022 г. на Административен съд – Русе, което решение се
обжалва по касационен ред. Исковата молба е почти идентична по съдържание
относно психическото и физическото състояние на ищеца като предявената в
настоящото производство.
Или обобщено, на 30.09.2022 г. срещу С. общо (в лично
качество и в качеството на едноличен търговец) са издадени пет наказателни
постановления.
Относно психическото си състояние ищецът твърди, че е
изпаднал в стрес от издаването на наказателното постановление и впоследствие
неприемане на неговите възражения от административнонаказващия орган. Този
стрес се изразявал в затваряне в себе си, липса на комуникация, избухливост,
конфликтност, разконцентрираност, променливи настроения; страх да паркира на
територията на гр. Русе; тревожност. Свидетелят Я. твърди, че през това време С.
е бил ядосан и изнервен, но не посочва в какво точно се изразява промяната в
поведението на ищеца, още повече, че категорично е заявил, че няма чести
контакти с него и не са приятели. В този смисъл съдът счита, че свидетелят Я.
не доказва особено и извънредно състояние на ищеца, което действително да е причинено
от процесното наказателно постановление, тъй като липсва информация какво е било
обичайното състояние на С. – той не е имал чести контакти с Я.. Ищецът не
ангажира доказателства относно промяна в психическото си състояние, като в
отговора на „Център за психично здраве“ ООД , гр. Русе изрично се сочи, че
същият не се води на учет при тях.
Относно физическото си състояние, С. посочва, че е
отслабнал; вземал мента, глог и валериан и си правел чай за успокоение на
нервите. Свидетелите не са дали показания в тази връзка. Липсват конкретни и надеждни
доказателства, че именно от това наказателно постановление в теглото на С. са
настъпили промени. Приемането на посочените растения (дори не се уточнява
формата, под която ищецът е приемал същите) нито е доказано, нито е посочено
кой точно го е предписал – самолечението е въпрос на избор на С., а не последица
от негативни преживявания. Аналогично следва да се разглежда и въпросът с
приемане на чай за успокоение на нервите.
И в исковата молба, и в съдебно заседание изрично се
подчертава, че ищецът е претърпял вреди от факта, че се е защитавал сам в съдебното
производство пред Районен съд – Русе, което му причинило страдание поради липса
на сън, апетит и други негативни емоции, с по-голям интензитет в периода на
съдебните заседания. Допълнително тези страдания се усилили от факта, че
ответникът е обжалвал решението пред касационната инстанция. Няма ангажирани
доказателства в тази насока, нито един от двамата свидетели не дава показания
относно тези факти. Съдът възприема за правилно становището на ответника, че и
през 2016 г., и към настоящия момент ищецът е имал възможност да поиска правна
помощ – Законът за правната помощ е действащ нормативен акт от 01.01.2006 г. Отделно
от това, приложимото законодателство не изисква задължително явяване на
страните по делото.
Ищецът сочи, че са се влошили семейните му отношения, без
да изразява конкретика в тази връзка. Свидетелят С.С., негов син, който по това
време е на възраст 12 години, твърди, че в този период баща му е имал
значително по-често скандали с майка му, и макар да не знае дали точно
издаденото наказателно постановление за буса е причината, предполага, че е
така, защото баща му непрекъснато само за това говорел и четял „законите“ и ходил да се „разправя“ с
хората, които му наложили наказанието. С. направи лично изявление в съдено
заседание, че съдът следва да цени като обективни и безпристрастни
свидетелските показания, дадени от сина му, защото той е сред близките и
роднините му и той е бил в дома му, като няма друг свидетел, който може да даде
показания за неговото поведение у дома. Съдът не е съгласен с това изявление. Съгласно чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК Показанията на роднините, на
настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в
граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните
доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във
вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Безспорно е, че
синът е заинтересована от изхода на делото страна, поради което неговите
показания не могат да бъдат ценени като безпристрастни и непредубедени. Не бива
да бъде пренебрегнат и факта, че за периода, за който дава показания (септември
2016 г. – юни 2017 г.) свидетелят е бил на възраст 12 години, поради което като
малолетен не имал психическата зрялост да възприеме и да прецени поведението на
баща си, в период, в който срещу последния са издадени пет наказателни
постановления само на 30.09.2016 г. Самият свидетел само предполага, че
зачестилите скандали между ищеца като негов баща и майка му в този период се
дължат точно на процесното отменено наказателно постановление. Не е в
способностите на 12-годишно дете да прецени поведението на родителя си, предвид
факта, че вече беше посочено, че в този период срещу С. са издадени няколко
наказателни постановления, срещу които той е подал жалби и е водил съдебни
дела.
При така изложените мотиви, съдът намира, че твърденията
на С. за претърпени неимуществени вреди от отмененото Наказателно постановление
№ П372/30.09.2016 г. под формата на стрес, изнервеност, тревожност, безсъние,
отслабване и др. за недоказани. Ищецът не успя да разграничи настъпилите вреди
от № П372/30.09.2016 г., предвид факта, че на същия ден са издадени наказателни
постановления № К373/30.09.2016 г.; № К374/30.09.2016 г.; № П368/30.09.2016 г.
и П369/30.09.2016 г., издадени от заместник – кмета на Община Русе срещу С. в
качеството му на ЕТ „Ниси – Н.С.“, ЕИК *********, при това наложените
имуществените санкции на едноличния търговец са в многократно по-висок размер
от тази, наложена с наказателно
постановление № П372/30.09.2016 г. в размер на 20,00 лева. С. в съдебно
заседание направи възражение, че съдът не следва да отчита размера на
наложената глоба при решаване на спора, защото независимо от размера,
неимуществените вреди са идентични. Според ищеца, независимо от размера на
глобата, действията по обжалване на наказателното постановления са едни и същи
и следователно причиняват едни и същи неимуществени вреди. Съдът намира
възражението за неоснователно. На първо място, подаването на жалба и воденето
на съдебни дела е единственият нормативно установен начин за защита,
следователно от действията, които са предвидени от законодателя, не може да
настъпват вреди. Съдът счита, че в чисто житейски план санкционираното лице
реагира по различен начин при налагане на глоба в размер на 20,00 лева и при
налагане на имуществени санкции в размер на 1 000 лева, различни по вид и
интензитет са негативните преживявания, при това в съвкупност.
В този смисъл, твърдението на С. за настъпили
неимуществени вреди конкретно от отмененото наказателно постановление остана
недоказано в хода на съдебното производство. По тази причина не може да се
установи наличието на третата предпоставка за реализиране на отговорността на
държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка
между отменения незаконосъобразен акт и настъпилите вредоносни последици.
При липса дори на една от трите кумулативно необходими
предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира,
като в настоящия случай липсват две от общо трите предпоставки - не се доказа
настъпването на неимуществени вреди и не се доказа наличие на причинно – следствена
връзка.
Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: В
пледоарията си по съществото на спора ищецът С. направи изявление, че
неимуществените вреди произтичат не само от отмененото като незаконосъобразно
процесно наказателно постановление, но и от незаконосъобразни действия на
административнонаказващия орган, които действия се отнасят до неправилното
установяване на фактическата обстановка; съставянето на АУАН; издаването на
наказателното постановление и др. Ищецът не поиска изменение на иска нито по
основание, нито по размер, поради което съдът счита, че не дължи произнасяне
във връзка с въведените от С. твърдения.
Съдът намира, че при условията на пълно главно доказване
ищецът С. не обосновава съществуването на неимуществени вреди, причинени му от
отмененото Наказателно постановление № П372/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета
на Община Русе, поради което претенцията на Н.С.С. за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева,
законна лихва от датата на издаване на наказателното постановление – 30.09.2016
г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски следва да бъде отхвърлена изцяло.
По делото искане за присъждане на разноски е направено както
от ищеца, така и от ответника. Съобразно чл. 10, ал. 4, от ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ По административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни
дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Ищецът е направил
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Следователно, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, което е справедлив размер спрямо поисканото
възнаграждение в размер на 360 лева с представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.С.С., ЕГН **********; с адрес *** и с адрес за
призоваване гр. Русе, ул. „Войводова“ № 34 против Община Русе, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300,00 лева, причинени
от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № П372/30.09.2016
г., издадено от заместник-кмета на Община Русе; законна лихва от датата на
издаване на незаконосъобразното наказателно постановление - 30.09.2016 г. до
окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: