М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 303/2019 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд - Девня обвинителен акт срещу В.С.К., ЕГН:**********
за това, че:
На 01.12.2018
г. в гр. Суворово, обл. Варна управлявал МПС – лек автомобил марка “***” с рег.
№ В ***РС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда – 2, 3 на
хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза №
1795/05.12.2018 г. по описа на МБАЛ “Света Анна – Варна” АД, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за деяние, съставляващо престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК,
постановена в производството по НОХД № 198/2015 г. по описа на РС – Девня,
влязла в законна сила на 12.08.2015 г. - престъпление по чл. 343Б ал.2 от НК.
По искане на подсъдимия и
неговия защитник съдебното следствие по настоящото дело е проведено по реда на
глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му той
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съгласие
за това дава и неговия защитник – адв. Димов. В хода на съдебното следствие
подс. К. не дава обяснения, като в последната си дума заявява, че съжалява за
стореното, обещава същото да не се повтаря и моли за условно наказание.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ДРП
поддържа възведеното обвинение, като счита същото за безспорно доказано въз основа
на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят. Счита, че на подсъдимия следва да
се наложат двете кумулативно предвидени наказания – лишаване от свобода и
глоба, определени в размер към средния, като наказанието лишаване от свобода
бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяно при строг режим. На основание чл. 343г от НК
моли подсъдимия да бъде лишен от правото да упражнява дейност, а именно да
управлява МПС за максималния предвиден в закона срок.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, счита я за безспорно
установена, а обвиненията за доказани. Моли на подсъдимия да бъде наложено
минимално наказание, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 ал.
1 от НК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С присъда, постановена по НОХД №198/2015 г. по описа на
РС Девня, постановена на 27.07.2015 г. и влязла в законна сила на 12.08.2015 г.
подс. В.С.К. бил осъден за престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК. Било му
наложено наказание пробация, което той изтърпял на 28.05.2016 г.
Подс. К. ***. На 01.12.2018 г. той употребил алкохол –
изпил около 300 гр. вино, след което се качил да управлява личното си МПС –
л.а. „*** с рег. № В *** РС. В около 15, 45 часа на ул. „***” гр. Суворово той бил спрян за проверка от
служители на Зонално жандармерийско управление – Варна – свидетелите Е.Г. и М.Ж..
Тъй като водача бил във видимо нетрезво състояние двамата свидетели
сигнализирали органите на КАТ при РУ МВР – Девня. На место пристигнал дежурен
автоконтрольор свид. Е.Х., който поканил обвиняемия да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство, на което той отказал. Тогава на водача бил
издаден талон за медицинско изследване, като му било указано да се яви в ЦСМП –
Девня до 60 минути. В указаното време обв. К. се явил в ЦСМП – Девня, където му
била взета кръвна проба. При химическия анализ на кръвта на обвиняемия било
установено наличие на алкохол в размер на 2, 3 промила.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Извода си относно
авторството, времето и начина на осъществяване на деянието съдът гради въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които напълно ги подкрепят. По конкретно това са показанията на свидетелите,
разпитани в хода на проведеното разследване, които са свидетели очевидци на
извършеното деяние, АУАН, талон за медицинско изследване, химическа експертиза,
справки, в това число и справка за съдимост, докладни записки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че с конкретни свои действия подс. В.С.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343Б ал. 2 от НК.
На дата 01.12.2018 г. подс.
К. е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в организма
си над 0, 5 на хиляда – 2, 3 на хиляда и то след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за деяние по чл. 343Б ал. 1 от НК, по която не е реабилитиран, а
именно с присъда, постановена по НОХД №198/2015 г. Съдът приема, че и по това
осъждане подсъдимият не е реабилитиран, тъй като макар и да е изтекъл срока,
визиран в разпоредбата на чл. 88а вр. чл. 82 от НК, то не са изпълнени другите
изисквания за настъпване на т. нар. „абсолютна реабилитация”, за което по –
подробни съображения ще изложи по – долу.
Концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред – с химическа експертиза. Кой е надлежният ред за установяване употребата на
алкохол от водачите на моторни превозни средства указва все Наредба №1/19.07.2017
г. за реда за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, издадена от министерството на здравеопазването, на вътрешните
работи и на правосъдието. В конкретния случай този ред е бил стриктно спазен.
От субективна страна
деянието е извършено от подс. К. умишлено, при форма на вина – пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. При осъществяването му той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е също така, че е
бил осъждан за същото деяние - по чл. 343б ал. 1 от НК – управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда,
както и че е употребил алкохол и въпреки това съзнателно привел в движение
лекия автомобил и го е управлявал.
Причината за извършване
на деянието съдът отдава на незачитането на законовите повели и запрети от
страна на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки се с
действащото законодателство и разпоредбата на чл. 58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК
и прецени, че такива не са налице. В настоящия казус съдът прие, че наказанието
следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК, тъй като не констатира
нито многобройни, нито дори едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. По
посочената причина съдът определи наказанията при условията на чл. 54 от НК,
като отчете следните обстоятелства:
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
на подсъдимия съдът приема доброто му процесуално поведение в хода на
съдебното следствие.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия съдът отчете предходните му осъждания,
по които той не е реабилитиран, многократно наложените му санкции от органите
на КАТ като водач на МПС, високата концентрация на алкохол в кръвта му,
недобрите му характеристични данни.
Отчитайки значителния
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед
индивидуалната и генералната превенции и тежестта на конкретно извършеното престъпление,
съдът определи двете кумулативно предвидени в специалната норма наказания в
размер малко под средния, а именно - две години лишаване от свобода и 700 лева
глоба.
Прилагайки правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед диференцираната процедура,
по която протече производството по настоящото дело, съдът редуцира така определеното наказание лишаване от
свобода с 1/3 и наложи крайно наказание на подсъдимия от
една година и четири месеца, което предвид предходните осъждания на подсъдимия и
съгласно чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи ефективно при общ
режим. Съдът прие, че подс. К. не е реабилитиран по предходните му шест
осъждания, вкл. и това по НОХД №99/2002
г. по описа на Военен съд - Варна, тъй като не са изпълнени двете кумулативни
предпоставки на чл. 88а ал. 1 от НК. Видно от изисканата от съда справка за
изтърпяване на наказанията, наложени на подсъдимия е, че това наказание е
изтърпяно на 27.05.2004 г., което идва да рече, че от тогава до извършване на
настоящото деяние е изтекъл срока, визиран в разпоредбата на чл. 88а ал. 2 от НК, а именно 10 години. В рамките на този срок обаче подс. К. е извършил не
едно, а цели четири нови умишлени престъпления от общ характер – такива по чл.
343Б ал. 1 и ал. 2 от НК, за които е бил осъден съответно с присъди,
постановени по НОХД №3085/2007 г., НОХД № 3861/2007 г., НОХД № 3609/2007 г. и
НОХД № 269/2008 г. всички по описа на Районен съд – Варна. Затова и настоящия
съдебен състав прие, че спрямо подсъдимия не е настъпила реабилитация, поради
което и института на условно осъждане спрямо него е неприложим. Същият би бил и
крайно неефективен тъй като данните за предходните осъждания на подсъдимия ясно
говорят за липсата на поправителен ефект на наложените му наказания.
Съгласно
императивната разпоредба
на чл. 343г от НК съдът лиши подс. К. от правото да управлява МПС за срок от
три години, вземайки предвид неколкократните му осъждания все за управление на
МПС в пияно състояние, многобройните му административни санкции, налагани от
органите на КАТ, характеризиращи го като крайно недисциплиниран водач на МПС. Съдът констатира, че предходно – с присъда по НОХД №
198/2015 г. по описа на РС – Девня, подсъдимия е бил лишен от право да
управлява МПС по съдебен ред за срок от една година, което наказание също не му
е оказало възпиращо въздействие, поради което и по настоящото дело срокът на
лишаване от правоуправление следва да бъде по – продължителен.
Съдът счете, че с това
именно наказание ще се изпълнят най-добре целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже
подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се въздейства възпиращо и
превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за справедливо и адекватно
на извършените престъпления и подходящо да повлияе поправително на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства респектиращо
върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимия направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: