РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2059
гр.Пловдив, 13 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2530/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
К.С.Д.,*** с пълномощник адв.Д. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0273-000152/22.07.2020г. на Началник на РУ Хисар при ОД МВР-Пловдив,
изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по
отношение л.а.ВАЗ 2104, с рег. № *** – собственост на оспорващото лице.
Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна по следните съображения : Не е ясно откъде издателят на
заповедта черпи информация за необходимост от издаването й, тъй като в
обстоятелствената й част отсъстват данни, въз основа на които са приети за
установени конкретни факти. В оспорения административен акт липсват мотиви и
описание на нарушението. Поддържа се, че е посочен условно път, който е полски
и не е част от републиканската пътна мрежа, и за който не се изисква
свидетелство за управление на МПС. Твърди се антидатираност
на оспорената заповед с аргумент от факта - не е връчена в продължение на два
месеца. Според жалбоподателя заповедта е издадена и в противоречие с целта на
закона. Иска се отмяна на административния акт с присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът – Началник РУ – Хисар при
ОД на МВР-Пловдив оспорва жалбата в писмено становище /л.12/. Счита заповедта
за правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания. Заявено
е, че е издаден АУАН № АА 840682 от 22.07.2020г. за управление на МПС от лице,
което не притежава СУМПС /Ат.С./ - неправоспособен водач и в РУ Хисар е
започнало БП № 173/2020г., което към м.10.2020г. не е приключило. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за
получаване на 21.09.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.15.
Жалбата е подадена в АС – Пловдив с пощенска услуга, като пощенското клеймо е
от 05.10.2020г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което
жалбата е подадена при наличие на правен интерес.
Към страните са
отправени указания по доказателствата и доказателствената
тежест при насрочване на делото /л.7/ и се съобразява задължението им да
съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Оспорващото лице не заяви доказателствени
искания, освен представяне на административната преписка в цялост, както и
извлечение от дневник или друг документ в който деловодно е отразен изходящ
номер на оспорената заповед. Доказателственото искане
е уважено и ответникът бе задължен да представи заверено копие - извлечение от
дневник или друг документ в който деловодно е отразен изходящ номер на
оспорената заповед, като в случай, че не е изведена деловодно, обстоятелството
да се заяви писмено.
- Ответникът не представи изисканото доказателство, както
и не заяви писмено посоченото обстоятелство. Връчването на заповедта по-късно
от дата на издаването й няма за последица извод за антидатираност.
- Не са представени и материали от БП № 173/2020г., при
отправени указания за обхвата на доказателствената
тежест, в който са и фактическите основания за постановяване на
административния акт.
1.1. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171
т.2а б.“а“ ЗДв.П, съгласно което правно основание: „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54
от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от
3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;”.
1.2. Собственик на превозното средство - лек автомобил ВАЗ
2104, с рег. № *** е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт
изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт, макар да не
е представено извлечение от данните за регистрация на лекия автомобил и собственика.
При отсъствие на спор относно факта на собственост върху МПС, описано в
заповедта - адресатът на принудителното ограничение е определен правилно.
1.3. От фактическа страна в оспорената
заповед е посочено : на 22.07.2020г., около 11:30 часа на път отворен за
обществено ползване, от река Стряма, на кръстовището на главен път 2-46,
карловско шосе, разклон с.Иван Вазово, като собственик на л.а.ВАЗ 2104, с рег.№***,
К.С.Д. го предоставя за управление на А.О.С. ЕГН ********** от гр.Баня, който
го управлява без да притежава СУМПС – неправоспособен водач.
В заповедта не е отразена нарушена
норма от ЗДв.П, както и отсъства позоваване на АУАН
или докладна записка, или друг документ, в който са отразени констатации за
посоченото в обстоятелствената част на оспорения административен акт.
С административната преписка е представен АУАН №509/20 от
22.07.2020г. /л.14/, съставен на А.О.С., за това, че на 22.07.2020г. около
11:30 часа на път отворен за обществено ползване, от река Стряма, на кръстовището
на главен път 2-46, Карловско шосе, р-на с.Иван Вазово, управлява л.а. ВАЗ
2104, с рег.№***, собственост на К.С.Д. ***, без да притежава СУМПС. В АУАН е
посочено, че е направена справка при ОДЧ гр.Хисаря – водача е неправоспособен.
За нарушена е посочена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по
чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от
оспорващото лице.
2.1. Оспорената заповед за прилагане
на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със
Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил
длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници на РУ на МВР – I, т.2 /л.16/. Представена е и Заповед
№ 8121К-11228/16.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, за
преназначаването на старши инспектор П.П.А.на ръководна длъжност Началник II степен на РУ Хисаря при ОД на МВР
Пловдив.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на
длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта
административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
2.2. Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон.
С изменението на ЗДв.П
и в частност – влизане в сила на новата разпоредба чл.171 т.2А / нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от
21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.,
бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на
регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Прилагането на
ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция
и не се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма.
2.3. Принудителната
административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. Същото следва да е констатирано и писмено отразено в
съответен документ - извън хипотеза, в която органът-издател е установил лично
фактическото основание за издаване на заповедта. В ЗДв.П
не е предвидено заповедта за налагане на ПАМ да се издава въз основа на АУАН,
което означава, че фактическата установеност, обосноваваща издаване на
ограничителна мярка може да бъде обективирана и в
друг документ – напр. докладна записка. Вярно е, че освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено
средство, с което се констатират обстоятелствата, които могат да послужат като
основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. Хипотезата
е приложима, когато АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта или административният орган е направил изрична препратка към АУАН. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. Тоест, заповедта може да се
основава от фактическа страна не само на АУАН, но и на друг документ или акт,
съдържащ фактически основания за издаването й.
В конкретния случай, в
обстоятелствената част на заповедта не е посочен АУАН, приложен с преписката,
освен което обстоятелствената част на заповедта не препраща към АУАН или към
друг документ, съдържащ фактически установявания от конкретно оправомощено длъжностно лице. Преписката не съдържа
докладна записка или друга информация, въз основа на която административният
орган да е преценил фактически основания за издаване на заповедта. Както бе
посочено по-горе, преписката не съдържа и материалите от БП № 173/2020г. АУАН е
представен, но същият не е взет предвид от административния орган, с оглед
обстоятелствената част на заповедта. При отсъствие и на препратка към АУАН,
действително не е изяснено по какъв начин и способ са констатирани данните,
възприети като фактическо основание за издаване на заповедта. Мотивите може да
се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г.
на ОС на ГК на ВС/. Конкретиката на случая не попада
в тази хипотеза, тъй като дори мотивите към административния акт да може да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния
акт – възприето е, че тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил
спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган. В оспорената заповед
не е налице позоваване на конкретни документи /АУАН или докладна/, АУАН не е
отразен в обстоятелствената й част и отсъстват данни за информация, установена
лично от органа-издател. Законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя. Константна е практиката на административните съдилища и
Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение
на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Освен това, от значение е и, че
заповедта не съдържа правна квалификация на административното нарушение, въз
основа на която е приложена нормата на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази
насока, тъй като задължението за обосноваване на административния акт от
фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е
обосновал волята си в съответствие с конкретни доказателствата.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78 ал.5 ГПК във вр. с чл. 8 ал.
3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0273-000152/22.07.2020г. на Началник на РУ Хисар при
ОД МВР-Пловдив.
Осъжда ОД на МВР - Пловдив да заплати
на К.С.Д., ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на общо 310 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :