Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието
на секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№646 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86
от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД от ************** ООД, гр.С. против Г.Ю.З. *** за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми:
580,63 лв. – главница; 117,98 лв. - договорна лихва за периода от датата на
първата вноска 02.12.2015г. до 27.10.2016г. – датата на последната вноска; 100
лв. - административна такса за събиране на вземането; 439,89 лв. - такса
гаранция; 28,90 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата 28.10.2016г. до 17.05.2018г. – датата на
подаване на заявлението, по Договор за кредит №315412 от 02.11.2015г. и Договор
за гаранция от 02.11.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №362/2018г. по описа на РС –
Левски.
Ищецът твърди, че бил подписан Договор за кредит
№315412 от 02.11.2015г. между ************** ЕООД, като кредитор и Г.Ю.З., като
кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ, като били спазени изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и
Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната
търговия. Посочва, че действията по отпускане на заема били извършени съгласно
Общи условия, уреждащи отношенията между ************** ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди,
че кредитополучателят бил декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл.8 от ЗПФУР, както и посочената такава в Общите условия. Твърди, че кредитополучателят бил удостоверил
при сключването на договора, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
************** ЕООД, в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от него. Изложени са твърдения, че по силата на
посочения договор, на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600,00
лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 138 лв., за срок от 360 дни.
Твърди, че за да повиши кредитоспособността си, която
кредиторът следвало да оцени на основание чл.16 ЗПК и с цел да повиши
вероятността да бъде одобрено отпускането на кредит от ************** ЕООД,
ответникът – кредитополучател, предложил обезпечение, предоставено от гарант –
************** ЕООД – одобрено от кредитора и фигуриращо под №237 в списъка на
кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, към регистрите на БНБ. Твърди, че
между ответника, като кредитополучател и ************** ЕООД – гарант, бил
сключен Договор за гаранция №315412 от 02.11.2015г., по силата на който
гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния.
Твърди, че съгласно чл.5.8. от Общите условия, при неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя дружеството – кредитор имало право да предяви претенциите
си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването му от кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл.5 от
Общите условия, приложими към Договора за гаранция, кредитополучателят се
задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция, който в процесния случай бил 462 лв.
Твърди, че датата на последната вноска по кредита била
на 27.10.2016г., поради което вземането било изискуемо в пълен размер от тази
дата. Посочва, че на основание чл.10 (т.1 – т.8) от Общите условия, в
случай, че кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието. В процесния случай, на посоченото основание, на ответника била
начислена административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв.
Твърди се извършено от ответника частично плащане по договора за кредит в
размер на 61,50 лв., поради което дългът възлизал на сума в общ размер на
1267,40 лв., от които: главница – 580,63 лв., договорна лихва – 117,98 лв., за
периода от датата на първата вноска 02.12.2015г. до 27.10.2016г. – датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането в размер на
100 лв., такса гаранция в размер на 439,89 лв., мораторна лихва върху
непогасената главница – 28,90 лв. за периода от датата на настъпване на
забавата 28.10.2016г. до 17.05.2018г. – датата на подаване на заявлението. Поради
неизпълнението на задължението на ответника да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, дружеството – кредитор, поискало изпълнение от солидарно
задължения гарант ************** ЕООД. Последното погасило дължимата сума в
пълния размер, по силата на което встъпило в правата на кредитора и от този
момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен
ред срещу кредитополучателя. Задължението на ответника Г.З. спрямо дружеството
гарант ************** ЕООД, произтичало от платеното от последното задължение
по договора за кредит, включващо главница, договорна лихва и административна
такса, както и задължението такса гаранция по договора за гаранция, което също
не било платено от длъжника.
Ищецът твърди, че на 01.12.2017г. бил сключен Договор
за покупко-продажба на отписвания на необслужени потребителски кредити (цесия)
и Приложение Г от 01.12.2017г. между ищеца ************** ООД - цесионер и
************** ЕООД (цедент) с рег.№С 56251, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на ************** ООД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности по договора за кредит.
Иска от съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните вземания, както и
да осъди ответника да заплати на дружеството направените от него
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Г.Ю.З., чрез назначения му особен
представител – адв. В.П. – ПлАК, в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен
отговор. В съдебно заседание оспорва исковете с правните доводи за липсата на
валиден договор за кредит, както и за възможността ответника да обективира
валидно воля за сключване на такъв. Провежда насрещно доказване. Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С протоколно определение от о.с.з. на
04.06.2019г. като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано *********************
ЕАД, гр.С., на основание чл.226, ал.2, вр. чл.218 ГПК и представени
доказателства за прехвърляне на спорното право в хода на процеса. Третото лице
не изразява конкретно становище относно основателността на предявените искови
претенции.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №362/2018г. по
описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №189/30.05.2018г. с която
е разпоредено длъжникът Г.Ю.З. да заплати на ищеца в настоящото производство
************** ЕАД следните суми: 580,63 лв. – главница; 117,98 лв. - договорна лихва
за периода от 02.12.2015г. до 27.10.2016г.; 100,00 лв. – такси; 439,89 лв. –
гаранция по кредитната сделка; 28,90 лв. – мораторна лихва върху непогасената
главница за периода 28.10.2016г. – 17.05.2018г. – по Договор за гаранция и
Договор за кредит №315412/02.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в
размер на 75,35 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Като доказателство по делото е представен неподписан
документ, наименован „информация за заявка за кредит”, в който ответникът
Г.Ю.З. е посочен, като заявител по договор за кредит №315412. Отразена е дата
на подаване на заявката – 02.11.2015г., а като начин на получаване на заявката –
абревиатурата “CP”. Съгласно така представения
документ се иска отпускане на кредит в размер на 600 лв., за срок от 360 дни. В
графа начин на получаване на заема е вписано „cPay”. За мобилен номер/IP адрес, от който е подадена заявката е вписано: „cPay – offline”. Посочен е имейл адрес за контактна информация с
кредитоискателя: **************.
Представен е Договор №315412 от 02.11.2015г. за
предоставяне на потребителски кредит, между ************** ЕООД и ответника
Г.Ю.З., съгласно който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., при следните
условия: размер на погасителна вноска: 61,50 лв., брой вноски: 12, първа
падежна дата: 02.12.2015г.; обща сума за връщане от кредитополучателя – 738,00
лв., включваща главницата, лихва в размер на 138,00 лв. при уговорен лихвен
процент – 40,61 %; годишен процент на разходите – 49,11 %. Уговорено е, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ************** ЕООД, както и че договорът се урежда с Общи условия за
предоставяне на потребителски договори от разстояние от ************** ЕООД. В
т.9 кредитополучателят е декларирал изричното си съгласие, кодът за
потвърждение, предоставен му от дружеството, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има
силата на негов саморъчен подпис. В т.10 кредитополучателят е декларирал, че
дава изричното си съгласие във взаимоотношенията му с дружеството да използва
идентификационния номер, посочен от кредитополучателя в молбата му за кредит,
като знак за неговото авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения.
Договорът не носи подпис на ответника, като кредитополучател. Вместо подпис е
вписана комбинацията от цифри: 9437.
Представени са Общи условия, уреждащи отношенията
между **************ЕООД и негови клиенти по повод предоставени потребителски
кредити, върху които вместо подпис на кредитополучателя е посочен същият цифров
код – 9437.
Представен е Договор за гаранция (поръчителство) от
02.11.2015г. между Г.Ю.З. и ************** ЕООД и Общи условия към него, по силата на който гарантът се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит
№315412. Клиентът заплаща такса гаранция в общ размер на 462,00 лв., която се
заплаща на равни месечни вноски – 12 вноски, всяка в размер на 38,50 лв. и
краен срок на издължаване 27.10.2016г. Договорът за гаранция съдържа същата
декларация от клиента, че дава изричното си съгласие, кодът за потвърждение,
предоставен му от дружеството, който е електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с него да има силата на негов саморъчен
подпис, както и във взаимоотношенията му с дружеството да използва
идентификационния номер, като знак за неговото авторство на изпратените от този
номер до дружеството съобщения. Договорът за гаранция и общите условия не носят
подпис на ответника, като отново е посочен цифровия код: 9437.
Установява се от представен Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужени потребителски кредити (цесия) от
01.12.2017г. и извадка от Приложение Г за идентифициране на вземанията към
него, че ************** ЕООД, в качеството му на цедент,
е прехвърлило на ищеца ************** ООД, в качеството му на цесионер,
вземания към длъжника Г.Ю.З., произтичащи от договор №315412.
Представено е писмено потвърждение за прехвърляне на
вземанията по посочения договор от цедента************** ЕООД.
Установява се от представено пълномощно от цедента
************** ЕООД, че същият е упълномощил цесионера **************
ООД да извърши уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, чиито вземания
са предмет на договора за цесия.
Представено е уведомление до ответника Г.Ю.З. от
цесионера ************** ООД, за прехвърляне на вземането му по Договор за
кредит №315412 от 02.11.2015г., във връзка с Договор за гаранция от
02.11.2015г. Не са представени доказателства за получаване на уведомлението.
Установява се от справка от ОДМВР – П., че посочената
в заявката за отпускане на кредит лична карта на Г.Ю.З. е била валидна към
датата на договора и към този момент същият не е бил обявен за общодържавно
издирване.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
паричният кредит, предоставен от
************** ЕООД на Г.Ю.З. е усвоен чрез Изи Пей (с Pay), офис в гр.Л., срещу
показване на лична карта, която е валидна към 02.11.2015г. В офиса на Изи Пей
не се съхранява ксерокопие. Вещото лице е установило, че по договора за кредит
е извършено частично плащане – първата погасителна вноска в размер на 61,50 лв.
е платена на 02.12.2015г. Дадено е заключение, че е останала дължима главница в
размер на 580,63лв., 117,98 лв. – договорна лихва за периода 02.12.2015г. –
27.10.2016г., 100 лв. – административна такса за събиране на вземането, 439,89
лв. – такса за гаранция. При изслушването на вещото лице в с.з. същото
изяснява, че посочените като дължими суми са установени от документация,
прегледана при ищеца **************, но без налични счетоводни записвания.
Изяснява, че след справка в счетоводството на ************** е установено, че
там има отразено като счетоводно записване единствено, че ответникът е получил
600 лв., като му била удържана първата вноска.
От заключението на вещото лице по
изготвената компютърно-техническа експертиза и приложено към нея писмо от **************
АД се установява, че не може да бъде установен IP адрес, от който е водена кореспонденция с
************** ЕООД посредством посочения в заявката за отпускане на кредит
адрес –**************, с оглед
изтичане на предвидените в ЗЕС срокове. Вещото лице е получило информация от
дружеството – кредитодател, че договорът за кредит не бил сключен онлайн, а на
хартиен документ, без използване на интернет, в партньорски офис на Кредитур –
**************. От приложено писмо от ********* АД се установява, че пощенската
кутия ************** е регистрирана на 29.04.2011г. и
е с активен статус към момента. Приложено е извлечение от заявлението за
регистрация на посочения имейл адрес, от което се установява, че същият е
регистриран от лице с имена Т.С. и дата на раждане ***.
От справка от ОД МВР – Плевен,
изискана с оглед посочените по-горе данни, се установява, че ползвател на
електронната поща е лицето Т.А.С. ***.
От показанията на свидетеля М.Л. ***, се установява,
че познава ответника З. и цялото му семейство. Твърди, че той и брат му били с
умствени проблеми, живеели в бедност, нямали образование, както и компютър в
дома си.
От показанията на свидетеля Т.С. – ползвател на
електронната поща, посочена в заявката за отпускане на кредит, се установява,
че същият не познава ответника Г.Ю.З.. След предявяване на приложената на л.6
от делото заявка за кредит, свидетелят потвърждава, че вписаният в същата имейл
адрес: ************** е негов. Категоричен е, че не е предоставял за ползване
електронната поща на Г.Ю.З., когото не познава. Предоставял го е на други лица,
с цел разпечатване на документи, но не на ответника. Твърди, че няма информация
за такъв кредит, не е получавал имейли във връзка с отпускане на кредит, не му
е известен посочения в заявката адрес: ****************. Заявява, че към месец
ноември 2015г. не е осъществявал дейност във фирма, която се занимава с теглене
на кредити, няма спомен през 2015г. да е съдействал за паричен превод, във
връзка с изтеглен кредит.
С оглед на
така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид
връчване на издадената по ч.гр.д. №362/2018г. заповед за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422
от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни,
поради следните съображения:
Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валидно
правоотношение по договор за кредит, по силата на което за ответника да е
възникнало задължението за заплащане посочените в исковата молба главница,
договорна лихва и такса; валиден „договор за гаранция”, по силата на който
праводателя на ищеца да се е задължил солидарно за задълженията по договора за
банков кредит, а ответникът да се е задължил за посочената „такса гаранция”;
погасяване задълженията на ответника от солидарния длъжник, при което
последният да е встъпил в правата на удовлетворения кредитор; валиден договор
за цесия, по силата на който претендираните вземания да са прехвърлени в полза
на ищеца, който да е съобщен надлежно на длъжника.
Тежестта за установяване на посочените по-горе
материално-правни предпоставки е на ищеца. Същите не се доказват от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Не се установи наличието на валидна облигационна
връзка по договор за кредит между ************** ЕООД и ответника Г.Ю.З.. В
доказателствения материал не се съдържа подписан от ответника договор за
кредит. Изложените в исковата молба твърдения за сключване на договора от
разстояние, посредством техническо средство, не се установиха от изготвената по
делото компютърно-техническа експертиза, заключението по която не бе оспорено
от страните. Представените неподписани от З. заявка за кредит, договор за
кредит и общи условия към него с отбелязване вместо подпис на кредитополучател
на цифров код, биха могли да бъдат индиция за сключен договор за кредит от
разстояние, съобразно клаузите на Общите условия. Същите обаче сами по себе си
представляват неподписани частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца
факти, без по делото да е установено спазването на процедурата, предвидена в
чл.6 ОУ за сключване на договора. Не бяха събрани каквито и да било
доказателства за сключване на договора от разстояние – чрез ел. поща, уеб сайт.
От заключението на вещото лице по компютърно-техническата експертиза и показанията
на свидетеля Т.С., се установява, че ползвател на посочения в информацията за
кредита имейл адрес е лице, различно от ответника, което не познава З., не е
предоставяло електронната си поща за ползване от последния, не му е съдействало
относно отпускане на кредит. Неизяснено остана по делото по каква причина
електронната поща на свидетеля С.
фигурира в информацията относно процесния кредит.
Въпреки установената размяна на имуществени блага –
усвояване на паричната сума от 600 лв. чрез Изипей, както и заплащане на
първата погасителна вноска, посочените обстоятелства не водят до извод за
наличието на действителен договор за потребителски кредит – основание на
претендираните вземания. Облигационното правоотношение, на което се позовава
ищеца, по своето естество представлява договор за потребителски кредит, за
който е предвидена форма за действителност и императивни изисквания относно
съдържанието му в ЗПК, при неспазване на които договорът е нищожен.
По делото не се установи и наличието на облигационно
правоотношение между праводателя на ищеца – цедента ************** ЕООД и някоя
от страните по договора за кредит. Изложените по-горе доводи относно липсата на
доказателства за валидно сключен договор, важат и за представените договор за
гаранция и общи условия към него. На следващо място, съгласно клаузите на
договора за кредит и договора за гаранция, се предоставя „гаранция, под формата
на поръчителство, като гарантът се съгласява да обезпечи изпълнение на
задължението по договора за кредит“, задължава се солидарно с него, а
кредитодателят има право да поиска изпълнение направо от гаранта. Съгласно
разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗЗД обаче, договорът за поръчителство се
сключва между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя.
Неизпълнението на посочената императивна разпоредба на закона, уреждаща форма
за действителност на поръчителството, води до извод за липсата на учредено
обезпечение от този вид, респективно за неприложимост на разпоредбата на чл.143 ЗЗД, съгласно която поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Не на последно,
място следва да бъде посочено, че въпреки възложената му доказателствена
тежест, ищецът не ангажира и доказателства, които да удостоверяват изплатило ли
е дружеството ************** ЕООД - в качеството си на гарант по договора за
гаранция, непогасеното задължение на ответника по договора за кредит, което е
предпоставка за встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Поради
изложените съображения не може да се приеме, че праводателят на ищеца е
притежавал претендираните от последния права.
Налице е и следващо основание за неоснователност на
предявените от ищеца искови претенции. Дори и от доказателствата по делото да
бе установено наличието на валидно правоотношение по договор за кредит и
договор за гаранция, ищецът не е активно материално легитимиран, поради липсата
на валидно прехвърляне на вземанията в полза на ************** ЕООД, което да
обвързва валидно ответника.
Установява се наличието на сключен договор за цесия,
по силата на който вземане на ************** ЕООД спрямо
ответника Г.З. е преминало в полза на ищеца по делото.
Цесията обаче не е породила своето действие спрямо
длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба
на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и
др./, за да породи извършената цесия
действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало
волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В
този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният
кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на
чл.99 ЗЗД е императивна и представлява изискване договорът за цесия да обвърже
валидно ответника, респективно в отношенията между страните по делото ищецът да
е носител на спорното право. При неизпълнението й не е осъществен докрай
фактическият състав на цесията и същата не може да обвърже валидно ответника в
отношенията му с ищеца (в този смисъл и
Решение № 74 от 27.07.2017 г. постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. на Бургаския
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 567 от
18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на Първо т.о. ВКС). Поради изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че за да породи договора за цесия действие по отношение на
длъжника, респективно в отношенията между страните ищецът да се счита активно
материално легитимиран по отношение на процесното вземане, договорът за
прехвърляне на вземането следва да е надлежно съобщен на длъжника.
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Такъв е и процесния случай,
доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците от цесионера ************** ООД.
Не се установява обаче волеизявлението за извършената
цесия да е достигнало до длъжника. Не са представени каквито и да било
доказателства за връчване на съобщението по чл.99 на длъжника, поради което да
се приеме, че е положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се
дължи на недобросъвестно поведение на длъжника. Не може да бъде прието, че
съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство,
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, който факт съдът
е длъжен да съобрази на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. В процесния
случай уведомлението за цесията не е достигнало до длъжника с връчване на
книжата по делото, доколкото същите са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление, след като адресатът не е бил открит и са били
събрани данни, че лицето се намира в чужбина. Не е налице надлежно съобщаване
на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на
назначения особен представител на ответника. Последният не представлява
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника.
Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на
това, получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели
до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект. Връчването на особен представител
не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност
за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които
да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат,
който би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на назначаването
на особен представител е липсата на връзка с ответника, поради което изначално
е известно, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и същата да породи действие за длъжника.
Посоченото води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се
легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник.
Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси
изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на
исковете. /Определение №274/26.05.2015г.
по т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.
С оглед на гореизложените доводи, предявените от ищеца
претенции се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
С протоколно определение от 31.07.2019г. на основание
чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл.47, ал.6 ГПК,
съдът е определил допълнително възнаграждение за назначения особен представител
на ответника Г.Ю.З. – в размер на 200 лева.
Съгласно последната разпоредба особеният представител се назначава на
разноски на ищеца. Предвид на изложеното и с оглед изхода на правния спор,
ищецът е останал задължен за определеното от съда допълнително възнаграждение
на особения представител, поради което следва да бъде осъден на основание
чл.77, вр. чл.47, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС – Л. сумата от 200 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за особен представител на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД от
************** ООД, ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: ***************, против Г.Ю.З., ЕГН:**********, с адрес: ***7,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 580,63 лв. –
главница; 117,98 лв. - договорна
лихва за периода от датата на първата вноска 02.12.2015г. до 27.10.2016г. –
датата на последната вноска; 100 лв.
- административна такса за събиране на вземането; 439,89 лв. - такса гаранция; 28,90
лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата 28.10.2016г. до 17.05.2018г. – датата на подаване на
заявлението, по Договор за кредит №315412 от 02.11.2015г. и Договор за гаранция
от 02.11.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №362/2018г. по описа на РС – Левски,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.77, вр. чл.47, ал.6 ГПК ************** ООД, ЕИК:*************, със седалище и
адрес на управление: ************** да заплати по сметка на РС – Левски сума в
размер на 200 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за особен представител на ответника Г.Ю.З.,
ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – ************** ЕАД, ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление: **************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: