№ 153
гр. Горна Оряховица, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. С.
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. С. Административно
наказателно дело № 20214120200827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СТ. Д. СТ. е останал недоволен и чрез защитника
адв. АЛ. СТ. Ч. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление
№ 22-0268-001217/04.10.2021 г., издадено от инспектор И.Т.Н. – временно
преназначен на длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ
– Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия закон. Оспорва компетентността на
наказващия орган. При установяване на нарушението и при издаване на
наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В момента на удара жалбоподателят бил приключил
маневрата завиване наляво и се намирал в своята лента за движение, поради
което неправилно било прието, че е виновен за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Видът и размерът на наложеното наказание
били определени в противоречие със закона. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
1
направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят дава лични обяснения, в
които посочва, че водачката на лекия автомобил „П.“ се движела с много
висока скорост. След като той завършил маневрата и се преустроил в своята
пътна лента, тя започнала да навлиза в неговата лента, като ударът бил
реализиран изцяло в неговата лента за движение.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. АЛ. СТ. Ч. от АК – Велико Търново поддържа
жалбата и изложения от жалбоподателя механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституирано като страна в съдебното производство с
разпореждане от 08.12.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.
ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.09.2021 г. в късния следобед жалбоподателят СТ. Д. СТ.
управлявал лек автомобил (бус) „Ф.” с рег. № ВТ7622КН, собственост на „Д.“
ООД, ЕИК ***, по общински път 50003 (VTR1051) в посока от село
Първомайци към републикански път I-5. В 17:20 часа управляваният от
жалбоподателя бус достигнал до кръстовището на посочените два пътя. По
същото време по републикански път I-5 към кръстовището отляво спрямо
посоката на движение на жалбоподателя приближавал лек автомобил „П.“ с
рег. № ВТ***, управляван от свидетелката С. П. АВР.. В този автомобил
освен водачката А. пътували и две пътнички. Видно от приетата като
доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка (л. 52), към 01.09.2021 г. посоченото кръстовище било
регулирано с пътен знак Б2, предписващ на водачите на пътните превозни
средства, идващи по общинския път, да спрат и да пропуснат пътните
2
превозни средства, движещи се по пътя с предимство, а именно по
републикански път I-5. Въпреки предписанието на знака жалбоподателят
навлязъл в кръстовището, преди през него да премине движещият се по пътя
с предимство лек автомобил „П.“, и започнал маневра завиване наляво. В
хода на изпълнение на тази маневра два пъти спирал и потеглял в зоната на
кръстовището. Тези спирания и потегляния били възприети от водачката на
лекия автомобил и създали в нея объркване дали да заобиколи намиращия се
в зоната на кръстовището бус отляво или отдясно по посоката на своето
движение. В един момент бусът спрял за трети път в зоната на кръстовището.
Свидетелката А. се насочила към осовата линия с намерение да заобиколи
буса отляво по посоката на своето движение. Когато управляваният от нея лек
автомобил се приближил на съвсем кратко разстояние до буса,
жалбоподателят потеглил за трети път. Предницата на буса
пресякла траекторията на лекия автомобил. Настъпил удар, при който
предницата на лекия автомобил се ударила в предната лява част на буса. При
пътнотранспортното произшествие били причинени леки наранявания на
пътуващите в двете моторни превозни средства хора и материални щети по
автомобилите.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите ИЛ. СТ. АНГ. и ИВ.
ХР. В. – служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали служебните
си задължения като органи за контрол на движението. Свидетелят ИЛ. СТ.
АНГ. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, съставил против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия
GA № *** г., в който описал настъпилото пътнотранспортно произшествие и
приел, че С. е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу
разписка препис от акта.
Чрез упълномощения защитник адвокат жалбоподателят подал
възражение против констатациите на актосъставителя, което било заведено в
РУ – Горна Оряховица с входящ номер от 07.09.2021 г.
На 04.10.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля А. акт за установяване на административно
нарушение, инспектор И.Т.Н. – временно преназначен на длъжността
началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД
3
на МВР – Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление №
22-0268-001217/04.10.2021 г., с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 24.11.2021
г. На 29.11.2021 г. подписаната от защитника жалбата против
постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя
СТ. Д. СТ., показанията на свидетелите ИЛ. СТ. АНГ., ИВ. ХР. В., А.Д.К.,
П.С.Д. и С. П. АВР. и приетите писмени доказателства, подробно описани в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3 от заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи на л. 17 и 18) и е предявен на нарушителя.
На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си
против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователни са развитите от защитника доводи за некомпетентност
на наказващия орган. От приетата като доказателство заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи се установява, че към датата на издаване на
наказателното постановление неговият издател инспектор И.Т.Н. е бил
преназначен временно на длъжността началник на сектор „Охранителна
4
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, а от т.
2.9 на цитираната по-горе заповед № *** г. е видно, че началниците на
сектори „Охранителна полиция“ в районните управления при ОД на МВР са
оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП,
извършени на обслужваната от съответното РУ територия.
При извършената проверка съдът не установи при издаване на
обжалваното наказателно постановление да е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че при преминаване през посоченото по-горе регулирано
кръстовище жалбоподателят не е изпълнил задължението си да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „П.“, с което е нарушил
правилото за предимство по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. В резултат от това
нарушение на правилото за предимство е настъпило описаното по-горе
пътнотранспортно произшествие.
Механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие се
установява от показанията на посочения от жалбоподателя свидетел А.Д.К. и
разпитаната като свидетел по инициатива на съда водачка на лекия автомобил
„П.“ С. П. АВР.. И двамата свидетели са очевидци на произшествието. Между
дадените от тях показания няма съществени противоречия относно
обстоятелствата, че след навлизането си в кръстовището управляваният от
жалбоподателя бус е спирал и потеглял в зоната на кръстовището, че
водачката на лекия автомобил е опитала за заобиколи буса отляво, навлизайки
в лентата за насрещно движение, и че в момента на удара бусът се е движел
перпендикулярно на посоката на движение на лекия автомобил. Описаният от
К. и А. механизъм на настъпване на произшествието се подкрепя от
доказателствата за разположението на причинените по двете превозни
средства повреди и деформации. От данните в протокола за ПТП (л. 16) и в
схемата на ПТП (л. 60) и от изображенията на фотоснимките, изготвени от
актосъставителя, и на фотоснимките, представени от жалбоподателя, се
установява, че по буса „Ф.” са причинени деформации и повреди по предния
ляв калник, предната лява гума, по левия фар, по предната броня вляво и
предната лява врата, а по лекия автомобил „П.“ – по предната броня, предния
капак, предните ляв и десен калник и по радиатора, разположен в най-
5
предната част. Така описаното разположение на повредите и деформациите
по двата автомобила потвърждава показанията на К. и А., че в момента на
удара бусът се е движел перпендикулярно на посоката на движение на лекия
автомобил „П.“ и изключва по категоричен начин поддържаната от
жалбоподателя версия, че в момента на удара той бил приключил маневрата
завиване наляво и се бил преустроил в своята лента за движение, а
свидетелката А. навлязла в неговата лента и се ударила в предната лява част
на буса. Ако произшествието беше настъпило по описания от жалбоподателя
механизъм, повредите и деформациите по лекия автомобил „П.“ биха били
разположени само в неговата предна лява част, а не по цялата му предна част,
обхващайки включително предния десен калник, както се установява от
цитираните по-горе писмени доказателства и фотоснимки.
Установеният механизъм на настъпване на произшествието налага
извода, че ударът между двете превозни средства е пряка и непосредствена
последица от допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилото за
предимство за преминаване през кръстовището. Поради това е правилен
изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят посочва изрично, че преди да навлезе в кръстовището
е видял приближаващия лек автомобил „П.“, но преценил, че разстоянието е
достатъчно, за да успее да премине през кръстовището преди този автомобил
(обясненията в протокола на л. 73 и 74). Тези обяснения кореспондират с
данните от показанията на свидетелите очевидци за трикратното спиране на
буса в зоната на кръстовището, поради което съдът ги кредитира. Така
цитираните гласни доказателства водят до извода, че жалбоподателят е
извършил административното нарушението при форма на вината съзнавана
непредпазливост (самонадеяност).
Изложените от жалбоподателя и защитника доводи за допуснати
нарушения на правилата за движение от другия участник в произшествието –
свидетелката А., не променят извода, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, за което е наказан. Без значение дали навлизането на
свидетелката в лентата за насрещно движение е довело до съпричиняване на
противоправния резултат или представлява правомерна спасителна маневра
по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК, ВС, провокирана от
6
допуснатото от жалбоподателя нарушаване на правилото за предимство,
деянието на А. не изключва причинно-следствената връзка между
неправомерното навлизане на жалбоподателя в зоната на кръстовището и
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Това е така, защото
произшествието не би настъпило, ако жалбоподателят беше спазил правилото
за предимство и не беше навлязъл в зоната на кръстовището, преди през него
да премине лекият автомобил „П.“, дори ако при преминаването си през
кръстовището последният беше навлязъл в лентата за насрещно движение.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 4 от
ЗДвП и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид
и размер административно наказание, а именно глоба от 200 лв.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че при издаване на
наказателното постановление материалният закон е приложен правилно.
Поради това в случая не е налице предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
основание за отмяна на постановлението.
Обстоятелството, че от пътнотранспортното произшествие има
пострадали хора, изключва квалифицирането на случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и произтичащата от това отмяна на
постановлението с отправяне на предупреждение на нарушителя на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Събраните доказателства и извършената от съда проверка не сочат на
други законни основания за отмяна или изменение на постановлението.
Предвид изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 9 от
ЗАНН съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0268-
001217/04.10.2021 г., издадено от И.Т.Н. – временно преназначен на
длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
7
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на СТ. Д. СТ. , ЕГН
**********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения *** – чрез адв.
АЛ. СТ. Ч. от АК – Велико Търново, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8