№ 55541
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110128558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу В. Д. К. за сумата от 1000 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 25.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 130,56 лв., за периода от 01.06.2019 г. до 10.09.2019 г.,
лихва за забава в размер на 13,53 лв. за периода от 02.06.2019 г. до 10.09.2019
г., законна лихва в размер на 572,36 лв. за периода от 10.09.2019 г. до
30.05.2022 г., сумата от 1237,68 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от услуги, ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.06.2019 г. до 10.09.2019
г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, 59,68
лв. държавна такса и 180 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 1237,68 лв. следва да бъде оставена
без уважение. От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се претендира разсрочено за
срока на сключения между страните договор за кредит, на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид
описанието на претенцията, дадена в т. 12 от заявлението, настоящият състав
намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което обосновава извод за нейната евентуална нищожност. От посоченото в
цитираната по-горе молба е видно, че възнаграждението се претендира за
различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл.
10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и
/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не
е направено. В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен
това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за
заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би
могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит
противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално
1
ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Съдът
намира, че „допълнителните услуги“ представляват именно услуги във връзка
с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се
приеме, че попадат в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира
разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта