Р Е Ш
Е Н И Е
№ 137 /17.02.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Осми наказателен състав
на седемнадесети януари
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев гражданско дело номер 2710 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба за
развод от В.П.С., ЕГН **********,***, действаща,
чрез пълномощника си Васил Лазов, адвокат от АК - Хасково, съдебен адрес:***, срещу С.Б.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, обективно съединени с искове за определяне
местоживеене на роденото от брака непълнолетно дете при ищцата, за предоставяне
упражняването на родителски права и лични отношения на детето с другия родител
и издръжката му, както и иск за запазване на фамилното име от брака.
Ищцата твърди, че с ответника
сключили граждански брак на 02.12.2007г. в град Хасково, за който от
Община Хасково е съставен акт за граждански брак № 0351/02.12.2007г. От
брачното съжителстване страните имат родено дете: Ивет Славеева С., ЕГН **********, род. ***г. в гр.
Пловдив - непълнолетна на 11 години и към настоящия момент е записана като
ученичка в V-ти
„а" клас през учебната 2019г./2020г. в ОУ „Св. Иван Рилски" -
Хасково. От началото при раждането и отглеждането на детето, брачният им живот
протичал добре, имало разбирателство в семейството. Живеели са в жилището на
ответника на адрес: гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, an. 1. Поради различните си
виждания за живота и честата употреба на алкохол от ответника страните се
разделили. По време на брака си страните нямат придобито движимо имущество и жилище,
представляващо СИО по смисъла на СК. Семейното
жилище което са обитавали по смисъла на СК било собственост на родителите на
ответника. Страните били във фактическа раздяла от края на 2015г. до настоящия
момент - повече от 4 години. Раздялата им се изразявала в това, че не подържат никаква връзка по между си и не се
интересуват един от друг, като ищцата е напуснала жилището на ответника и
заедно с малолетната си дъщеря се установила
при нейната майка Иванка П. ***. Налице
било отчуждение един от друг, бракът им бил опразнен и изчерпан от своето
дължимо по закон и морал съдържание поради настъпила фактическа раздяла, между
съпрузите. Продължителната фактическа раздяла била причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Сключеният между страните
граждански брак не можел да бъде заздравен и запазен. С оглед изложеното се
иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия без произнасяне по вината за
това. Иска се още след прекратяване на брака ищцата В.П.С., ЕГН **********, да
продължи да носи брачното си фамилно име С.. Упражняването на
родителските права над роденото от брака дете Ивет Славеева С. да се предоставят на майката, като се определи
местоживеенето на детето да е на адреса на майката - гр. Хасково, ж.к.
Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, an. 1 на
основание чл. 59, ал. 2 от СК. В тази връзка се иска и съдът да определи режим
на лични контакти между бащата - С.Б.С., ЕГН ********** и малолетното дете Ивет Славеева С., както
следва: БАЩАТА да има право да вижда и взема детето Ивет Славеева С., всяка първа
и трета седмица от месеца с преспиване при бащата в дните от 18.00 часа на
петък до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато това време
не съвпада с платения годишен отпуск на майката на адреса на бащата в България:
гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, an. 1, съобразен с училищната заетост на п е нето, като
бащата предварително да уведоми ищцата за периода, със задължение да го връща;
През останалото време със съгласието и знанието на майката, когато има
възможност бащата или по
споразумение между страните и със задължение да връща детето на майката
след изтичане на определеното време. Иска се и съдът да осъди С.Б.С., ЕГН **********c адрес: ***, на основание чл. 142, вр.
чл. 143 от СК, ДА заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Ивет Славеева С., ЕГН **********, род. ***г. в гр. Пловдив,
чрез майка му законен представител на последното, месечна издръжка в размер на
170.00 лева, считано от завеждане на исковата ни молба в съда 16.09.2019г., с
падеж - 30/трийсето/
число на съответния месец, за който се дължи издръжката до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на падежа до окончателното
и изплащане. Ищцата претендира и направените разноски по делото.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на иска. В съдебно заседание последният
заявява, че не желае да се разведе по
взаимно съгласие тъй като е християнин. Няма претенции към нищо. Ще помага за
детето.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен
граждански брак оригинал серия ХСАБ № 070351 от 02.12.2007г., издадено въз
основа на акт за граждански брак №0351 от 02.12.2007г. издаден от
община.Хасково, се установява, че В.П. Николова, ЕГН **********, и С.Б.С., ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 02.12.2007г.
в гр.Хасково. след брака съпругата приема да носи фамилията
С..
Видно от доказателствата по делото се установи, че
от брака страните имат родено едно дете – Ивет Славеева С., ЕГН **********, род. ***г. в гр. Пловдив, което е
малолетно.
От показанията
на свидетелката Иванка Пенкова П., майка на ищцата се установяват факти, които
подкрепят установените вече такива в исковата молба, поради което и съдът
кредитира показанията на свидетелката в тази им част. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля,
доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични
възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото, напротив
подкрепят се от писмените такива.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице продължителна фактическа раздяла – повече от четири години, по време на която те не са поддържали никакви контакти, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза, както за тях и детето им, така и за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им да бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
С оглед изричното искане
на ищеца, а и на особения представител на ответника, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.
- Относно упражняването на родителските права съдът намира, за установено по делото от събраните доказателства, че детето Ивет Славеева С. живее при майка си , като същата полага сама грижите за детето си подпомогнат от своите близки. Видно от свидетелските показания, а и от изготвеният и приет по делото социалният доклад се установява, че бащата на детето също полага грижи за него. Когато детето иска да е с баща си или обратното когато бащата пожелае срещи с детето те винаги се осъществявали. В тези случаи такива срещи не са отказвани на бащата. Бащата не се е дезинтересирала от него. Напротив от социалният доклад се установява, че детето има емоционална връзка и с двамата си родители. Освен това бащата заплащал на детето и издръжка от порядъка на 30 лева на седмица, като помагал и при заплащането на екскурзии и други разходи. С оглед на горното съдът намира, че грижите за детето следва да продължат да се полагат от ищцата, като именно на нея се предостави и упражняването на родителските права, а предявеният иск по чл.59, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като наред с това се постанови и детето да живее с майка си на нейният адрес. В тази връзка следва да се уважи и искането за режима за лични контакти с бащата така както е поискано в исковата молба, до колкото в тази част не се изложиха възражения от ответника и не се направиха нови искания от ищеца. Следва режим на лични контакти между детето и ответника да се определи всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата в дните от 18.00 часа на петък до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката на адреса на бащата в България: гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, an. 1, съобразен с училищната заетост на детето, като бащата предварително да уведоми ищцата за периода, със задължение да го връща; През останалото време със съгласието и знанието на майката, когато има възможност бащата или по споразумение между страните и със задължение да връща детето на майката след изтичане на определеното време.
Относно семейното жилище на страните не
се спори между тях, а и от събраните гласни доказателства се установява, че се
намира на адрес: гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, aп. 1 и е на собственост на ответника. При това положение
съдът счита, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ответника, като следва
да се уважи иска в тази му част.
Поради това,
че майката ще упражнява
родителските права по отношение на
детето и ще се грижи за
него, бащата също ще следва
да участва в месечната му издръжка.
По делото липсват доказателства за реализираните месечни трудови доходи от ответника,
като е установено само, че същият
е пенсионер по болест с 50% трайно намалена работоспособност. В тази връзка ответника
получава пенсия в размер на 186.52 лева на месец.
Доходите на ищцата се установяват
в размер на 868 лева месечно. В същото време липсват
данни за задължения на ответника
за изплащане на издръжка на
други лица. Въпреки намалената трудоспособност на ответника с 50%, съдът намира, че същият
е все още в трудоспособна възраст и би могъл да
реализира и доходи от трудова дейност
въпреки заболяването си. Освен това
същият безспорно е длъжен да издържа
детето си, което на практика
ответника в известен смисъл осъществява и към момента, плащайки
определени суми за издръжката на
детето си. Следва да се
има предвид и възрастта на детето,
а именно, че то е на почти
дванадесет години, което от своя
страна изисква повече разходи за издръжката му
с оглед посещаването училище и свързаните с това допълнителни извънкласни дейности. Ето защо, съдът приема,
че следва да се определи
като размер на дължимата от
ответника издръжка сумата от 170лв. месечно,
както е поискана в исковата молба. Освен това следва
да се има
предвид, че този размер на
издръжката е много близо до
минималният размер предвиден в СК, а именно към момента 152.50 лева. С оглед гореизложеното
следва да бъде осъден бащата
да заплаща месечна издръжка за своето ненавършило
пълнолетие дете в размер на 170.00 лева, считано от
завеждане на исковата молба в съда 16.09.2019г., с падеж - 30/трийсето/
число на съответния есец, за който се
дължи издръжката до настъпване на
законни причини за нейното изменение
или прекратяване в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на
падежа до окончателното и изплащане.
Съдът
намира, че следва ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име С., така
както е поискано с исковата молба, срещу които не се и възразява от ответника и
не се правят други искани в тази насока.
На
основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер
на 50,00 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме по равно от двете страни.
Освен това, С.Б.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, трябва да заплати и
държавна такса за присъдената издръжка
на детето в размер на 122.40
лв.
Що се касае до направеното искане от
ищцата за присъждане на разноски, то съдът намира, че такива не следва да се
присъждат съобразно чл.329, ал.1 от ГПК, а именно, че когато съдът не се
произнася по вината то разноските остават за страните така както са направени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 02.12.2007г. в град Хасково граждански брак между В.П.С., ЕГН ********** и Б.С., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете – Ивет Славеева С., ЕГН **********, род. ***г. в гр.
Пловдив, на
майката В.П. Николова, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
за местоживеене на роденото от брака дете – Ивет Славеева
С., ЕГН **********, адресът
на майката В.П.С., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на роденото от брака дете – Ивет Славеева С., ЕГН **********, с бащата С.Б.С., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата в
дните от 18.00 часа на петък до 17.00 часа на неделния ден и един месец през
лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката на
адреса на бащата в България: гр. Хасково, ж.к. Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, an. 1, съобразен с училищната заетост на детето, като
бащата предварително да уведоми ищцата за периода, със задължение да го връща;
През останалото време със съгласието и знанието на майката, когато има
възможност бащата или по
споразумение между страните и със задължение да връща детето на майката
след изтичане на определеното време.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Хасково, ж.к.
Орфей, бл. 27А, вх. А, ет. 1, aп. 1, на С.Б.С., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
след брака В.П.С., ЕГН **********
да продължи
да носи брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Ивет Славеева С., ЕГН **********, род. ***г. в гр. Пловдив,
чрез майката В.П.С., ЕГН ********** като законен
представител на детето в размер на 170.00 лева, считано от завеждане на
исковата ни молба в съда 16.09.2019г., с падеж - 30/трийсето/ число на съответния есец,
за който се дължи издръжката до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване в едно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от дата на падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково общо сумата от 147,40 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА В.П.
Николова, ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково общо
сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Гроздан
Грозев/