М О Т
И В И
По присъда № 7/10.02.2020 година по НОХД № 1415/2019
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано с внесен обвинителен акт от Районна прокуратура- гр.Добрич по реда
на чл.247,ал.1, т.1 от НПК, изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите по досъдебно
производство №563/2018 година по описа
на Първо РУ на МВР –гр. Добрич срещу подсъдимия Я.И.С., с ЕГН ********** *** за
извършено престъпление, а именно:
За това, че на 28.05.2018 год. в гр.Добрич без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – „хероин” с
нетно тегло 0,08 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
диацетилморфин – 23,2 %, на стойност 5,20 лв. (пет лева и двадесет стотинки) –
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3,пр.2-ро, т.1,пр.1-во от НК.
Съдебното производство бе проведено по реда
на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК в отсъствие на подсъдимия Я.И.С. /тъй нар. „задочно производство”/ предвид факта, че същият не бе открит на посочения адрес в досъдебното производство.
От представените писмени
по делото съдим, че разследването по ДП №563/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич е приключило също по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК, предвид
фокта,че след първоначалното
привличане на Я.С. в
качеството му на „обвинаем”, той
е напуснал пределите на страната и се е установил на неизвестен адрес в Германия. Сочените обстоятелства несъмнено са възпрепятствали разследващия
орган да гарантира участието на дееца
в наказателния процес, което е послужило като мотив и основание, същият
да бъде обявен за ОДИ с телеграма №19753/11.07.2019 год. Независимо от извършените до момента процесуално-следствени
действия по щателното издирване на подсъдимия, същите не са дали нужния резултат. При тези обстоятелства съдът прие, че разглеждането на делото в отсъствието
на подсъдимия при условията на чл.269,
ал.3, т.4, б.”а” от НПК, няма да попречи за разкриване на обективната истина и установяване на фактическата обстановка
на престъплението. От друга страна, провеждането на тъй нар. „задочно
произцводство” в отсъствие на подсъдимия съдът съобрази с обстоятелството,
че в хода на
производството подсъдимият се представлява от служебен защитник – адв.Г.Д. ***, който е защитавал неговите законни
права и интереси включително и в проведенато
разследване в досъдебното производство.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който пледира за
признаване вината на подсъдимия Я.С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК. Пледира за налагане на подсъдимия
на предвиденото в НК адм. наказание „глоба”, което да се индивидуализира около
средния размер - 500 лева.Счита, че така определено по размер наказанието се
явява съответно на наличните отегчаващи вината обстоятелства за дееца, при
които е осъществена престъпната проява. Като отегчаващи вината обстоятелства
посочи наличието на предходно осъждане на дееца с влязло сила Определение №137
от 26.06.2018 г. по НОХД №734/2018 г. на РС-Добрич за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, наложените административни наказания по реда на чл.78А от НК преди настоящото престъпление , както и лошите характеристични данни. В
заключение прокурорът подчерта, че така определено около средния размер адм.наказание
„глоба” ще способства за поправянето и превъзпитаването на дееца, като
едновременно с това ще може да се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове от обществото - в каквато насока са посочените в чл.36 от НК.
Защитникът
на подсъдимия - адв.Г.Д. *** не оспори изложената фактическа обстановка от
прокурора и доказателствения факт, че подсъдимият е осъществил фактическо „държане”
на процесното наркотично вещество на посочената в обвинителния акт дата и час. Изрази
позици обаче, че с оглед пренебрежително малкото нетно тегло от 0,08 гр.,
деянието може да се квалифицира като „малозначителен случай” по смисъла на
чл.9,ал.2 от НК. Същевременно, защитникът посочи, че е съгласен с позицията на
прокурора за правната квалификация на престъплението, доколкото в случая е
налице висока степен на обществена опасност на деянието, което покрива белезите на „маловажен случай” -
по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. По отношение
размера на адм.наказанието „глоба” адв.Д. се дистанцира от предложения
от прокурора размер и посочи, че наказанието следва да се определипод средния
размер ,респ. в границата около 200-300 лв. Подчерта, че с определяне на това
по вид и размер справедливо административно наказание под средния резмер ,
подсъдимият може да бъде превъзпитан и поправен в спазване на законите и
добрите нрави – в каквато насока е и очертаната от законодателя в чл.36 от НК
„специална превецния”.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На 28.05.2018 година, около 18,45
часа свидетелите Х.С.Х., Й.А.Й. и А.В. –
служители на Първо РУ на МВР-Добрич извършвали рутинен обход с патрулен
автомобил в района на ул.”****” в гр.Добрич, когато забелязали паркиран лек
автомобил - марка„***”, с рег.№ *** в близост до №11. В автомобила имало общо четири
лица, което обстоятелство мотивирало полицаите да спрат в непосредствена
близост пред паркирания автомобил, с намерение да извършат проверка на самоличността
на тези лица и евентуално да ги проверят за наркотици. В хода на проверката
полицаите установили, че подс.Я.С., който седял на шофьорската седалка държи в
ръцете си станиолово топче. На зададения му от дл.лица въпрос какво е
съдържанието на топчето, С. отговорил, че в него има хероин, както и че го е
закупил за лична употреба от гр.Варна, за сумата от 20 лева от непознато лице.
При тези обстоятелства деецът се съгласил да предаде доброволно въпросното
топче с хероин на полицаите. При предаването му св.Х.Х. забелязъл, че в него всъщност
има две отделни топчета с неправилна форма.Същите били обвити с полиетиленово
фолио с размери около 5 мм, както и че в
тях се наблюдавало кафяво прахообразно вещество.
При това стечение на
обстоятелствата подсъдимият е отведен незабавно в Първо РУ на МВР-Добрич за
изясняване на случая по държания от него наркотик. На място в Районното
управление подс.С. предал доброволно държаното от него наркотично вещество , за
което е съставен „протокол за доброволно предаване” от дата 28.05.2018 г. /л.37
от ДП/. В него изрично е отразено, че деецът предава 2 бр. полиетиленови
топчета със съдържание на кафяво
прахообразно вещество, което при последвалото
измерване е установено, че е с общо нетно тегло 0,4 грама.
С цел установяване на действителното съдържание
на предаденото прахообразното вещество на
място,пред подсъдимия С. в Районото управление е извършен полеви с помощта на техн.средство
„DRUG DETECT” от дл. лице
на ОД на МВР-Добрич, при който веществото
реагирало на „хероин”.
В хода на досъдебното
произовдство, с цел разкриване на обективната истина по делото и установяване
съдържанието на намереното у дееца наркотично вещество, същото е предадено за
изследване в Базова
научно –техническа лаборатория на Областна дирекция на МВР-Варна. От заключението на вещото лице по
изготвената физико-химическа експертиза – Протокол № 256 от 04.03.2019 год. на
БНТЛ-Варна е установено, че кафявото на
цвят, прахообразно вещество, съдържащо се в два броя прозрачни полиетиленови
пликчета, запечатани чрез стопяване, иззети на 28.05.2018 г. с „протокол за доброволно предаване” от
подсъдимия представлява „хероин” с технологични примеси с общо нетно тегло 0,08
гр. Вещото лице установило още, че процентното съдържание на активен наркотично
действащ компонент „диацетилморфин” е 23,2 %.
В проведеното разследване в ДП е
извършена оценка на намереното наркотично вещество по метода на математическото
изчисление, съгласно Приложение №2 от постановление на Мин.съвет №23/29.01.1998
година, при което е установено, че стойността на намереното у дееца наркотично
вещество –„хероин” с технологични примеси и общо тегло 0,08 гр. възлиза на 5,20
лева. Обстоятелствата по оценката на процесното наркотичното вещество са
обективирани в протокол /л.56 от ДП/.
Изложената
и възприета от съда фактическа обстановка на процесното престъпление се
установява по безсъмнен и категоричен начин от непротиворечивите и подробни показания
на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Х.Х. и Й.Й., направеното
самопризнание от подсъдимия в досъдебното производство, както и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Съдът, при преценка на доказателствата и
доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14
от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи фактите
по делото, относно повдигнатото обвинение на дееца. При оценката на
доказателствените източници, на които се основава вътрешното убеждение на съда
за авторството на подсъдимия в инкриминираното престъпление може да се посочи,
че от първостепенно правно значение се явява експертното заключение на вещото
лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебна физико-химична
експертиза /л.30-л.32 от
ДП/. От заключението на експерта съдим по категоричен начин, че предаденото от подсъдимия
високорисково наркотично вещество представлява „хероин”, с технологични примеси и е с общо
нетно тегло 0,08 гр., и с процентно съдържание на активен „наркотично действащ
компонент „диацетилморфин” - 23,2 %.
Държаното от подсъдимия високорисково
наркотично вещество „хероин има наркотично действие и е под контрол, съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите към чл.3,ал.2,
включен в Списък І - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. В хода на разследването
е установено по безспорен начин, че подс.Я.С. не е имал надлежно издадено
разрешително от компетентните държавни органи, позволяващо му да държи процесното
високорисково наркотично вещество „хероин”, което се явява и в нарушение на
разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
На следващо място, от съществено значение за
съставомерността на инкриминираната престъпна проява и авторството на дееца в
нея се явява неговото самопризнание, декларирано още при първоначалното му
привличане в качеството на „обвиняем”. В разпита си пред разследващия
орган на дата 29.05.2018 год. деецът е направил признанание,
за извършеното от него престъпление и същевременно е изразил съжаление за тази
своя постъпка. Посочил е пред разследващия орган също, че наркотикът е бил за
негова лична употреба, както и че много рядко е употребявал наркотици, и то в
случаите, когато е бил в стрес.
Съдът счита, че макар и твърде
пестеливи обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като правдиви и
достоверни. От друга страна, в никакъв случай те не следва да бъдат ценени и
разглеждани изолирано, а единствено на плоскостта на останалите събрани по
делото доказателствени източници. Очевидно е, че вслучая с нправомерното си поведение
деецът е осъществил «фактическо държане» върху процесното наркотично вещество „хероин”. При това за съставомерността на
деянието е без значение какви са били намеренията на дееца - дали да държи
предмета на престъплението за себе си или за друго лице / в тази насока е и практиката на ВКС,
намерила отражение в Нак.дело №462/2011 год. ІІІ-то н.о.; Реш. по Н.Д.
№100/2012 год. на ІІІ-то н.о. и др. /.
Изцяло в
подкрепа на обвинителната теза се явяват и изложените пред съда показания от страна на свидетелите
Х.Х. и Й. Й.. От тях съдим по несъмен и
категоричен начин за извършените от тях в качеството на полицейски органи и дл.лица
на МВР рутинни действия по проверка, при която е открито държаното от дееца високорисково
наркотично вещество „хероин”. Пред съда тези свидетели изложиха безпротиворечиво
и обективно личните си възприятия, относно поведението на дееца и направеното от него признание при проверката,
че държаното от него станиолово топче е „хероин”, както и че е предназначен за лична
употреба. Изложените фактически обстоятелства от свидетелите относно времето и
мястото, където е извършена проверката, поведение на дееца и последващите му действия
по доброволно предаване на наркотичното вещество, съдът намира за вътрешно
непротиворечиви, правдиви и логични. В контекста на изложеното следва да се
отбележи, че изнесените доказателствени факти от свидетелите Х. и Й. намират
доказателствена опора и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, доказващи авторството на дееца в инкриминираното престъпление.
Съдът кредитира изцяло събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, тъй като същите са съставени при
условията и реда, предвиден в НПК. От друга страна следва да се подчертае, че
липсват процесуални нарушения при събирането на доказателствата, които да
налагат изключването на част от доказателствения материал на това правно
основание. В обобщение може да се заключи,
че събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен и категоричен
начин застъпената от прокурора обвинителна теза за авторството на подсъдимия в престъплението.
Встъпвайки на доказателствената плоскост на събраните
по делото доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на 28.05.2018 год. в гр.Добрич, след като без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – „хероин” с
нетно тегло 0,08 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
диацетилморфин – 23,2 %, на стойност 5,20 лв., подсъдимият Я.И.С. е осъществил
от обективна и суб.страна престъпния състав на престъпление по чл.354а, ал.5,
във вр. с ал.3,пр.2-ро, т.1, пр.1-во
от НК.
Съдът счита, че извършеното от дееца престъпление следва да
се квалифицира, като „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото от събраните в съдебното
следствие доказателства, съобразени в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка налагат еднозначен извод за по-ниска степен на обществена опасност
деянието от обичайните за този вид престъпления. Квалифицирането на
престъплението като „маловажен случай” следва да съобрази не само
с малкото количество наркотично
вещество - „хероин”, което е с общо нетно тегло 0,08 грама и съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин – 23,2 %,,
но така също и изключително ниската му стойност - 5,20лв. В този смисъл, съдът споделя изцяло становището на прокурора, че настоящият
случай е „маловажен” по смисъла на чл.354а,ал.5 от НК, както и с оглед всички обстоятелства,
при които е осъществено деянието, тъй като същото не разкрива онази висока
степен на обществена опасност, визирана в нормата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Отделно
от изложеното, за да приемем конкретен случай за „маловажен” е
необходимо да се изхождаме преди всичко от размера на вредните последици, но
така също от значение са и другите смекчаващи обстоятелства /в тази насока ТР
№23/81 на ОСНК/. Ето защо, преценката дали дадено деяние съставлява „маловажен
случай” се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, даните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното / изцяло в тази
насока са Решение №19/08 г. на ІІ н.о., Реш. №69/10 год. на ІІ н.о., реш.№
306/09 г. на ІІІ н.о./.
По изложените съображения, съдът
след като съобрази, че инкриминираното престъпно деяние покрива белезите на „маловажен
случай” призна подсъдимият С. за виновен за извършеното от него престъпление по
чл.354а, ал.5, във вр.
с ал.3,пр.2-ро, т.1,пр.1-во от НК .
Подсъдимият Я.И.С. е наказателно отговорен пълнолетен
субект, който към момента на извършване на престъпната проява е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От изложеното
следва извода, че деецът е извършил престъплението като вменяем субект,
доколкото в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, доказващи
наличието на психични заболявания и отклонения, изключващи наказателната му
отговорност.
От субективна страна деянието е осъществено от дееца при
условията на „пряк умисъл”- по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него противоправно деяние,
че държи високорисково наркотично вещество-хероин за лична употреба, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици
от това свое неправомерно поведение и е искал пряко тяхното настъпване.
Като причини за извършване на престъплението могат да
се посочат – незачитането на императивни разпоредби от законодателството на
Р.България, забраняващи държането на високорискови наркотични вещества без
надлежно разрешително.
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
Подсъдимият
Я.И.С. е ****. От направените справки в Унифицираната
инф. система на прокуратурата на Р.България е видно, че срещу С. има образувано
друго дос.производство № 606/18 г. по описа на Първо РУ на мВР-Добрич за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Видно от представената справка за съдимост
деецът е осъждан за такова престъпление с Определение №137/26.06.2018 г. по Н.О.Х.Д.№734/2018
г. по описа на РС-Добрич с наложени наказания- лишаване от свобода за срок от 5
месеца, което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години, както и с „глоба” в размер на 250 лв. Едновременно с това съдът го е
лишил от правото да управлява МПС за срок от 5 месеца, с приспадане на
осн.чл.59, ал.4 от НК на лишаването на това право по административен ред,
считано от 11.06.2018 г. От справката за съдимост черпим информация, че преди цитираните
по-горе осъждания, подс. С. е бил санкциониран по административен ред общо два
пъти, с прилагане на разпоредбата на чл.78А от НК - съответно с влязло в
сила на 01.03.2010 г. Решение по Н.А.Х.Д.№
2813/09 г. на РС-Добрич за извършено на 22.10.2009 г. деяние по чл.354а, ал.5,
във вр. с ал.3,т.1 от НК ,при което му е наложена „глоба” в размер на 500 лева,
както и с влязло в сила от 01.10.2010 г. Решение по Н.А.Х.Д.№ 570/2010 г. по
описа на РС-Добрич за извършено на 06.11.2009 г. деяние по чл.343в, ал.2 от НК
с наложена „глоба” в размер на 500 лв. Представена по делото характеристика по
местоживеене съдържа имформация, че С. се движи в среди от криминалния
контингент, както и че има склонност към повдигане на скандали.
Изложените
обстоятелства мотивират съда да приеме, че инкриминираното престъпление е
осъществено от подсъдимия при превес на отегчаващите над смекчаващите вината
обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства съдът намира обремененото
съдебно минало, лошите характеристични данни по местоживеене и обстоятелството,
наличието на други водени наказателни призводства срещу, както и поведението на
дееца, който след привличането му като „обвиняем” се е укрил от разследващите
органи, установявайки се на неизвестен адрес извън страната. За смекчаващо
вината обстоятелство съдът приема оказаното съдействие при първоначалното му
привличане в качеството на „обвиняем”.
След
като съобрази степента на обществена опасност на дееца и на престъпната проява,
квалифицирана като „маловажен случай” по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с
чл.354а, ал.3, т.1 от НК съдът прие, че следва да индивидуализира предвиденото
в закона наказание „глоба” около средния размер, а именно – 500 /петстотин/
лева. При определяне неговия размер съдът отчете като релевантно обстоятелство и
имущественото състояние на подсъдимия, който към момента реализира трудови
доходи извън страната. Съдът намира, че така определено по вид и размер адм.наказание
ще способства за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, както и ще се въздейства възпитателно и
предупредително и по отношение на останалите членове на обществото , да се
въздържат от подобни противообществени прояви - в каквато насока са
целите,посочени в разпоредбата на чл.36 на НК.
По отношение на приложените веществените доказателства –празни опаковки от изследвани наркотични вещества, съдът постанови същите
да останат в срока на съхранение по
делото, след което да се унищожат.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, с
настоящата присъда съдът осъди подсъдимия Я.И.С. да заплати сторените разноски
в хода на досъдебното производство в
размер на 106,27 лв. (сто и шест лева и двадесет и седем стотинки) по сметка на
ОД на МВР - гр.Добрич
Така мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: